Осъждане за данъчно престъпление чрез използване на фактури за фиктивни доставки

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * неоснователност на касационна жалба * превратно тълкуване на доказателства * неистински документ * данъчно нарушение и данъчно престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 464

София, 30 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора С. М., като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 683/2025 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на упълномощения защитник на подсъдимия С. О. - адв.Б. М. срещу решение № 164 от 22.04.2025г., постановено по ВНОХД № 1513/2024 г. от Апелативен съд-София.

С жалбата се релевират доводи, очертаващи наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.Подробно е аргументиран касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Основното оплакване в тази насока е за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствените материали с настояване, че същия е дистанциран от правилата по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.Аргументирана е тезата, че подсъдимия О. не е знаел, че инкриминираните фактури са неистински, като се поддържа, че изведените в обратната насока съдебни констатации са резултат от порочния доказателствен анализ.При последния съдът е отказал да цени с доверие показанията на свидетеля З. в частта, в която същия сочи, че е получавал плащания от „Р. Т. ****“ ЕООД, било по банков път, било с вносни бележки, без да излага убедителни съображения за причините, мотивирали го да стори това.Също така незаконосъобразно съдът е ценил с доверие заключението на съдебно-графологичната експертиза, игнорирайки безспорните данни, че тя е изготвена на база копия от документи и в този смисъл констатациите и се основават на предположения.На тази плоскост са изложени доводи за това, че съдебният акт е немотивиран и почива на предположения.Материалният закон се твърди да е приложен неправилно като резултат от допуснатите нарушения на правилата за анализ и оценка на доказателствата, а и поради това, че събраните доказателства не обосновават несъмнен извод за субективна съставомерност в поведение на подс.О..Изтъкнати са и съображения за колизия с практиката на СЕС и по-конкретно с утвърденото в Решение на СЕС от 13.02.2014г. по дело С-18/13 /М.П. Е срещу Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София/ с предмет преюдициално запитване от АС-София по повод отказ за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС и съответствието му с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС.Касационният повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е маркиран без да са изложени съображения в негова подкрепа.

Въведени са, в условията на алтернативност, искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото на ОС Благоевград от стадия на съдебното заседание, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за изменение на присъдата в санкционната й част, изразяващо се в намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, поради явната му несправедливост.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия- адв.М. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, със заявените искания.

Подсъдимият О. се присъединява към изразеното становище от защитника.При реализация на правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Не съзира заявените от защитата касационни основания, предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е неоснователна.

С първоинстанционната присъда № 38 от 08.10.2024 г., постановена по НОХД № 1081/2023 г. от Благоевградски окръжен съд, подсъдимият С. С. О. е признат за виновен в това, че в периода от 14.08.2017г. до 27.02.2018г., в гр. Благоевград, пред ТД на НАП гр. София, офис Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на упълномощено лице от управителя и представител на „Р. Т. ****“ ЕООД, [населено място] Л. О., упълномощен с пълномощно №7172/02.08.2017г., потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и в СД по чл.125 от ЗДДС, в които отразил фактури по несъществуващи сделки с контрагент –доставчик „Р. А.****“ЕООД, [населено място]; използвал неистински документи при водене на счетоводството –данъчни фактури от горепосоченото дружество и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите –дневник за покупки; приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери -253 184,71лв. /84 173,54лв. дължим данък по ЗКПО и 169 011,11лв. по ЗДДС/, поради което и на основание чл.255, ал.3 във вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК.Със същата присъда подсъдимият О. е осъден да заплати на МФ сумата от 253 184,71лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г.Разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия.

По жалба на подс.О. било образувано въззивно производство пред Благоевградски АС под № 1513/2024г. по описа на съда.Същото приключило с обжалваното въззивно решение №164 от 22.04.2025г., постановено по посоченото ВНОХД, с което първоинстанционната присъда била потвърдена.

С въззивното решение било потвърдено и обжалваното от подсъдимия определение №598 от 08.10.2024г., с което на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК същия бил осъден да заплати по сметка на ОС Благоевград сумата от 1500лв.

На първо място следва да бъдат разгледани изложените в жалбата доводи, аргументиращи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, защото правилното приложение на закона може да се провери само при констатация за законосъобразно установени факти.

