Доказване на лични средства при делба на имот между бивши съпрузи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50013

гр. София, 29.06.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1528 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на К. Б. Ч. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ив. Г. от САК, против въззивното решение № 260138 от 11.01.2022 год. по в. гр. д. № 2658/2020 год. на Софийски градски съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение в частта му по предявения иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС е постановено друго, с което е допусната съдебната делба между К. Б. Ч. и Е. К. Ч. по отношение на следните самостоятелни обекти и при следните квоти между тях: Апартамент № 23 , находящ се в [населено място], С. о.,[жк], [жилищен адрес] с обща площ 68.17 кв. м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, при квоти 23 336/56 672 идеални части за К. Б. Ч. и 33 336/56 672 идеални части за Е. К. Ч.; Гараж № 1 , находящ се на ет. 1 от същата сграда, с площ 21.20 кв. м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, при квоти 6 691/27 382 идеални части за К. Б. Ч. и 20 691/27 382 идеални части за Е. К. Ч..

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което се допусне делбата на двата имота при равни квоти между двамата съделители. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата Е. К. Ч., чрез пълномощника й адв. Ир. Ц. от САК, оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор, с искане въззивното решение да се остави в сила, като й се присъдят направените разноски.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 50449 от 16.11.2022 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора въпрос за това, дали при установяване на обстоятелството, че презумпцията за съвместен принос е оборена чрез влагане на лични средства от страна на единия съпруг, следва освен наличието им и техния произход да бъде установено и това дали и каква част от тях са вложени за придобиване на собствеността, като е прието от настоящият състав произнасянето по този правен въпрос да противоречи на приетото в представените от касатора решения на ВКС № 218 от 1.02.2016 год. по гр. д. № 1872/2016 год. на І г. о. и № 62 от 8.05.2018 год. по гр. д. № 1840/2017 год. на І г. о. По поставения въпрос в тях е прието, че при предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиването правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е да бъде оборена установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция за съвместен принос. Такова е разрешението и в решение № 347 от 15.10.2012 год. по гр. д. № 1071/2011 год. на ІV г. о. на ВКС.

Настоящият състав споделя изцяло тази практика на ВКС и счита, че същата следва да се приложи и при разрешаване на настоящия спор. Въз основа на горното, по същество на касационната жалба, при преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

По делото е установено, че спорните два имота – апартамент и гараж в [населено място],[жк]са придобити на основание договори за покупко-продажба с нот. актове № 89/20.12.2006 год. и № 68/13.07.2007 год. на името на двамата съпрузи. Придобиването на имотите е по време на брака между страните, прекратен с влязло в сила решение от 3.06.2016 год. по гр. д. № 16724/2016 год. на Софийския районен съд.

В отговор на предявения от касатора иск за делба на същите, ответницата Е. Ч. е оспорила твърдението за равни дялове в прекратената съпружеска имуществена общност, противопоставяйки възражение за придобиването на имотите частично с нейни лични средства, получени по дарение от нейната майка в размери съответно – 10 149 лв. за апартамента и 14 300 лв. – за гаража.

Възражението за частична трансформация на лични средства в придобиването е прието за неоснователно от първоинстанционния съд. За да постанови решение в обратен смисъл, въззивният съд приел по отношение на спорния въпрос относно това възражение, че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата, платени в брой при сключване на договорите за покупко-продажба. Въз основа на преценката на събраните писмени и гласни доказателства въззивният съд обосновал извод, че бившата съпруга Е. Ч. е получила по дарение от майка си сума в размер 10 000 лв. за закупуване на апартамента и 14 000 лв. за закупуване на гаража, които последната е получила при продажбата на нейни земеделски земи /по представените пет нотариални актове от 2006 и 2007 год./. За да обоснове влагане на дарените парични средства в придобиването на имотите въззивният съд кредитирал показанията на свидетелите на ответницата – нейната майка и брат, като непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, както и на процесуалното поведение на ищеца, като посочил, че от него не били представени доказателства, от които да е видно, че съпрузите са разполагали с други налични средства за плащане на цената на процесните имоти.

Въз основа на тези съображения въззивният съд обосновал извод за пълно главно доказване на осъществената частична трансформация на лично имущество на бившата съпруга в придобиването на двата имота, което и обусловило извода за неравните им права във възникналата след прекратяване на брака обикновена съсобственост. Така, за ответницата делът в апартамента е определен на 33 336/56 672 ид. ч., а за ищеца, касатор - 23 336/56 672 ид. ч., в гаража – 20 691/27 382 ид. ч. за ответницата, а за ищеца – 6 691/27 382 ид. ч., при които дялове въззивният съд допуснал делбата между страните след отмяната на първоинстанционното решение в тази му част.

Основният спор пред въззивната инстанция е бил по въпроса дали е налице трансформация на лични средства на бившата съпруга в придобиването на процесните имоти по време на брака й с ищеца. Както се посочи вече, разрешаването на този въпрос изисква произнасяне относно произхода на средствата, вложени в придобиването, като за разликата извън твърдените дарени парични средства от майката на ответницата, спор между страните относно семейния им произход не е съществувал. Следователно, ответницата, която се позовава на получените по дарение парични средства, освен дарението им, следва да докаже и влагането на същите в придобиването на имотите, респ. каква част от тях са вложени. Както се посочи, съдебната практика приема, че този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта е оборване на презумпцията за съвместен принос. В случая обсъждането на събраните доказателства не обосновава направения от въззивния съд извод за осъществяване на частичната трансформация на лични средства на съпругата в придобиването на апартамента – в размер на 10 000 лв., а в придобиването на гаража в размер на сума от 14 000 лв. Действително, свидетелката О. К., майка на ответницата, през 2006 год. е получила от продажба на земеделски земи сумата 10 149 лв., а през 2007 год. на същото основание - 14 620 лв. /по нот. акт № 174/2007 год./, с които суми е разполагала преди придобивните сделки на страните по делото през 2006 год. и 2007 год. Дори и да се кредитират показанията на тази свидетелка, при неубедителните такива на другия свидетел на ответницата, нейният брат Вл. М., /с оглед твърденията, че е получил също дарение на средства от майка си, без да може да установи размера им/, по делото липсват доказателства установените от първата свидетелка дарени суми, съответно 10 000 лв. и 14 000 лв., да са вложени в придобиването на апартамента и гаража. Видно от нотариалния акт за апартамента, договорената и платена от купувачите цена за него е в евро, а дарената от майката в лева.

Доказването на възражението за частична трансформация на лично имущество е в тежест на страната, която го е релевирала, в какъвто смисъл са и указанията на първоинстанционния съд при разпределение на доказателствената тежест в производството. Показанията на разпитаните свидетели не са достатъчни да обосноват извод за наличието на твърдяното обстоятелство за влагане при закупуването на лични средства на ответницата, и в какъв размер, а обосноваването му с процесуалната пасивност на насрещната страна и непредставяне на доказателства от нея за опровергаване на твърденията за влагане на дарени лични средства от съпругата представлява нарушение на процесуалните правила относно доказателствената тежест по отношение този факт. С оглед липсата на пълно и главно доказване на осъществена частична трансформация на лично имущество, решението в частта му, с което са определени дяловете на страните при приета такава в полза на ответницата следва да се отмени и вместо това се постанови друго по същество на спора, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. След прекратяване на съпружеската имуществена общност, при която е осъществено придобиването на процесните имоти, правата на бившите съпрузи са равни с оглед презумпцията за съвместния им принос в придобиването, на основание чл. 21, ал. 3 СК, респ. чл. 19, ал. 3 СК от 1985 год. /отм./, поради което и делбата следва да се допусне при равни права между тях.

С оглед изхода на настоящето производство на касатора следва да се присъдят направените от него разноски в общ размер 1 180 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК, включващ заплатеното адвокатско възнаграждение за защита при обжалването, съгласно представените договори за правна дейност и държавни такси по чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 260138 от 11.01.2022 год. по в. гр. д. № 2658/2020 год. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между К. Б. Ч., ЕГН [ЕГН] и Е. К. Ч., ЕГН [ЕГН] на недвижимите имоти: апартамент № 23 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 68.17 кв. м., състоящ се от входно предверие със складово помещение, кухненски бокс, дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна и две тераси, с припадащите му се 0.98 % ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, в което е построена сградата – УПИ ** в кв. 46 по плана на [населено място], м. „Л.-3” и гараж № 1, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 21.20 кв. м., заедно с 0.30 % ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, при равни права между тях .

Осъжда Е. К. Ч., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. Б. Ч., ЕГН [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 1 180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.