Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 26 Октомври 2022

Отказ за отмяна на влязло в сила решение за делба на тавански етаж

Върховен касационен съд · 26 Октомври 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молител иска отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлена делбата на тавански етаж, като твърди, че има нови писмени доказателства под формата на експертизи от други дела, показващи, че етажът е самостоятелно жилище, а не обща част. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът приема, че заключенията на вещи лица по други производства не представляват нови писмени доказателства по смисъла на закона.

Какво приема съдът

Заключения на вещи лица по други дела, изготвени след влизане в сила на решението, не са нови писмени доказателства за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а извънредният способ не служи за поправяне на процесуално бездействие на страната по време на делото.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателствасъдебна делбатавански етажобщи части

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50082

гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 1744/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260274 от 23.02.2022 г. на Е. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 260058 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 805/2020 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу В. П. П. иск за делба на тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в дворно място с площ от 535 кв. м, с идентификатор ** по КККР на [населено място].

Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора - заключение на съдебно-оценителна експертиза от 15.12.2021 г., изготвена от вещо лице инж. С. Б., депозирана по гр. д. № 805/2020 г.на Велинградския районен съд; заключение на съдебно-техническа експертиза от 03.02.2022 г., изготвено от вещо лице Б. Г. по гр. д. № 655/2021 г. на Велинградския районен съд и съдебно-техническа експертиза от 21.02.2022 г., изготвена от вещо лице инж. П. К. по адм. д. № 737/2021 г. на Пазарджишкия административен съд. Излага твърдения, че съгласно заключенията на вещите лица над втория жилищен етаж на сграда с идентификатор *** от него е надстроен трети жилищен етаж, който отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелна жилище и за него е издадено удостоверение за търпимост.

Ответникът по молбата за отмяна В. П. П. счита същата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С влязло в сила решение № 200058 от 15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 805/2020 г. на Велинградския районен съд, е допусната съдебна делба между Е. П. П. и В. П. П. при равни права на първи жилищен етаж с идентификатор ****, с площ от 103 кв. м, находящ се в многофимилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в дворно място с идентификатор ** по КККР на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и на три постройки от допълващо застрояване, като е отхвърлен искът за делба на тавански етаж от същата жилищна сграда.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че сградата се състои от два жилищни етажа /по отношение на втория етаж искът за делба е оттеглен/ и тавански етаж, който е заличен в КККР като самостоятелен обект с идентификатор **** в същата сграда. По отношение на него съдът е приел, че представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и не може да се дели съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересована страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

Фактическият състав на втората хипотеза, която се релевира от молителя, изисква да са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

За да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позова на заключения на вещи лица по други дела, изготвени след постановяване на атакуваното решение, които не могат да послужат като основание за отмяна, тъй като по смисъла на закона новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, тоест да се отнася до релевантни за делото обстоятелства, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани и евентуално да ги установят /в този смисъл са дадените в т. 4 на ППВС № 2/1977 г. разяснения/.

Освен това отмяната по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки (небрежност) при попълване на делото с факти или с доказателства, а в случая молителят е могъл по време на висящността на делото в първата фаза на делбата да изложи твърдения, че таванският етаж от сградата отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно жилище и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа, което не е сторено.

Не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение и представеното от молителя в откритото съдебно заседание невлязло в сила решение № 536 от 27.06.2022 г. по адм. д. № 737/2021 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена заповед № 18-10027/21.10.2020 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Пазарджик, с която е заличен в КККР като самостоятелен обект с идентификатор **** таванският етаж в сградата, тъй като молбата за отмяна не се основава на него и същото е неотносимо към делото. За пълнота на изложението в тази връзка следва да се посочи, че според практиката на ВКС /решение № 261 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3777/2013 г., I г. о.; решение № 19 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 1600/2015 г., III г.о. и др./ заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор в КККР само по себе си не доказва, че той е обособен /самостоятелен/ обект на правото на собственост, а е само индиция за това, че притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Е. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 260058 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 805/2020 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. П. срещу В. П. П. иск за делба на тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в дворно място с площ от 535 кв. м, с идентификатор ** по КККР на [населено място], на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.