Преди всичко следва да се отбележи, че макар оплакванията в част от жалбата да са заявени като такива в подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, на практика обективират несъгласието на касатора с доказателствените разсъждения на контролирания съд.Казаното е относимо към частта от жалбата, в което касаторът е направил собствен прочит на доказателствата и средствата за тяхното установяване, изводими от показанията на свидетелите З., П. и О. и от заключението на съдебно-графологическата експертиза и на тази база е направил фактически изводи, диаметрално противоположни на изведените от инстанциите по същество.В тази връзка се налага да бъдат припомнени спецификите на касационното производство, в частност това, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по фактите, какъвто ВКС не е.Касационната инстанция /извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, която в настоящия случай не е налична/ се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.Именно с оглед на тези специфики ще бъдат разгледани всички оплаквания на касатора, ангажиращи касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НП, включително и отбелязаните по-горе.

Процесуалната дейност на проверявания съд не може да бъде оспорена от гледна точка на правилата, визирани от чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК, каквито оплаквания фигурират в жалбата. Нарушения на тези разпоредби са налице, когато при разглеждането на делото не са изяснени елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното му решаване. В разглеждания случай и двете съдебни инстанции са положили всички усилия за установяване на обективната истина, като не са допуснали никакви пропуски, които да доведат до неизясняване на обстоятелства от кръга на главния факт.Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Картината на осъщественото от подсъдимия О. деяние е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото.Прието е по фактите от инстанциите по същество въз основа на процесуално издържана доказателствена и аналитична дейност, че:1/ именно подсъдимия О. е бил в инкриминирания период /а и не само тогава/ единственото лице, извършващо всички дейности, свързани с функционирането на дружеството „Р. К. ****“ЕООД, съгласно оправомощаването му от управителя на последното –св.Р. О.; 2/ че подсъдимият е лицето, което е предоставяло на св.П., обслужвала счетоводно посоченото търговско дружество фактурите, в т.ч. и процесните, необходими за изготвяне на отчетните регистри, респ. справките-декларации и ГДД за съответните данъчни периоди и 3/ че инкриминираните фактури са неистински, тъй като не отразяват реално извършени доставки от дружеството „Р. А. ****“ЕООД.При надлежното установяване на тези фактически обстоятелства, въззивният съд правилно не е ангажирал усилия за изясняване на факта по какъв точно начин и как подсъдимия О. се е снабдил с инкриминираните фактури, на каквато плоскост са развити твърденията за доказателствен дефицит, тъй като последно посочения факт е извън предмета на разследване, очертан в чл.102, т.1 от НПК.

При доказателствената си дейност, Софийски апелативен съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими към изясняване механизма на деянието и неговото авторство. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки от една страна тяхната самостоятелна вътрешна последователност, а от друга кореспонденцията им - подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателства и доказателствени източници. Също така въззивният съд от една страна е дал своята оценка по отношение оценъчната дейност на първия съд, а от друга, в акта си е обсъдил обстойно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност, при това с необходимата аналитичност и прецизност, като е изложил убедителни мотиви при кредитирането на определени доказателства и не даване вяра на други.В този ред на мисли, не почива на истината водещото оплакване, според което въззивният съд не е посочил причините, поради които не е ценил с доверие част от гласните доказателства.Вярно е точно обратното.Причините, поради които част от показанията на свидетеля З., не са получили кредит на доверие са посочени /виж л.19 и л. 20 от съдебните мотиви/.Констатациите за опровергаване на същите от останалите събрани по делото доказателства са направени при стриктно спазване на правилата за проверка, оценка и анализ на доказателствата.Неоснователен е и отправения упрек за превратно оценяване показанията на свидетелите П. и О..Въззивният съд е интерпретирал свидетелствата на посочените лица в тяхното действително съдържание, като е изложил убедителни съображения за причините, поради които същите са получили кредит на доверие.Подходът на съда е при стриктно спазване на правилата за проверка, оценка и анализ на доказателствата и отправените от касатора упреци в тази насока не могат да бъда споделени.

Проверката на доказателствената и аналитична дейност на контролирания съд не позволява споделяне и на отправената с жалбата критика за допуснато нарушение по смисъла на чл.14, ал.2 от НПК, аргументирано с това, че на заключението на данъчните органи /ревизионния акт/ е придадена формална доказателствена сила. Напротив, втората инстанция изрично е посочила, че това заключение няма обвързваща сила.Обективираните в актовете на данъчните органи констатации не са ценени от въззивния съд изолирано, а след като са намерили подкрепа в останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.Съдебната позиция в тази част от мотивите е съобразена със задължителните указания, дадени с ТР №1/07.05.2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСНК на ВКС.

На следващо място, не е налице твърдянотото незаконосъобразно кредитиране на съдебно-графологичната експертиза. Апелативният съд последователно е обсъдил всички назначени и приети по делото експертизи, включително и назначената съдебно-графологична такава /иде реч за втората СГЕ, изготвена от експерта А. Г./. По експертен път е установено, че инкриминираните фактури, издадени от доставчика „Р. А. ****“ ЕООД за получателя „Р. Т. ****“ ЕООД не са били предмет на реално осъществени доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС.Въззивният съд е съобразил изявлението на експерта, че обект на експертно изследване са били копия на документи, като експертизата е обследвала само частта от тях, на които може да се даде заключение на изследваните подписи, макар и то да е вероятно.Експертните изводи, включително и с изрично посоченото отбелязване, са оценявани не сами по себе си и изолирано, както касаторът настоява да се процедира, а във връзка с всички събрани доказателствени материали по делото - писмени такива и изводимите данни от гласните доказателствени източници. По този начин не е нарушен реда за проверка и оценка на доказателствата по делото и не може да се приеме, че втората инстанция незаконосъобразно е кредитирала коментираното експертно заключение.

Липсват основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти, поставени в основата на фактическите изводи за нереалност на доставките, поради което те не могат да бъдат поставени под съмнение.Пред настоящата инстанция касаторът за пореден път оспорва доказаността на изводите за фиктивния характер на сделките между „Р. А. ****“ ЕООД от една страна и „ „Р. Т. ****“ ЕООД от друга.Идентично по характер възражение е било отправено и пред проверявания съд, който аргументирано го е приел за несъстоятелно.В съдебните мотиви, конкретно на стр. 15 – стр.17 от въззивното решение е предоставен обстоятелствен отговор на повдигнатите въпроси, който не съществува необходимост да бъде преповтарян. Достатъчно е да се обобщи, че поддържаната от защитника теза за реалност на доставките не намира опора в данните по делото, а представлява произволно логическо съждение, върху което процесуалният закон забранява да се основават каквито и да е фактически констатации.Контролираният съд е направил подробен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като в резултат на законосъобразно осъществената доказателствена и аналитична дейност, убедително е защитил позицията си за нереалност на инкриминираните доставки.Несъмнено, представляваното от подсъдимия дружество през инкриминирания период принципно е осъществявало реална търговска дейност „шиене на ишлеме-услуга“, като част от експертно изследваните фактури, включени в дневниците за покупки и дневниците за продажби на дружеството „Р. Т. ****“ЕООД отразяват реални сделки /става въпрос за множеството останали доставчици, с изключение на „Р. А. ****“ ЕООД/.Това обаче не води до извод, че конкретно инкриминираните сделки са реални.Съдът е базирал своите изводи за фиктивност на инкриминираните доставки след задълбочен анализ на писмените и гласни доказателства, и на заключенията на счетоводните и графическите експертизи, като с необходимата категоричност е установил, че „Р. А. ****“ ЕООД в инкриминирания период не е осъществявало реална търговска дейност, поради което няма как да е бил доставчик на услуги по посочените фактури на фирмата „Р. Т. ****” ЕООД, на което е бил упълномощен от управителя му /св.О./ представител подсъдимия О. по силата на посоченото по-горе пълномощно.

Твърдението за липса на мотиви към въззивното решение, също е неоснователно.Съдържанието на атакувания въззивен акт отговаря на изискванията, визирани в нормата на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. Апелативният съд е отразил приетата от него фактическа обстановка, извършил е анализ на доказателствата и доказателствените източници, обосновал е правните си изводи, както и наложеното на подсъдимия наказание, отговорил е мотивирано на направените възражения. ВКС би се съгласил с възражението на защитата, но само ако липсва изобщо обсъждане на направените в жалбата и пледоариите доводи и възражения, или ако обсъждането им от съда е дотолкова повърхностно и декларативно, че на практика се приравнява на липса на такова. В конкретния случай не се констатира подобно нарушение, допуснато от апелативния съд. Последният е изпълнил задълженията си да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, като аргументацията му почива на доказателствата по делото и формалната логика.

При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от жалбоподателя основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. В пределите на установените и доказани фактически положения инстанционните съдилища са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно и в съгласие с практиката на ВКС е прието, че поведението на подсъдимия С. О. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 , вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

При законосъобразно реализирана дейност по установяване на фактическите обстоятелства от инстанционните съдилища ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. О. е субективно несъставомерно, поради което той да бъде оправдан, каквото искане се прави в касационната му жалба. Проверяваната съдебна инстанция е обсъдила защитните доводи на подсъдимия и неговия защитник в коментираната насока и е изложила аргументи за причините, поради които не ги кредитират.Специално внимание е обърнато от въззивния съд на обстоятелствата, поставени в основата на извода за субективна съставомерност на поведението на подсъдимия като изложените на л.23-24 от съдебните мотиви съображения срещат пълна касационна подкрепа.

