Оставяне в сила на 10-годишно наказание за изнасилване на малолетна низходяща

Текстът на акта

Ключови фрази

Изнасилване на ненавършила 14 г. * явна несправедливост на наказанието * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. София, 13.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ... Жанина Начева ...

ЧЛЕНОВЕ: ... Петя Шишкова ...

... Димитрина Ангелова ...

при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНОХД № 121 /22г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба, саморъчно изготвена от подсъдимия И. Б. Г. срещу решение № 304/07.10.2021г., постановено по ВНОХД № 787/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 7/06.04.2021г., по НОХД № 199/2020г. на Окръжен съд – гр. Перник. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановени дати в периода от 27.09.2019г. до 19.01.2020г. в [населено място], на [улица], №*, ап.*, при условията на продължавано престъпление се е съвкупил със С. И. Б., ненавършила 14 години и негова низходяща сродница – дъщеря, като я принудил към това със сила. На основание чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 10 години при първоначален „строг режим”.
С касационната си жалба подсъдимият Г. иска намаляване на наложеното му наказание. Позовава се на наличието на смекчаващи обстоятелства – настъпила реабилитация, направено признание и оказано съдействие за разкриване на обективната истина, разкаяние, полагани грижи за две деца.
В съдебно заседание Защитникът му твърди наличие на всички касационни основания. Счита, че съществува противоречие между приетите за установени факти и правната квалификация, под която са субсумирани, че при установените от въззивната инстанция пороци на първоинстанционния акт, делото е следвало да бъде върнато на прокуратурата, както и че преквалификация от довършено престъпление в опит, наказанието е следвало да бъде намалено. Намира атакуваното решение за необосновано в частта за датата на първото деяние, за броя на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, както и за съдържащо неясноти по въпроса кой съд е постановил контролирания акт. Изтъква, че не са обсъдени противоречията в показанията на майката на пострадалата, че неправилно са приобщени показанията на св.Д. и св.И., че някои фактически изводи са изградени въз основа на предположения.
В съдебно заседание назначеният служебен защитник поддържа жалбата.
Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Намира, че определеното наказание е съобразено с установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Подсъдимият моли да му бъде намалено наказанието и споделя, че има семейни проблеми.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата е неоснователна. По отношение на подсъдимия Г. въззивният съд е проявил снизхождение в достатъчна степен, като въпреки изразеното мнение за превес на отегчаващи обстоятелства /стр.8, абз.4 от решението/, е потвърдил наказание кореспондиращо на баланс между тях. Санкционната част на нормата предвижда лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години, а определеното наказание, преди редукцията по чл.58а от НК е лишаване от свобода за срок от петнадесет години.
Правилно е отчетено наличието на многобройни отегчаващи обстоятелства. Част от тях се отнасят до деянието. Извън квалифициращият признак, предопределящ по-високата санкция /изнасилената не е навършила четиринадесет години/, е налице и втори такъв /тя е низходяща сродница на подсъдимия/.
Броят на осъществените деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление също съставлява отегчаващо обстоятелство, тъй като е значителен и многократно превишава изискуемия от закона за приложение на чл.26 от НК. Независимо че по обективни причини той не е конкретизиран, според установените и признати факти, за период от почти четири месеца Г. е изнасилвал дъщеря си по 2-3 пъти на седмица.
Тежестта на деянието е завишена и поради съществуващата опасност за бъдещото развитие на пострадалата. С помощта на експерти по делото е изяснено, че подобно посегателство върху девствено момиче вероятно ще се отрази трайно на психиката и сексуалните й отношения.
От негативните характеристични данни се извежда завишена обществената опасност и на дееца. Според признатите обстоятелства той злоупотребява с алкохол и проявява агресия. Системно нанасял побой на Б. А., с която съжителствал, като за да се спаси, тя често нощувала при родителите си. Упражняваното от Г. насилие в семейството принудило и по-голямата му дъщеря И. да напусне дома си преди да навърши пълнолетие. Биел и пострадалата С. Б..
Претенцията на жалбоподателя за намаляване на наказанието поради необходимостта да се грижи за две деца и направеното самопризнание е неоснователна. С оглед възприетата фактическа обстановка, не би могъл да се направи извод, че неговото присъствие в семейната среда се отразява благоприятно на децата. Възражението, че признанията не са отчетени е направено и пред въззивния съд, който го е обсъдил подробно в решението си, съобразявайки становището си със задължителната съдебна практика. Обясненията на Г. в хода на досъдебното производство са депозирани след като съществените факти от обвинението са били вече разкрити от показанията на пострадалата, потвърдени с медицински документ, както и тези на сестра й.
Апелативният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното и липсата на минали осъждания, заличени след настъпилата реабилитация, но броят и относителна тежест на релевантните към наказанието фактори категорично не сочат на превес на смекчаващите обстоятелства.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304/07.10.2021г. по ВНОХД № 787/2021г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.