Определяне на съпричиняване при инцидент със смърт на пътник на едноместно АТВ

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

София, 31.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 422/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

М. Ц. Ц., в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника - Гаранционен фонд, София е подал касационна жалба срещу решение №12248 от 03.11.2020г. по гр.д.5691/19г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си –адв. В П. е изложил подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е развил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на процента съпричиняване на вредоносния резултат, съдът не е отчел обективно доказаните факти по –делото, както и високата степен, изведена от тези факти, на допринасяне за произшествието от пострадалия. Изложени са и подробни съображения за това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение. Така е достигнат извода, че сумата от по 20 000лв. би удовлетворила вредите на ищците.

Ответникът по касация- Гаранционен фонд, [населено място], чрез пълномощника си – гл.юрк. Н. П. е на становище, че касационната жалба е основателна.

Ответниците по касационната жалба – В. Т. В. и Л. М. В. са на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищците, в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от М. Ц., управлявал АТВ, марка „ Кан АМ“, модел „ Ренегат800“, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 22.02.2014г. ПТП, при което е причинена смъртта на техния син –Д. В.. При определяне размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да приеме за неправилно решението на първостепенния съд и да коригира размера на стойностния адекват на вредата, въззивният съд, е разгледал предпоставките – стандарт на живот в страната и „конкретните икономически условия“ възраст на увредения, отношенията между ищците и пострадалия и др. и свидетелските показания. Така е обосновано като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетението от по 130 000лв. за всеки от ищците. Във връзка с приноса на пострадалия за установения вредоносен резултат, съдът е определил съпричиняване в размер на 25 % като е мотивирал извода си с това, че в случая пострадалия е нарушил закона , като се е качил на едноместно АТВ зад водача, бил без каска и сам се е поставил в предвидим риск, като съдът е развил това свое разбиране, с оглед механизма на ПТП,. Същият обаче е приел, че водачът има основна вина, поради което и съпричиняването следва да се определи в посочения процент.

С определение №60638 от 19.11.2021г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „“Кои са предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.51,ал.2 от ЗЗД, които съдът следва да съобрази при определяне размера на приноса на пострадалия“.

По този въпрос е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.51,ал.2ЗЗД и разрешенията дадени с ПП ВС №17/65г. и ТР ОСТК №1/14г. С тази тълкувателна практика е изяснено съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат, като е посочено, че поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Прието е още, че приносът на пострадалия съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие, но винаги поведението му следва да бъде противоправно и да води до настъпване на вредите, като ги обуславя в някаква степен. В случаят,определяйки приносът на пострадалия САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- поставянето на пострадалия в риск съзнателно и при знание за това, че водачът на АТВ е неправоспособен и непълнолетен, пренебрегвайки обстоятелството, че превозното средство е било предназначено за един човек. Вместо това съдът е счел, че този принос е минимален тъй като водачът на АТВ бил нарушил повече законови разпоредби. Или, съставът е обсъждал фактите, без да бъдат свързани с определените от цитираното ПП ВС и ТРОСТК критерии, без да бъде обоснована приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определения от въззивния съд принос на пострадалия в размер на 25 %, водят до извод, че е налице допуснато противоречие в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД с цитираната тълкувателна практика, поради което и решението в тази част подлежи на касиране..

По същество, касационната жалба е частично основателна.

Решаващият състав е изложил подробни мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД, които изцяло е съобразил с разясненията дадени с т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случая, съставът на САС се е съобразил с установеното по спора- релевантните, съобразими, съгласно цитираната задължителна практика, конкретни обективно съществуващи факти, като е приложил дадените със обсъжданата задължителна практика указания, свързани с предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които са обосновали законосъобразният му извод за определяне на посоченият конкретен размер на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./ като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, съдът е приложил към конкретния случай при спазване изискването да съобрази установеното по тяхното наличие, чрез мотивиране изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него. В тази връзка и с оглед прилагане на изброените от него критерии, въззивният съд е съобразил установената силна връзка между родители и вече порасналото им дете, при която смъртта му е изключително тежко преживяване, променящо по негативен начин живота на преживелите, лишени завинаги от подкрепа и разбиране, поради което и настоящият състав възприема като възмездяващо вредите справедливо обезщетение определеното от възивният съд в размер на 130 000лв. В тази насока касационната жалба е изцяло неоснователна, като правно несъстоятелни са доводи на касатора, че тъй като ищците с исковата молба са посочили като претендиран по-нисък размер на обезщетение, а впоследствие са увеличили исковете си, то и същите нямат право на по високо обезщетение. Правилата на чл.52 ЗЗД не се влияят от субективната преценка на страните, а както вече бе обосновано са свързани с приложението на обективно съществуващи критерии.

