Арбитраж при предварителен договор за строителство и продажба на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * потребител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7
София, 01.03. 2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

с участието на секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3/2021 г.

Производството е по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

Образувано е по иск на „Родекс Инвест“ ЕООД, [населено място] против Ц. Д. Ц. от [населено място] за прогласяване нищожността на решение № 2020-02-04-033-2019 по в. а. д. № 033/2019г., постановено от Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, [населено място].

Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 19, ал. 1 ГПК поради липса на компетентност на сезирания арбитражен съд, произтичаща от обстоятелството, че с него е разрешен спор, една от страните по който е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета.

Ответникът – Ц. Д. Ц. от [населено място] – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен по съображения, изложени в писмен отговор от 25.11.2021 г., поддържани и в съдебно заседание на 26.01.2022 г.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на иска:

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.

По основателността на иска:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, компетентността на арбитражния съд е изключена за имуществени спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, която разпоредба е транспонирана от чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. В § 13, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП е посочено изрично какво следва да се разбира под „стока“ и „услуга“ за целите на същия закон, съответно: „стока“ е движима материална вещ (с конкретно посочени изключения), а „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ. Според непротиворечивата практика на Съда на Европейския съюз по въпросите, свързани с приложението на чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, необходимо е съдът да извърши проверка на всички обстоятелства и доказателства с цел да се установи дали по силата на договора физическото лице е придобило стоки или услуги и дали при сключването на конкретния договор с търговеца физическото лице е действало извън рамките на осъществяваната от него търговска или професионална дейност.

В случая с постановеното арбитражно решение е разрешен правен спор, произтичащ от предварителен договор за продажба на вещно право на строеж (договор за строителна услуга) от 08.12.2015 г. и допълнително споразумение към него от 07.01.2016 г., с които „Родекс Инвест“ ЕООД се е задължил да построи и предаде на Ц. Д. Ц. описания в договора апартамент срещу заплащане на определена цена. Договорът между страните има комплексен характер – на предварителен договор за продажба на вещно право на строеж и на договор за извършване на строителна услуга. Безспорно е, че предварителният договор за придобиването на вещно право върху недвижим имот не касае „стока“ по смисъла на § 13, т. 13 от ДР на ЗЗП, както и че договорът за извършване на строителни дейности представлява извършване на „услуга“ по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП. Комплексният характер на договора обаче, целта на който е придобиване собствеността върху недвижим имот, изключва качеството на физическото лице на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като уговорените с него строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор за продажба. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че в самата искова молба на „Родекс Инвест“ ЕООД, въз основа на която е образувано арбитражното производство, компетентността на арбитража е обоснована от ищеца именно с липсата на качеството „потребител“ на ответника по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Изложените съображения налагат извод за отсъствие на релевираното от ищеца основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Родекс Инвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] срещу Ц. Д. Ц. от [населено място], [улица], х. В, ет. 6, ап. 66 иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решение № 2020-02-04-033-2019 по в. а. д. № 033/2019г., постановено от Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, [населено място].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: