Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Октомври 2024

Отмяна на влязло в сила решение поради ненадлежно призоваване и особен представител

Върховен касационен съд · 06 Октомври 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданин иска отмяна на влязло в сила решение за обявяване на относителна недействителност на дарение, тъй като делото е водено с назначен особен представител, въпреки че е имал постоянен адрес и е живеел в Украйна. Освен това по делото е имало пълномощно за избран адвокат, което съдът е пренебрегнал. Върховният касационен съд отменя решенията и връща делото за ново разглеждане, започващо с надлежно връчване на исковата молба.

Какво приема съдът

Съдът не може да назначи особен представител чрез публикация в Държавен вестник, без да положи усилия да издири адреса в чужбина на ответник с регистриран постоянен адрес. Делото е опорочено и когато съдът продължава да призовава служебно назначения особен представител въпреки редовно упълномощен от страната адвокат.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеособен представителпризоваване в чужбинаненадлежно представляванеДържавен вестник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50008

гр.София,14.10.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1715 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 70417/30.05.2019г., уточнена с молби вх.№ 50391/20.09.2023г. и вх. №500219/30.01.2024г., на Й. К. М., чрез адв.С. П., за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 2421/18.10.2018г. по гр.д.№ 1176/2018г. по описа на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване, на основание чл. 135 ЗЗД, на относителната недействителност на договор за дарение по н.акт № 128/2009г., сключен между К. Й. М. и Й. К. М., спрямо М. А. И..

С постановено по делото определение № 50007/14.02.2024г. молбата е приета за допустима.

Молителят Й. К. М. твърди, че е узнал за влязлото в сила решение на 09.05.2019г. при устна справка, направена по неговия единен граждански номер. Заявява, че обичайното му местопребиваване е било в Украйна, това обстоятелство е било известно по делото, но не е бил призован по правилата на Регламент /ЕО/ 1393/2007г., които счита за приложими, а от адреса си в България и му е бил назначен особен представител. Така е бил лишен от възможност да участва по делото и му е бил назначен представител в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че през 2017г. е упълномощил адвокат, който да го представлява по делото, но въпреки това пред въззивния съд го е представлявал отново назначеният от съда представител, поради което не е бил надлежно представляван в процеса, не е получил препис от въззивното решение и е бил лишен от възможността да го обжалва.

Ответната страна М. А. И. счита молбата за неоснователна, защото не са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на молителя, той е имал назначен особен представител, който надлежно го е представлявал пред двете съдебни инстанции.

Ответните страни Н. К. Ф. и А. К. В., които са наследници по закон на ответника К. Й. М., починал на 06.08.2013г. и не са се отказали от наследството му, не вземат становище по молбата. В с.з. на 24.09.2024г. А. В. заявява, че счита молбата за неоснователна, тъй като баща й – К. М., й бил признал преди смъртта си, че дължи пари на М. И..

Върховият касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

Решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от М. А. И. против К. М., починал в хода на процеса и молителя Й. К. М.. Последният е посочен като ответник с адрес:[населено място], [улица]. На този адрес призовка не е връчена, а призовкарят е отбелязал, че по сведение на К. М., баща на Й. М., последният живее в Украйна. Направена е справка от Национална база данни "Население", от която е видно, че постоянният адрес на Й. М. е в [населено място], жк Т., [жилищен адрес]. От този адрес призовката е върната отново в цялост с отбелязване, че Й. М. живее в Украйна. Същото обстоятелство е отразено и в справката, според която настоящият адрес на Й. К. М. е в Украйна. Съдът не е изискал ищеца да посочи дали му е известен адрес на ответника в Украйна, а е пристъпил към процедурата по чл. 48 ГПК – разпоредил е призоваване на ответника чрез публикация в ДВ и след осъществяването й (ДВ бр.33/26.04.2011г.), с разпореждане от 10.01.2012г е назначил за особен представител на Й. М. адв. Д. Д.. Същата е представлявала ответника пред първата инстанция, получила е препис от постановеното по делото на 05.03.2013г. решение и е подала въззивна жалба от името на Й. М. на 19.03.2013г., по която пет години по –късно – на 02.03.2018г., е образувано въззивното производство по гр.д.№ 1176/2018г. по описа на САС. Пред въззивната инстанция въззивникът Й. М. е представляван от особения представител адв. Д., на нея й е връчено и въззивното решение, постановено на 18.10.2018г. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. На лист 246 от първоинстанционното дело е зашита молба с вх.№ 23783/22.02.2017г., подписана от Й. М. и от адв. С. П., за която е приложено пълномощно, изходящо от Й. М. (лист 247), с която същите са уведомили СГС, че Й. М. е ангажирал адв. П. за извършване на процесуално представителство и съдействие във връзка с по-нататъшното развитие на спора и са поискали да бъде прекратено участието на особения представител на Й. М. „адв. ДД“ в процеса.

В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна, при наличието на които, по искане на страната, по отношение на която е влязлото в сила неблагоприятно решение за нея, тя може да иска отмяна. Първото е налице когато страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото. Второто основание е налице когато страната не е участвала лично и не е била надлежно представлявана, а третото – когато страната не е участвала нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства.

В случая ответникът е представляван в производството от назначен на основание чл. 48, ал. 2 ГПК особен представител. Такъв се назначава след публикация в ДВ, когато ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Предпоставките на чл. 48, ал.1 ГПК не са били налице, защото ответникът Й. М. има регистриран постоянен адрес в Република България. Независимо от това, по аналогия с чл.48, ал.1 ГПК, съдът е бил длъжен преди да предприеме действия по назначаване на особен представител, да укаже на ищеца да посочи, ако му е известен, адрес за призоваване в Украйна. Това произтича от задължението на съда да връчи призовка и на настоящия адрес на ответника, а и от изискването на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Ответникът е изпълнил задължението си по чл. 96, ал. 1 изр. 2 ЗГР да заяви постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗГР, настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Адресът не се посочва и не се вписва, но ГПК не освобождава съда в този случай да призове лицето по настоящия му адрес, когато не съвпада с постоянния. Затова съдът следва да положи усилия да издири адреса на ответника в чужбина с оглед евентуалното му призоваване по съответния ред, който за случая е предвидения в Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна от 21.05.2004 г. (този в Регламент (ЕО) № 1393/2007, на който се позовава молителят, е неприложим, тъй като Украйна не е държава –членка на ЕС).

С оглед гореизложеното, съдът приема, че молителят е представляван от особен представител, назначен в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 48 ГПК), а пред въззивния съд – и въпреки валидното упълномощаване на избран адвокат – адв. П., за което съдът е бил своевременно (преди образуване на въззивното производство) уведомен, поради което е бил ненадлежно представляван по делото. Налице е основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. второ ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. То следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК. Пред първоинстанционния съд производството следва да започне от връчване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства на ответника Й. К. М..

При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство, съгласно чл. 308, във вр. с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 2421/18.10.2018г. по гр.д.№ 1176/2018г. по описа на САС и потвърденото с него решение № 1554/05.03.2013г. по гр.д.№ 14538/2010г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, което да започне от връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника Й. К. М..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.