Поведението на подс.О., инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се отклонили, признавайки го за виновен, е анализирано обстойно в съдебните мотиви.Съобразено е в тази насока приетото по фактите, според което именно той и единствено той се е занимавал с цялостната дейност на дружеството по силата на издаденото от съпругата му пълномощно; че той е единственото лице, което е контактувало със свидетелката П., извършвала счетоводни услуги на дружеството „Р. Т. ****“ЕООД, като и е предоставял всички счетоводни документи, включително и данъчните фактури, сред които и инкриминираните такива; че именно на него свидетелката П. е предоставяла платежните нареждания за изплащане на задълженията на дружеството към държавата –осигуровки и ДДС.При така установените факти, въззивният съд законосъобразно е приел, че подс. О. е субект на престъплението по чл.255 НК, на базата на верните изводи за фактическата му роля в управлението на дружеството и съобразно възприетото в Тълкувателно решение 4/2016г. на ОСНК на ВКС. Негово е било задължението за вярно деклариране на посочените в текста на чл.255 НК обстоятелства, след като фактически е извършвал дейност по представителство и управление на „Р. Т. ****“ЕООД, включително и е бил ангажиран със счетоводната му дейност, като лично е носел фактури и счетоводни документи на св.П..

В този смисъл е неоснователно възражението на защитата, че подсъдимият не е знаел, че част от фактурите, конкретно тези с доставчик „Р. А. ****“ЕООД, включени в счетоводната документация , представена на св.П. касаят неосъществени доставки.Точно в обратния смисъл въззивния съд е защитил своите изводи, като е приел, че е налице фиктивност на тези доставки от страна на „Р. А. ****“ЕООД, която не е развивала никаква дейност през визирания период, не е разполагала с необходимата кадрова, материална и финансова обезпеченост, за да осъществява такава дейност, не е извършвала и плащания.Споделени от касационната инстанция са и изводите на проверявания съд, че включвайки инкриминираните фактури в счетоводната документация подсъдимият е целял преобразуване на финансовият резултат на дружеството по начин, който да сочи не на дължим от последното данък добавена стойност, а на приспадане на данъчен кредит, изчисляван в резултат именно на неосъществените доставки, лъжливо документирани в инкриминираните фактури.

По същество подс. О. в касационната си жалба повтаря аргументите си , заявени пред предходните съдебни инстанции, които при съществуващата по делото доказателствена съвкупност не биха могли да бъдат уважени и от върховния съд.

На последно място по този пункт от жалбата следва да се отбележи, че не е налице твърдяната от касатора колизия с практиката на СЕС и по-конкретно с утвърденото в Решение на СЕС от 13.02.2014г. по дело С-18/13 /М.П. Е срещу Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София/ с предмет преюдициално запитване от АС-София по повод отказ за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС и съответствието му с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС.Вярно е точно обратното.Изводите за нереалност на инкриминираните доставки, както и тези за знанието на подсъдимия за тази нереалност са убедително защитени от проверявания съд, поради което отправената критика в тази насока не може да бъде приета за основателна.

Касационната инстанция счита, че не са налице основания да реализира правомощията си по чл.354, ал.2,т.1 НПК. Не могат да се споделят исканията на касатора за намаляване на наложеното му наказание, което той счита за явно несправедливо. Въззивният съд е утвърдил дейността на проверяваната инстанция по индивидуализацията на наказанието на подсъдимия и извършвайки собствен анализ на относимите към този институт обстоятелства е споделил позицията за приложението на чл.55 от НК.Определеното по този начин по вид, размер и начин на изтърпяване наказание не се явява явно несправедливо, тъй като е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. По-голяма снизходителност не може да се очаква, предвид нуждата от балансиране на критериите за индивидуална и генерална превенции, като следва да се отбележи, че сам касаторът не твърди наличие на обстоятелства, които да са останали извън вниманието на инстанционните съдилища и да рефлектират върху размера на наказанието в посока намаляването му.

Присъдата е законосъобразна и в гражданската й част.В жалбата , инициирала настоящото производство липсват доводи, които да се противопоставят на съдебната позиция, обективирана на л.25 от мотивите.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 164 от 22.04.2025 г., постановено по ВНОХД № 1513/2024 г. от Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.