Оставяне в сила на присъда за подбудителство към убийство и задочно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67
Гр.София, 02.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, 2026 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Рангелова

В присъствието на прокурора от ВП Ася Петрова

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1055//25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №260028/26.10.23 г., постановена по Н.Д.1000/19 г.от ГС-София /СГС/, НО, 27 състав, подсъдимият А. И. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него като подбудител, в съучастие със С. Г. като извършител, престъпление по чл.116,ал.1,т.9 вр.чл.115 вр.чл.20,ал.3 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, търпимо при първоначален строг режим. Той е оправдан по повдигнатото му обвинение за квалифициращия признак по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 НК. Със същата присъда подсъдимият С. Н. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и т.9 вр. чл.115 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК и за такова по чл.339,ал.1 НК, като вр.чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода от осемнадесет години и три години. На основание чл.23,ал.1 НК е определено по-тежкото измежду двете наказания, а именно-лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, като е постановено то да се търпи при първоначален строг режим. И на двамата подсъдими е зачетено времето, през което са били задържани с мерки за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест.

С решение №269/22.07.25 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1-ви състав, по В.Н.Д.206/24 г., е изменена горецитираната присъда и наложеното на Г. наказание за извършено престъпление по чл.116,ал.1 НК лишаване от свобода е намалено от осемнадесет на десет години, а за деянието по чл.339,ал.1 НК- от три на една година. На основание чл.23,ал.1 НК определеното общо наказание е отмерено на десет години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия А. С., в която са развити трите основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на същото и или оправдаване на този деец, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият С. не се явява. Неговият служебен защитник поддържа жалбата с отразените в нея аргументи и искания.

Представителят на ВП моли решението да бъде оставено в сила.

Такава е претенцията и на подсъдимия Г. и неговия служебен защитник.

Частният обвинител Р. П., редовно призована, не се явява. Не се явява и нейният повереник, адвокат Р., който с писмено становище изразява мнение за неоснователност на жалбата на С..

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,като взе предвид сезиращия го документ и аргументите и исканията по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Преди да се вземе отношение по допустимите възражения,по които този съд може да се произнесе, се дължат някои разяснения, провокирани от съдържанието на касационната жалба.

1/ Както е известно от повече от четвъртвековното прилагане на правилата за касационно разглеждане, върховната съдебна инстанция по наказателни дела като съд по правото и при липса на изключението по чл.354, ал.5, изр.2 НПК, се занимава със съдебни грешки и отговаря на доводи по заложените в процесуалния закон основания-чл-348,ал.1,т.1-т.3 НПК. Претенции за необоснованост /в процесната жалба на места дори буквално е откроена/, недоказаност на престъплението, непълнота на доказателствата, при които е постановен оспорваният акт, и кредибилността или не на определени доказателствени материали, не са самостоятелни касационни поводи. Поднесени явно или прикрито за произнасяне, не следва да се очаква разглеждане в рамките на касационно основание- в частност такова по чл.348, ал.1,т.2 НПК, за да им се дава отговор.

Те са важими за съд по фактите и правото, каквито са долустоящите съдилища, разглеждащи производството по същество. Последните от своя страна, стига да допуснат, съберат и проверят доказателствени материали по верен процесуален път и респективно да направят процедурно правилен мотивен анализ по тях, откъдето да изведат фактите по престъпната деятелност и приложението на правото, които фактори се следят от ВКС, не могат да търпят упрек в упражняване на своя суверенна оценъчна дейност. Затова и не следва да бъдат замествани от ВКС с негово собствено преценъчно поведение по същината на доказателствата, тяхно съотнасяне и съответни други последици, отнасяни за съдилищата по същество.

Ето защо настоящият състав ще се занимае с оплаквания,които е допустимо да бъдат разглеждани при доводи срещу доказателствения път и разбор, демонстрирани от САС, чийто акт е предмет на разглеждане от тази инстанция.

2/ В контекста на казаното, поради обстоятелството,че висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела не разглежда делото по същество и не е оправомощена да преразглежда доказателствената съвкупност /извън хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, която не важи за настоящото първо поред произнасяне на ВКС/, не може от нея да се иска директно оправдаване на подсъдимия С., както се прави в процесната жалба. Поначало оправдаване е възможно в случаите на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, но ако приетата от ревизирания съд фактология не е престъпна.

В актуалния казус категорично не може да се говори за подобно нещо спрямо жалбоподателя С.. Да се иска този съдебен състав да постанови оправдаване на същия, означава да се претендира той да приеме непрестъпна за него фактология, основана на личен прочит на доказателствата. Това няма как да стане.

3/ На последно място в тази част на изложението, ВКС се счита длъжен да подчертае, че в касационната жалба изразеното недоволство от съдебния акт на въззивния съд представлява в изключителна степен лична интерпретация на атакуващата страна как би следвало да се тълкуват в същината им конкретно посочени доказателствени материали. При това се лансират твърдения, които не се противопоставят на съдържанието на възприетото в мотивировката на САС, в какъвто случай касационният съд би дължал отговор, а формулират позиция на подсъдимия С. чрез неговия служебен закщитник за единствено възможен начин за преценка-както по провеждане на самия процес, така и по осмисляне на доказателствените материали.

Предвид гореизложеното, е ясно, че ВКС ще се произнесе по заявени съдебни неблагополучия, подведими под съответни касационни основания, както и в същината на аргументи, за които приема,че има дължима разработка в сезиращия го процесуален документ.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА ДОПУСТИМИТЕ ПРОЦЕДУРНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

За яснота настоящата инстанция ще построи изложението си в тази част не по начина, по който процесуалните доводи са подредени в касационната жалба, а по същественост на повдигнатите проблеми, с оглед последиците в случай на уважаване на съответния довод.

1/ Настоящото съдебно производство е дългогодишно. Няма съмнение,че подсъдимите, в частност и жалбоподателят, са имали трайно добро процесуално поведение. Спрямо тях е била определена и изпълнявана в хода на съдебното разглеждане на делото мярка за неотклонение Домашен арест.

На 14.09.23 г., години след образуване на съдебното производство пред СГС и след събиране на голяма част от доказателствените матерали, подсъдимият С. не се е явил в насроченото за разглеждане на тази дата открито заседание. Не е имало данни на какво се дължи неговото неявяване, при положение, че е бил наблюдаван при изпълнение на Домашния арест. Поради тази причина още на следващия ден първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение в Задържане под стража, приемайки нарушение на същата, и е указал лицето да бъде включено в бюлетина за общодържавно издирване. Така е и сторено.

Оторизираните да се занимават с издирването на подсъдимия органи не са успели да разкрият негово местонахождение. Съпругата на този деец е заявила, че той вероятно е отвлечен, иначе казано, не се явява пред съда по независещи от него причини, дължащи се на поведението на трети лица. След полагане на всякакви процесуални усилия и ненамиране на лицето, на 19.10.23 г. СГС е продължил разглеждане на делото в отсъствие на С., намирайки условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.3 НПК. То е и приключено задочно за него.

Въззивният съд от своя страна, ангажиран с жалба на служебния защитник на С., наред с други сезирания, е продължил издирването, указвайки издаване на Европейска заповед за арест /ЕЗА/ и уведомяване на Шенгенската информационна система /ШИС/, което е и сторено. Едва след набавяне на всякакви материали, относими към отсъствието на С., невъзможността към актуалния момент да бъде установено местонахождението му и продължаващато му издирване както в рамките на РБ, така и извън нея, САС е предприел разглеждане на въззивното производство пред себе си.

Този съд се присъединява към становището, изразено в мотивите към обжалваната присъда, че се обуславя виновно процесуално поведение на подсъдимия и няма пречка делото да бъде продължено в негово отсъствие. Приемане на лансираната от защитата теза, че оторизираните държавни органи не са предприели дължими действия за откриване на дееца, за който се твърди, че е отвлечен и следователно незаконосъобразно съдебното производство от един момент нататък е протекло задочно за него, от една страна не държи сметка за съдържанието на документите, установяващи ненамиране при полагане на усилия за издирване /включително ЕЗА и включване в ШИС/ и изведено в тази връзка укриване. От друга- възприемане на твърдението на защитата би обърнало позицията, от която се изхожда при разрешаване на въпроса за неприсъствие на подсъдим в съдебно заседание- след като не се е явил и се заявява, че е отвлечен, без да има ясни данни за това, то не следва да се приема виновно поведение и делото не може да продължи да се разглежда до придобиване на яснота за съдбата на дееца. Последното не може да бъде допуснато, защото предполага облягане на факт за неправомерно поведение на трети лица, който не получава потвърждение.

Този съд желае да допълни, че соченото от защитата решение №313/18.06.10 г., постановено от 2 н.о.на ВКС по К.Н.Д.230/10 г. поначало е цитирано правилно в определена негова част в смисъл,че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, без категорични данни за укриването и дезинтересирането му от производството, приключило с осъдителна присъда, води до съществено нарушаване на правото на защита. Но простият прочит на съдебния акт установява, че той касае различна фактология по отсъствието на подсъдимия и действията на решаващия съдебен орган. Видно от него, е прието неналичие на щателно издирване на дееца, тъй като съответният съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото отсъствено, не е предприел действия за общодържавно издирване, а само за местно. При това спрямо подсъдимия не е била взимана мярка за нетоклонение и той не е поемал задължение да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение.

Очевидно е,че конкретиката по настоящото дело е съвсем различна-наред с изменение на изпълняваната мярка за неотклонение и обявяване на С. за общодържавно издирване, са предприети действия и за международно такова. Той без съмнение знае и е участвал в първостепенното разглеждане на делото и има категорични данни, даващи възможност на съдилищата по фактите да продължат да разглеждат задочно делото срещу него, предвид законосъобразно направен извод за виновно неприсъствие.

2/ В жалбата е заявено допускане на следното процесуално нарушение- съдът се е позовал на нормата на чл.98,ал.2 НПК, че разминаването на линията на защита не е дефинитивно основание за отвеждане на служебния защитник, доколкото тя може да е несъвместима с добросъвестно упражняване на процесуални права. Съдът твърди освен това, че при такова разминаване защитникът само уведомява подсъдимия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения ред.

Повече разяснения липсват. При това положение ВКС се затруднява да разбере същината на недоволството от съдебните действия. Само с цитиране на разпоредбата на чл.98,ал.2 НПК и посоченото частично тълкуване на същата, не става ясно какво е допуснатото от САС процесуално нарушение. Затова ВКС ще отговори, че разчита оплакването като поставено на принципна плоскост в смисъл, че съдът е задължен винаги да отстрани служебния защитник при разминаване на неговата и на подсъдимия линия за защита; и след като в процесния случай не е сторено така, е нарушено основно процесуално право на подсъдимия-това на адекватна защита.

Правилата за служебните защитници не се различават от тези за упълномощените такива. За всички тях важат изискванията, визирани в чл.95-чл.99 НПК. Несъмнено всеки защитник е задължен да съгласува своята линия на защита с тази на представляваното от него лице. И ако за упълномощения защитник, избран от подсъдимия, е достатъчно да се приеме,че колизията при осъществяване на дължима защита се решава от самите лица, а съдът следи само за това колизията да бъде разбрана от подсъдимия, при служебната защита преценката на назначилата защитника съдебна институция би трябвало да е по-задълбочена. Нужно е прецизно да се обмисля дали поведението на адвоката-защитник се субсумира под понятието „адекватна правна помощ“ в контекста на стандарта, залегнал в чл.6 ЕКЗПЧОС, за да не се стигне до заключение за лишаване на дееца от действителен и реален достъп до съд. При констатиране на неадекватност на помощта - например, незапознаване на подсъдимия с линията на защита, несъдействане за изясняване на благоприятни за него обстоятелства, неактивност при необходимост от такава за извършване на процесуални действия и т.н., включително и самостойно недобросъвестно упражняване на процесуални права, осъществявано от служебния защитник, тогава е нужно да се разсъждава на плоскостта на отстраняване. В такъв смисъл е генералното тълкуване на нормата на чл.98,ал.2 НПК, на фона на практиката на ЕСПЧ за провеждане на честен и справедлив процес.

Прегледът на материалите по делото установява многобройни назначавания и смени на служебни защитници на А. С. в хода на дългогодишното разглеждане на съдебното производство. Подсъдимият не винаги е бил доволен от назначения му служебен защитник и понякога е считал,че по-добре сам може да се справи със защитата си, отколкото да допусне да го представлява служебен защитник, неманифестиращ тезите му, независимо от задължителната защита поради повдигнатото обвинение и независимо от необходимостта добросъвестно да се упражняват процесуални права от всеки участник в процеса. Поведението на С. в случая не се явява решаващо. По-важно е,че разминавания с назначените му служебни защитници и в частност такива по прокарване на различни линии на защита, демонстрирани от тях, доколкото може да се приеме, че са били налице, правилно не са били окачествявани от съдилищата по фактите като водещи до неадекватност на предоставената правна помощ. Затова и не се е дължало произнасяне за отстраняване, неосъществяването на което да обуславя наличието на съществено процесуално нарушение.

В такъв смисъл в мотивите към атакуваното решение е залегнала тезата за стандарта на упражняване на защитата, като в конкретния казус е преценено,че тя не е формална и неефективна- л.881 от т.3 на въззивното производство. Аргументацията в тази насока е пропусната в касационната жалба, но не може да не се чете в единство с цитираните дословно от защитата изявления.

3/ По-нататък, отправено е общо възражение, че в хода на съдебното следствие подсъдимият С. е отправял множество искания за събиране на доказателства за разкриване на обективната истина, които съдът е отхвърлял, без да изложи съответни мотиви за това. По този начин е била осуетена възможността лицето да упражни правото си на защита в пълен обем. ВКС не се съгласява с този довод. Прегледът на обилните материали в съдебното досие установява не само предоставена възможност на С. да дава обяснения, каквито пожелае по негово усмотрение, включително и далеч излизащи извън предмета на доказване по това дело, но и да поставя всякакви искания, които по негово мнение биха разкрили обективната истина. СГС е взимал отношение по поставените проблеми и съображенията му за постановените откази са ясни.

САС на собствено основание е разяснил кога неуважаването на направени доказателствени искания представлява съществено процесуално нарушение. Самият той е отхвърлял искания на защитника на С., като е мотивирал причините за своя подход. При липсата на допълнителна конкретика този съд не намира основания да се занимава повече с това оплакване.

4/ В жалбата са откроени две конкретни отправени от защитата претенции за събиране на доказателствен материал, оставени без уважение от съда. Става дума за отхвърляне на изследване къде е пътувал свидетелят Н. в периода декември 2016 г.до месец март 2017 г., предвид негови многократни придвижвания до К.. Второто искане касае назначаването на медицинска експертиза, която да установи какво е било състоянието на С. в периода от месец декември 2012 г. до месец февруари 2017 г., по повод проведена медицинска интервенция- операция на менискусите му, като отказът е довел до необосновано съдебно заключение, че физическото състояние на лицето не предполага пълна невъзможност да извършва движения и да се придвижва от едно място на друго през инкриминирания период.

При тези оплаквания, с възможност да бъдат формулирани като процесуални нарушения предвид нежелание на съда да изясни надлежно обективната истина, следва да се отговори, че както вече бе казано, решаващите съдилища и в частност ревизираният САС, са защитавали становищата си по отхвърляне на направени доказателствени искания, изготвяйки съответни мотиви за това. Общо казано, преценката е правена на плоскостта на излизане извън предмета на доказване по силата на чл.102 НПК в първия случай; и на наличие на други доказателствени материали, даващи отговор на преследвания с искането за назначаване на експертиза въпрос във втория. ВКС не намира процедурен проблем, който да обсъжда. Въобще отказва да размишлява по претенцията за необоснованост на извода на САС по причини, излагани по-горе в мотивите на настоящото решение.

5/ Отправено е общо възражение в смисъл, че съдът правилно е приел показанията на свидетеля А. А. за недопустими, но същевременно не е обсъдил никъде, че обвинителният акт на прокуратурата се основава преди всичко на тях. Дори и казаното да е принципно вярно, то не маркира процесуално нарушение, допуснато от САС, още по-малко съществено такова.

И това е така, тъй като обвинителният инструмент очертава рамките, в които се развива производството по повод конкретно повдигнато обвинение. Твърдените обстоятелства по него се доказват в хода на съдебното разглеждане на делото /при определени диференцирани процедури се приемат за налични изначално/ с всякакви допустими доказателствени материали. Изключването на някои от последните не води автоматично до неприемане на фактологията по обвинителния акт, защото тя може да бъде установена от останалите допустими доказателства и доказателствени средства. Важното в такива случаи е приетите от решаващия съд фактически положения да не се разминават съществено с очертаните в обстоятелствената част на обвинителния инструмент, наред с извеждане на съставомерните признаци на твърдяното престъпно деяние, разбира се, стига да не е налице изменение на обвинението, осъществено по надлежен ред.

Процесният съдебен акт не страда от порок в третираната насока. Отделен е въпросът какво според защитата би следвало да направи съдът, дори и изрично да бе констатирал, че обстоятелствената част на обвинителиня акт е обоснована в изключителна степен с показанията на изключения свидетел А..

6/ Оттук насетне касационната инстанция ще обобщи допустимите за разглеждане конкретни доказателствени доводи, като за пореден път отбелязва, че в голямата си част те по-скоро представляват собствена за атакуващата страна интерпретация на третираните от контролирания съд приети материали, с претенция за неправилност по същество; отколкото да релевират негодна доказателствена дейност и мотивна преценка, ценими на плоскостта на процедурни съдебни грешки, следими от ВКС, от една страна. От друга, формулират се оплаквания по неглижиране на определени доказателствени материали, които се счита, че трябва обезателно да намерят място сред обсъждането, независимо от съдебната теза кои според нея са приоритетните доказателства, установяващи престъпното поведение на С.. Същината на възражеиията в крайна сметка определя заключението, че поединичното разглеждане и съпоставяне е оценено от САС само на основа на обвинителни доказателства, като по този начин са нарушени чл.13 и чл.14 НПК, с признаване на подсъдимия С. за виновен по повдигнатото му с обвинителния инструмент обвинение.

А/ На първо място на критика са поставени обясненията на подсъдимия Г. и показанията на свидетеля Й. Н., като е изразено недоволство от възприемане на тяхното съдържание от страна на ревизирания съдебен състав. Този съд няма да обсъжда детайлно направените от цитираните лица изявления, нито пък доколко самият Н. е съпричастен в осъществяване на инкриминираната престъпна деятелност като помагач, но не е привлечен като обвиняем от суверенната решаваща прокурорска институция. По отношение на последното казано се дължи съгласие със защитата, но в процесуален план това означава изключителна бдителност за съда при проверката и анализа на показанията на свидетеля, а не задължително отхвърляне на достоверността на същите. Тук е мястото да се заяви, че очертаното във фактически план поведение на подсъдимия С. в обвинителния инструмент, а и по осъдителните съдебни актове, насочва и на негови помагачески действия, наред с подбудителството, които не са формулирани в квалификационен аспект.

ВКС намира, че обясненията на Г. и показанията на Н. са преценени съгласно заложеното в тях съдържание, като са обмислени не само поотделно и помежду им, но и при съпоставка с други доказателствени материали, обилно обсъждани в мотивите към въззивното решение. И именно реализирането на този подход е довел до извод, че в основната част, очертаваща съставомерни обстоятелства и проверка на обвързани с тях важни факти, коментираните гласни доказателствени средства са правдоподобни. Не може да се претендира наличие на съществено процесуално нарушение от страна на съда, защото е дал вяра на съобщеното от пряко заинтересовани лица, след като е налице надлежна проверка и мотивиране на изводите и чрез други доказателствени материали.

Наличните разминавания основателно са преценени като пренебрежими за цялостното установяване на престъпното посегателство. Това се отнася и до неоткриването на изпратен есемес към С. за изпълнената поръчка, което е разяснено чрез ползване от страна на касатора на множество мобилни устройства. А кой точно- Г. или Н. е изпратил есемеса, и за този съд се явява детайл, без изясняването на който поради доказателствена невъзможност не се дискредитира преценката по съставомерните обстоятелства.

Обсъждане на конкретно приети факти, за които в жалбата се спори поради необоснованост на тезите на САС за последователност и убедителност на показанията на свидетеля Н. на подсъдимия Г., ВКС няма да реализира. Ще заяви, че счита за процесуално допустимо съдебното разискване по показанията на свидетеля Н. относно дължимостта на плащане от страна на поръчителя, без за това да има съществено значение крайният резултат. И само довършен опит за убийство да бе реализиран, когато ненастъпването на смъртния изход би се дължало на поведение извън това на извършителя, плащането на поръчката не би било невъзможно и нелогично, както и е приел въззивният съд.

А що се касае до довода, че обясненията на Г. и показанията на Н. не давали възможност за подобен извод, което би могло по мнение на този съд да изведе заключение за превратен анализ, то категорично не може да се декларира съгласие. Вярно е,че изявленията на двамата мъже не съвпадат изцяло по отношение на плащането, но поне за такова спрямо свидетеля липсва същностно противоречие помежду им. Съдът е съобразявал всички доказателства в тази връзка и се е доверил на тези,които е счел за по-достоверни, предвид и депозиращите ги лица.

На особена критика е поставено съдебното становище по преценка обясненията на подсъдимия Г.. САС е упрекнат, че не е дал вяра на този подсъдим по реализиране на поведението му под принуда от страна на С. под формата на заплахи, както и че не е взимал пари; но пък му се е доверил за подбудителството на жалбоподателя. Така била потвърдена обвинителната теза. ВКС вече заяви, че решаващата инстанция е ценила съобщеното от този подсъдим, а и от свидетеля Н., в съответствие с останалия събран доказателствен материал. Кредитируемостта на казаното от далите обяснения и показания лица се решава от съд по същество, стига той да разясни позицията си по взетото решение и това да отговаря на процесуалните правила. В случая няма отклонение от този процес.

Същото се отнася и до претенцията на защитата за несъстоятелност на съдебната теза, че С. е знаел за намеренията на пострадалия Б. П., тъй като се базира на установен само по обясненията на подсъдимия Г. факт за среща между двамата дейци в началото на м.януари 2017 г., когато е получена поръчката за убийството му. Очевидно по въпроса решаващата инстанция е повярвала на извършителя на убийството. Поведението й не е незаконосъобразно, доколкото този разговор е приет за протекъл между две лица, едното от които отрича да се е състоял, но пък по-нататъшните събития и установяването на обстоятелства около тях потвърждават правдоподобността на казаното от Г..

В този ред на мисли, в най-общ план и доколкото въобще е възможно за депозиране на факти, за които определени лица имат познание, са проверени горепосочените гласни доказателствени материали чрез показанията на свидетелите Г. Г. и Е. Е.. Възражението, изтъкнато в жалбата по този повод, е за неправилно кредитиране и липса на критичност от страна на САС. Поради оценяването му като довод за необоснованост по отношение на преценка на долустоящия съд, която е суверенна, но и процедурно вярно и логически издържано мотивирана, ВКС няма да се занимава повече с него. Не се стига до извод за нарушение на процесуалния закон, ако оплакването за незаконосъобразно поведение на решаващия съд само по себе си представлява претенция за възприемане тезата на атакуващата съдебния акт страна като единствено възможен изход за вярно разрешаване на спора, просто защото направеният доказателствен прочит не устройва тази страна.

В жалбата е релевирано възражение за некачествен съдебен анализ на противопоставящи се на изявленията на Г. и Н. доказателствени материали- показания на съпругата на С.- В. С. и трафични данни на определени като ползвани от двамата подсъдими и Н. мобилни номера, непозиционирани на площад М. в [населено място], където се били осъществявали срещите между тримата мъже- дейците и Н.. Конкретното оплакване се формулира като принципно незаконосъобразно възприемане на обвинителната позиция- когато тя се потвърждава, доказателствата са верни, когато не- са условни и относителни.

САС е обсъждал подробно за какви обстоятелства и защо не кредитира казаното от съпругата на подсъдимия С. и нейната майка. Също така обстойно е обсъждал експертните изводи, навеждащи според защитата на условни и относителни доказателствени измерения. Този съд няма какво да добави, освен да отбележи, че мотивите са процедурно верно изведени и юридически издържани. Третираните доказателствени материали не са единствените, въз основа на които е прието за осъществено престъпното деяние с участващи в него лица-процесните подсъдими.

Според защитата въззивният съд се е е опитал да мотивира липсата на категорично значение на изготвените технически експертизи за трафични данни, изследвали местоположението на всички известни по делото телефонни номера както в инкриминирания период- 01.01.17 г.до 17.02.17 г., така и преди началото му и покушението срещу П.. Незаконосъобразно е приел, че тълкуването на трафичните данни по експертните заключения трябва да е условно и относително, тъй като по кредитираните обяснения на Г. за конспиративните методи на работа на С., той ги снабдявал с много телефони и ги карал, когато пътуват, да изключват личните си апарати и да комуникират само по дадените от него.

Повече пояснения липсват и не става ясно в какво се състои незаконосъобразието на съдебното поведение. Затова ВКС само ще отбележи, че приема за състоятелно казаното от въззивната инстанция на плоскостта на доказателствена невъзможност да се провери по трафичен път местопребиваване към някои моменти на подсъдимия Г. и на свидетеля Н., доколкото те са изключвали личните си телефонни апарати при отправяне към определени дестинации, относими към производството.

Б/ На второ място, тъй като касаторът е осъден за осъществено предумишлено убийство в качеството му на подбудител, по принцип обяснима е както неговата, докато е присъствал при разглеждане на делото пред СГС, така и на защитника му позиция, относно препращане на подбудителство към Л. и Б. Г.. Такава версия, вследствие на предсмъртно предположение на самия потърпевш Б. П., е разследвана и е намерила място в съдебните мотиви, като убедително е отхвърлена.

От една страна са обсъдени показанията на полицаите,които са пристигнали на мястото на убийството и са разбрали предположението на пострадалия-С. и И.. Според защитата те само са споменати, без да се навлиза в подробности, което не отговаря на процесуалната действителност. От друга страна- показанията на Б. Г. са отнесени към обясненията на подсъдимия Г. и е извлечен извод за липса на познанство помежду им, а оттам- и неустановеност първият да е подбудител на втория. Също така е разследван и въпросът със здравословното състояние на Л. Г., което не само по думи на баща му, но и на свидетелката М.-съседка от [населено място], помагала на инвалидизирания Л., е толкова тежко, че той не е могъл да се движи самостоятелно и не е пътувал. Точно на този фон са обсъдени показанията на ключовия според защитата свидетел П. В., който съобщава как наблюдавал Н. да получава пари от Л. Г. на място, където той не е бил в състояние да бъде, за убийството на потърпевшия. Те основателно са отхвърлени като създаващи оправдателна версия за подсъдимия С..

Според съдържанието на касационната жалба отношението на решаващата инстанция към показанията на последния обсъден свидетел е критикуемо, но не защото се сочи някаква процедурна негодност, а защото депозираните от него факти, донейде потвърдени от думите на полицаите, възприели предположението на умиращия потърпевш, са противопоставими на други доказателствени материали, приети за достоверни в атакувания съдебен акт. Изписани са мотиви в тази насока и ВКС се солидаризира с тях, поради което не намира наличие на процесуално нарушение на това основание.

Без особено значение е дали лабилният и податлив на чужди внушения В., за което говорят данни в кориците на делото, е бил в състояние да конструира показанията си в съответствие с информация за трафични данни. Преди неговото свидетелстване в края на досъдебното производство /04.12.18 г.- л.78 от т.16 на ДП/ вече е имало експертна яснота по движение на лицата, носещи относими към процеса мобилни устройства, обратно на заявеното от защитата. Отделен е въпросът, че информация за това е набавяна и в хода на съдебното производство. По-важно е, че показанията на В., отнесени към разискван друг конкретно посочен доказателствен материал, са приети за недостоверни по правилен процедурен начин. Така че мотивите на САС в обсъждания аспект не очертават характеристика на съществено процесуално нарушение, годно да преобърне доказателствената преценка по отношение на подсъдимия С. след негово отстраняване.

Действително, все в светлината на обсъждане на въпроса за установимост на това, че различни лица биха имали мотив да ликвидират пострадалия Б. П., в съдебното решение е коментирана и открита в дома му тетрадка, в която наред с изписани имена на Б. и Л. Г., присъства и „Ат.Сп.“. Последното съкращение е навело САС на извод,че иде реч за А. С., актуалния касатор, което е било още едно съображение да се приеме,че той има основание да поръча убийството на лицето. Недоволството на защитата в случая се корени в обстоятелството, че соченото е намерено за косвено доказателство за мотива на подбудителя. Като не се забравя, че се повдига въпрос, решим на плоскостта на конкретна преценка на същината на доказателствен материал, общото познание от събрания такъв за поведението на С. като авторитет в определени престъпни среди, отнесено към потенциалните действия на пострадалия П. по така нареченото дело „Сахара“, висящо пред специализирана съдебна институция към момента на убийството, говори за правилно преценена възможност от САС.

В заключение, касационната инстанция намира, че контролираният съд е изпълнил задълженията си и при спазване на процесуалните правила по чл.13, чл.14 НПК е изготвил процесуално годен и състоятелен по същество съдебен акт. Общите доводи в обратния смисъл, изложени в началото на касационната жалба, не могат да бъда споделени.

ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

1/ С оглед изложеното по-горе, се прави извод, че процедурно верният доказателствен разбор е довел до правилно приемане на фактологията по престъпната дейност на С., а оттам и до законосъобразно приложение на материалното право. Оплакването за нарушение на материалния закон се обляга на обстоятелството, че е осъден невинен човек, макар и разпоредбата на чл.348,ал.2 НПК да е ясна по въпроса. До обсъждане на нарушение на материалния закон не бива да се стига, като се приканва върховната съдебна инстанция по наказателни дела сама да прави доказателствена преоценка, отново казано, при неналичие на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК.

Претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролирания съд пък, ако би била удовлетворена, би довела до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, което би обусловило ненужност от обсъждане на приложението на материалния закон поради приети за неизяснени факти. При тази своя позиция ВКС не намира аргументация, за да продължи да се занимава с присъствие или не на касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК.

2/ По отношение на наложеното на подсъдимия С. наказание, развито в рамките на основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК, се атакуват: преценката на САС относно големия принос на касатора в извършване на престъпно деяние, въпреки че не е извършител, а подбудител; лошите характеристични данни, изведени от показанията на свидетели по делото; изводът за злонамерено и манипулативно използване на влиянието над подсъдимия Г.; и на последно,но не по важност място-изчезването на същия в хода на първоинстанционното разглеждане на производството, издаващо дързост в намерението му да се укрие.

За всеки от тези четири аргумента, откроени като отегчаващи обстоятелства, контролираният съд е изписал мотивировка, с която ВКС се солидаризира изцяло. Никое от цитираните обстоятелства не е прието в отклонение от доказателствата по делото, нито пък е надценено в някаква степен. Ценимите фактори са обусловили комплексна преценка, довела до законосъобразен извод относно дълготрайността на наложеното наказание лишаване от свобода.

Допълнителни съображения са изложени единствено по отношение на укриването на подсъдимия С.. Заявява се като неотчетено положението,че лицето може да не е избягало само от наказателно преследване, а спрямо него да е било извършено незаконно действие от трети лица, при пълно бездействие на полицията във връзка с издирването му. По повод на извода за укриване, този съд зае позиция при преценка дали са допуснати съществени процесуални нарушения и не намира за нужно да се повтаря. Във връзка с нея приема безусловно аргументите на САС в коментираната насока.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №269/22.07.25 г., постановено от АС-София, НО, 1-ви състав, по В.Н.Д.206/24 г.,

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/