Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор за кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * прогласяване на нищожност * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

Р Е Ш Е Н И Е

№ 54
София, 12.02.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2303/2024 г.

Производството е по чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража (предходно наименование Закон за международния търговски арбитраж), ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г.

Образувано е по иск на М. А. А. от [населено място] срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] за прогласяване на решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място] за нищожно поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж.

Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗА 3-месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 47, ал. 2 ЗА, съображения за което е изложил в писмен отговор от 06.12.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на иска:

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА (приложим за настоящия случай съгласно § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗМТА). Въпросът за спазването на срока е разрешен окончателно с определение № 3464 от 08.12.2025 г. по ч. т. д. № 486/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.

Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението на „Профи Кредит България” ЕООД за недопустимост на иска поради предявяването му срещу ненадлежен ответник, тъй като дружеството е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия от 08.08.2018 г. Процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗА е предопределена от самото арбитражно решение, чиято отмяна или прогласяване на нищожността му се иска. Надлежни страни в това производство са лицата, които са имали качеството на страни в арбитражното производство и са обвързани от постановеното в него решение. В случая, страна (ищец) в арбитражното производство е „Профи Кредит България” ЕООД. Следователно, същото дружество, а не приобретателят на прехвърлените от него вземания „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, се явява надлежна страна и в настоящото производство за прогласяване нищожността на арбитражното решение.

По основателността на иска:

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения, която се споделя и от настоящия състав (решение № 110 от 17.06.2017 г. по т. д. № 2239/2016 г. на ІІ т. о., решение № 315 от 17.12.2018 г. по т. д. № 1374/2018 г. на ІІ т. о, решение № 50024 от 13.12.2024 г. по т. д. № 1953/2022 г. на ІІ т. о. и др.), въведените със Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) промени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК – забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, и с § 8, т. 5 допълнение на разпоредбата на чл. 47 ЗМТА чрез създаване на ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни, следва да намерят приложение и към производствата по чл. 47 ЗА, образувани по искови молби, подадени в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, независимо че арбитражните решения са постановени преди законовите промени. Това разрешение е аргументирано с даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий (факултативен) е предявяването на иск по чл. 47 ЗА пред ВКС. Според цитираната практика, след като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА с иск за прогласяване на нищожност по чл. 47 ЗА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗА, т. е. ако разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, арбитражното решение е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗА и ВКС следва да постанови нищожността му.

Поради тези съображения доводите на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗА по отношение на процесното арбитражно решение са неоснователни.

С постановеното от СНЦ „Арбитер Юстициарум“, [населено място] решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г., прогласяването на чиято нищожност е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по сключен с „Профи Кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 24.06.2014 г. С оглед предмета на договора и при липсата на данни да е сключен за целите на извършвана от ищцата търговска или стопанска дейност, следва да се приеме, че същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП , поради което спорът във връзка с изпълнението му е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК (ред. ДВ бр.8/2017г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗА (ред. ДВ бр.8/2017 г.).

С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в общ размер на сумата 506.52 евро, включваща: 439.71 евро (равностойност на 860 лв.) – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правни услуги от 12.09.2024 г.; 59.14 евро (равностойност на 115.66 лв.) – държавна такса за настоящото производство и 7.67 евро (равностойност на 15 лв.) – държавна таса по ч. т. д. № 486/2025 г. на ВКС, I т. о.

Настоящият състав намира за неоснователно заявеното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. С оглед вида и обема на осъществената от пълномощника й правна помощ – изготвяне на искова молба; явяване в съдебно заседание; изготвяне на частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по настоящото дело с подробен анализ на ангажираните във връзка със спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА доказателства, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв. (439.71 евро) не може да бъде преценено като прекомерно.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от СНЦ „Арбитер Юстициарум“, [населено място] решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място].

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. А. А. от [населено място] , [улица] разноски по делото в размер на сумата 506.52 евро (петстотин и шест евро и петдесет и два евроцента) .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: