Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт от ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди от ПТП * справедливост на обезщетението

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 350

Гр . София , 19.12. 202 5г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 920 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 2295/16.07.2025г. по к.т.д. № 920/2025г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 125/28.11.2024г., постановено по в.т.д. № 116/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 6 от 12.02.2024 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците К. А. Д. и А. М. Р., причинени от настъпилата смърт на А. Д. А., починал в резултат на увреждания при настъпило на 17.01.2020г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над сумата от 120 000 лв. до присъдения размер от по 200 000 лв. за всеки ищец.
Касационният жалбоподател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че в частта, с която е присъдено обезщетение на ищците за сумата над 120 000 лв., въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС. Твърди, че от съда не е съобразено обстоятелството, че К. А. Д. е получил от застрахователя, в качеството си на наследник на починалия си баща, сумата от 700 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от А. А. болки и страдания, докато е бил в коматозно състояние, присъдени по т.д. № 96/2020г. на Окръжен съд – Ловеч. Според жалбоподателя съдът е определил завишено обезщетение в размер на сумата от по 200 000 лв. за всеки ищец, в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи. Счита, че обезщетенията не са съобразени със социално-икономическата обстановка в страната към датата на деликта, както и с целта им – да „заместят“ настъпилите вреди, а не да доведат до подобряване на материалното благополучие на ищците и неоснователното им обогатяване. Според касатора прекомерно завишеният размер на присъдените обезщетения води до диспропорция, която противоречи на принципа на справедливост. По подробно изложените доводи претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковите претенции за разликата над сумата от 120 000лв. В насроченото пред ВКС открито съдебно заседание, касаторът не изпраща представител.
Ответниците по касационната жалба - К. А. Д. и А. М. Р. оспорват жалбата чрез процесуалния си представител - адв. Л. Г., като претендират оставяне в сила на обжалваното решение по подробно изложените мотиви в писмения отговор, в проведеното открито съдебно заседание и в депозираното становище от 12.11.2025г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.01.2020г. е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Тойота Рав4“, управляван от М. Т., който шофирал с несъобразена с пътните условия и настилка скорост, и насрещно движещия се лек автомобил „Волво“, управляван от А. Д. А.. В резултат на травмите, получени при ПТП, на 20.01.2020г. пострадалият изпаднал в коматозно състояние, като в хода на лечението състоянието му се усложнявало и на 05.11.2021г. той починал. Апелативният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Т., както и че е той е управлявал автомобил, застрахован по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Въззивният съд е посочил критериите по чл. 52 ЗЗД и е цитирал разясненията по ППВС 4/1968г., като е изтъкнал, че следва да съобрази като допълнителен критерий и икономическата конюнктура в страната, видна от нарастващите нива на застрахователната сума и лимитите на отговорност, както и от повишаването на минималната работна заплата – от 510 лв. през 2018г. до 610 лв. през 2020г. и средния годишен доход на лице – от 6013 лв. до 7002 лв. за същите години. Апелативен съд – Велико Търново е изтъкнал, че отчита възрастта на починалия – 46г. и доказаните близки отношения със сина му и съжителстващата с него А. Р.. Посочил е, че са споделяли общ дом, като са разчитали основно на доходите на А.. Отразил е, че според свидетелите смъртта му се отразила съкрушаващо на ищците, защото те имали надежда, че ще се възстанови, опитвали са се да му помогнат, като са предприели настаняването му в болнично заведение в Турция, впоследствие в хоспис. Съдът е възприел, че това бил продължителен период на психично страдание, като ищците не намерили подкрепа от останалите близки от разширения кръг на семейството на А. А. – сестра му, майка му и други роднини. Апелативният съд е посочил, че ищецът К. бил в млада възраст, като „за да се съвземе и разсее от тежката ситуация, заминал за Америка, което се наложило и поради необходимостта от финансови средства, тъй като икономическата стабилност на семейството се поддържала от загиналия“. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците. Апелативният съд е счел за неоснователно възражението на застрахователното дружество, че правно значим факт при определяне на обезщетенията е наличието на присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на А. А., изплатено на К. Д. като негов наследник, тъй като присъденото обезщетение касае друго лице, на друго правно основание и няма отношение. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.
С определение № 2295/16.07.2025г. по к.т.д. № 920/2025г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“.
По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е налице с настъпване на непозволеното увреждане. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС общи критерии, които в случай на причинена смърт са: моментът на настъпване на смъртта, възрастта на загиналия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. Тази преценка изисква и отчитане на общественото разбиране за справедливо обезщетение въз основа на социално-икономическите условия към датата на деликта. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/24.07.2025г. по т.д. № 1850/2024г. на ВКС, 2 т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. , която се споделя от настоящия съдебен състав. Както се посочва в решение №28/27.02.2024г. по т.д. №2250/2022г. на ВКС, 2 т.о. справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, така както са установени и доказани от ангажираните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По същество на касационната жалба:
Касационната жалба е частично основателна. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. В допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите съставът на апелативния съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Въззивният съд е посочил в решението си, че ищците живеели в общо домакинство с починалия, като се подкрепяли взаимно, акцентирайки върху това, че разчитали на доходите на А., че той осигурявал финансовата стабилност на семейството. Горното обстоятелство, което е отчел въззивният съд, е ирелевантно, тъй като предявената претенция е за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, а не за обезщетение за причинени имуществени вреди - загуба на осигурен доход от пострадалия за семейството му, респ. непредоставена издръжка на близките му. Икономическият принос на починалото лице за семейството му е без правно значение, както изрично е посочил и процесуалният представител на ответниците в отговора на касационната жалба. Въззивният съд, макар да е изтъкнал, че съобразява всички обстоятелства, включително и социално - икономическите условия в страната, в действителност е определил обезщетенията в размер, който не съответства на икономическата конюнктура към момента на увреждането и датата на деликта – 17.01.2020г. В практиката на ВКС по приложението на критериите по чл. 52 ЗЗД за същия вид застрахователно събитие, настъпило в периода 2019г. - 2022г., за болките и страданията на пълнолетно лице от загубата на родител и на лице, явяващо се фактически брачен съжител, присъжданите обезщетения са в по - ниски размери, включително и при наличие на специфични обстоятелства като например констатирани и надлежно установени с доказателства тежки последици за психическото здраве на близките. В тази връзка са неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответниците по касация за отчитане на инфлационните процеси при определяне размера на обезщетението, а именно твърдението, че по статистически данни за последните пет години / 2020г. - 2025г./ инфлацията е 40%, тъй като тези години са последващ датата на деликта период.
Настоящият съдебен състав намира, че определените от АС – Велико Търново обезщетения от по 200 000 лв. за всеки от ищците са несъответни на установените по делото относими обстоятелства към приложимите критерии по чл. 52 ЗЗД и се явяват завишени. Въпреки че въззивният съд е посочил, че съобразява всички обстоятелства във връзка с обема на неимуществените вреди, произтичащи от загубата, то в отклонение от практиката по приложението на горепосочената разпоредба не е оценил същите съответно. Апелативният съд не е отчел, че липсват данни за психически страдания, по - големи от обичайните при загуба на партньор и родител от пълнолетно лице, тъй като по делото няма никакви доказателства ищците да са търсили или получили психологическа и/или друга медицинска помощ във връзка със загубата на техния близък.
С оглед горното въззивният съд е постановил едно частично неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, поради което съгласно чл. 293, ал.2 ГПК, съдът следва да реши спора по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че е неоснователен доводът на касационния жалбоподател, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца К. А. Д., следвало да се отчете и обстоятелството, че той бил получил от застрахователя като обезщетение в качеството си на наследник на починалия си баща – А. А., сумата от 700 000 лв., ведно със законната лихва. Правилно въззивният съд е приел, че присъденото и изплатено обезщетение е неотносимо, тъй като касае друго лице. Обезщетението, което е изплатено на ищеца като наследник на починалия му родител, е за претърпените от А. А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, докато е бил в кома, и не следва да бъде съобразявано. На обезщетяване с исковите претенции по настоящото дело подлежат вредите на двамата ищци от смъртта на техния близък, поради което това дали и какво обезщетение е заплатено за страданията на самия А. е ирелевантно. Следва да се отбележи, че когато пострадалият не е починал, независимо от това, че в периода на неговото лечение близките му също търпят неблагоприятни последици, право на обезщетение за неимуществени вреди те имат само при настъпила смърт на лицето.
При преценка на всички общи и специфични обстоятелства, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД относно обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази възрастта на починалия -48 години, обстоятелството, че ищецът е негов пълнолетен син, а именно на 23 години към момента на загубата, а другата ищца, с която е съжителствал на семейни начала, е на 45 години, установените добри отношения в семейството, тъй като лицата са живеели заедно, в общо домакинство и задружно. За установяване на болките и страданията на двамата ищци са ангажирани свидетелски показания на две съседки и приятелки на ищцата, които са акцентирали върху притесненията и грижите от страна на А. Р. за А. в периода, в който е бил в болници и други лечебни заведения, на липсата на помощ от страна на роднините на починалия /сестра му и другите негови родственици/, на притесненията на ищцата, че се бави погребението заради аутопсията. По отношение на това как се е отразила смъртта на бащата на ищеца К. са дадени следните показания, а именно едната свидетелка сочи, че след ПТП прекъснал да учи, а другата, че продължил да учи задочно, като и двете изтъкват, че е заминал за Америка, според думите на свидетелката Ц. - на бригада, докато бил жив А., а според Ц. - „за да смени средата, да се възстанови и изкара малко финансови средства“.Нито една от свидетелките не сочи ищците да са търсили или получили психологическа и/или медицинска помощ във връзка със загубата на техния близък, нито да е налице някакво специфично проявление на душевна травма при ищците, извън обичайните страдания при загуба на близък човек. В този смисъл от събраните по делото доказателства се установи традиционна и характерна за българското семейство връзка на близкия с ищците, отношения на близост и обич, като последният е починал след мъчително и продължително боледуване в период от над една година и половина, в който ищците са търсили варианти за лечението му, обгрижването му в коматозно състояние и са таели надежда за възстановяването на починалия, но не и други специфични и изключителни обстоятелства. Отчитайки горното и икономическата конюнктура в страната към датата на деликта – пътно-транспортното произшествие от 17.01.2020г., според настоящия съдебен състав, доколкото болките и страданията за загубата на техния близък изобщо могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер по 180 000 лв. за всеки от двамата ищци. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за намаляване на обезщетението в по-голяма степен, а именно до размер от сумата от 120 000 лв. с оглед гореизложеното.
Предвид крайния извод на настоящия състав, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение на всеки от ищците за разликата над 180 000 лв. до 200 000 лв. и оставено в сила в останалата обжалвана част, а именно за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.
С оглед резултата по делото въззивният акт следва да бъде отменен и в частта, с която е ангажирана отговорността на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на процесуалния представител на ищците за първоинстанционното и въззивното производство съответно на частичното отхвърляне на претенциите, но като се съобрази, че присъденото такова за въззивното и първоинстанционното производство е за целия предявен и уважен размер на исковете, а не само за атакуваната с касационната жалба част. С оглед горното присъденото за въззивното производство адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците по чл. 38, ал.2 ЗА следва да бъде отменено за сумата от 400 лв., като разликата до присъдените 4000 лв., т.е. 3600 лв. остава дължимо, а за първоинстанционното – за сумата от 1065 лв., т.е. за разликата над сумата от 19 585 лв. до присъдените 20 650 лв.
На касатора се следват разноски съответно на отхвърления размер на исковете. Данните за сторени такива по настоящото производство са за сума в размер на 3200 лв. - заплатена държавна такса, тъй като доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от касатора не са представени. С оглед изхода на спора на касатора се следват разноски в размер на сумата от 800 лв. за касационното производство.
От процесуалния представител на двамата ответници – адв. Л. Г., който е осъществил безплатно процесуално представителство за касационното производство при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав съобразява задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съгласно което определените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения не следва да се възприемат за дължим размер, а могат да служат само като ориентир. При преценка на всички относими обстоятелства за размера на адвокатското възнаграждение - вида на делото, спорния материален интерес при осъществената защита / в случая обжалваем интерес от 80 000 лв./, фактическата и правна сложност по конкретното дело, намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на двамата ищци – ответници по касационното производство при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв. трябва да бъде определено в размер на сумата от по 2000 лв. за всеки от тях, или общо сумата от 4000лв. С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на жалбата за сумата от 60 000 лв. спрямо обжалваемия интерес от 80 000лв., на процесуалния представител на ответниците по касация – адв. Л. Г. следва да се присъди сумата от 1500 лв. за всеки от двамата ответници, или общо 3000 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 125/28.11.2024г., постановено по в.т.д. № 116/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 6 от 12.02.2024 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците К. А. Д. и А. М. Р., причинени от настъпилата смърт на А. Д. А., починал в резултат на увреждания при настъпило на 17.01.2020г. пътно - транспортно произшествие, за разликата над сумата от 180 000 лв. до присъдения размер от по 200 000 лв. за всеки ищец, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Д. и А. М. Р., двамата със съдебен адрес – [населено място], ул. „Пиротска“ №51, ет.9, ап. 15 – адв. Л. Г., срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес – [населено място], бул.“Г.М. Димитров“ №1, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата смърт на А. Д. А., починал в резултат на увреждания при настъпило на 17.01.2020г. пътно - транспортно произшествие, за разликата над сумата от по 180 000 лв. за всеки ищец, до размер от по 200 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 125/28.11.2024г., постановено по в.т.д. № 116/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено решение № 6 от 12.02.2024 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците К. А. Д. и А. М. Р., причинени от настъпилата смърт на А. Д. А., починал в резултат на увреждания при настъпило на 17.01.2020г. пътно - транспортно произшествие, за разликата над сумата от 120 000 лв. до присъдения размер от по 180 000 лв.
ОТМЕНЯ въззивното решение № 125/28.11.2024г., постановено по в.т.д. № 116/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 6 от 12.02.2024 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Ловеч, в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА на адв. Л. Г. от АК – Перник за въззивното производство за разликата над сумата 3600 лв. до присъдените 4000 лв. и за първоинстанционното производство за разликата над сумата от 19 585 лв. до присъдените 20 650 лв., т.е. за сумата от 1065 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. А. Д. и А. М. Р., двамата със съдебен адрес – [населено място], ул. „Пиротска“ №51, ет.9, ап. 15 – адв. Л. Г., да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес – [населено място], бул.“Г.М. Димитров“ №1, сумата от общо 800 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес – [населено място], бул.“Г.М. Димитров“ №1, да заплати на адвокат Л. Г. Г. от АК – Перник, с адрес - [населено място], ул. „Пиротска“ №51, ет.9, ап. 15, като процесуален представител на К. А. Д. и А. М. Р., сумата от 3000 лв. / три хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.2 ЗАдв. за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.