Прекъсване на давността при перемирано изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора……………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3409 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 335729/08.07.2021 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт Й. К., срещу въззивно решение № 263615/03.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 6985/2020 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено, че поради изтекла погасителна давност С. П. М. не дължи на касатора заплащане на сумата 7 487,61 лв., представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит от 08.11.2006 г., за която е издаден изпълнителен лист от 18.10.2007 г. по гр. д. № 20780/2007 г. на Софийския районен съд.

Касаторът е изложил доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата – С. П. М., чрез адв. Н. К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

С определение № 229/28.03.2022 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по правния въпрос: прекъсва ли давността искането на кредитора за предприемане на изпълнителни действия с посочване на изпълнителни способи по перемирано на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнително дело.

По поставения въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др. ), че перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е без правно значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института, уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в полза на „Обединена българска банка“ АД е издаден изпълнителен лист от 18.10.2007 г. по ч. гр. д. № 20780/2007 г. на Софийския районен съд срещу ищцата С. М. за сумите: 7 487,61 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 08.11.2006 г., със законната лихва върху нея, считано от 26.09.2007 г. до окончателното й изплащане; 213 лв. - договорна лихва за периода 29.05.2007 г. до 25.09.2007 г.; 1,73 лева – наказателна лихва за просрочена главница за периода 29.05.2007 г. до 25.09.2007 г.; и 154,05 лева - разноски по делото. По образуваното изпълнително дело № 20078410400946 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, с първоначалната си молба взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Национално средно общообразователно училище – София“ и извършване на опис на движимо имущество. С молба от 14.05.2008 г. е поискан запор на трудовото възнаграждение на М. в 29-то общообразователно училище „К. Ш.“ и насочване на принудителното изпълнение върху притежавано от нея движимо имущество. На 24.10.2008 г. са изпратени запорни съобщения до 15 банки в страната, като запори са наложени в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Алианц България“ АД и „Централна Кооперативна Банка“ АД, в които са установени сметки на длъжника. На 25.06.2009 г. ЧСИ е наложил възбрана върху 1/4 ид. ч. от недвижим имот в [населено място], собственост на М.. По молба от 01.02.2010 г. на „ЕОС Файнънс“ ООД и представен договор за цесия от 26.06.2008 г., дружеството е конституирано като взискател на мястото на „Обединена Българска Банка“ АД. С последваща молба от 28.12.2010 г. взискателят е поискал извършване на нови справки за имуществото на С. М. и при установяване на такова да бъдат предприети изпълнителни действия - насрочване на опис на движими вещи и налагане на запори на банкови сметки. На 12.04.2011 г. са наложени нови запори по сметки, за които е получена информация, че лицето притежава в съответната банка. С разпореждане от 19.08.2011 г. е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника за 27.10.2011 г. Със следваща молба от 12.10.2012 г. взискателят е поискал извършване на нови справки за сключени трудови договори, за имуществото на ищцата и налагане на запори и възбрани, като бъде уведомен за таксите, които следва да заплати. С молба от 30.07.2013 г. отново са поискани справки за имуществото на длъжника. На 25.08.2014 г. е поискано извършването на справка в „Пътна полиция – КАТ“ за притежавани от длъжника МПС и при откриване на такива взискателят да бъде уведомен. С молба от 28.07.2015 г. „ЕОС Файнънс“ ООД е поискал извършване на справка дали длъжникът работи по трудово правоотношение и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. На 23.10.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата в 57-мо СУ „Св. Н. О.“. На 13.01.2017 г. е постъпила молба от кредитора за извършване на справки за трудови договори и движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, като при установяване на такова да бъдат предприети изпълнителни действия за събиране на вземането. На 02.03.2017 г. ЧСИ е насрочил нов опис на движими вещи на длъжника за 19.04.2017 г. По изпълнителното дело на 28.03.2017 г., 28.04.2017 г., 23.05.2017 г. и 29.06.2017 г. са постъпили суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата.

С подаване на исковата молба по настоящото дело, ищцата е поискала спиране на принудителното изпълнение и такова е постановено от първоинстанционния съд с определение от 11.04.2018 г. за обезпечение на предявените искове.

При тези фактически данни съдът е приел, че предмет на предявения установителен иск е вземане за сума, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит, което вземане се погасява с общата 5 - годишна давност (в частта за лихвата за забава първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано). Изпълнителният лист от 18.10.2007 г. е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание и определението на съда по молбата по чл.242 ГПК (отм.) няма последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането. Последното валидно изпълнително действие по делото, което е довело до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е молбата на взискателя от 12.10.2012 г., с която е поискано налагането на запори и възбрани. Последващите молби от 30.07.2013 г. и 25.08.2014 г. не представляват действия, които имат за последица прекъсване на двугодишния срок, доколкото взискателят е поискал единствено извършване на справки за имуществото на длъжника, без да е посочил изпълнителни способи. Изпълнителното производство се е перемирало (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) на 12.10.2014 г., т.е. преди подаването на молбата от 28.07.2015 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Поради това, предприетите изпълнителни действия след тази дата не се считат за валидно извършени и не прекъсват давността. Съгласно приложимото за периода разрешение, прието с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност за процесното вземане не е текла до 12.10.2014 г. От тази дата петгодишният давностен срок за погасяване на вземането е започнал да тече и е изтекъл на 12.10.2019 г. - след подаването на исковата молба и в хода на настоящото производство, тъй като предявеният отрицателен установителен иск не е прекъснал давността. В заключение е направен извод, че вземането е погасено по давност и не се дължи плащането му на кредитора.

Предвид дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В случая е безспорно установено, че в периода от образуването на 06.12.2007 г. на изпълнителното дело и до подаването на молбата от 12.10.2012 г., когато взискателят за пореден път е направил искания за изследване на имуществото на длъжницата и за налагане на нови запори и възбрани, не е изтекъл нито 5-годишният давностен срок за вземането за главницата, нито срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Освен това, правилно въззивният съд е приел, че молбите от 30.07.2013 г. и 25.08.2014 г., доколкото не съдържат искания за предприемане на изпълнителни действия, не са с ефект да прекъснат давността по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД. В нарушение на закона обаче, решаващият съд е допуснал смесване между два различни правни института – давност и перемпция, а оттам и на правните последици, които законодателят свързва с всеки от тях.

Както се посочи в отговора на правния въпрос, едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но докато давността изключва принудителното изпълнение (макар длъжникът да не може да се позове на нея пред съдебния изпълнител, нито последният да я зачете), то перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение при неудовлетворено притезание. Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие (чл. 116, б. „в” ЗЗД), от който момент започва да тече новата давност (т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК); а 2-годишният срок за перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно - напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или неуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и др., и така осуетява неговото изпълнение. Когато и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в образувано отделно производство. Дали е перемирано изпълнителното дело е без правно значение, тъй като съдебният изпълнител дължи подчинение на представения му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект.

В случая, давността за вземането за главницата по изпълнителния лист за първи път е прекъсната с получаване на призовката за доброволно изпълнение от ищцата – на 11.01.2008 г., при съобразяване на разрешението по т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД. В мотивите към този отговор е разяснено, че давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Длъжникът узнава за производството по чл.237 – чл.242 ГПК (отм.) едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на изпълнителния процес. След това давността е прекъсвана с искането на взискателя от 14.05.2008 г. за запориране на трудовото възнаграждение на М. и за насочване на изпълнение върху притежавано от нея движимо имущество; на 24.10.2008 г. - с налагането на запори по банкови сметки; на 25.06.2009 г. – с наложената възбрана върху посочения недвижим имот; на 28.12.2010 г. - с искането на взискателя за опис на движими вещи и запориране на банкови сметки; на 12.04.2011 г. - с налагането на запори по банкови сметки; с насрочения за 27.10.2011 г. опис на движими вещи в жилището на длъжника. Давността е прекъсната и с молбата от 12.10.2012 г., съдържаща искания за налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника.

Д. срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изтекъл в периода 12.10.2012 г. – 12.10.2014 г., няма правно значение за изпълнителните действия по смисъла на чл.116, ал.1, б. „в” ЗЗД, предприети след тази дата. Поради това, с прекъсващ давността за вземането ефект са и искането от 28.07.2015 г. за запор на трудовото възнаграждение, респ. наложения на 23.10.2015 г. запор върху възнаграждението; както и последната молба от 13.01.2017 г. с искане за изпълнителни действия и насрочения от ЧСИ на опис на движими вещи за 19.04.2017 г.

Настоящата искова молба е подадена на 14.07.2016 г., като по искане на ищцата с определение № 382515/11.04.2018 г. е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20078410400946 по описа на ЧСИ Н. М.. С постановеното по настоящото дело от първоинстанционния съд спиране на принудителното изпълнение, считано от 11.04.2018 г. е спряно и теченето на давността.

Видно от изложеното, ако се приложи разрешението, дадено с ППВС № 3/1980 г. (за периода до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК), както е направил въззивният съд, то 5-годишната давност за процесното вземане не е изтекла по отношение на ищцата за времето от 12.10.2014 г. до 11.04.2018 г. В тази връзка, неправилно въззивната инстанция е счела, че въпреки постановеното от съда спиране на принудителното изпълнение като обезпечителна мярка, давността е продължила да тече и след 11.04.2018 г. и е „изтекла в хода на настоящото производство”. Общото правило в гражданското право е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа, както е в случая, когато по разпореждане на съда е постановено спиране на принудителното изпълнение, давност не тече.

Същевременно, и при прилагане на разрешението по т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, не следва различен извод и резултат по делото. Давността за вземането е прекъсвана и нова 5-годишна давност е започвала да тече с предприемането на всяко валидно изпълнително действие по искане на взискателя или по инициатива на ЧСИ, последните от които са извършени на 12.10.2012 г., на 23.10.2015 г., на 13.01.2017 г. и на 19.04.2017 г. Дори изпълнителното дело да е било перемирано (в периода 12.10.2012 г. - 12.10.2014 г.), необразуването в отделно дело на новото искане, направено от взискателя с молбата му от 28.07.2015 г., не е от значение за осъществяването на фактическия състав на чл.116, б. „в” ЗЗД, респ. за прекъсването на давността.

Както се посочи по-горе, считано от 11.04.2018 г., с допускането на обезпечението на иска теченето на давността е спряно. Давността ще продължи да тече след влизането в сила на настоящото решение, когато по силата на закона ще отпадне занапред постановеното от първоинстанционния съд спиране на принудителното изпълнение, без да е необходим изричен диспозитив в този смисъл, постановен от Върховния касационен съд.

Касаторът е направил искане за присъждане само на разноските за юрисконсултско възнаграждение, което е основателно. С оглед изхода на делото на „ЕОС Матрикс” ЕООД - София се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка инстанция.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 263615 от 03.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 6985/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С. П. М., с ЕГН – [ЕГН] срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД - [населено място], ЕИК[ЕИК], за признаване за установено, че е погасено по давност задължението на С. П. М. към ответника по изпълнителен лист от 18.10.2007 г. по гр. д. № 20780/ 2007 г. по описа на Софийски районен съд за сумата 7 487,61 лв. - главница по сключен договор за потребителски кредит от 08.11.2006 г.

ОСЪЖДА С. П. М. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД - София разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции общо в размер на сумата 300 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.