Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2026

Редовност на връчване чрез залепване на уведомление и назначаване на особен представител

Върховен касационен съд · 06 Август 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданин иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъден да плати на застрахователно дружество, с твърдението, че не е бил уведомен законно за делото и правата му са нарушени. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, като приема, че връчването е извършено правилно чрез залепване на уведомление след необходимия брой посещения на адреса. Назначаването на особен представител е било законосъобразно и страната не е била лишена от защита по вина на съда.

Какво приема съдът

Когато ответникът е търсен трикратно в рамките на един месец на регистрирания си адрес и не е открит, залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК е редовно, без да е задължително събирането на данни от управителя на етажната собственост, и съдът законосъобразно назначава особен представител.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениезалепване на уведомлениеособен представителпризоваваневръчване на книжа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 231

[населено място], 26.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 314 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 348065/24.10.2025 г. по описа на СРС, подадена от Й. Г. Б., с която е направено искане по чл.303 ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 8398/24 г. на СРС, 172 с-в. Сочи се от молителя, че поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва по приключилото с влязло в сила решение дело, по което не е бил надлежно представляван от назначения особен представител. Поддържа се, че по реда на чл.47 ГПК е било извършено залепване на уведомление на адреса му, но в разписката връчителят не е посочил кои са лицата, дали сведения, че той е извън България и не живее на адреса. Твърди се, че връчителят не е събрал данни чрез справка от управителя на етажната собственост за обстоятелството, че молителят /ответник/ не живее на адреса. Оспорва се да е било залепено уведомление на адреса, на който живее майка му, която по друго съдебно дело - гр.д. № 5343/24 г. на СРС, 179 с-в, е получила адресирани до него съдебни книжа. Поради ненадлежното представляване на молителя назначеният особен представител е пропуснал да релевира възражение за погасителна давност срещу предявения от застрахователя иск. Иска да се отмени влязлото в сила решение на СРС.

Ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД е подал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна с довода, че не са допуснати процесуални нарушения при залепване на уведомление по чл.47 ГПК.

С влязло в сила решение № 16182/ 12.06.2025 г. по гр. д. № 8398/24 г. на СРС, 172 с-в, Й. Г. Б. е осъден да заплати на ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД сумата от 16 922,34 лв. – регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на Н. К. М. по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 06.08.2016 г.

На 21.03.2024 г. райнният съд е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба до ответника Й. Г. Б.. Съобщението е върнато в цялост, а в разписката връчителят на 01.05.2024 г. е удостоверил, че ответникът не е бил открит на посочения в исковата молба адрес – [населено място],[жк], [жилищен адрес] на 31.03, на 18.04 и на 01.05.2024 г., както и че по сведения на съсед, който не се е представил, лицето не живее постоянно на адреса, тъй като често е извън България.

Видно е от справката по НБД, че посоченият по-горе адрес е вписан за постоянен и настоящ адрес на ответника. След извършена на 15.05.2024 г. справка районният съд е установил, че не е регистриран трудов договор, по който ответникът да е страна.

На 15.05.2024 г. е изпратено ново съобщение до посочения по-горе адрес, на който отново не е открит ответникът, а на 26.06.2024 г. е било залепено уведомление на таблото на блока и на входната врата - до звънец 21 /няма пощенска кутия/. Направено е отбелязване от връчителя, че на 21.05, на 02.06 и на 26.06.2024 г. е търсел в различно време ответникът, но никой не е отворил, а съсед, който е отказал да се представи, е дал сведения, че ответникът е извън България и не живее на адреса, на който има роднини.

С разпореждане № 115612/14.08.2024 г. е прието от районния съд, че на ответника на основание чл.47 ал.6 ГПК следва да се назначи особен представител и на ищеца са дадени указания да внесе сумата от 1922 лв.

С определение 38933/26.09.2024 г. на районния съд адв. В. И. е назначена за особен представител на ответника, която е подала писмен отговор и се е явила в съдебното заседание на 06.06.2025 г.

В съдебното заседание на 06.06.2025 г. са приключени устните състезания по гр. д. № 8398/24 г. на СРС, 172 с-в, и е обявено решение № 16182/12.06.2025 г., което е влязло в сила като необжалвано.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СРС е неоснователна. Искането за отмяна е обосновано с твърдението, че е налице основанието, визирано в нормата на чл.303 ал.1, т.5 ГПК, която предвижда, че може да се иска отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Необосновани са оплакванията на молителя за допуснати нарушения при залепване на уведомлението по чл.47 ГПК. Районният съд е изпълнил служебните си задължения да направи справка за адреса на ответника, както и за адрес по месторабота, и с оглед на удостовереното от длъжностното лице - призовкар обстоятелство, че на посочените в изпратеното на 15.05.2024 г. съобщение три дати – 21.05, 02.06 /неприсъствен ден -неделя/ и на 26.06.2024 г., с интервал от повече от една седмица, в рамките на един месец лицето не е открито на декларирания от него постоянен и настоящ адрес - [населено място],[жк], [жилищен адрес] е постановил връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Посоченото по-горе налага извод, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК, защото са осъществени визираните в нормата фактически предпоставки - ответникът е бил търсен на декларирания от него постоянен и настоящ адрес общо шест на брой пъти, но не е бил намерен от връчителя при посещенията на адреса, на който не са открити и лица по чл.46 ал.2 ГПК. Удостоверено е залепване на уведомление на входната врата на апартамента и на таблото на входа на блока.

Касационният съд намира, че направеното от връчителя удостоверително изявление има характер на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му и по установения в нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК ред и форма, поради което представлява доказателство за извършените от връчителя действия. Предвид обвързващата съда материална доказателствена сила, с която се ползва този официален удостоверителен документ, при оспорване от страна на молителя на верността му – че не е било залепено уведомление, негова е доказателствената тежест да установи твърденията си за неосъществяване на удостоверените в изявлението на връчителя факти. Доказателства в тази насока не са представени в настоящото производство, доколкото с определението по чл.307 ал.1 ГПК /№ 1034/06.04.2026 г./ не е приета представената от молителя декларация от 18.09.2025 г. на П. И. П., защото обективира свидетелски показания в писмена форма, а в откритото съдебно заседание на 21.05.2026 г. не са направени доказателствени искания.

Не намира опора в закона тезата молителя, поддържана и в хода на устните състезания, че връчителят не е удостоверил от кого е получил данни, че молителят /ответник/ не живее на адреса, както и че не е поискана справка от управителя на етажната собственост, че ответникът не живее на адреса. В случая е било залепено уведомление съобразно правилото на чл.47 ал.1, изр.3-то ГПК – след направени в рамките на един месец три посещения /с интервал от повече от една седмица/ на адреса, на който ответникът не е бил намерен, включително и в неприсъствен ден. Процесната хипотеза е различна от тази на чл.47 ал.1, изр.4-то ГПК. Правилото на чл.47 ал.1, изр.4-то ГПК, което освобождава от задължението да се направят три посещения на адреса в рамките на месец, намира приложение, когато връчителят след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, но случаят не е такъв. В този смисъл касационният съд намира, че представеният от молителя протокол на ОС на ЕС от 16.11.2022 г. за избор на П. П. за управител на ЕС не удостоверява релевантни по делото факти, доколкото уведомлението е залепено след три неуспешни опита за лично връчване и на адреса не са открити лица по чл.46 ал.2 ГПК.

Обстоятелството, че по друго дело – гр.д. № 5343/24 г. на СРС, 179 с-в, адресирани до молителя съдебни книжа са били получени на процесния адрес от неговата майка на 28.08.2025 г., не е в състояние да опровергае верността на удостоверените в разписката за залепване на уведомлението факти, състояли се според удосторителното изявление на връчителя на 21.05, на 02.06 и на 26.06.2024 г., когато е било залепено уведомлението.

Касационният съд намира, че установените по делото факти опоровергават възраженията на молителя за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ненадлежното му уведомяване за образуваното дело и за ненадлежно представителство. Тези факти сочат, че призоваването на молителя като ответник в производството по гр. д. № 8398/24 г. на СРС, 172 с-в, не е в нарушение на процедурните правила по чл. 47 ГПК и законосъобразно му е бил назначен от районния съд особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Извън предмета на настоящото производство е дали изходът на делото пред СРС щеше да е друг, ако бе релевирано възражение за погасителна давност срещу предявения на 14.02.2024 г. иск по чл.500 ал.1, т.1 КЗ за регресното право на застрахователя, възникнало по твърдения на 22.11.2021 г. и на 29.06.2022 г., когато са извършени плащания на застрахователно обезщетение на увреденото от ПТП лице.

Поради изложеното молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се явява неоснователна.

При този изход на спора направеното от ответника по молбата искане за съдебни разноски е основателно, поради което следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от него разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 евро, платено по банков път.

Воден от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Й. Г. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 16182/ 12.06.2025 г. по гр. д. № 8398/24 г. на СРС, 172 с-в.

ОСЪЖДА Й. Г. Б. ЕГН 91030047085, [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 1200 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.