Практика · Върховен касационен съд · 04 Ноември 2020
Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за връщане на двоен задатък
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Молителят иска отмяна на влязло в сила решение, с което е осъден да върне задатък в двоен размер по развален предварителен договор. Той твърди, че решението противоречи на друго решение по дело за неустойка, както и че са нарушени процесуалните му права. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, като приема, че двете решения са по различни искове, страната е била надлежно представлявана и липсват основания за отмяна.
Какво приема съдът
Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е възможна само при пълен идентитет между делата (едни и същи страни, искане и основание) и противоречие в силата на пресъдено нещо, каквото не е налице при искове съответно за връщане на задатък и за заплащане на договорна неустойка.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениепредварителен договорзадатъкнеустойкапротиворечиви решениялишаване от участие
Текстът на акта
Ключови фрази 1 Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 04.11.2020г. Върховният касационен съд на Република България,ГК,Трето г.о.,в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1291 по описа за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на Н. А. Б. срещу влязлото в сила решение № 418 от 11.11.19г.по гр.дело № 00546/19г.на Пернишкия окръжен съд,с което е отменено решение № 68 от 20.05.19г.по гр.дело 937/18г. на Районен съд- Радомир и вместо него е постановено друго,с което молителят е осъден да заплати на Т. Ж. К., на основание чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД, сумата 3000 лв,представляваща двойния размер на дадения от ищцата задатък по сключения на 2.11.14г.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,ведно със законната лихва върху посочената сума,считано от 25.09.18г.до окончателното изплащане,както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 886.93 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 24.10.15г.до 25.09.18г. В молбата се твърди,че са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.5 и т.7 ГПК.С допълнителна молба от 9.03.20г.молителят е въвел и ново основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,като твърди,че решението, чиято отмяна иска, противоречи на решение № 57 от 18.02.20г.на Пернишкия окръжен съд по в.гр.д.№ 00652/19г. Моли се съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение. В отговор ответната страна по молбата Т. Ж. К. счита,че е недопустима и неоснователна. С определение № 148 от 10.06.20г.на Трето г.о.на ВКС молбата за отмяна е допусната за разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4,т.5 и т.7 ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В случая настоящият съдебен състав не констатира наличие на две влезли в сила съдебни решения,ползващи се със сила на пресъдено нещо,които си противоречат. Решението,чиято отмяна се иска,е постановено по осъдителен иск с правно основание чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД, като молителят е осъден да заплати на ответницата по молбата сумата 3000 лв, представляваща двойния размер на дадения от ищцата задатък по сключения на 2.11.14г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва и на основание чл.86 ЗЗД сумата 886.93лв,представляваща обезщетение за забава.За да уважи исковете съдът е приел,че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника Н. Б.,а ищцата – купувач Т. К. е изпълнила престацията си за авансово плащане на част от продажната цена, поради което в нейна полза е възникнало правото да развали предварителния договор на основание чл.93 ал.2 ЗЗД и да претендира двойния размер на уговорения в т.10 от договора задатък. С решение № 57 от 18.02.20г.на Окръжен съд - Перник е потвърдено решение № 88 от 28.06.19г.по гр.дело № 990/18г.на Районен съд –Радомир, с което са отхвърлени исковете на Т. К. против Н. Б. с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 5 500 лв, представляваща част от неустойка в размер на 15 000 лв, съгласно т.12 от предварителния договор от 2.11.14г.Изложени са съображения,че след като купувачът е упражнил правото си да развали договора и след като неустойката е уговорена за обезщетяване на вреди от неизпълнението на договора, а не от развалянето му, липсва правно основание за присъждане на неустойка. Изложеното налага извод за липса на идентитет между делата,по които са постановени двете в сила решения.Исковите претенции по двете дела се претендират на различно правно основание.Не са разрешени по различен начин правни въпроси,включени в предмета на делото ,чието решение се атакува и последващото решение,по които се формира сила на пресъдено нещо,за да намери приложение ТР № 7/31.07.17г.на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Не са налице и основанията по чл.303 ал.1 т.7 ГПК, според който заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ,съставена в Р. на 4.11.1950г./ратифицирана със закон – ДВ,бр.66/92г.; ДВ бр.80/92г.,изменена с протокол № 11 от 1994г./,или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо,за да се отстранят последиците от нарушението.Позоваването на чл.303 ал.1 т.7 ГПК в молбата за отмяна е бланкетно, не се сочи конкретно решение на ЕСПЧ. Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят е бил редовно призован за съдебните заседания на първа и въззивна инстанция и е бил представляван от пълномощника си адв.Б.. Изложените в молбата за отмяна оплаквания са по същество на спора и не са относими към посочените основания за отмяна на влязло в сила решение. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна,подадена от Н. А. Б. срещу влязло в сила решение № 418 от 11.11.19г.по гр.дело № 00546/19г.на Пернишкия окръжен съд. ОСЪЖДА Н. А. Б. да заплати на Т. Ж. К. сумата 500 лв /петстотин/ разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.