По отношение на приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД,както бе отбелязано, в случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които не са разгледани в контекста на установеното във връзка с механизма на ПТП. От осъществяването на произшествието следва да се изведе както причинно следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, така и размера на този принос, съпоставен с участието на виновния водач. Механизмът на ПТП е бил безспорно установен от данните по делото. Така е установено / включително и от изявленията на М. Ц./, че на 22.02.2014г. Ц. към този момент непълнолетен е управлявал АТВ без необходимата правоспособност и без регистрационни табели на АТВ. Пострадалият, който е бил негов приятел и съответно е знаел, че управляващият АТВ е неправоспособен, а превозното средство едноместно е настоявал да му бъде отстъпено управлението, а като не е постигнал съгласие за това и след изричния отказ на Ц. да го качи и да го вози, без да се съобразява с този категоричен отказ се е качил зад него. Съобразно показанията на разпитаните от първостепенния съд свидетели, В. е имал опит в управлението на АТВ, но въпреки това настоятелно не е спазил правилата и се е поставил в риск, който е бил съобразим от него. Именно в тази насока е и направеното възражение за съпричиняване с отговора на исковата молба от ответника. Отчитайки тези факти, съдът е определил приноса на пострадалия на 25 % с мотива, че същият със своето поведение, поемайки риск не е допринесъл пряко за резултата. Този извод е неправилен и противоречащ на установеното с цитираната тълкувателна практика във връзка с причинно следствената връзка между действие и резултат, а също и с оглед установения и от възивния съд механизъм на автопроизшествието. От изложеното изрично се установява, че загубата на управление и съответно удар е настъпил не само поради несъобразената с пътя скорост, но и поради това, че съобразно изричните признания по реда на чл.176 ГХПК на водача – настоящ касатор, същият при ПТП е превозвал пострадалия на единствената седалка на превозното средство, предназначено само за едни човек. От показанията на другите свидетели се изяснява проявената настоятелност на пострадалия да се качи, без да се съобразява с вида на превозното средство, неопитността на водача, осъзнавайки на базата на опита / за който свидетелстват очевидците и негови приятели/ рисковете и неправилните действия на водача и при липсата на намеса и реакция на начина на управление на АТВ, несъобразен с пътните условия. С оглед това и размерът на приноса му следва да бъде съобразен с тези факти. Съставът на въззивният съд, макар мотивирал решението си с установеното по спора, неправилно ги е съобразявал. Така разгледаните и безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд процентно изражение на съпричиняването, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД разбиране за принос на пострадалия. С оглед изложеното и във връзка с установеното за поведението на пострадалия този принос следва да бъде определен на 40 %. Спрямо определеното от въззивния съд справедливо обезщетение в размер на по 130 000лв. същото след отчитане на съпричиняването следва да бъде редуцирано до по 78 000лв. за всеки едни от ищците. Или, решението, обективиращо уважаване на иска за присъждане на обезщетение в частта над тази сума - за разликата от по над 78000лв. до присъдения размер от 97 000лв. за всеки едни от ищците, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер, исковете бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, следва да се съобрази разпоредбата на чл.78,ал.10 ГПК, съобразно която на третото лице помагач не се присъждат разноски.

По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №12248 от 03.11.2020г. по гр.д.5691/19г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, исковете на Л. М. В. и В. Т. В. против Гаранционен фонд София за заплащане неимуществени вреди от смъртта на Д. В. при ПТП от 22.04.12г., по същество са уважени за разликата над 78000лв. до 97 000лв. за всеки един от ищците и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л. М. В. и В. Т. В. против Гаранционен фонд София за заплащане на обезщетение от претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на синът им – Д. Л. В. при ПТП на 22.04.2012г. за разликата над 78 000лв. до 97 000лв. за всеки един от ищците.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №12248 от 03.11.2020г. по гр.д.5691/19г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: