Валидност на предварителен договор, сключен след възникване на заемни задължения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. София, 12.03.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 2535/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационна жалба на М. А. З. и В. Г. М., подадена чрез адв.Хр.Т. и адв.С. Н., се обжалва решение № 246/06.03.2024г. по в.гр.дело № 1212/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което след отмяна на решение № 260247/06.02.2023г. по гр.дело № 13043/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, е обявен за нищожен по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.152 ЗЗД на П. С. Ц. против касаторите предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.12.2011г. с обещател П. Ц. и поематели М. З. и В. М..

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които се поддържат от процесуалните представители на касаторите и в откритото съдебно заседание пред ВКС.

Ответникът по касационната жалба-П. С. Ц., чрез пълномощника адв. М. Ел-Т., в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата, което се поддържа и в откритото съдебно заседание пред ВКС.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 5742/10.10.2024г., постановено по делото по обуславящия въпрос, уточнен от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Отнася ли се забраната по чл. 152 ЗЗД до договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е сключен не предварително или едновременно, а след възникване на друго главно задължение.

Отговор на поставения въпрос е даден в цитираното в определението по чл.288 ГПК решение по гр.д.№ 3362/2020г. на IV ГО, както и в цитираните в него решения на ВКС. Според тази съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия състав, в случай, че прехвърлянето на недвижим имот е извършено след възникване и на други облигационни отношения между страните, то прехвърлителната сделка е валидна и не прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД , тъй като съгласието за продажба на имота не предхожда, нито съвпада по време със сключването на друг договор - договор за заем, договор за ипотека и др., а е постигнато след възникване на други задължения.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Разгледан е иск за прогласяване нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 30.11.2011г. между П. Ц., като продавач и З. и М., като купувачи, поради това, че е сключен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на предварителния договор, като привиден.

От фактическа страна е установено, че на 30.12.2011г. между страните по спора е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижи имот, по силата на който ищецът, като продавач, се задължил да прехвърли на ответниците, като купувачи, правото на собственост върху поземлен имот в [населено място], в.з. „С. – Д. - II част”, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда и стопанска постройка; в чл.1.2 е посочено, че купувачите купуват описаните в т.1.1 имоти за цена 270 000 лева, която продавачът получил, както следва: на 04.11.2009г. -сумата 68 000 лева, на 25.11.2009г. - 51 000 лева, на 11.12.2009г.- 62 000 лева, на 21.12.2009г. - 3 000 лева, на 09.03.2010г. - 29 000 лева, на 09.12.2010г. - 34 000 лева и на 21.01.2011г. - 23 000 лева. Според съдържанието на договора продавачът получил продажната цена напълно и в брой. Според ангажираните в производството гласни доказателства (показанията на св.Г. и на св.А.), преди сключването на предварителния договор (през 2010-2011г.) ответниците са предоставили на ищеца парични суми в заем, които той не им е върнал.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел следното: дадените свидетелски показания, анализирани в контекста на житейската логика, следваща от обстоятелствата, че продажната цена е платена в различни времеви моменти, на неравномерни вноски и сключването на окончателния договор е значително отдалечено във времето (2014г.) спрямо момента на сключване на предварителния договор (2011г.), при удостоверена като заплатена продажна цена и при съобразяване на направеното от адвокатите на ответниците признание в о.с.з. от 14.02.2024г. пред въззивния съд, че страните са имали заемни правоотношения, са налице паралелно протичащи между страните правоотношения, за обезпечаване на изпълнението по които е бил сключен предварителният договор. САС не е споделил изводите на първостепенния съд за ролята на предварителния договор на изпълнителен способ, заместващ дължимата в пари престация с друг вид изпълнение при обща воля на страните за това. Изложил е съображения, че предварителният договор няма вещноправно действие, а само поражда задължение на страните да сключат в бъдещ момент договор в изискуемата се от закона форма при договорените условия, покриващи съдържанието на предстоящия да се сключи договор. Поради това, според САС, той не може да се разглежда като начин на различно от договорено между страните изпълнение. Съдът се е произнесъл и по евентуалния иск (за нищожност на предварителния договор като абсолютно симулативна сделка) и е приел, че същият е недоказан. Посочил е, че симулативна е сделката, имаща съдържание, несъответстващо на волята на съконтрагентите, насочено към трети спрямо правоотношението лица; когато има несъответствие между записаната воля и реалната такава само на една от страните, може да се наведе довод за договор при липса на съгласие, такъв при грешка, измама, принуда и т.н., но не и за симулация. Допълнил е, че по делото са представени като доказателства, предявени от ответниците отменителни искове по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договори, сключени от ищеца като продавач и трети лица като купувачи на имотите, описани в предварителния договор. Качеството си на кредитори ответниците са обосновали с оспорения като нищожен предварителен договор от 30.12.2011г. във воденото пред СГС и САС производство, с обещател П. Ц. и поематели З. и М.. Предвдид всичко изложено въззивният съд е прогласил предварителният договор от 30.12.2011г. за нищожен.

