Начален момент на лихвата за забава при обезщетение от застраховател

Текстът на акта

Ключови фрази

Дължими от застрахователя лихви за забава * имуществени вреди

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228

гр. София, 31.07.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2154 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 712 от 06.03.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 225 от 21.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 206/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 97 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 183/2022 г. на Районен съд - Своге в обжалваната пред въззивната инстанция част за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Б. Г. А. законна лихва върху сумата 11 389.91 лв. - дължимо на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 05.03.2019 г., от датата 17.03.2022 г., вместо от датата 12.03.2019 г., евентуално - от 16.12.2021 г.

В подадената от ищеца Б. Г. А. - чрез адв. Петя К., касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на законни лихви от датата 12.03.2019 г., евентуално - от датата 16.12.2021 г., ведно с разноски. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.429, ал.3 КЗ, тъй като за начален момент на лихвата е следвало да бъде определена датата, на която е изтекъл предвиденият в закона 7 - дневен срок за уведомяване на застрахователя от делинквента за настъпилото застрахователно събитие. Поради липсата на твърдения от страна на ответника - застраховател, че не е уведомен в рамките на посочения срок, касаторът счита, че лихвата се дължи от 12.03.2019 г. или най-късно от 16.12.2021 г. - датата, на която е предявена пред застрахователя претенцията за обезщетение, а не както е приел въззивният съд от 17.03.2022 г. За необоснован и незаконосъобразен касаторът намира и извода на въззивния съд, че относно лихвата следва да намери приложение разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ, доколкото увреденият не е изпълнил задължението си да посочи банкова сметка за изплащане на дължимото обезщетение. Навежда доводи, че непосочването на банкова сметка е ирелевантно за определяне на началния момент на лихвата, тъй като забавата в плащането на застрахователното обезщетение е резултат от преценката на ответника, че не дължи обезщетение, а не на отсъствието на данни за банкова сметка, по която следва да се извърши плащането.

Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД - чрез адв. Д. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

За да потвърди решението на Районен съд - Своге в обжалваната от Б. Г. част относно началния момент на законната лихва, дължима върху присъденото на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за претърпени при ПТП на 05.03.2019 г. имуществени вреди в размер на 11 389.91 лв., Софийски окръжен съд е приел, че при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение съобразно правилото на чл.497, ал.1 КЗ от по-ранната от двете дати - от изтичането на 15 дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ или от изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ от предявяване на претенцията към застрахователя. С мотив, че по делото не се оспорва факта на непосочване на банкова сметка от ищеца в качеството му на лице, претърпяло вреди при ПТП на 05.03.2019 г., въззивният съд се е произнесъл, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ и законната лихва да се присъди от датата 17.03.2022 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията за изплащане на обезщетение пред застрахователя, извършено на 16.12.2021 г. Предвид така определения начален момент на задължението за законна лихва и датата на предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ - 24.03.2022 г., въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви върху застрахователното обезщетение.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, след като в производството по чл.288 ГПК е констатирано, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по значимите за изхода на делото въпроси от кой момент се дължи законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ (1) и в кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл.380, ал.1, изр.2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва (2).

Отговор на поставените за разглеждане въпроси е даден в цитираните в определението за допускане на касационно обжалване решения, постановени от състави на ВКС, Търговска колегия (решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на І т. о., решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о. и решение № 50104/26.04.2024 г. по т. д. № 1386/2022 г. на ІІ т. о.). Относно първия въпрос отговорът е в следния смисъл : „В Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично е диференцирана отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл.497 КЗ, от отговорността му за забава, функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл.494, т.1, чл.493, ал.1, т.5 вр. чл. 429, ал.2, т.2, вр. ал. 3, вр. чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение застрахователят дължи лихва върху обезщетението за собствената си забава. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на деликта.“ Относно втория въпрос отговорът е, че : „Разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ в сила от 01.01.2016 г. (съгласно която непредставянето от увреденото лице на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя - чл.380, ал.1 КЗ, има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ след изтичане на срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното обезщетение) не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението. Забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице, само ако неплащането на обезщетението се дължи единствено на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл.498, ал.1 КЗ е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание или размер, въпреки изпълнението от страна на увредения на всички изисквания по чл.106, ал.3 КЗ, не е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението за посочване на банкова сметка и неплащането на застрахователното обезщетение.“

Въззивното решение е постановено в противоречие с посочената практика на ВКС и е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Б. Г. А. срещу ЗК „Лев Инс“ АД пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени при ПТП на 05.03.2019 г., причинено виновно и противоправно от водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД. В исковата молба, позовавайки се на отказ на ответника - застраховател да заплати обезщетение за причинените при произшествието вреди, ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да заплати дължимото обезщетение ведно със законната лихва от датата 12.03.2019 г., когато е изтекъл предвиденият в закона седемдневен срок за уведомяване на застрахователя от делинквента за произшествието. В хода на процеса ищецът е поддържал като евентуално искане законната лихва да се присъди от 16.12.2021 г. - датата, на която е предявена застрахователната претенция пред ответника.

Според възприетото в практиката на ВКС разрешение в хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. Отговорността обхваща лихвите, които текат от по-ранната дата измежду датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или датата на предявяване на претенцията на увреденото лице пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенция от увредения застрахователят е длъжен да се произнесе по нея в срока по чл.498 КЗ и ако не спази този срок, той изпада в забава съгласно чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ и дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е достигнал до правилен извод, че ответникът - застраховател не дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ за периода от 12.03.2019 г. до предявяване на застрахователната претенция на 16.12.2021 г. По делото няма твърдения и не са ангажирани доказателства от ищеца, който претендира лихви за забава от датата 12.03.2019 г., че делинквентът е изпълнил задължението си по чл.430, ал.1, т.2 КЗ да уведоми застрахователя за произшествието (застрахователното събитие). Поради това няма основание да се ангажира отговорността на ответника за забавата на делинквента за времето преди предявяване на застрахователната претенция от ищеца на 16.12.2021 г. С предявяване на претенцията застрахователят е уведомен за застрахователното събитие от ищеца в качеството на увредено лице и съгласно чл.429, ал.2, т.2 КЗ от датата на уведомяването/предявяването на претенцията дължи като част от застрахователното обезщетение лихви за забава, за които делинквентът отговаря пред ищеца съгласно чл.429, ал.3 КЗ. Срокът по чл.498 КЗ, в който ответникът е следвало да се произнесе по претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, е изтекъл на 16.03.2022 г. и доколкото в този срок ответникът не се е произнесъл по претенцията, съответно не е заплатил застрахователно обезщетение, считано от 17.03.2022 г. той дължи на ищеца лихви за собствената си забава на основание чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. Като е приел за неоснователна претенцията на ищеца за лихви за забава върху обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ за периода от предявяване на претенцията на 16.12.2021 г. до 17.03.2022 г., въззивният съд е нарушил материалния закон - чл.429, ал.2, т.2 КЗ вр. чл.429, ал.3 КЗ и чл.493, ал.1, т.5 КЗ.

В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че непосочването на банкова сметка от ищеца е факт, релевантен за определяне на началния момент на задължението на ответника за заплащане на лихви за забава. С отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражение за непосочване на банкова сметка от ищеца като причина за отказ от изплащане на обезщетението. Неудовлетворяването на претенцията за обезщетение е резултат от преценката на ответника, че няма основание за заплащане на поисканото с претенцията на ищеца обезщетение, т. е. за ангажиране на функционално - обезпечителната му отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от делинквента вреди. Отказът да се плати обезщетение не се намира в причинно - следствена връзка с бездействието на ищеца да посочи банкова сметка за заплащане на обезщетението едновременно с предявяване на застрахователната претенция или по-късно. Изводът на въззивния съд, че по причина на непосочване на банкова сметка ответникът дължи лихви за забава от датата на изтичане на срока за произнасяне по претенцията на ищеца - 17.03.2022 г., вместо от датата на предявяване на претенцията - 16.12.2021 г., е необоснован и е формиран в нарушение на чл.380, ал.3 вр. ал.1 КЗ.

По изложените съображения обжалваното с касационната жалба въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция като бъде осъден ответникът ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на касатора - ищец Б. А. лихва за забава върху присъденото с влязлата в сила част на първоинстанционното решение обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 389.91 лв. от датата 16.12.2021 г., вместо от датата 17.03.2022 г.

В зависимост от изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора - ищец разноски за производството пред касационната инстанция в размер на сумата 740 лв. (в. т. ч. 60 лв. - заплатена държавна такса, и 680 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г.).

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 225 от 21.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 206/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 97 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 183/2022 г. на Районен съд - Своге в частта за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Б. Г. А. законна лихва върху сумата 11 389.91 лв. - дължимо на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 05.03.2019 г., от датата 17.03.2022 г., и вместо него постановява :

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на Б. Г. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] дол, [улица], лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата 11 389.91 лв. - дължимо на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 05.03.2019 г., от датата 16.12.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на Б. Г. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] дол, [улица], сумата 740 (седемстотин и четиридесет) лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :