Недопустимост на решение поради произнасяне по непредявен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

гр. София, 08.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 322 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. М. – гражданин на Швейцария /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Л. Я., срещу решение № 554 от 09.03.2017г. по гр. дело № 3422/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е потвърдено решение № 30 от 31.03.2016г. по т. дело № 14/2016г. на Окръжен съд Враца, Търговско отделение в частта, с която А. М. е осъден да заплати на „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД, [населено място] сумата 30 400 лв., законната лихва върху сумата 22 800 лв. за период от датата на увеличаване на размера на иска – 21.01.2016г. до окончателното плащане, както и сумата в размер общо 3 166 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното производство.

Въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която А. М. е осъден да заплати на „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД, [населено място] законна лихва върху сумата 7 600 лв. за период от предявяването на иска – 31.08.2015г. до окончателното изплащане, както и върху сумата 22 800 лв. за период от предявяването на иска – 31.08.2015г. до 21.01.2016г., е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищеца „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС съдебният състав е променил правната квалификация на иска без да предостави възможност на страните да изразят становище съобразно новата правна квалификация. Релевира доводи за недопустимо разглеждане на иска по чл. 145 ТЗ без да е представено решение на общото събрание за водене на иск от името на дружеството против неговия управител. Поддържа също, че неправилно въззивната инстанция е приела, че по дело, разгледано по института на неоснователното обогатяване /връщане на недължимо платеното по чл. 55 ЗЗД/, може въззивният съд да приложи правилата на деликтната отговорност /непозволено увреждане/ по чл. 145 ТЗ. Касаторът счита за неправилни и изводите на САС в частта, с която се приема за установено, че ответникът не е извършвал дейност като управител на дружеството. Моли въззивното решение да бъде обезсилено в обжалваната му част и делото да бъде върнато на САС за ново разглеждане от друг състав, евентуално решението в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. Г., оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната част. Излага доводи, че първоинстанционният съд е дал точни указания на страните относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което не се е налагало въззивният съд да даде указания. Поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че не е необходимо наличието на нарочен протокол на едноличния собственик за търсене на отговорност от управителя по чл. 145 ТЗ, тъй като управителят на ищеца – П. О., който представлява ищеца в процеса, е представител и на едноличния собственик на „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД – акционерното швейцарско дружество „Егли Пластик“ АГ. Твърденията, че управителят А. М. е извършвал някакви действия по управление на дружеството не се подкрепят от никакви доказателства по делото. Ответникът по касационната жалба моли решението да бъде оставено в сила, а ако бъде отменено, делото да бъде върнато на въззивната инстанция за представяне на протокола на едноличния собственик на капитала за търсене на отговорност на управителя.

С определение № 611 от 06.11.2019г. по настоящото т. дело № 322/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната с касационната жалба част за проверка на неговата допустимост.

С исковата молба ищецът /ответник по касационната жалба/ е предявил срещу А. М. /настоящ касатор/ частичен иск за връщане на сумата в размер 7 600 лв., изплатена на ответника по иска като възнаграждение без основание – част от платените без основание 30 400 лв. По отношение на този иск в обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага следните твърдения: 1/ ищцовото дружество е учредено в края на м. юни 2014г. с капитал от 10 000 лв., внесен от съдружниците според дяловете им - 51% за „Егли Пластик“АГ и 49 % за ответника А. М., който е бил назначен за управител; 2/ ответникът не е имал намерения за трайно и ползотворно сътрудничество, като подробно описва неговите действия; 3/ за периода от м. юли до м. октомври 2014г. ответникът е изплатил сам на себе си сума в размер 30 400 лв. вероятно въз основа на договор за управление, който ответникът е сключил сам със себе си, като дружеството не разполага с документа, послужил като основание за плащане; 4/ Общото събрание на ищцовото дружество не е вземало решение по силата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за определяне на възнаграждение на управител. Ищецът твърди, че сумата в размер 30 400 лв., изплатена на А. М. като възнаграждение, е платена без основание поради следното: 1/ липсва договор за управление; 2/ евентуално ако такъв договор съществува, той е нищожен поради липсата на решение на Общото събрание на съдружниците на „Бе Бе О – Бест Бег“ ООД за определяне възнаграждение на управителя; 3/ евентуално ако такъв договор съществува, той е нищожен поради липса на предмет, защото учреденото дружество не е започнало планираната дейност и в действителност ответникът никога не е извършвал реална дейност по управление на дружеството, а е използвал своята позиция като управител единствено с оглед правомощията си да извършва разпоредителни действия от името на дружеството в свой собствен имуществен интерес; 4/ евентуално ако такъв договор съществува, той е нищожен, тъй като е сключен във вреда на представлявания, т. е. недействителен по чл. 40 ЗЗД. С молба вх. № 14925/07.10.2015г. до Районен съд Враца, подадена по повод оставянето на исковата молба без движение, ищецът е уточнил,че иска осъждането на ответника за заплащане на процесната сума като изплатена при начална липса на основание.

С писмена молба вх. № 793/20.01.2016г. до Районен съд Враца ищецът е предприел на основание чл. 214 ГПК изменение на иска си – увеличение със сумата 22 800 лв.,като претендира и законната лихва върху сумата 22 800 лв. от датата на увеличението до окончателното й плащане. С протоколно определение от 21.01.2016г. съдът е допуснал увеличение на иска, прекратил е производството и е изпратил делото на Окръжен съд Враца по подсъдност.

С решение № 30 от 31.03.2016г. по т. дело № 14/2016г. на Окръжен съд Враца, Търговско отделение ответникът по иска /въззивник във въззивното производство и настоящ касатор/ А. М. е осъден да заплати на ищеца „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД, [населено място] сумата 30 400 лв., представляваща изплатено възнаграждение на ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество за периода от месец юли 2014г. до 31.10.2014г., когато е освободен като управител на дружеството, законната лихва върху сумата 22 800 лв. за период от датата на увеличаване на размера на иска – 21.01.2016г. до окончателното плащане, както и сумата в размер общо 3 166 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното производство.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ответника А. М.. В отговора на въззивната жалба ищецът /въззиваем/ е изразил становище, че поддържа твърденията и претенцията в исковата молба и уточнението към нея, че платените на А. М. суми са дадени при начална липса на основание, доколкото няма решение на Общото събрание на „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД за определяне на възнаграждение на управителя, няма представен договор за управление между въззиваемото дружество и въззивника, а ако има сключен договор, то той е нищожен.

Въззивният съд е приел, че в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил ответника по исковата молба да заплати на ищеца сумата 30 400 лв. заедно със законната лихва върху сумата 22 800 лв. за период от датата на увеличаване на размера на иска – 21.01.2016г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски, първоинстанционното решение е валидно, допустимо и като краен резултат правилно. Съдебният състав е изложил съображения, че съдът не е обвързан, както от сочената от страните, включително и от ищеца правна квалификация на заявеното за съдебна защита негово спорно субективно гражданско право, така и от правните твърдения на страните относно действителното значение /включително квалифицирането им и правното им значение за спорното право/ на заявените от тях обстоятелства, на които се основава иска, или на свързаните с възраженията факти, а извършва собствена преценка на допустимостта и основателността на иска и определя правната му квалификация. Въззивната инстанция е определила действителната правна квалификация на предявения иск по чл. 145 ТЗ - специална норма, уреждаща имуществената отговорност на управителя на ООД към дружеството за причинени на последното вреди. Аргументирала се е, че по силата на избора на управител и вписването му в търговския регистър между него и дружеството, на което е управител, възниква мандатно правоотношение, независимо от това дали между страните по същото има сключен нарочен договор за управление или не. Поради това е заключила, че получените от ответника процесни суми се явяват получени не без правно основание, както това неправилно е приел първоинстанционният съд. Според въззивния съд обжалваното първоинстанционно решение не се явява недопустимо, доколкото Окръжен съд Враца е разгледал фактите, заявени от ищеца в исковата молба, на които предявеният иск се основава, и е постановил решението си в рамките на заявения осъдителен петитум.

За да направи извод, че ответникът А. М. е увредил представляваното от него дружество по смисъла на чл. 145 ТЗ, съдебният състав е приел, че по делото не е доказано ответникът да е престирал работна сила, усилия, правни или фактически и други действия по управлението и представителството на ищцовото дружество, по осъществяване на каквато и да било търговска дейност от последното, при управлението или под контрола на ответника, нито е доказано постигане на някакви търговски цели, стопански резултати и др. Според въззивния съд сумите по исковата претенция се явяват получени при осъществяване на хипотезата на чл. 145 ТЗ, т. е. при осъществено от обективна и субективна страна увреждане на ищцовото дружество от страна на представлявалия го в качеството му на негов управител ответник в производството.

Друг аргумент за уважаване на иска по чл. 145 ТЗ, изложен от въззивната инстация, е и обстоятелството, че макар и формално ответникът да е вписан като управител на дружеството и да има принципно право на възнаграждение като такъв, по делото не е установено да е уговорено такова възнаграждение, включително не е установено договорено възнаграждение в значителния месечен размер, в който ответникът еднолично си го е начислявал и изплащал, респективно получавал.

Съдебният състав е приел за неоснователно позоваването от ответника на представеното по делото споразумение от 18.04.2014г., доколкото от самото съдържание на споразумението и волята на страните, обективирана в същото, не става еднозначно и безспорно ясно посоченото възнаграждение от 5 000 швейцарски франка месечно в полза на кого и за какво конкретно е уговорено. Аргументирал се е със съдържанието на споразумението, от което е видно, че същото не е окончателно, а страната, срещу която ответникът черпи права от споразумението, си е запазила правото да се откаже от „офертата“ - предложението на противната страна /ответника/, т. е. спорно е дали е налице и съгласие на страните за месечно възнаграждение в размер 5 000 швейцарски франка.

Въззивното решение е недопустимо и подлежи на касиране на основание чл. 281, т. 2 ГПК.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който се въвежда с исковата молба, като съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба с уточненията в т. 1 и 2 на посоченото Тълкувателно решение.

Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. В настоящия случай ищецът с исковата молба и направеното с молба вх. № 14925/07.10.2015г. уточнение е предявил искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – връщане на платена като възнаграждение сума при начална липса на основание - поради липса на договор за управление, евентуално нищожен договор за управление на няколко основания, евентуално недействителен по чл. 40 ЗЗД. Въззивният съд, като е разгледал иск за отговорност на управителя за причинени на ищцовото дружество вреди на основание чл. 145 ТЗ, се е произнесъл по непредявен иск.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и делото да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по предявените искове. Касационната инстанция не се произнася по претенциите за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед изхода на спора по правилата на чл. 78 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 554 от 09.03.2017г. по гр. дело № 3422/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е потвърдено решение № 30 от 31.03.2016г. по т. дело № 14/2016г. на Окръжен съд Враца, Търговско отделение в частта, с която А. М. е осъден да заплати на „Бе Бе О – Бест Бег“ ЕООД, [населено място] сумата 30 400 лв., законната лихва върху сумата 22 800 лв. за период от датата на увеличаване на размера на иска – 21.01.2016г. до окончателното плащане, както и сумата в размер общо 3 166 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното производство.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.