Условия за режим на лични отношения при тежък родителски конфликт

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 515

гр. София, 02.08. 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа гр.д. № 2815 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. М. А., чрез адв. П. Б., против решение № 36 от 1 февруари 2023 г., постановено по в.гр.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, с което е отменено решение № 261224 от 30 декември 2021 г., постановено по гр.д. № 5495/2019 г. по описа на Районен съд Перник, в частите му, с които е отхвърлено искането на А. да му бъде определен разширен режим на лични отношения с детето М. С. А. и вместо него на основание чл. 59, ал. 9 СК определеният режим на лични контакти е изменен, като бащата има право да вижда и взема при себе си детето с преспиване със задължение да го върне на майката от и на място, определено по предварително съгласие с детето и работещия с него психолог в присъствието на посочено от тях лице извън разширения кръг на детето, учител/възпитател/социален работник/психолог, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 16:00 часа в неделния ден; по време на официалните религиозни празници, ваканциите на детето, рождения му ден и личните празници на бащиното му семейство при условия, подробно описани в диспозитива на решението; както и в други интервали от време, при наличие на съгласие от страна на майката и на желание от страна на детето; в частта му, с която въззивният съд е постановил на основание чл. 138а, ал. 3 СК ползване от страна на Е. Г. П. и С. М. А. на задължителни социални услуги – самостоятелно и заедно с детето, за установяване на ефективна комуникация помежду си; в частта му, с която ДСП – П. и ДСП – Лозенец, [населено място], са задължени да предприемат действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. Срещу решението в същите части, както и в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено и са отхвърлени исковете по чл. 131, ал. 1 и чл. 132, ал. 1, т. 1 СК на Е. Г. П. за ограничаване на родителските права на бащата С. А. спрямо детето М. С. А. и изменение на личните мерки чрез редуциране на режима, е подадена касационна жалба от Е. П..

Касационното обжалване е допуснато и по двете касационни жалби с определение № 4177 от 19 декември 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: при констатиран тежък родителски конфликт в интерес на детето ли е съдът да регламентира такъв режим на лични контакти с родителя, при който отделни условия за осъществяване на срещите с малолетното дете се определят по решение на самото дете и трети лица.

При отговора на въпроса следва най-напред да се има предвид трайната съдебна практика на ВКС (напр. решение № 205 по гр.д. № 3969/2022 г., IV г.о., решение № 274 по гр.д. № 2323/2023 г., IV г.о., и др.), според която съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в ППВС № 1/1974 г., които са актуални и при действието на настоящия Семеен кодекс. По-конкретно, съдът е длъжен да вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се определя режима на личен контакт; полаганите до момента от него грижи; желанието и способността му да се грижи за детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност, да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждане на детето от трети лица и от своите родители; привързаността на детето към родителя, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето, свързана с отчуждението. Установената съдебна практика не възприема мнението и желанията на детето като абсолютна и най-важна отправна точка при определяне на режима на личните отношения. Това разрешение взема предвид честото въвличане на децата в родителския конфликт и изразяваната от тях привързаност към единия или другия родител, без да могат да оценят комплексното въздействие и значимостта за тяхното развитие на връзката им и с двамата родители. Следва да се вземе предвид, че във всички случаи се касае за ненавършили пълнолетие деца, за които законодателството (напр. чл. 130, ал. 3 и 4 СК, чл. 3, ал. 2 ЗЛС, чл. 4, ал. 2 ЗЛС) е предвидило известни ограничения на правновалидната им воля именно с цел защита на най-добрия им интерес и като е отчетена недостатъчната им степен на зрялост и житейски опит. С оглед изложеното, не може да се очаква от малолетното дете да притежава необходимата зрялост и обективност, за да прецени само при какви условия следва да се осъществяват контактите му с родителя, неупражняващ родителските права. Намесата на трето лице в определянето на начина на срещите между родителя и детето също би могла да бъде вредна за развитието на връзката родител-дете, особено когато е формулирана от съда по начин, задължаващ детето да постига консенсус с това трето лице и придаващ еднаква тежест и отговорност на волята на малолетния и възрастния човек.

В случая във въззивното решение се приема за установено, че поведението на родителите създава у детето М. противоречиви чувства и неправилен модел на поведение, който то би могло да пренесе след време в отношения си с връстници, противоположния пол и бъдещо семейство. Констатирано е, че между родителите липсва директна комуникация и отношенията им са наситени с напрежение. Според изслушаните по делото вещи лица, при майката няма данни за отклонения на личността от нормата, тя е с висок родителски капацитет и полага адекватни грижи за развитието на детето, като избягва да говори пред него за бащата. При бащата също няма данни за отклонения на личността от нормата; той не се опитва да създаде негативен образ на майката, когато детето е заедно с него; не проявява тенденции към агресивно и отмъстително поведение. Бащата има за цел да участва наравно с майката в живота на М.. А. не е склонен към упражняване на физическа агресия, както и към прояви на ревност и омраза; има леко изразена склонност към вербална агресия, ограничена до случаите на отстояване на своите права и по-различно мнение; има добър контрол над импулсите си. Относно детето М. експертизата установява, че игрите му са характерни за възрастта и пола; при него не се наблюдават тенденции за отчужденост или тревожна привързаност спрямо някой от родителите, и не са налице признаци на конфликт на лоялност. Детето показва признаци на развита сигурна привързаност към майка си, има доверителна връзка с баща си и се държи еднакво с двамата родители, без да има отчетливи емоционални предпочитания. Към момента на експертизата не са отчетени данни за симптоми, които да предполагат наличието на непреработена травма при детето, не се наблюдава то да използва заучени изрази и фрази, които не разбира. Експертът счита, че промяната на средата ще предизвика стрес в психическото развитие на детето и ако то общува с майката и/или бащата по-рядко, ще развие родителско отчуждение. Свидетелите, допуснати на всяка от страните по делото, сочат, че майката, съответно бащата, са грижовни и детето се чувства добре в присъствието им. Преценявайки всички сочени обстоятелства, съдът е определил детайлизиран режим на лични отношения с бащата и е постановил мястото за предаване на детето да бъде определено по предварително съгласие с детето и работещия с него психолог в присъствието на посочено от тях лице извън разширения кръг на детето.

Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, касационният съд приема, че постановеният режим на лични отношения, при който детето определя условията за осъществяване на срещите, е неефективен и е в противоречие с материалния закон. Режимът следва да бъде изменен по следния начин: детето да бъде вземано от дома на майка му всяка втора и четвърта събота на месеца в 9:00 часа и връщано там в неделя в 18:00 часа. Целта е, освен избягване на транспортни неудобства, да бъде осигурена устойчивост на средата на детето, нуждата от която освен че е естествена за всеки подрастващ, в случая е и особено явна с оглед констатациите на вещите лица за възможен емоционален стрес у М. поради конфликта между родителите му, който лесно се изостря и би могъл да доведе до напрежение при предаване на детето между родителите на различни места. Като се съобрази обтегнатата комуникация между страните и напрежението, което се поражда при директното им общуване, е необходимо в първите пет месеца от осъществяване на режима вземането и връщането на детето да се осъществяват в присъствието на социален работник. Това би осигурило нормален контакт между родителите, какъвто след този период, със съдействието и на социалния работник, би следвало да се установи трайно между двама отговорни възрастни, активно ангажирани с отглеждането и благополучието на детето си. Поради същите съображения за лесно пораждаща се конфликтност между страните и данните за напрежение в общуването с майката, докато детето е при бащата, настоящият съдебен състав намира, че отделянето на детето от майката в продължение на един месец непрекъснато през лятната ваканция е неподходящо и следва да бъде разделено на два периода от по 15 дена, които се определят по съгласие между страните, постигнато до 30 юни на съответната година. При липса на такова съгласие контактите следва да се осъществяват в периода от 15 до 30 юли и от 15 до 30 август на съответната година. През пролетната ваканция следва да се определи режим, в който бащата да взима детето за първите три делнични дни в нечетна година и за последните три делнични дни в четна година. Освен това пребиваването на детето при единия от родителите по време на великденските и коледно-новогодишните празници следва да бъде разпределено така, че в рамките на календарната година да бъде постигнат баланс между времето, прекарано при двамата родители – детето следва да прекарва с баща си два дена – Разпети петък и Велика събота в четна година, Възкресение Христово – неделя и понеделник в нечетна година, 25-28 декември включително на всяка четна година, 29-31 декември на всяка нечетна година и 1 януари на четната година. За определените дни от ваканциите и религиозните празници детето следва да бъде вземано от бащата от дома на майката в първия от определените дни в 9:00 ч. и връщано там в последния ден в 20:00 ч. За пълноценни отношения между детето и бащата следва да се даде възможност в нечетна година детето да прекарва рождения си ден (4 май) с бащата, който в учебен ден да го вземе за времето непосредствено след края на учебните занятия до 20:00 ч. на същия ден, като го върне в дома на майката, а ако денят е неучебен – да го вземе в 10:00 ч. на съответния ден от дома на майката и да го върне в 20:00 ч. на същия ден в дома на майката. Следва да се осигури и възможност детето да присъства на рождения ден на бащата всяка година, като бащата го вземе в учебен ден непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 20:00 ч. на същия ден, като бащата го върне в дома на майката, а ако денят е неучебен – от 10:00 ч. на съответния ден до 20:00 ч. на същия ден, като бащата го върне в дома на майката. Тези възможности се предоставят, тъй като става въпрос за значими лични празници, но се взема предвид учебната натовареност на детето през седмицата. При цялостното определяне на режима на лични контакти съдът отчита, че майката е родителят, който е полагал основните грижи на детето, то има близка емоционална връзка с нея и към момента заради възрастта му нуждата от общуване с нея е по-голяма, както и че между бащата и детето също има силна емоционална връзка, бащата познава нуждите на сина си и детето се чувства спокойно и сигурно при него.

Относно предпоставките за ограничаване, респ. лишаване на бащата от родителски права, следва най-напред да се посочи, че ограничаването на родителските права налага поведението на родителя да създава опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, а за лишаване от родителски права следва провиненията да представляват особено тежък случай или родителят без основателна причина трайно да не полага грижи за детето и да не му дава издръжка. Нито една от тези предпоставки не се установява по делото. На бащата е проведено подробно психологическо изследване от назначените вещи лица и е констатирано, че той не проявява тенденции към агресивно и отмъстително поведение, нито е склонен да прехвърля върху детето собствените си емоции спрямо майката. Макар да се наблюдава леко изразена склонност към вербална агресия, тя е ограничена до случаи на отстояване на своите права и не е налице риск от упражняване на насилие спрямо детето или околните. Бащата е интелигентен, ясно фокусиран в своите цели за реализация в живота, не преживява стрес, свързан с отглеждането на сина си, познава нуждите му. Установено е още, че детето има доверителна връзка с баща си, чувства се сигурно и спокойно в негово присъствие. Макар че М. е споделил за отминала ситуация, в която се е уплашил от баща си, експертите не са констатирали у детето наличие на непреработена травма или особености на характера, предполагащи емоционално насилническо поведение от който и да е от двамата родители. Действително, с влязло в сила съдебно решение са постановени мерки по ЗЗДН поради констатирани актове на психическо насилие от страна на бащата спрямо майката, извършени на 02.10.2015 г. и 05.10.2015 г. При подробен прочит на приложеното съдебно решение се установява, че се касае за словесен конфликт между родителите, предизвикал по-бурни емоционални реакции и у двамата. Предвид отдалечеността във времето на тези случаи, когато детето е било на петмесечна възраст и е нямало способността за интерпретация на ситуацията като емоционално насилие, не следва от тези единични епизоди да се гради цялостен образ на бащата като насилник. Относно влязлото в сила решение на Окръжен съд Перник, с което е установено, че бащата е извършил акт на емоционално насилие спрямо детето на 28.09.2019 г., когато при среща на улицата рязко го е издърпал от майката, без да се пренебрегва укоримостта на подобно поведение, следва да се посочи, че то не е трайна тенденция. Освен това след случката бащата е ползвал социална услуга за психологическа подкрепа, което демонстрира осъзнаване на негативната му проява. Следва да се обсъдят и подаваните през годините сигнали до полицията и ДСП, обаждания на телефон 112 и посещения на полицейски служители при някои от срещите на бащата с детето, които настоящият състав отдава на крайно изострените отношения между родителите, а не на съществуваща постоянна заплаха за живота и здравето на детето от страна на бащата. Необходимо е обаче да се посочи, че доказателствата по делото сочат отделни прояви на вербална агресия от страна на бащата, каквато се констатира и от вещите лица. Съдът счита, че следва да подчертае важността на това лицето да може да овладява тези реакции, имайки предвид, че детето става техен свидетел и не следва да израства със спомена за подобни емоции. Въпреки тази констатация, при преценка на цялостното поведение на бащата не може да се приеме, че то представлява тежка опасност за развитието на детето. Описаните и от двете страни конфликтни ситуации, в които детето е замесено, са резултат от неразрешените противоречия между родителите, както е установено и от множеството експерти и съдебни състави, занимавали се с отношенията в това семейство. Въпреки старанието си да се грижат добре за сина си, нееднократно, при най-малък повод, и двамата родители са давали превес на собствените си негативни емоции един спрямо друг, което е разстройвало детето. Отговорността за това поведение е и на двамата възрастни. В обобщение, не са налице основания за ограничаване или лишаване на бащата от родителски права.

По отношение на ползването от двамата родители на задължителни социални услуги за установяване на ефективна комуникация помежду им и възложените правомощия на Дирекция „Социално подпомагане“ следва да се приеме, че такава мярка е законосъобразна и правилно приложена в конкретния случай. Съгласно чл. 138а СК, при констатиран конфликт в отношенията между родителите, какъвто се установява по делото, по искане на Дирекция „Социално подпомагане“, съдът може (без да е длъжен) да определи ползването на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето. Целта е с подкрепата и съдействието на социалните работници да се стигне до постепенно нормализиране на отношенията между родители и дете, а и между самите родители, и да се избягва конфликт помежду им. Не следва предложението на ДСП - Лозенец за прилагане на мерки по чл. 138а СК да се третира като недопустимо, като подадено от териториално некомпетентен орган. Законът не поставя ограничение в компетентността на дирекцията, доколкото е видно, че предложението за ползване на социални услуги може да касае родителите/родителя самостоятелно. Израз на служебното задължение на съда да следи за защита интереса на ненавършилото пълнолетие дете, е и дискрецията му да определи родителите да ползват социална услуга по чл. 138а СК. В този смисъл предложението на дирекцията може да се третира и като сигнал до съда, който, предвид усложнените отношения между страните и в интерес на детето, преценява дали мярката по чл. 138а СК би била полезна, тъй като би подпомогнала родителите да преодолеят различията помежду им в името на интересите и правилното развитие на детето им. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателката, че мярката не е необходима, защото липсата на директни контакти между страните означавала, че отношенията им не са обтегнати. Именно обратното се констатира пред всички съдебни инстанции. Нежелание за сътрудничество във връзка с отглеждането не детето се констатира и от настоящата съдебна инстанция при изслушването на родителите. Липсата на директна комуникация е още един показател за степента на конфликта между двамата. Ето защо е необходимо с помощта на професионално съдействие да се предприемат стъпки към трайно преодоляване на този конфликт в името на нормалното развитие на детето и в този смисъл постановената мярка по чл. 138а СК е правилна, следва да бъде потвърдена и да се осигури изпълнението й.

Предвид изхода на производството разноските следва да останат за страните така, както са ги сторили.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 36 от 1 февруари 2023 г., постановено по в. гр. д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, в частта относно иска по чл. 59, ал. 9 СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ бащата С. М. А. и детето М. С. А., както следва: бащата има право да вижда детето със задължение да го вземе от дома на майката в [населено място] и да го върне там, както следва:

1. всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 9:00 часа в събота, с преспиване, до 18:00 часа в неделния ден, като през първите пет месеца от постановяване на настоящото решение предаването на детето се осъществява в присъствието на социален работник;

2. два дена – Разпети петък и Велика събота в четна година, Възкресение Христово – неделя и понеделник в нечетна година, 25-28 декември включително на всяка четна година, 29-31 декември на всяка нечетна година и 1 януари на четната година, независимо дали се падат през втората и четвъртата седмица от месеца, за времето от 9:00 часа в първия определен ден, с преспиване, до 20:00 часа в последния определен ден;

3. на рождения ден на детето в нечетна година, за времето непосредствено след края на учебните занятия (в този случай детето се взема от учебното заведение) до 20:00 ч. на същия ден – в учебен ден, а ако денят е неучебен – от 10:00 ч. на съответния ден до 20:00 ч. на същия ден;

4. на рождения ден на бащата всяка година – в учебен ден за времето непосредствено след края на учебните занятия (в този случай детето се взема от учебното заведение) до 20:00 ч. на същия ден, а в неучебен ден – от 10:00 ч. на съответния ден и до 20:00 ч. на същия ден;

5. през пролетната ваканция – за първите три делнични дни в нечетна година и последните три делнични дни в четна година, като бащата взема детето в 09:00 часа на първия ден и го връща в 20:00 часа на последния ден;

6. два периода от по 15 дена, които се определят по съгласие между страните, постигнато до 30 юни на съответната година; при липса на такова съгласие контактите следва да се осъществяват в периода от 15 до 30 юли и от 15 до 30 август на съответната година, като бащата взема детето в 9:00 часа на първия ден и го връща в 20:00 часа на последния ден;

7. в други интервали от време, при наличие на съгласие от страна на майката и на желание от детето, при съобразяване с училищната ангажираност на детето.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: