Условия за преминаване от постоянен към срочен трудов договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

София, 14.01.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 50 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. А. К., чрез адвокат Х. Хр., срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд №284/25.10.2023г. по в.гр.д.№649/2023г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3113/19.06.2024г. по правните въпроси: 1/ налице ли е правен интерес и допустим ли е иск по чл. 74 КТ за признаване недействителност на клауза „срок“ на трудов договор, предявен при прекратено трудово правоотношение и при висящ съдебен спор между същите страни относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и 2/ за предпоставките за изменение на трудовия договор, когато същото е свързано с преминаване от безсрочно в срочно трудово правоотношение и начина на изразяване на съгласието на работника/служителя в хипотезата на чл.67, ал.3 от КТ.

По въпроса налице ли е правен интерес и допустим ли е иск по чл. 74 КТ за признаване недействителност на клауза „срок“ на трудов договор, предявен при прекратено трудово правоотношение и при висящ съдебен спор между същите страни относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение е налице трайно установена съдебна практика на Върховния касационен съд (решение №161/08.05.2015г. по гр.д.№4848/2014г. на ІV г.о; решение №435/02.02.2016г. по гр.д.№2299/2015г. на ІV г.о.; решение №64/22.05.2019г. по гр.д.№1414/2018г., ІІІ г.о.; решение №147/28.11.2017г. по гр.д.№5534/2017г., ІІІ г.о.). Според дадените в нея разрешения, всяка от страните по трудово правоотношение има правен интерес от обявяване недействителността на трудовия договор или отделни негови клаузи. Упражняване на правото може да стане в самостоятелен исков процес или по пътя на възражението във висящо производство по трудов спор. Искът по чл.74 от КТ може да бъде предявен както по време на действие на трудовото правоотношение, така и когато трудовият договор е прекратен. Във втората хипотеза правният интерес от него произтича от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение – има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратен трудовият договор, съответно за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност или за дължимостта на трудови възнаграждения, обезщетения или други престации по трудовото правоотношение.

Вторият поставен въпрос за предпоставките за изменение на трудовия договор, когато същото е свързано с преминаване от безсрочно в срочно трудово правоотношение и начина на изразяване на съгласието на работника/служителя в хипотезата на чл.67, ал.3 от КТ, също е намерил своето разрешение в практиката на ВКС (решение №60325/11.01.2022г. по гр.д.№3890/2020г. на ІV г.о.; решение №53/19.03.2014г. по гр.д.№2907/2013г. ІV г.о.; решение №284/07.10.2011г. по гр.д.№1154/2010г. на ІІІ г.о.; решение №545/13.01.2012г. по гр.д.№1512/2009г. на ІV г.о.). В нея е прието, че съгласно правилото на чл.67, ал.3 от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено съгласие на работника. Предпоставките, при които законодателят допуска тази възможност, са: 1/ категорично писмено съгласие на работника; 2/ то да е отправено до насрещната страна по правоотношението; 3/ да предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменението в срока на договора; 4/ да е отделно волеизявление от това по договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, защото съществено е инициативата за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор да е на работника, волята му да не е опорочена, изявлението да е доброволно и изменението да се желае действително, доколкото такова изменение е неблагоприятно за него; 5/ да са налице условията по чл. 68, ал. 1, съответно на ал. 3 и 4 КТ; 6/ конкретните причини, попадащи в приложното поле на ал. 4 да са изрично посочени в споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; 7/ срокът на действие на договора да е съобразен и съответен на причините за изменението по конкретното правоотношение, с оглед трудовите функции на работника. Цялостната уредба на срочните трудови правоотношения в КТ, независимо дали се касае за първоначално сключване на срочен трудов договор, за изменение на вече съществуващо безсрочно трудово правоотношение в срочно или за сключване на втори поред срочен трудов договор, изисква обективни обстоятелства, при наличието на които, е допустимо и оправдано съществуването на срочно трудово правоотношение.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя така дадените разрешения.

В жалбата си касаторът И. А. К. излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че изводът на въззивният съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.74 от КТ противоречи на установената съдебна практика по приложение на посочената разпоредба. Неправилен е и извода му за надлежно трансформиране на безсрочното правоотношение на ищцата в договор за определено време, тъй като не са налице предвидените в закона предпоставки за това. Ищцата не е отправяла до работодателя писмено съгласие за изменение на трудовото ѝ правоотношение от безсрочно в такова за определен срок, а само искане да бъде преназначена от едно отделение на болницата в друго, поради което клаузите в допълнителното споразумение са недействителни. Последното обуславя и основателността за исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа. По същество претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Многопрофилна болница на активно лечение – Хасково“ АД оспорва жалбата. Твърди, че страните по делото са постигнали съгласие и са сключили допълнително споразумение за изменение на съществувалото между тях трудово правоотношение от безсрочно в такова за определено време, като ищцата е знаела, че ще работи по договор за заместване. Излага, че са налице предвидените в разпоредбата на чл.325, т.5 от КТ предпоставки за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, поради което предявените искове са неоснователни. Обжалваното въззивно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на въззивния съд потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Хасково, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. №2338/2022г. на Районен съд – Хасково по предявения от И. А. К. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково" АД иск с правно основание чл.74 от КТ и са отхвърлени предявените от И. А. К. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково" искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-17-87/03.05.2022г на изп. директор на „МБАЛ - Хасково" АД, на основание чл.325, т.5 от КТ; за възстановяване на И. А. К. на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра" и за заплащане на сумата от 12 042 лева – обезщетение за оставането ѝ без работа за времето от 04.05.2022г. до 04.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 01.07.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение от 2006г., като към 29.04.2021г. И. А. К. заемала длъжността „медицинска сестра“ в „Очно отделение“ по безсрочен трудов договор. Със заявление от 28.04.2021г. ищцата направила искане за преназначаването ѝ на длъжност „медицинска сестра“ в Отделение „Уши нос гърло“. Работодателят взел становището на д-р Г. Х. от отделение „УНГ“, който дал съгласие лицето И. К. да бъде назначено на мястото на медицинска сестра П. Ш.. Въз основа на посочените документи между страните било сключено допълнително споразумение №25/29.04.2021г. към трудовия договор на ищцата, с което К. заела длъжността „медицинска сестра“ в Отделение „УНГ“. В същото било посочено, че „трудовият договор е срочен – за заместване на отсъстващ работник титуляр П. А. Ш.“.

Въззивният съд установил още, че със заявление от 29.04.2021г. П. А. Ш. уведомила работодателя „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково" АД, че ще прекрати ползването на разрешения ѝ отпуск за отглеждане на малко дете на основание чл.164 от КТ, считано от 03.05.2022г. Въз основа на него, със Заповед № ЧР-17-87/03.05.2022г. трудовото правоотношение на И. К. било прекратено, на основание чл.325, т.5 от КТ – поради завръщане на замествания. Заповедта била връчена на лицето на 04.05.2022г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото са установени обстоятелствата за наличие на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с оспорената заповед, на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ.

Направил извод за недопустимост на предявения установителен иск по чл.74 от КТ за недействителност на допълнителното споразумение №25/29.04.2021г. в частта за клаузата за срок (заместване на отсъстващ работник, на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ). Приел, че правен интерес от този иск ще е налице, когато трудовото правоотношение не е прекратено на някое от основанията по чл. 325-чл.331 и чл. 334 от КТ. Посочил още, че в конкретния случай предмета на този иск има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните, повдигнат едновременно с исковете по чл.344 от КТ.

По същество на иска за отмяна на оспореното уволнение, въззивният съд приел, че инициативата за промяната на съществувалото между страните безсрочно трудово правоотношение била на ищцата К. (съобразно подаденото от нея заявление), въз основа на което било съставено и подписано процесното допълнително споразумение, при условията на заместване на отсъстващ работник/титуляр и посочено правно основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Съдът отбелязал, че споразумението е доброволен акт и като такъв е създало очертаната между страните връзка (в субективен и обективен план), доколкото отразявало съвпадащите насрещни волеизявления (подписано от двете страни, без възражения и бележки). Заключил, че същото надлежно е породило права и е обвързало страните по него, като в продължение на повече от година (до прекратяване на трудовия договор, на 03.05.2022г.), ищцата е изпълнявала трудовите си функции в рамките на това споразумение.

Съдът приел, че тази поредица от факти – подписване на споразумението и осъществяването на трудовата функция в продължителен период от време обосновава извода, че ищцата съзнателно е вършила възложената ѝ работа, поради което трудовото правоотношение между страните било трансформирано по реда на чл.68, ал.1, т.3 от КТ в срочен трудов договор за определен срок (за заместване на работник или служител, който отсъства от работа). Приел, че ищцата ясно и категорично е изразила писменото си волеизявление в допълнителното споразумение към трудовия договор за трансформиране на безсрочното ѝ трудово правоотношение в срочно правоотношение по заместване, като заключил, че не е налице нарушение на чл.67, ал.3 от КТ. Този извод обосновал и извода на съда за неоснователност на исковете за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, съответно за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетите по-горе от настоящия състав на ВКС отговори.

В противоречие с отговора на въпроса за правния интерес от иска по чл.74 от КТ въззивният съд е приел, че такъв ще е налице когато трудовото правоотношение между страните не е прекратено на някое от основанията по чл. 325-чл.331 и чл. 334 от КТ. Неправилен е и изводът му, че когато трудовото правоотношение е прекратено и е предявен иск за неговата отмяна, недопустимостта на иска по чл.74 от КТ е обусловена и от неговия предмет, обхващащ преюдициален въпрос за висящите искове по чл.344 от КТ.

Според разпоредбата на чл.74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена. Както беше посочено в отговорите, последователно възприетото становище в практиката на ВКС е, че интересът от предявения иск с правно основание чл.74 от КТ не е обусловен от наличието или липса на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовият договор е прекратен, интересът от иска за неговата недействителност или недействителността на отделна негова клауза, произтича от значението му за законосъобразността на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на работа на работника или служителя, респ. за дължимостта на трудови възнаграждения, обезщетения или други престации по трудовото правоотношение. В тези случаи е допустимо съдът да бъде сезиран със спора за недействителността на трудовия договор както чрез иск, така и чрез възражение, когато последното е направено в установените от закона преклузивни срокове.

В конкретния случай, първостепенният съд е бил надлежно сезиран с иск с правно основание чл.74 от КТ, който е допустим и е следвало да бъде разгледан по същество.

Въззивното решение е постановено в противоречие и с отговора на въпроса за предпоставките за изменение на съществувалия между страните безсрочен трудов договор в такъв за определен срок. При обосноваването му съдът се е позовал на инициативата за сключване на допълнителното трудово споразумение и доброволното му подписване от страните, без да направи преценка за наличие на предвидените в закона предпоставки за трансформиране на правоотношението (изрично писмено изявление на работника/служителя отправено до насрещната страна по правоотношението, което е отделно и предхождащо по време сключването на допълнителното споразумение за изменение срока на договора). Съдът не е съобразил обстоятелството, че по делото е установен единствено факта на подадено от ищцата К. заявление за преназначаването ѝ в друго отделение на болницата, в което не се съдържа изявление и съгласие за трансформиране на трудовото ѝ правоотношение от безсрочно в срочно; липсва друго изявление на работника за съгласие за заемане на срочна длъжност, предхождащо сключването на допълнителното споразумение за изменение срока на договора. Изводът за дадено от работника съгласие за изменение на трудовото му правоотношение, направен въз основа на подписаното от него споразумение, е в противоречие със закона.

Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в производството по чл.293 от ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено прекратяването на производството по предявения иск с правно основание чл.74 от КТ и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния Районен съд – Хасково.

Висящността на иска с правно основание чл.74 от КТ обуславя висящност и на предявените искове с правно основание чл.344 от КТ, доколкото същите са обусловени от неговото разрешаване. Решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и по отношение на тях и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

На основание чл. 294, ал.1 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да разгледа и да се произнесе по същество по своевременно предявения и допустим иск с правно основание чл.74 от КТ, както и да съобрази указанията по тълкуване на материалния закон в мотивите на настоящото решение.

По претенциите на страните за разноски, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора (чл.294 ал.2 ГПК).

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №284/25.10.2023г. постановено по в.гр.д. №649/2023г. на Хасковски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: