Дължимост на сметка за ток, натрупана в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50012

София, 21.02. 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.дело № 4632 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50729/12.10.2022г. е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване на решение № 341/ от 26.07.2021г. по в.гр.д. № 94 /2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от А. К. Й. срещу „Електроразпределение Север“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата няма задължение за сумата от 7647, 29 лева, представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода 14.08.2015г.-09.09.2020г. по фактура № [ЕГН]/18.09.2020г., по въпроса за възможността пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства.

Касаторът „Електроразпределение Север“ АД иска отмяна на въззивното решение като неправилно, изтъквайки следното: 1/ в нарушение на съдопроизводствените правила било прието за установено, че отчетената в скрития регистър на средството за търговско измерване /СТЕ/ електроенергия не е реално потребена; 2/ в конкретния казус приложими били правилата на чл. 55 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. и предпоставките за извършването на корекция по този ред били налице, а обстоятелствата в какъв времеви период е натрупана електрическата енергия в невизуализирания регистър на СТЕ и по каква причина, били ирелвантни.

Насрещната страна по жалбата – ищецът А. К. Й., я оспорва с довод за недопустимост на касационното обжалване и с възражения срещу основателността й. Твърди, че исковата сума е сбор от отделни такива, всяка на стойност под 5000 лева. Правилно били приети за недоказани моментът, от който е започнало натрупване в невизуализирания регистър на СТЕ, както и реалното потребление на отчетената в него електрическа енергия. Изтъква, че за част от корекционния период, а именно от 14.08.2015г. до 04.05.2019г., правилата на ПИКЕЕ обн. в ДВ бр.35/30.04.2019г. не били приложими.

Касационната жалба е допустима. Вземането на ответника, което се отрича от ищеца с предявения отрицателен установителен иск, има основанието си в извършена корекционна процедура по чл. 55 ПИКЕЕ 2019г. в резултат от която е определен размерът му. Той е 7647,29 лева. Това е цената на иска и тя е над прага по чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПк.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС (решение № 60197/23.11.2021 по г.д.№636/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №80/03.05.2018г. по г.д.№ 2560/2017г. на ІV г.о.; решение №50161/24.10.2022 г. на ІІІ г.о.; решение № 226/12.07.2011г. по г.д.№921/2010г. на ІV г.о.; решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на IV г.о. др.), според която пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Първите пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а вторите дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът е длъжен, преценявайки установените факти да счете за такъв и онзи, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, ги съпътства.

По касационните основания:

Безспорно е установеното от фактическа страна по делото, че:

Ищецът А. Й. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с „Енерго-Про Продажби“ АД. Имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в [населено място], с абонатен № [ЕГН] и клиентски №[ЕГН], е присъединен към електропреносната мрежа. На 13.08.2015г. в имота е монтиран процесния електромер, като нов, с нулеви показания на тарифи Т1 /нощна/ и Т2 /дневна/. На 09.09.2020г. била извършена техническа проверка за изправността на процесното СТИ, за която бил съставен констативен протокол №5500647. В хода на същата, служителите на „Електроразпределение Север“ АД констатирали показания от 43475kWh в невизуализираната на дисплея тарифа Т3. Затова демонтирали електромера, поставили го в безшевна торба и го изпратили за метрологична проверка в БИМ. Съгласно метрологичната експертиза ( КП 388/11.09.2020г.) не се установява външно механично въздействие върху електромера, но при софтуерното му четене е установена външна намеса в тарифната схема на устройството и наличие на преминала енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3 от 43475kWh. Назначената експертиза по делото потвърждава цитираното и дава заключение, че количеството електроенергия по Т3 е остойностено и реално може да бъде доставено за обекта, но предвид типа на електромера ( не е С.) не може да се установи причината за наличие на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър, както и от кога е започнало натрупването в този регистър.

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, приетото от въззивния съд, че искът е основателен, тъй като по делото е останало неустановено какви са били показанията на скритите регистри на електромера при монтажа му и че е невъзможно да се установи началния момент, от който е започнало натрупване на неотчетената електроенергия по съответната тарифа, е неправилно, доколкото не съответства на доказателствата по делото (констативния протокол за монтажа на процесния електромер и протокола от БИМ, които не са оспорени, заключението на експертизата и обясненията на вещото лице в с.з.), преценени поотделно и съвкупно, при спазване на логическите и опитни правила. Щом измерената електроенергия в невизуализирания регистър е реално потребена; електромерът е бил нов, изправен при монтажа му и е имал нулеви стойности на показанията, а СТИ е годно да отчита преминалата електроенергия и не е установено уредът да е използван от друг потребител, да е подменян, свалян или по друг начин да е въздействано, потребителят дължи плащане на натрупаната в невизуализирания регистър ТЗ електроенергия.

Проверката на СТИ за отчитане на доставената и потребена електроенергия в обекта на ищеца е извършена на 09.09.2020г. при условията и по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. Установената при проверката външна софтуерна намеса в тарифната схема на СТЕ, в резултат от която е натрупана електроенергия в невизуализиран негов регистър, изпълва хипотезата на чл. 55 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.). Няма спор по делото, че остойностяването на „скритата“ електроенергия е извършено съобразно нормата на чл. 56, ал.3 от ПИКЕЕ, която предписва преизчислените количества електрическа енергия да се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор. Периодът на корекция – от 14.08.2015г. до 09.09.2020г. , е определен при спазване на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ, който регламентира за пределен начален момент за преизчисляване този на монтиране на СТИ в обекта на потребителя.

Неоснователни са възраженията на ищеца срещу възможността корекционната процедура по чл.55 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. да обхваща период, предхождащ приемането им. Правнозначим за основанието за корекция на електроенергия за минало време е моментът на съставяне на констативния протокол ( така постановени по реда на чл. 290 ГПК решение №99/22г. на ІІІ ГО; решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/20 г. на ІІІ г. о.; решение № 50247 / 21.12.2022 година по гр. д. № 3572/2021 г., ІІІ г.о) Когато констативният протокол е съставен по време на действието на ПИКЕЕ от 2019г.,преизчисляването на неправилно отчетената потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тях. Приложимата разпоредба на чл. 55 ПИКЕЕ предвижда, че при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализирания регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър. Така, ако датата на монтажа на СТИ предхожда датата 04.05.2019г., периодът на корекция по чл. 55 ПИКЕЕ 2019г. ще обхване и период от време преди датата на влизането им в сила, както е в случая.

С оглед на изложеното, касационната инстанция приема, че ответникът е доказал своето вземане по основание и размер, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции съгласно представения списък за разноски и доказателствата за извършването им.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно. Договореният и изплатен адвокатски хонорар от ответника за всяка една инстанция от 1704 лева с ДДС надвишава минимума по НМРАВ, а фактическата и правна сложност на делото не предполагат размер над минимума от 1277, 67 лева с ДДС. Следващите се на ответника разноски възлизат общо на 4438, 91 лева .

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 341/ от 26.07.2021г. по в.гр.д. № 94 /2021 г. на Окръжен съд Велико Търново И ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. Й. срещу „Електроразпределение Север“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата няма задължение за сумата от 7647, 29 лева, представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода 14.08.2015г.-09.09.2020г. по фактура № [ЕГН]/18.09.2020г., издадена по партида с клиентски номер [ЕГН], за обект № [ЕГН], находящ се в гр.В. Т., [улица], вх.В, ет.2, ап.3.

ОСЪЖДА А. К. Й. да плати на „Електроразпределение Север“ АД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 4438, 91 лв. разноски за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: