Отказ за отмяна на решение за възлагане на делбен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
София, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2476 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на И. Х. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 11 от 25.01.2019 г. по гр. д. № 877/2016 г. на Девненския районен съд, потвърдено с решение № 966 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 761/2019 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 121 от 26.03.2020 г. по гр. д. № 3943/2019 г. на ВКС, I-во г.о.

С атакуваното решение е извършена делба, като в дял на Ф. Х. А. на основание чл.349, ал.2 ГПК е поставен процесният имот в [населено място], [община] дол, а на съделителя И. Х. А. е присъдена сума за уравнение на дяловете.

Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити обстоятелства и писмени доказателства, от значение за делото – чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Молителят твърди, че и той е предявил възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК, но неправилно е била предпочетена другата съделителка Ф. Х. А.. След влизане в сила на решението молителят се снабдил с нови писмени доказателства. На първо място това са удостоверение за промени на постоянен адрес изх. № АУ051386ВН от 16.06.2020 г. на [община] и удостоверение за промени на настоящ адрес изх. № АУ051386ВН от 15.06.2020 г. От тези документи се установявало, че през периода 10.04.2000 г. – 09.09.2004 г. Ф. А. е имала постоянен адрес в [населено място],[жк], ет.9, ап.912. Настоящият ѝ адрес от 16.06.1994 г. и до настоящия момент бил отново в [населено място]. Следователно към момента на смъртта на наследодателя – 11.04.2004 г. ищцата не е живяла в делбения имот в [населено място], [община] дол, и не е отговаряла на едно от изискванията на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имота при делбата. Тя не е отговаряла и на другото изискване, тъй като, видно от представения с молбата за отмяна нотариален акт № ........./26.06.1975 г., тя е получила по дарение от общия наследодател собствеността върху празно дворно място от 1060 кв. м., съставляващо парцел ........... от кв. ... по плана на [населено място], т. е. притежавала е друг жилищен имот и той е пречка за възлагането. Молителят не е знаел за това дарение, не е могъл да направи своевременно и справка в електронната система за вписвания, тъй като нотариалният акт е стар и не е обхванат от тази система. За този нотариален акт молителят узнал случайно след влизане в сила на решението по извършване на делбата.

Ответницата в производството Ф. Х. А. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Доказателствата не са нови, тъй като молителят е могъл да се снабди своевременно с тях при добро водене на делото за делба. Освен това доказателствата не били и от значение за изхода на делото. Законът изисква наследникът да е живял с наследодателя към датата на смъртта му, а не да е адресно регистриран на съответния адрес. Освен това – второто условие е претендентът да не притежава друго жилище, а не друг недвижим имот.

С определение № 97/23.09.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

За да уважи възлагателната претенция на Ф. А. въззивният съд се е доверил на свидетелите М. Х. и Ж. Х., според които съделителката е живяла с наследодателя в процесния имот към момента на откриване на наследството през 2004 г. След съкращаването ѝ от "А." през 2000 г. съделителката е започнала да работи в захарни заводи, а след 2002 г. е започнала работа в Турция, като на 2-3 месеца се е прибирала в обратно в България при баща си в процесния имот. През лятото на 2003 г. направила ремонт на банята, а през октомври отново заминала за Турция за няколко месеца. Мебелите ѝ, покъщнината ѝ, са били винаги в процесния имот в [населено място]. През 2004 г., тъй като баща ѝ бил болен, Ф. А. се върнала да го гледа, започнала да се грижи за баща си, включително в болницата – носела му храна и др. След смъртта на баща си съделителката останала в къщата за да направи ремонт. От разпита на свидетелите Х. се установява, че съделителката не е имала и не е живяла в друго жилище към момента на откриване на наследството през 2004 г. Обстоятелството, че тя е работила периодично за по няколко месеца в чужбина не може да се счита за промяна на постоянното ѝ местоживеене и на центъра на жизнените ѝ интереси. Не е нужно тя да е живяла, респ. да е ползвала имота всекидневно – в случая е от значение, че не е късала връзката с процесния имот, респ. с баща си, към момента на откриване на наследството, независимо от това, че е пътувала периодично до Турция по работа. При връщането си в България Ф. А. се е връщала при баща си в процесния имот. Тъй като нямала друго жилище – факт, който не е опроверган от останалия доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели според съда се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че постоянният адрес на съделителката е в [населено място], а наличната предходна регистрация за друг настоящ адрес е за ведомствено жилище, обитавано до приключване на съответното трудово правоотношение с „А.“, няколко години преди датата на смъртта на баща ѝ. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Н. Х. и Д. М., че въззиваемата не е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството през 2004 г., а само спорадично е посещавала и пребивавала в бащината си къща, тъй като е нормално, при периодични трудови ангажименти на ищцата в чужбина, да не е пребивавала в имота постоянно, като показанията им не са в състояние да променят извода на съда, че Ф. А. не е късала връзката с процесния имот, респ. с баща си, към момента на откриване на наследството и че това е бил нейният единствен дом в страната през целия период, докато е работила в чужбина, още повече, че постоянният ѝ адрес е бил винаги в [населено място].

Настоящият състав счита, че представените от молителя писмени доказателства не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение.

Двете удостоверения изх. № АУ051386ВН от 16.06.2020 г. и изх. № АУ051386ВН от 15.06.2020 г. на [община] за промени на постоянния и настоящия адрес на Ф. А. съдържат данни, от които косвено може да се направи извод за релевантното по делото обстоятелство дали съделителката е живяла в делбения имот имот към момента на смъртта на общия наследодател. Тези данни са косвени и съдът принципно следва да ги обсъди заедно с всички останали доказателства. Двете удостоверения обаче не представляват „нови“ писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Нови писмени доказателства са тези, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Двете удостоверения не покриват тези критерии, тъй като молителят е могъл да изиска тези данни и да се снабди с тях още при висящността на делото за делба.

Епикризата от МБАЛ „Св.М.“ В. не съдържа данни, които да имат пряко отношение към спорния въпрос за мястото на живеене на Ф. А. към момента на откриване на наследството.

Нотариалният акт № .../26.06.1975 г., с който общият наследодател е дарил на съделителката Ф. А. празно дворно място от 1060 кв. м., съставляващо парцел ... от кв. ... по плана на [населено място], не е бил представен при разглеждане на делото и не е преценяван от съда при извършване на делбата. Дори да се приеме, че доказателството е ново, тъй като молителят не е могъл да узнае своевременно за него поради това, че не е включено в електронната система за информация на Агенцията по вписванията, то не е от значение за изхода на делото. Една от предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на жилищен имот е съделителят да няма друго жилище. Законът има предвид жилище по смисъла на чл.40 и § 5, т.30 ДР на ЗУТ, което реално може да служи за задоволяване на жилищни нужди - решение № 229 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г., I г. о. Ето защо посоченият нотариален акт, който има за предмет дарение на празно дворно място, също не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение, тъй като притежаването на празно дворно място не е пречка за възлагане на жилище по реда на чл.349, ал.2 ГПК.

При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят сторените разноски за производството в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Х. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 11 от 25.01.2019 г. по гр. д. № 877/2016 г. на Девненския районен съд, потвърдено с решение № 966 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 761/2019 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 121 от 26.03.2020 г. по гр. д. № 3943/2019 г. на ВКС, I-во г.о.

ОСЪЖДА И. Х. А. от [населено място],[жк], [улица], вх.1, ет.9, ап.68 да заплати на Ф. Х. А. от [населено място], [община] дол, сумата от 600 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: