Отказ за възобновяване на дело за държане на наркотици с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * писмен превод * държане на наркотични вещества с цел разпространение * нарушено право на защита

Р Е Ш Е Н И Е
№ 228

гр. София, 19.05.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕР ТРОЯНОВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ШИШКОВА ПЛАМЕН ДАЦОВ
при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов наказателно дело №311/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т.5 НПК.
Същото е образувано по искане на осъдения Х. Х. А., чрез упълномощения му защитник адв. Л. М. Г. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на Определение №55/11.10.2024 год. постановено по НОХД №1089/2024 год. по описа на ОС-Благоевград.
В хода на производството пред Върховен касационен съд(ВКС), осъденият и неговият защитник поддържат искането си като молят за отмяна на горецитираното определение и възобновяване на въпросното наказателно дело.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Осъденият в своя защита заявява, че никога не е продавал наркотици, а намерените са били за лична употреба.
В последната си дума Х.А. моли за отмяна на споразумението и възобновяване на делото.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:
С Определение от 11.10.2024 год. Окръжен съд – Благоевград по НОХД №1089/2024 год. е одобрил споразумение, с което осъденият Х. Х. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 НК е било отложено за срок от 3 години.
Определението във връзка със споразумението е влязло в сила на 11.10.2024 година.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок предвиден по НПК и разгледано по същество е основателно.
В искането за възобновяване се сочи, че материалният закон не е приложен правилно, тъй като по делото липсвали доказателства за това, че държаните наркотични вещества са били с цел разпространение. Отбелязва се, че същите са били за лична употреба свързана със здравословното състояние на осъдения. В допълнение се твърди, че съдът одобрявайки въпросното споразумение не е взел предвид, че същото противоречи на закона и морала. Именно поради тази причина се моли престъплението да бъде преквалифицирано от чл.354а, ал.1 НК в такова по чл.354а, ал.3 НК. В тази връзка се отбелязва, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като се визира разпоредбата на чл.303, ал.1 и ал.2 НПК. Не на последно място се сочи, че не е направена внимателна оценка на всички доказателства по делото и същото е приключило с осъдителна присъда само върху самопризнания.
В контекста на отбелязаното като основно възражение в искането за възобновяване, а именно, че не е налице разпространение, тъй като никога осъденото лице не е „имал намерение да продава“ следва да се отбележи следното:
Действително, ако самопризнанието не е подкрепено от наличните доказателства по делото, съответният съд следва да не одобри представеното споразумение и това е законодателно предвидено в чл.382, ал.7 НПК, където е казано, че съдът одобрява споразумението когато то не противоречи на закона и морала.
В случая, за да се прецени, дали въпросното споразумение противоречи на горецитираната норма и оттам съдът е нарушил закона допускайки по този начин съществено процесуално нарушение ще е необходимо да се изясни същността на инкриминираната разпоредба - чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК.
Обобщената практиката на ВКС дава основание да се заключи, че под „разпространение“ на наркотични вещества се има предвид всяко възмездно или безвъзмездно предоставяне на такива вещества на трети лица. Това включва широк кръг от действия, които надхвърлят личното употребяване и целят достигането на наркотични вещества до други хора. Някой от случаите при които в практиката се приема, че е налице разпространение са на първо място продажба. Това, разбира се, е най-честата форма на разпространение, при която наркотичните вещества се предават срещу заплащане. Но подчертавайки, че това е най-честата форма и с оглед възражението, че осъденият по негови думи не е продавал държаните от него наркотици, следва да се има предвид, че съществуват и други форми на разпространение. Така например такова е дарението, което представлява безвъзмездно предоставяне на наркотични вещества, като тук мотивът на дееца е без значение. Друга форма на разпространение е например размяната, която представлява предаване на наркотични вещества срещу други вещи, услуги или насрещни облаги. Една също често използвана форма на разпространение е предлагане, като тук е нужно да се отбележи, че самото предлагане на наркотични вещества за продажба или предоставяне, дори и да не е последвано от фактическо предаване, може да бъде квалифицирано като разпространение, особено ако е насочено към неограничен кръг лица или е извършено по начин, който показва сериозно намерение. Съхранението с цел разпространение също е такъв тип изпълнително деяние, тъй като съхраняването на количество наркотични вещества, което значително надвишава нуждите за лична употреба, може да доведе до заключение за това, че е налице тази форма на изпълнително деяние държане характеризираща се с цел на разпространение, дори и да не е осъществено фактическо предаване. В процесния случай е налице точно тази хипотеза. Става въпрос за количество от 545, 70 грама с различно съдържание на активен наркотично действащ компонент. Оправданието, че същото е за лечебни цели, не занижава обществената му опасност.
Намереното количество далеч надхвърля, дори и споменатото от дееца като ежедневна употреба. Извън тази ежедневна нужда всичко останало представлява вид съхранение на забраненото количество наркотик.
Самият осъден е заявил по делото, че канабисът е негов като допълва, че е бил засаден в двора на къщата му и отгледан лично от него.
От всичко изложено се установява, че като се вземе предвид не малкото количество наркотично вещество, неговото съхранение на различни места, в различни опаковки и грамажи(тегло), то съдът правилно е преценил, че става въпрос за държане с цел разпространение и одобреното споразумение не противоречало на закона и морала.
Следващото възражение депозирано в искането е, че в протокола от 01.08.2024 год. не са изписани правата на обвиняемия посочени в чл.55, ал.4 НПК. Не било отбелязано, че той е имал право на устен и писмен превод. Твърди се, че органите на досъдебното производство са били задължение да предоставят писмен превод на постановлението за привличане. Отбелязва се, че това е нарушение и на Директива 2012/13/ЕС от 26.06.2012 год. Сочи се, че същото е следвало да стане и със споразумението и непревеждайки го в писмен вид това представлявало нарушение на правото на защита и оттам съществено процесуално нарушение.
По отношение на първото възражение за протокола от 01.08.2024 година, видно от л.62 от досъдебното производство е, че твърдението на осъдения е неоснователно. На л.63 от въпросното досъдебно производство и във връзка с дадените обяснения от осъдения А. се констатира, че правата му по чл.55, ал.1-4 от НПК са прочетени, като изричното заявление е, че „ постановлението за привличане в качеството на обвиняем и разпита в това качество ми бе прочетено от преводача М. Н., като ми бяха разяснени правата и задълженията на обвиняем по делото и се разписвам лично, че съм разбрал съдържанието му. Запознат съм с правата ми по чл.55, ал.1-ал.4 от НПК“. В допълнение същият заявява, че „ Протоколът ( в оригинала“ протокола“ ) ми бе прочетен от преводача, не желая да получа писмен превод на протокола за разпит и на постановлението за привличане в качеството на обвиняем“. Тоест, възражението, че той не е бил запознат с правата си на разбираем за него език е напълно неоснователно.
По отношение на това, че органът на досъдебното производство е задължен да предоставя писмен превод на постановлението за привличане, което представлявало нарушение на цитираната директива от 2012 година следва да се отбележи следното:
Осъденият цитира Директива 2012/13/ЕС, но пропуска Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, където в чл.3, а именно право на писмен превод на документи от съществено значение действително е отбелязано, че държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява в разумен срок писмен превод на всички документи, които са от съществено значение за упражняване на правото им на защита и за гарантиране на справедливо производство. От друга страна, обаче, в пар.7 изрично е отбелязано, че като изключение от общите правила, установени в параграфи 1, 2, 3 и 6, вместо писмен превод може да се предостави устен превод или устно резюме на документите от съществено значение, при условие че този устен превод или устно резюме не накърнява справедливостта на производството. В допълнение в тази директива се отбелязва и това, че отказът от правото на писмен превод на документи, посочени в настоящия член, е допустим при изпълнение на изискванията заподозрените лица или обвиняемите да са получили преди това правен съвет или да са били напълно запознати по друг начин с последствията от този отказ, и отказът да бъде еднозначен и направен доброволно. В този смисъл принципното положение е, че писмено право на превод може да бъде отказано след получаване на правен съвет и пълно осъзнаване на последствията и отказът трябва да е изричен – в този смисъл е Case ff Baytar v. Jurkey 45440/04.
В процесния случай по отношение на осъдения А. е била налице защита от квалифициран адвокат. Тук, настоящият състав, няма да коментира възраженията на защитника свързани с предишния процесуален представител на осъдения.
Що се отнася до това, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не е било преведено споразумението, следва да се има предвид, че с оглед наличието на процесуална защита, превод и изрично изявление от подсъдимия за това, че е разбрал за какво е обвинението и не иска писмен превод, не е нарушена цитираната директива свързана с превода 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, тъй като преди това е получен правен съвет и е бил запознат по друг начин с последствията от този отказ, като той е бил еднозначен и направен доброволно.
По отношение на явната несправедливост на наказанието следва да се има предвид, че наказанието е определено при условията на чл.55, ал.1 НК с приложението на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. В случая, ключови фактори при които ВКС в своята практика преценява явната несправедливост на наказанието е и количеството на наркотичното вещество.По разглежданото дело съдът не е игнорирал съществени смекчаващи вината обстоятелства или е отдал прекомерно значение на несъществени отегчаващи такива, за да се коригира наказанието.
По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Х. А. (G. Gradus Antonius), чрез упълномощения му защитник адв. Л. М. Г. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на Определение №55/11.10.2024 год. постановено по НОХД№1089/2024 год. по описа на ОС-Благоевград, VI наказателен състав.
Решението е окончателно.
Решението да бъде преведено на английски език и връчено на осъдения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.