Довършеност на активния подкуп чрез предлагане на пари на полицейски служител

Текстът на акта

Ключови фрази

Подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение * активен подкуп * довършено престъпление * тайна на съйвещание * малозначителност на деянието

Р Е Ш Е Н И Е № 502
гр. София, 16.10.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №694/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от М. Ю. П. – подсъдим, чрез неговия защитник адв.Р. А. срещу Решение №180 от 29.05.2024 год. по ВНОХД№356/2024 год. по описа на VII състав на Апелативен съд – София.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. В тази връзка се моли да се отмени атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения(СПН), да се оправдае П. или да се намали наказанието поради явна несправедливост.

В хода на делото по същество адв.А. поддържа касационната жалба. Твърди, че е допуснато СПН, тъй като съдът се е оттеглил на тайно съвещание в 14, 10 ч., а в 14, 12 ч. е обявил присъдата, което е нарушение на тайната на съвещанието. Сочи се, че по отношение на подсъдимия съдът е проявил дискриминационен подход, тъй като се е обсъждало, че е от ромски произход.

Представителят на Върховна прокуратура (ВП) моли да се остави касационната жалба без уважение, а въззивното решение в сила. Твърди, че не е налице чл. 9, ал. 2 НК.

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №2/12.01.2024 год., Окръжен съд – Благоевград, IX с-в по НОХД №912/2023 год. е признал подсъдимия М. Ю. П. за виновен в извършено престъпление по чл.304а, пр.1 вр. чл.304, ал.1, пр.1 НК и на основание чл.58А НК го е осъдил на 9 месеца „лишаване от свобода“ при 3 години изпитателен срок и глоба в размер на 500 лева. На основание чл.307а НК е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението една банкнота с номинал от 50 лв.

С Решение №180/29.05.2024 год. по ВНОХД№356/2024 год., Апелативен съд – София, VII състав е изменил присъдата в частта на наказанието като е намалил същото от девет на осем месеца „лишаване от свобода“. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

В касационната жалба се навеждат доводи, които представляват теоретично описание на престъплението по чл.304 НК като принципно се обяснява каква е разликата между „получи“ и „приеме“ и защо в процесния случай е налице чл.18, ал.1 НК, което по всяка вероятност с оглед наличната аргументация се предполага, че жалбоподателят иска да отбележи, че е осъществено нарушение на материалния закон, чрез неправилното му приложение.

Този състав на ВКС е безпредметно да влиза в теоретично обяснение за смисъла и съдържанието на чл.304 НК поради обстоятелството, че това е ирелевантно в настоящото производство. Само следва да се отбележи, че в процесния случай е повдигнато обвинение по чл.304а, пр.1 НК, а именно предлагане на сума от 50 лв. на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – полицейски служител, за да не извърши действие по служба. Апелативният съд е имал възможност в своето решение да отбележи, че в случая става въпрос за „активен подкуп“, тъй като едно от възраженията пред него е било, че окръжният съд не е конкретизирал какъв вид е подкупа – активен или пасивен. На този въпрос е отговорено от въззивния съд, а твърденията, че думите „получи“ и „приеме“ са изяснени и никой не оспорва това обстоятелство.

По отношение на твърденията за наличието на опит и коментираното в жалбата за „получи“ и „приеме“ следва да се обърне внимание на жалбоподателя и неговия защитник, че поставените въпроси от тях по отношение на престъплението „подкуп“ са получили отговор в Тълкувателно решение (ТР) №1/12.03.2021 год., където наказателната колегия на Върховния касационен съд обяви за загубили сила изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от Постановление № 8 от 30 ноември 1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд, където думите „приеме“ и „получи“ имат едно и също съдържание. То обхваща съгласието на длъжностното лице да вземе лично или чрез посредник дар или друга неследваща му се имотна облага и реалното му получаване“. В мотивите на решението се преосмисля и застъпеното през 1981 г. виждане, че подкупът винаги е сделка. В настоящата редакция на НК в чл.304, ал.1 от НК отново са регламентирани „предложи“, „обещае“ и „даде”. В тази връзка именно в тълкувателното си решение ВКС отбелязва, че горепосочените форми на изпълнителното деяние могат да съществуват и самостоятелно. „Отделните форми на изпълнително деяние са обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно престъпление, насочено към престъпно мотивиране на длъжностното лице да действа/бездейства по служба“. В ТР се отбелязва и още нещо, че разликата между „предложи” и „даде” в съставите на чл.304, ал.1 от НК и чл.304а от НК е в „съдържанието и обхвата на поведението на дееца, насочено към реализиране на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начинът за неговото осъществяване“. „Предлагането” на дар/облага като форми на изпълнителното деяние са отражение на намерението на дееца на активния подкуп да облагодетелства длъжностното лице. Чрез „предлагането” на подкуп извършителят цели да мотивира длъжностното лице да извърши или да не извърши конкретно действие по служба“. Именно поради тази причина към настоящия момент ВКС е застъпил становището, че „предлагане” на подкуп е налице, когато по своя инициатива подкупващият демонстрира готовност да предостави на длъжностното лице във всеки един момент неследващата се облага. ВКС е имал възможност в същото това ТР да обясни и, че „деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл.304 от НК, въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме. Наказателно-правната квалификация на активния подкуп в този случай не се влияе и не се предопределя нито от волята, нито от поведението на получаващия облагата. Начинът на квалифициране на престъплението също навежда на този извод – в зависимост единствено и само от осъщественото деяние и личността на дееца, а не от чуждо поведение“. Именно поради тази причина в хипотезата на „предложи”, активният подкуп е мислим и без насрещно деяние, тъй като е възможно длъжностното лице да откаже да приеме предложението. „При тези форми на изпълнително деяние активният подкуп е довършен със самото изпълнение на „предлагането”. В обобщение осъзнаването на придобитото владение върху дара и неговото „приемане” от длъжностното лице и съгласието му да извърши исканото действие или бездействие по служба, съответно отказът да ги приеме, са обстоятелства, които не влияят на довършеността на престъплението по чл. 304 НК. Процесният случай е точно такъв и именно поради тази причина не може да се приеме възражението за нарушение на материалния закон. За това и не е налице квалификация, която ще е във връзка с чл.18, ал.1 НК, както се иска от жалбоподателя.

На следващо място, дали е доказано предлагането и дали подсъдимият се е пошегувал за това с полицейския служител, е даден отговор в решението на въззивната инстанция, а настоящият състав на ВКС не следва да коментира, тъй като е въпрос по обосноваността. В тази връзка от л.7 до л.9 в мотивната си част към решението САС се е аргументирал защо приема, че е налице реално предлагане на инкриминираната сума, поради което няма как да се приеме защитната версия за „пошегуване“. В цялото си решение САС аргументирано и след анализ е обсъдил всички доказателства по делото, отбелязал е каква е причината за тяхното кредитиране, като по този начин е достигнал до един законосъобразен правен извод за съставомерност на повдигнатото обвинение. Не е за пренебрегване и още едно обстоятелство, че макар и производството да е протекло по реда на глава 27 НПК, съдилищата правилно и законосъобразно са преценили, обсъждайки наличната доказателствена маса, че самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК е подкрепено от доказателствата по делото, като по този начин са изпълнили задълженията си предвидени по процесуалния закон за това. Именно поради тази причина е неоснователно възражението в касационната жалба, че съдът е постановил своето решение без доказателства и, че съкратеното съдебно следствие не представлява задължително носене на наказателна отговорност. Напротив, съдът е взел предвид наличните доказателства, съпоставил ги е със самопризнанията на подсъдимия и законосъобразно е преценил, че са налице такива, за да се носи наказателна отговорност по повдигнатото обвинение.

Що се отнася до това, че съдът е подходил дискриминационно отбелязвайки, че подсъдимият е от ромски произход по никакъв начин не може да се сподели. Видно от мотивите към първоинстанционната присъда е, че при отбелязване на самоличността, съдът е конкретизирал, че подсъдимият е български гражданин от ромски произход, което не представлява дискриминационно поведение. Съдът не e взел своето решение повлиян от произхода на подсъдимия, а е извършил задължителното в такива случаи снемане на самоличността.

По отношение на възражението за нарушаване на тайната на съвещанието, тъй като било невъзможно за няколко минути да се проведе съвещание и обяви присъда, отново следва да се отхвърли. За да се установи, дали в случая е налице допуснато съществено процесуално нарушение е необходимо да се проследят процесуалните действия в последното по делото заседание пред Окръжен съд - Благоевград. От протокол №31/12.01.2024 год. се установява, че след последната дума на подсъдимия съдът се е оттеглил на съвещание като заседанието е приключило в 14, 10 часа като преди този час е била обявена присъдата. Същата е била подписана електронно в 14, 12: 03 часа, тоест в случая макар и да не е спазена процедурата визирана в чл.310 НПК, а именно първо да се подпише електронно и после да се обяви, това само по себе си е формално като нарушение, но не съществено, тъй като не нарушава по никакъв начин правата на страните в процеса. В случая съдебното заседание е започнало 12, 30 ч. и е приключило в 14, 10 часа. Преди този час съдът се е оттеглил на съвещание и е изготвил присъдата и в случая не се знае точно колко време е протекло същото това тайно съвещание. Двете минути, за които прави възражение защитникът е времето, в което след приключване на съдебното заседание в 14, 10 часа е подписана присъдата от председателя на състава. От друга страна, твърденията на защитника, че е налице нарушение тайната на съвещанието не може да се приеме, тъй като от една страна законодателят не дава точен времеви порядък, в който следва съдът да се произнесе. Произнасянето и решаването при обявяването на диспозитива на присъдата не е обвързано с определено време, което да отчита, дали при по-малко от предвиденото може да се приеме за нарушаване тайната на съвещанието. Следва да се има предвид и това, че процесното дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, а и самото производство е приключило по реда на глава 27 НПК. В тази връзка посоченото от защитника за наличието на безспорни факти, сочещи накърняване на обективната и субективната безпристрастност на съда представлява голословно твърдение неподкрепено с доказателства. Твърди се, че секретарят не е напуснал съдебната зала, но видно от депозирания протокол е, че това, което се установява, е обстоятелството, че съдът се е оттеглил на съвещание. Ако защитникът и подсъдимият са имали съответните възражения, то същите е следвало още преди прочитането на присъдата да ги направят. Видно от делото такива не са обективирани.

По отношение на възражението за явна несправедливост на наказанието и в тази връзка искането за приложение на чл.9, ал.2 НК или алтернативно намаляване на наказанието също следва да се остави без уважение. Съдилищата са взели предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. САС е изменил наказанието, като правилно е приложил разпоредбата на чл.58А НК с корекцията свързана с изчисляването на редукцията. Съдът е съобразил и всички смекчаващи отговорността обстоятелства, включително тежкото семейно и материално положение на подсъдимия. При индивидуализацията са спазени и визираните в чл.36 НК цели, като е съобразена обществената опасност на деянието и дееца. Наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“ са определени почти към абсолютния минимум.

По отношение на приложението на чл.9, ал.2 НК в процесния случай правилно САС е отхвърлил посоченото искане, тъй като с всичките си признаци и наличната фактология, при която е осъществено деянието не може да се приеме, че същото поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За да е налице малозначителност, е нужно да съществува твърде съществено отклонение от типичното отрицателно въздействие или до отсъствие на такова въздействие. В случая нито са налице горните критерии, нито може да се приеме, че в сравнение с другите прояви на този вид конкретно осъществено деяние има несъществено обществено значение. Извършеното престъпление засяга сериозни обществени отношения, които се характеризират не само с непоносимост, но и представляват не малка обществена опасност поради обстоятелството, че тяхното разпространение разгражда държавната организация на институционално ниво. В този смисъл не може да се приеме, че деянието не е престъпно.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС на Република България, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №180/29.05.2024 год. по ВНОХД№356/2024 год. по описа на VII състав на Апелативен съд – София.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.