Поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитив на съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е №

№ 287

София, 22.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2586 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молбата на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С., с искане съдът да отстрани допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 86 от 29 май 2019 г., тъй като в диспозитива на постановеното решение касационният съд е пропуснал да се произнесе по отношение на въззивното решение на апелативния съд в гр. София в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. В. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ сумата от 200000 лева.

Ответникът П. В. С., с адрес в [населено място], чрез адв. П. В., в отговор на молбата сочи, че искането не касае поправка на очевидна фактическа грешка, а постановяване на ново такова, с което жалбата на молителя да бъде уважена, поради което молбата е недопустима; ако се приеме, че молбата е допустима, то тя е неоснователна, защото неуважаването на касационната жалба на прокуратурата не съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК.

Касационният съд приема, че искането е основателно.

С определение по чл. 288 ГПК настоящият съдебен състав допусна касационно обжалване на въззивно решение № 720 от 27 март 2018 г., постановено по гр.д. № 4711/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София, по обусловилия изхода на спора и поставен и в касационните жалби на Прокуратурата на Република България и на П. С. относно задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за проверка на твърдението за вероятна недопустимост на въззивното решение в частта му за разгледаните искове за имуществени вреди.

С решението си по чл. 290 ГПК касационният съдът отмени въззивно решение в частта му, с която се отменя решение № 5056 от 11 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ на П. В. С., с адрес в [населено място], против Прокуратурата на Република България над сумата от 200000 лева до 300000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното ѝ заплащане, и вместо него искът на С. е отхвърлен за 100000 лева, и в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред Софийския градски съд над сумата от 5530 лева до присъдения размер от 7718,44 лева, и в частта, с която се потвърждава решение № 5056 от 11 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на иска на С. против Прокуратурата на Република България за сумата над 300000 лева до пълния предявен размер от 500000 лева , и в частта, с която в тежест на прокуратурата са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Със същото решение касационният съд обезсили въззивното решение в частта му, с която се отменя решение № 5056 от 11 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ на П. В. С., с адрес в [населено място], против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата общо от 39970,65 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното ѝ заплащане, и искът е отхвърлен, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в [населено място].

В случая, видно от мотивите на постановеното по настоящото дело решение № 86 от 29 май 2019 г., касационният съд прие, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила при разглеждане на иска за неимуществени вреди и на постановките на ППВС № 4/1968 г., поради което решението на апелативния съд в частта по иска за неимуществени вреди следва да бъде отменено, а делото - върнато за повторно разглеждане на въззивния съд, но е налице пропуск да се постанови отделен отменителен диспозитив в частта, с която апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата от 200000 лева.

Като преценява, че допуснатата грешка не касае волята на му по съществото на спора, касационният съд приема, че са налице условията на закона по реда на чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 86 от 29 май 2019 г., постановено по гр.д. № 2586/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Мотивиран от изложеното, съставът на IV г.о. на ВКС,

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ПОПРАВКА на допуснатата в решение № 86 от 29 май 2019 г., постановено по гр.д. № 2586/2018 г. по описа на ІV г.о., ВКС, очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението след „ и в частта , с която се потвърждава решение № 5056 от 11 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 7879/2016 г. по описа на Софийския градски съд“ се чете: „за уважаване на иска на С. против Прокуратурата на Република България за сумата от 200000 лева и“ .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: