Начален момент на законната лихва при обезщетение за деликт

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

СОФИЯ, 19.03.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при секретаря Цветелина Пецева изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2125/2024 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. К. и адв. Л. В. като процесуални представители на В. Т. Т., срещу въззивно решение № 5 от 17.01.2024 г. по в.гр.д. № 334/2023 г. на Апелативен съд - Бургас. С него е отменено решение № 883 от 26.07.2023 г. по гр. д. № 1971/2022 г. на Окръжен съд - Бургас и вместо него е постановено друго, с което В. Т. Т. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на всеки от ищците Г. Д. Р. и И. А. Р. по 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.09.2015 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

В постъпилата по делото писмена защита жалбоподателят поддържа, че вземането на ищците за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател е погасено по давност, тъй като деянието е извършено на 22.09.2015 г. и причинителят на деликта е бил известен още тогава, а искът за обезщетение е предявен на 16.11.2022 г., т.е. 7 години и 2 месеца след деянието.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от третото лице-помагач на страната на ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В писмен отговор на касационните жалби ответниците по касация Г. Д. Р. и И. А. Р. са изразили становище, че жалбите са неоснователни.

С определение № 3877 от 30.07.2025 г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно присъдената законна лихва по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

По делото е установено и не е било спорно между страните, че на 22.09.2015 г. жалбоподателят В. Т. Т. е управлявал лек автомобил, движещ се в посока от гр. Бургас към гр. Варна на републикански път І-9 /Е 87/. В района около 198 км, преди кръстовището за ресторант „Ханска шатра“ лекият автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което последвал удар с насрещно движещия се в посока от гр. Варна към гр. Бургас лек автомобил, управляван от А. З. Р.. След удара пострадалият А. Р. бил в безсъзнание с множество травматични увреждания. След известно време дошъл в съзнание и разговарял с лекаря към ФСМП- гр. Несебър, на когото обяснил, че изпитва болки в долен и горен крайник. А. Р. бил транспортиран с линейка до МБАЛ Бургас, където бил хоспитализиран в отделение „Ортопедия и травматология“ за оперативно лечение, тъй като от извършения преглед и рентгенови снимки били установени фрактура на дясна раменна кост и фрактура на ляв ацетабулум. През нощта на 23.09.2015 г. състоянието на Р. рязко се влошило, което наложило консултация с реаниматор, но въпреки предприетите медицински действия същият починал в 04.15 часа.

Установено е също, че във връзка с настъпилото ПТП на 22.09.2015 г. е образувано досъдебно производство № 304 ЗМ-2097/2015 г. на РУ- Несебър под надзора на Районна прокуратура- Несебър по преписка № 3369/2015 г. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. “б“ , пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1 НК за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС.

След смъртта на А. Р. по жалба от съпругата му Г. Д. Р. е образувано досъдебно производство № 132/2016 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Бургас, пр. № 7773/ 2015 г. и пор. № 633/ 2016 г., за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК- причиняване на смърт по непредпазливост във връзка с оказаната на А. З. Р. медицинска помощ. Производството е било образувано срещу неизвестен извършител. По досъдебното производство са били извършени няколко СМЕ, на които са били поставени въпроси да се изследва причината за смъртта на А. З. Р., за да се установи дали тя е резултат на действия или бездействия на лекари от МБАЛ - Бургас /лекарска грешка – престъпление по чл. 123 НК/ или е в резултат на уврежданията, получени от Р. при настъпилото ПТП. Била е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че причината за смъртта на А. Р. е остра анемия, дължаща се на разкъсване на мезентериален съд и слезка вследствие рязко притискане на коремната стена в посока отпред- назад, както и че съществува пряка причинна връзка между получената по време на ПТП травма и смъртта.

С Постановление от 25.10.2018 г. на РП - Несебър досъдебното производство е изпратено на Окръжна прокуратура- Бургас за разследване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ НК- причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС.

С прокурорско постановление от 05.03.2019 г. двете досъдебни производства /по чл. 343, ал.1, б.“в“ НК и по чл. 123, ал.1 НК/ са обединени. Ответникът В. Т. Т. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.01.2021 г. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ предл. първо вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 22.09.2015 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. З. Р.. Материалите от досъдебното производство са предявени на ищците Г. Д. Р. и И. А. Р. на 15.01.2021 г. С постановление от 09.02.2021 г., влязло в сила на 24.02.2021 г., наказателното производство по обединеното ДП е частично прекратено - по отношение на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК

Не е било спорно по делото,че влязла в сила на 06.10.2022 г. присъда по нохд № 252/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас В. Т. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 22.09.2015 г. в община Несебър, област Бургас, при управление на лек автомобил, движещ се в посока от гр. Бургас към гр. Варна, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП, при което автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил, управляван от А. З. Р., в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. Р..

Искът за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Р. е предявен от неговите наследници - съпруга и син, на 16.11.2022 г.

С отговора на исковата молба ответникът В. Т. и третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД са направили възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва.

По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е налице трайно установена практика на ВКС, която последователно приема, че въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, следва да обсъди и да се произнесе по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора по чл. 267 ГПК доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора.

В противоречие с тази практика въззивният съд е обсъдил само възражението за погасяване по давност на вземането за обезщетение за неимуществени вреди и е намерил същото за неоснователно. Приел е, с оглед установените по делото факти, че в случая погасителната давност е започнала да тече от 16.01.2021 г. и към датата на предявяване на иска – 16.11.2022 г., не е изтекла. Изводът е обоснован с това, че увреждането на слезката на Р. не е било установено след приемането му за лечение в болницата, а той е бил насочен само за оперативно лечение на двете установени при прегледа му в болницата фрактури. Влошаването на състоянието му е настъпило внезапно по време на болничния му престой и е било необяснимо от гледна точка на установените увреждания - средни телесни повреди, които не са опасни за живота. Действителната причина за настъпилата смърт е установена при аутопсията, но причинната връзка с ПТП не е била установена на този етап. Органите на досъдебното производство са изследвали този въпрос няколко години, през които не са образували досъдебно производство срещу виновно лице за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо НК /причиняване на смърт/, а същото почти до края на 2018 г. е образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК /причиняване на средна телесна повреда/ от ответника Т.. Ищците не са разполагали нито с медицинско становище, нито поне с първоначално становище на органите на досъдебното производство относно наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и смъртта на наследодателя им. Поради това погасителната давност в случая е започнала да тече от момента, в който на ищците са били предявени материалите по обединеното ДП – на 15.01.2021 г., осъществено след частичното прекратяване на ДП за престъпление по чл. 123 НК и привличането като обвиняем на В. Т. Т. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.

Въззивният съд не е обсъдил възраженията на ответника и на третото лице помагач за погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Допуснато е процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е довело до постановяване на неправилно решение в частта относно началния момент на присъдената законна лихва.

Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата. Тази забава не може да настъпи преди главното парично задължение да е станало изискуемо. Вземането от непозволено увреждане възниква и става изискуемо от деня на откриване на дееца - чл. 114, ал.3 ЗЗД, а когато деецът е известен - от дата на извършване на деликта. Моментът на изискуемостта е началото на давностния срок, с изтичане на който се погасяват вземанията за главница и лихва.

В случая въззивният съд обосновано и законосъобразно е приел, че извършването на деянието, от което произтичат заявените за обезщетяване вреди, и откриването на дееца не съвпадат – ПТП е настъпило на 22.09.2015 г., но ответникът В. Т. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр.2 НК на 12.01.2021 г., материалите от досъдебното производство са предявени на ищците на 15.01.2021 г. и това е моментът, от който тече погасителна давност за вземането за обезщетение. Дотогава досъдебното производство за смъртта на А. Р. е водено за престъпление по чл. 123, ал.1 НК - за причиняване на смърт по непредпазливост поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, срещу неизвестен извършител. За установяване причината за смъртта на Р. и дали същата е причинена от травматични увреждания вследствие ПТП са извършени множество процесуално-следствени действия. Едва с привличането на ответника Т. като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр.2 НК и предявяване на материалите от досъдебното производство ищците са узнали кое е лицето, обвинено за смъртта на техния наследодател, срещу което биха могли да насочат претенцията си за причинените им вреди. Въззивният съд обаче не е съобразил, че това също е и моментът, от който вземането за обезщетение от непозволеното увреждане е станало изискуемо и длъжникът се смята в забава - чл. 84, ал.3 ЗЗД. Затова, като е присъдил законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от датата на деликта - 22.09.2015 г., а не от датата на откриване на дееца- 15.01.2021 г., въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание постановеното решение да бъде отменено в частта, с която е присъдена законна лихва за периода от 22.09.2015 г. до 15.01.2021 г. От 15.01.2021 г. до датата на предявяване на иска за обезщетение от непозволено увреждане - 16.11.2022 г., не е изтекъл предвидения в чл. 111, б.“в“ тригодишен давностен срок, поради което вземането за лихви не е погасено по давност.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена законна лихва за периода от 22.09.2015 г. до 15.01.2021 г. и в тази част претенцията за присъждане на законна лихва за посочения период бъде отхвърлена като неоснователна. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в останалата допусната до касационно обжалване част, с която В. Т. Т. е осъден да заплати законна лихва върху главницата за периода от 16.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5 от 17.01.2024 г. по в.гр.д. № 334/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която В. Т. Т. е осъден на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати законна лихва върху сумата от 150 000 лв., представляваща присъдено обезщетение за неимуществени вреди на Г. Д. Р., за периода от 22.09.2015 г. до 15.01.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от Г. Д. Р. против В. Т. Т., за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 22.09.2015 г. до 15.01.2021 г.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5 от 17.01.2024 г. по в.гр.д. № 334/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която В. Т. Т. е осъден на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати законна лихва върху сумата от 150 000 лв., представляваща присъдено обезщетение за неимуществени вреди на И. А. Р., за периода от 22.09.2015 г. до 15.01.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от И. А. Р. против В. Т. Т., за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 22.09.2015 г. до 15.01.2021 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 5 от 17.01.2024 г. по в.гр.д. № 334/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в останалата допусната до касационно обжалване част /относно присъдената законна лихва върху главниците за периода от 16.01.2021 г. до окончателното им изплащане/ .

Решението е постановено при участието на Застрахователна компания „Лев Инс“ като трето лице помагач на страната на ответника В. Т. Т..

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: