Връчване на книжа по БУЛСТАТ адрес на чужденец и молба за отмяна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 543
София, 16.09.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3545/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 260567/14.07.2023 г., подадена от С. В. П. чрез адв. С. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение № 215/02.12.2019 г. по гр. д. № 161/2019 г. на Районния съд - Несебър, с което е уважен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т.т. 8 и 10 вр. чл. 38 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от етажната собственост в комплекс „А. 1“ в [населено място], к. к. „Слънчев бряг - запад“,[жк], представлявана от управителя А. А. У., като е признато за установено по отношение на молителя, че същият дължи 1 004.98 лева, представляващи общ размер на дължими вноски за такса обслужване/поддръжка на комплекса, от които 480.82 лева, равняващи се на 254.84 евро - такса за апартамент № 14 за 2018 г., 524.16 лева, равняващи се на 268 евро - такса за апартамент № 61 за 2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.09.2018 г. до изплащане на главницата, както и 96.87 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 12.09.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 448/19.09.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 931/2018 г. на Районния съд - Несебър; молителят е осъден да заплати на ищеца сумата 551 лева, от които 25 лева - държавна такса за заповедното производство, 66 лева - държавна такса за исковото производството, 150 лева - депозит за особен представител и 310 лева - адвокатски хонорар.
Молителят твърди, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Излага довод, че са налице писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които са могли да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако са били взети предвид от съда при разглеждането и решаването на делото, а именно две уведомления от С. П. от 21.07.2017 г. и от 24.07.2018 г. до председателя на УС на етажната собственост, че имотите му - апартаменти № 14 и № 61, няма да се ползват през следващите 5 години. Поддържа, че същите представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото до приключване на устните състезания по делото между молителя и назначения му от съда особен представител не е осъществявана каквато и да е връзка по повод предявения иск, поради което посочените доказателства не са могли да бъдат известни нито на особения представител, нито на съда.
Молителят твърди също, че са допуснати нарушения на процесуалните правила както в заповедното производство, така и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, въз основа на които съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 47 ГПК. Излага, че в заповедното производство не са събрани доказателства за постоянен адрес, обичайно местопребиваване или място на дейност на длъжника на територията на Република България, а съгласно чл. 411, ал. 2, т.т. 4 и 5 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България (т. 4), съответно - длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България (т. 5). Доколкото искът по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство, следва да се приеме, че производството по установителния иск също е опорочено, така че молителят е бил лишен от възможността да участва лично в делото и да организира защитата си по максимално ефективен за него начин - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Молителят счита и, че са допуснати нарушения на процесуалните правила относно връчването на исковата молба и книжата по делото и последващото назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, вследствие на което е бил представляван от особен представител, без да са били налице предвидените в закона предпоставки за назначаване на такъв - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК.
Иска отмяна на влязлото в сила решение, а делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Ответникът - етажна собственост в комплекс „А. 1“, представляван от управителя А. У., е подал писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Становище за неоснователност се поддържа и в откритото заседание. Претендират се разноски за адвокатска защита.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да може да се уважи искането по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените от него обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но въпреки проявените от нея усилия да ги издири, да не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Новооткритите факти или установяващите ги писмени доказателства следва също така да са от съществено значение за делото и да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.
В случая молителят сам изтъква, че се касае до доказателства, които са съществували и са се намирали в негова фактическа власт към момента на решаване на делото. Непредставянето им е изведено като функция от твърдяното процесуално нарушение, довело до лишаването му от възможността да участва лично в съдебния процес и да организира защитата си по максимално ефективен за него начин - или с други думи, като следствие от допуснати процесуални нарушения, издигнати от закона като самостоятелни основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 ГПК. Следователно, не се касае за същинска хипотеза по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и уважаването на молбата за отмяна би било допустимо единствено при доказване наличието на някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 ГПК. В тази връзка, при обсъждане на данните по делото се установява следното:
След извършена по разпореждане на съда служебна справка в регистър БУЛСТАТ за постоянен и настоящ адрес на ответника по исковете - молител в настоящото производство, е установено, че посоченият в исковата молба адрес съвпада със заявения от него. Видно от приложена извадка на л. 31 от делото, С. В. П. е вписан в БУЛСТАТ под №[ЕИК], на дата 04.05.2007 г. и на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Регистриран е с адрес в Република България: област Б., [населено място], к. к. „Сл. бряг - запад“, УПИ [№], кв. 3701, ет. 1, ап. 14.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на този адрес в продължение на един месец е констатирана с повече от три посещения от връчител на съдебни книжа, с интервал повече една седмица между всяко от тях, едно от които е в неприсъствен ден, а именно на 05.03.2019 г., на 16.03.2019 г. - събота, на 26.03.2019 г. и на 05.04.2019 г.
Редовното осъществяване на процедурата по връчване на книжа по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, е удостоверено с разпореждане на съдията докладчик от 23.04.2019 г., обективирано върху уведомлението от 05.04.2019 г., находящо се на л. 36 от делото.
След като е констатирал гореизложените обстоятелства, с определение № 584/23.04.2019 г. по гр. д. № 161/2019 г. Несебърският районен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на особен представител на ответника за сметка на ищеца. Определил е размер на депозита за същия и го е назначил с определение от 12.06.2019 г. /л. 44 от делото/.
Определеният от адвокатската колегия за назначаване като особен представител на страната адв. Г. П. е изготвил отговор на исковата молба и впоследствие е преупълномощил адв. Чанка П., която е осъществила защитата на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание.
При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че не се обосновават поддържаните от молителя процесуални нарушения във връзка с връчването на книжа и назначаването на особен представител по реда на чл. 47 ГПК. В случая е надлежно осъществена установената в чл. 47, ал. 1 ГПК процедура. В указания двуседмичен срок от залепване на уведомлението по ал. 2 от същата разпоредба ответникът не се е явил в канцеларията на съда. С оглед на това, в изпълнение на установеното в ал. 3 задължение, съдът е извършил и служебна проверка за адресната регистрация, като е констатирал, че същата е по Закона за регистър БУЛСТАТ и съвпада с посочения в исковата молба адрес, на който е залепено уведомлението. При това положение са били налице предпоставките на закона за прилагане на последиците на чл. 47, ал. 5 ГПК (приемане на съобщението за надлежно връчено), съответно за назначаване на особен представител по ал. 6.
В чл. 7, ал. 2, т. 4, б. „б“ от Закона за регистър БУЛСТАТ (в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г., в сила към момента на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия по призоваването на молителя) във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б“ от с. з. е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижимо имущество в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК. Съдебната практика приема, че прилагането на разпоредбата на чл. 53 ГПК (според която връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби) по отношение на чужденци, притежаващи недвижими имоти в страната, с вписан постоянен адрес в Агенцията по вписванията, не противоречи нито на чл. 8, ал. 1 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, нито на чл. 33, ал. 1 КМЧП (в този смисъл решение № 181/09.07.2018 г. по т. д. № 918/2018 г. на ВКС, II-ро т. о.). Нормите на чл. 48 и чл. 53 ГПК относно адреса за връчване на съдебни книжа и съобщения са императивни и съдът не е длъжен да връчва книжа и съобщения на ответника на други адреси, различни от регистрирания адрес (решение № 60280/19.01.2022 г. по гр. д. № 2129/2021 г. на ВКС, III-то г. о.). Ето защо за съда не е съществувало задължение да призовава молителя на адреса в Руската федерация, посочен в приложения по делото нотариален акт.
Мотивиран от гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни поддържаните от молителя оплаквания за издаване на заповедта за изпълнение в нарушение на чл. 411, ал. 2, т.т. 4 и 5 ГПК, съответно за осъществяване на процедурата по чл. 47 ГПК, поради липса на адресна регистрация в Република България.
Отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 5 и 6 ГПК предполагат установеност на това, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда, или че е била ненадлежно представлявана. Т. е. следва да бъде доказано, че в резултат от нарушаване на съдопроизводствените правила, тя е била лишена от възможността да се защити при разглеждане на делото, както и да го попълни с доказателства, установяващи поддържаното от нея становище по спора. Посочените предпоставки в разглежданата хипотеза не са налице и молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответната по молбата за отмяна етажна собственост следва да се присъдят разноски за производството в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие серия БС № [ЕГН] от 07.08.2023 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от С. В. П., [дата на раждане] , гражданин на Руската федерация, регистриран по БУЛСТАТ под №[ЕИК], за отмяна на влязлото в сила решение № 215/02.12.2019 г. по гр. д. № 161/2019 г. на Районния съд - Несебър, на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. П., [дата на раждане] , гражданин на Руската федерация, регистриран по БУЛСТАТ под №[ЕИК], с адрес в Република България: [населено място], к. к. „Сл. бряг - запад“, УПИ [№], кв. 3701, ет. 1, ап. 14, да заплати на етажната собственост в комплекс „А. 1“ в [населено място], к. к. „Слънчев бряг - запад“,[жк], разноски за производството във Върховния касационен съд в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: