Доказване на дефекти при покупка на кола от потребител

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 401

гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2720 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Р., чрез адв. А. Л., срещу въззивно решение № 20/22.02.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 4/2024 г. на Окръжен съд – Видин, с което след отмяна на решение № 661/17.10.2023 г. по гр. д. № 1271/2021 г. на Районен съд – Видин, са отхвърлени предявените от касаторката против „АУТОГРУП“ ООД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за сумата от 20 497,10 лв. и по чл. 82 ЗЗД - за сумата от 1 323,54 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата - „АУТОГРУП“ ООД, чрез адв. Ж. Д., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 1235/14.03.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди доказателствата и въведените доводи за приложимост на специалните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

По този въпрос следва да се посочи на първо място, че константно в практиката на ВКС (вж. - ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г., IV г.о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., решение № 55/ 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., II т. о., и др.) се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите трябва да са точни, ясни и логически безпротиворечиви, да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност (вж. - т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК).

На следващо място, в контекста на поставения правен въпрос задължително следва да се съобрази решение на СЕС от 04.06.2015 г. по дело С-497/13. С него е прието, че с оглед принципа на ефективност, разпоредбите на Директива 1999/44/ЕО на ЕП и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд, сезиран по спор относно договор, който евентуално попада в приложното поле на тази директива, е длъжен, щом разполага с необходимите за целта правни и фактически елементи или може да се сдобие с тях просто като поиска разяснения, да провери дали купувачът може да бъде квалифициран като „потребител“ по смисъла на посочената директива, дори последният да не се е позовал на това си качество. Националният съд има задачата, за да определи приложимите правни норми към спора, по който е сезиран, да даде правна квалификация на фактите и действията, посочени от страните в подкрепа на техните искания. Тази правна квалификация се налага като предварително условие в случай, в който търсената от ищеца гаранционна, респ. рекламационна отговорност за продадената вещ може да се урежда от различни правила в зависимост от качеството на купувача. Една такава квалификация сама по себе си не означава, че съдът служебно упражнява правомощие за преценка, а само че установява и проверява наличието на правна предпоставка, която определя приложимата правна норма. Това означава, че дори и без изрично възражение от страна на потребителя, съдът следва служебно да приложи закона в сферата на защитата на потребителите, ако са налице данни за неравноправни клаузи или други нарушения на ЗЗП. Въведената на национално и наднационално ниво система на защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, и че съществува немалък риск, по-специално поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защитава.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна, поради следните съображения:

По делото е прието за установено, че на 15.04.2021 г. между „АУТОГРУП“ ООД и ищцата М. Р. е сключен договор за продажба на употребяван лек автомобил, марка „ЛАНД РОВЪР“, модел „ДИСКАВЪРИ“, за сумата 20 497,10 лв. При сключването на договора е присъствал само К. Б. - пълномощник на купувачката, който е огледал и е тествал процесния автомобил. Била е направена и компютърна диагностика, при която не са установени данни за технически неизправности. Въззивната инстанция е посочила, че след заплащане на продажната цена по банков път, автомобилът бил закаран на собствен ход до [населено място]. Впоследствие, при отиването си да регистрира автомобила в КАТ – Видин, Б. забелязал голям теч на антифриз, за което веднага уведомил по телефона служител на продавача. Няколко дни по-късно, на 22.04.2021 г., Б. тръгнал с автомобила за [населено място]. На около 40 км след [населено място] двигателят на колата изгаснал и не могъл повече да запали. Наложило се транспортиране на колата с репатрак до сервиз на „Мото Пфое“ ЕООД в София, където след преглед и извършена компютърна диагностика е констатирано, че за установяване на причината за повредата (блокирането на двигателя) е необходимо разглобяване на двигателя, като е изразено съмнение за „скъсан колянов вал“. Ищцата не е дала съгласие за разглобяването, заради съобщените й високи разходи за ремонт и подмяна на двигателя. На 27.04.2021 г. пълномощникът на купувачката е посетил търговския обект на продавача, уведомил го за повредата и поискал разваляне на договора и връщане на платената цена, поради невъзможност вещта да се използва по предназначение. Рекламацията е направена и писмено, връчена e чрез ЧСИ на 25.05.2021 г., поради отказ на ответника да я получи. Назначената по делото автотехническа експертиза е дала заключение, че чрез външен оглед и компютърна диагностика не могат да се установят причините за настъпилата повреда на двигателя, а това може да стане само след разглобяването му, което не е правено.

При тези данни въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява причината за повредата в двигателя на автомобила. Установяването на вида на дефекта е от решаващо значение, за да се направи извод дали той е от такова естество, че да направи вещта негодна за употреба по обичайното й предназначение, както и дали се касае за скрити дефекти на вещта преди продажбата, или за неправилно използване и управление на автомобила от страна на купувача. Това обстоятелство е останало неизяснено и недоказано в процеса пред първата инстанция, а доказателствената тежест е за ищцата. С оглед изложеното, въззивният съд е направил извод, че доколкото не е установена по категоричен и несъмнен начин причината за повредата, респ. характера на недостатъка на продадената вещ, претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатената цена е недоказана и следва да се отхвърли като неоснователна. Отхвърлен е и съединеният иск за вреди по чл. 82 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за разходите във връзка с регистрацията на автомобила, репатрирането му до сервиз и извършения автотехнически преглед.

Върховният касационен съд намира, че при дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на приложимия за спора материален закон (ЗЗП) решаващият съд не е съобразил, че по сключения с ответното дружество договор за продажба на процесния автомобил ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната норма, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност; и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. От друга страна, ответното дружество има качеството на търговец според дефиницията на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП – всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Поради това, в случая приложими към правоотношението между страните са нормите на специалния закон – ЗЗП (в редакцията му към момента на сключването на договора), които осигуряват по - висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги. Както се посочи по-горе, законодателството (национално и наднационално) в областта на потребителската защита предпоставя, че потребителят е по-слабата страна в правоотношението и затова предвижда конкретни хипотези, в които доказателствената тежест за него е облекчена.

За конкретния правен спор следва да се съобрази уредбата на правата на потребителя при недостатъци (несъответствия) на закупени вещи - чл. 104 – чл. 142 ЗЗП (отм.). В чл. 108 ЗЗП (отм.) е регламентирана презумпцията, че всяко несъответствие на потребителска стока с договора за продажба, което се е проявило до 6 месеца от предаването й на потребителя, се приема, че е съществувало към предаването на стоката, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. За да се възползва от тази презумпция потребителят следва да докаже, че несъответствието е налице преди да изтекат 6 месеца от предаването на стоката. При доказване на тези факти за потребителя не съществува задължение да доказва, че това несъответствие се дължи на дефекти на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката и др., преди стоката да му бъде предадена. Несъответствието подлежи на доказване от потребителя, но не и причината за същото. В тази хипотеза в тежест на ответника е да обори презумпцията, т.е. да докаже, че несъответствието не е съществувало към предаването на стоката, че се дължи на други причини – на естеството на стоката, на характера на несъответствието, респ. - на поведение на потребителя след получаването на стоката. В тази насока следва да се има предвид и посоченото в т. 53 от решението по дело С - 497/13, че „разпределението на доказателствената тежест, направено с чл. 5, § 3 от Директива 1999/44, е съгласно член 7 от тази директива обвързващо както за страните, които не могат да го дерогират със споразумение, така и за държавите членки, които трябва да следят за спазването му. Ето защо това правило относно доказателствената тежест трябва да се приложи и когато не е изрично посочено от потребителя, който може да се възползва от него.“

Въззивният съд не е съобразил тези положения. В случая, след като по делото не е спорно, че дефектът (блокирането на двигателя на автомобила) се е проявил една седмица след закупуването му, за което дружеството - продавач е било своевременно уведомено (устно и писмено), то в негова доказателствена тежест е да установи причините за повредата на двигателя и на какво се дължи проявата им. Установяването на вида на дефекта е от решаващо значение, за да се направи извод дали той е от такова естество, че да направи вещта негодна за употреба по обичайното й предназначение, както и дали се касае за скрити дефекти на вещта преди продажбата, или за неправилно използване и управление на автомобила от страна на купувача. Тези обстоятелства са останали неизяснени и недоказани в процеса, като в нарушение на материалния и процесуалния закон въззивната инстанция е приела, че доказателствената тежест за установяването им е на ищцата. Поначало, въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите с постановеното от него решение, без да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, което той възприема за правилно. Въззивната инстанция е следвало да осигури правилното приложение на закона, уреждащ разпределението на доказателствената тежест в потребителския спор, съгласно презумпцията на чл. 108 ЗЗП (отм.). Както се посочи, съгласно решението по дело С-497/13, правилото относно облекчената доказателствена тежест трябва да се приложи служебно от националния съд и когато не е изрично посочено от потребителя, който може да се възползва от него.

В случая, приетата по делото автотехническа експертиза е дала заключение, че чрез външен оглед и компютърна диагностика не могат да се установят причините за настъпилата повреда на двигателя, а това може да стане само след разглобяването му, което не е правено и не може да се направи без съгласието на ищцата. Съгласно приетото и разясненията по т. 3 от ТР № 1/ 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато предвид оплакванията във въззивната жалба или с оглед приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства щом това се налага за изясняването на обстоятелствата по делото. Освен това, в случаите, когато е налице неяснота, непълнота, необоснованост или неправилност на прието по делото експертно заключение, съдът също служебно следва да допусне изслушването на нова или допълнителна експертиза, като определя задачата й да се изпълни на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. При данните по делото, се налага назначаването на допълнителна автотехническа експертиза, която след като извърши необходимите технически действия, включващи и разглобяване на двигателя, да даде заключение за причините за възникването на повредата. В тази връзка ищцата следва да се предупреди, че трябва да окаже съдействие за събирането на това доказателство, като даде съгласие за разглобяването на двигателя на автомобила, а в противен случай поведението й ще се цени с оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК.

Предвид изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Този съд ще следва да се произнесе и по направените за настоящото производство разноски (чл. 294, ал. 2 ГПК).

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 20/22.02.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 4/2024 г. по описа на Окръжен съд – Видин.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.