Практика · Върховен касационен съд · 24 Март 2022
Липса на противоречие при отхвърляне на отделни части от иск с две решения
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищца иска отмяна на влязло в сила съдебно решение срещу частен съдебен изпълнител, като твърди, че то си противоречи с друго решение по същото дело, постановено като допълнително. Върховният касационен съд отхвърля искането за отмяна. Съдът установява, че и с двете решения исковете са били отхвърлени, поради което между тях няма противоречие.
Какво приема съдът
Не е налице противоречие между две влезли в сила решения, когато с тях са отхвърлени различни по размер части от едно и също претендирано право, тъй като и в двата случая съдът отрича правото на обезщетение.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениепротиворечиви решениядопълнително решениечастен съдебен изпълнителобезщетение за вреди
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 24.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2089 по описа за 2021 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2-4 от ГПК. Образувано е по подадена от А. Б. М., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2827/07.05.2020 г. по въззивно гр. дело № 13723/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), с което, като е потвърдено решение № 183990/31.07.2017 г. по гр. дело № 53883/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), са отхвърлени, предявените от молителката срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г. С. Д. с рег. № 781, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 4 233.60 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност за отдаване под наем на недвижим имот, както и на сумата 1 500 лв., претендирана като частичен иск за обезщетение в размер 5 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, стрес, напрежение, болка и страдание, засягане на доброто име, вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 303/2010 г. на ответния ЧСИ; в тежест на молителката са възложени разноските по делото. Ответникът по молбата за отмяна ЧСИ Г. Д. в отговора си и в откритото съдебно заседание излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Другият ответник по молбата за отмяна – третото лице – помагач на горния ответник в исковото производство – „ЗАД Армеец“ АД, в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на молбата, като просрочена, както и за неоснователност на същата. С постановеното по делото определение № 60244/04.10.2021 г., по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК е извършена преценката относно процесуалната допустимост на молбата за отмяна, като е допуснато разглеждането ѝ само в частта, с която отмяната на влязлото в сила въззивно решение № 2827/07.05.2020 г. по въззивно гр. дело № 13723/2018 г. на СГС се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради противоречие с влязлото в сила решение № 472718/17.08.2018 г. по гр. дело № 53883/2014 г. на СРС, с което по реда на чл. 250 от ГПК първоинстанционният съд е допълнил първоначалното си решение № 183990/31.07.2017 г., като е отхвърлил исковете на молителката по чл. 441 от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, и за разликите, съответно – над сумата 4 233.60 лв. и над сумата 1 500 лв. – до пълните им предявени размери от по 5 000 лв. Молителката поддържа, че противоречието между двете влезли в сила решения се изразява в това, че с атакуваното от нея въззивно решение № 2827/07.05.2020 г. СГС се е произнесъл само по част от исковете ѝ, докато с постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение № 472718/17.08.2018 г. СРС се е произнесъл изцяло по тях – по надлежно увеличените им по реда на чл. 214 от ГПК размери, като е допълнил първоначалното си решение № 183990/31.07.2017 г. От данните и доказателствата по делото се установява, че с определение, постановено в закрито заседание на 20.08.2016 г., първоинстанционният СРС по реда и на основание чл. 214 от ГПК е допуснал увеличение на размерите на двата предявени иска за обезщетения (съответно – на имуществени и на неимуществени вреди), а именно – за сумите от по 5 000 лв. – за всеки един от двата иска. При постановяване на първоначалното си решение № 183990/31.07.2017 г. първоинстанционният съд не е взел предвид това свое определение от 20.08.2016 г. и се е произнесъл само по преди това заявените размери на исковете, като ги е отхвърлил (както вече беше посочено и по-горе) съответно: до размер 4 233.60 лв. – иска за обезщетение на имуществени вреди и до размер 1 500 лв. – иска за обезщетение на неимуществени вреди, като в мотивите към решението си е приел, че и двата иска са недоказани и неоснователни. Молителката е подала въззивна жалба срещу решение № 183990/31.07.2017 г. на СРС, като същевременно е поискала и неговото допълване. Както вече беше посочено, с постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение № 472718/17.08.2018 г. СРС е допълнил първоначалното си решение № 183990/31.07.2017 г., като е отхвърлил исковете на молителката и за разликите, съответно – над сумата 4 233.60 лв. и над сумата 1 500 лв. – до пълните им предявени размери от по 5 000 лв. Срещу допълнителното решение № 472718/17.08.2018 г. молителката не е подала въззивна жалба, каквато процесуална възможност тя е имала съгласно чл. 250, ал. 3 от ГПК, поради което то е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2 от ГПК. СГС е разгледал въззивната жалба на молителката срещу първоначалното първоинстанционно решение № 183990/31.07.2017 г. и (както също вече беше посочено и по-горе) го е потвърдил с въззивното решение № 2827/07.05.2020 г., като в мотивите към него също е приел, че и двата иска на молителката са недоказани и неоснователни. Като неподлежащо на касационно обжалване, въззивното решение № 2827/07.05.2020 г. е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК. От изложеното следва, че и с двете влезли в сила решения – както с постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение № 472718/17.08.2018 г., така и с въззивното решение № 2827/07.05.2020 г., съответно – СРС и СГС, в качеството си на инстанции по съществото на правния спор, със силата на пресъдено нещо са отрекли съществуването изобщо в патримониума на молителката на претендираните от нея субективни материални права на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Обстоятелството, че с двете решения със силата на пресъдено нещо са отречени различни по размер части от едни и същи претендирани от молителката субективни материални права на обезщетения, не обосновава извод, че е налице противоречие между двете влезли в сила решения. Напротив – щом исковете са отхвърлени в съответните части и с двете влезли в сила решения, то с всяко едно от тях е отречено молителката изобщо да има право на обезщетение, т.е. – материалноправният спор е разрешен по идентичен начин и не е налице противоречие между решенията по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 5 от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молбата ѝ за отмяна на влязлото в сила въззивно решение следва да се остави без уважение. Молителката и ответникът по молбата за отмяна „ЗАД Армеец“ АД не са претендирали присъждане на разноски, а предвид изхода на производството за отмяна молителката няма и право на разноски. Независимо от изхода на производството за отмяна, не се следва да се присъждат и претендираните разноски в полза на ответника по молбата за отмяна ЧСИ Г. Д., нито следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на някой от двамата му процесуални пълномощници в настоящото производство – адв. А. Д. и адв. С. М.. Това е така, защото не се твърди и не се установява този ответник да е направил разноски за настоящото производство, не е представен и договор, в който да е уговорено адвокатско възнаграждение, липсват и твърдения (изявления) както на този ответник, така и на някой от пълномощниците му, същите да са му оказали адвокатската защита безплатно – посочването при правната квалификация на претенцията за разноски на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв не може да замести такова изрично изявление (твърдение), каквото липсва в случая. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение № 2827/07.05.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 13723/2018 г. на Софийския градски съд, поради противоречие с влязлото в сила решение № 472718/17.08.2018 г., постановено по гр. дело № 53883/2014 г. на Софийския районен съд. Разноски не се присъждат. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.