С оглед така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав намира, че е необоснован изводът на въззивния съд за нищожност на предварителния договор, като сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 152 ЗЗД .

Атакуваният пред съда предварителен договор от 30.12.2011г. за покупко-продажба с предмет поземлен имот в [населено място], в.з. „С.- Д.- II част”, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда и стопанска постройка, сключен между ищеца и ответниците, не представлява съглашение, с което е било предварително уговорено, че ако задължението не бъде изпълнено кредиторът ще стане собственик на недвижимия имот по начин, различен от този който е предвидил закона за удовлетворение на изправния кредитор. В случая разпоредбата на чл. 152 ЗЗД не намира приложение, тъй като договорът е сключен на дата (30.12.2011г.), значително следваща възникването на установените между страните заемни правоотношения. Процесният договор е валиден и не е сключен в противоречие с разпоредбата на чл.152 ЗЗД защото постигнатото по него съгласие нито предхожда, нито съвпада по време със сключването на договорите за заем. Предвид изложеното искът с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, във връзка с чл. 152 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Неоснователен е и предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на процесния договор, като привиден. Ищецът не е ангажирал по делото никакви доказателства, от които да се установява, че той и ответниците са желаели да сключат друг договор, но са сключили процесния, поради което съдът не може да обоснове извод за наличие на така твърдяната от ищеца привидност на последния. При това положение искът по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД за нищожност на процесния договор от 30.12.2011г. поради привидност на същия, е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 26, ал.1, предл.1, във връзка с чл. 152 ЗЗД бъде отхвърлен. Следва да се отмени и определение № 920/10.04.2024г. по в.гр.д.№1212/2023г. на САС, с което в производство по чл. 248 ГПК, съставът на САС е осъдил ответниците М. З. и В. М. да платят на ищеца П. Ц. по 150 лева разноски за първоинстанционното и въззивно производство; на адв. М. Ел-Т. да платят по 5 918,50 лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а по сметка на САС да платят по 8 100 лева държавна такса за разглеждане на делото.

При този изход на спора, на касаторите се дължат разноски за касационната инстанция. Доказателствата по делото сочат, че такива са направени за плащане на държавна такса в общ размер 1 410 лева и за договорени и платени адвокатски възнаграждения в общ размер 4 000 лева. ВКС намира за неоснователно възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на касаторите. След като извърши дължимата обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, защитавания материален интерес и извършените от процесуалните представители на касаторите действия по осъществяване на защитата (т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК), съдът намира, че не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на адвокатите при упражняване на процесуалните права. С оглед изложеното липсват основания за редуциране размера на платените от всеки от касаторите адвокатски възнаграждения.

На М. З. и В. М. се дължат и разноските, сторени в първоинстанционното и въззивно производство - за платени адвокатски възнаграждения, които според представените доказателства са: за производството пред СГС в общ размер 6 000 лева (за адв. възнаграждения), а за производството пред САС - в общ размер 4 000 лева (за адв.възнаграждения) или общо в полза на касаторите следва да се присъди сума за разноски в общ размер 15 410 лева. Ответникът по касация П. Ц. следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС сумата 1 000 лева за държавна такса, за плащането на която липсват данни по делото (с определение №141/01.04.2019г. по ч.гр.д.№4354/2019г. на ІІІ ГО на ВКС Ц. е освободен от плащането на дължимата такса в размер 2 700 лева за първоинстанционното производство, за разликата над 1 700 лева до 2 700 лева), а по сметка на САС да плати държавна такса в размер 1350 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 246/06.03.2024г. по в.гр.дело № 1212/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.152 ЗЗД на П. С. Ц., предявен против М. А. З. и В. Г. М. за прогласяване нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.12.2011г. с обещател П. С. Ц. и поематели М. А. З. и В. Г. М..

ОТМЕНЯ определение № 920/10.04.2024г. по в.гр.д.№1212/2023г. на САС.

ОСЪЖДА П. С. Ц. с ЕГН [ЕГН] да плати на М. А. З. с ЕГН [ЕГН] и на В. Г. М. с ЕГН [ЕГН] разноски за трите съдебни инстанции в общ размер 15 410 лева.

ОСЪЖДА П. С. Ц. с ЕГН [ЕГН] да плати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер 1 000 лева , а по сметка на Софийския апелативен съд – държавна такса в размер 1 350 лева .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: