Служебно обявяване на договор за нищожен от съда без уведомяване на страните

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50130

София, 28.10. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4045 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№79385/17.06.2019г., подадена от Л. П. Д. и С. Н. Д.-Р., чрез процесуалния им представител адв.Н. Л., срещу решение №№2526/08.04.2019г., постановено от IV-Д въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№7788/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният срещу Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Столичната община, че Л. П. Д. и С. Н. Д. – Р. са собственици на поземлен имот с идентификатор .........., намиращ се в [населено място], по КККР, одобрени със заповед № РД-18-55/15.12.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, и адрес на поземления имот [населено място], район П., м.“Ч.“, с площ на имота от 1860кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори .....; .........; ...........; .............; ..........; .............; .............; ............; ..................

Касаторите поддържат, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че съдът е допуснал процесуални нарушения при преценката на доказателствата, като е изключил два от легитимиращите собствеността им документи, а други изобщо не е обсъждал. Поддържат, че съдът е приел, че договор от 14.09.1950г. не съставлява доказателство за собственост като сключен преди смъртта на наследодателя и следователно представлява договор върху неоткрито наследство, който поради противоречието му с морала се явява нищожен, при положение, че подобно твърдение за нищожност на договора не е навеждано в целия процес и без да съобрази, че в два официални документа (акт за смърт и удостоверение №89 от 04.10.1976г.) е записана различна година на смъртта на Й. Д. – респ. 1950г. и 1951г. Навеждат довод, че съдът не е обсъждал този въпрос и е приел, че договорът е нищожен без да даде възможност на страната, която се ползва от документа, да се защити и изложи съображения за действителността му.

Поддържат също така, че съдът не е изследвал самия договор като съглашение и не е обсъдил въпроса за допустимостта по нашето право до 01.01.1951г. на предварителни договори за доброволна делба, доколко при действието на чл. 974 ЗГС (отм.) е възможно сключването на предварителен писмен договор за доброволна делба на наследствени движими имоти над 10000лв. и на недвижими имоти. Навеждат довод, че не е обсъдена и възможността да е допусната техническа грешка в датите, като възможност за защита по този въпрос не им е била дадена.

Поддържат също така, че техният праводател е единствен наследник по закон на починалия Й. М. Д., както и че към датата на отчуждаването от държавата (16.08.1962г.) наследниците на Й. Д. са били собственици на всеки от описаните в договора от 1950г. недвижими имоти на основание давностно владение, от което правят извод, че въпросът дали към момента на отчуждаването техният наследодател е бил собственик на имота, следва да получи положителен отговор.

За неправилен считат извода на съда, че удостоверението от 22.11.1977г., касаещо техния праводател Н. Д., не е снабдено с материална доказателствена сила, а разсъжденията на съда, касаещи представените по делото два различни препис-извлечения от протокол, съставен на 16.08.1962г. – за объркани и неправилно интерпретиращи представените от тях документи.

За неправилни считат и изводите на въззивния съд, касаещи правното действие на представените по делото актове за държавна и общинска собственост, както и изводите, че имотът на наследодателя им е отнет на основание влезлия в сила регулационен план. Поддържат, че имотът е отнет на основание протокол от 16.08.1962г. на Т.-комисия, но отнемането не е извършено по предвидения в закона ред, като считат да недопустим опитът този порок на отчуждителния акт да бъде саниран чрез друг акт, изготвен 4 години по-късно, а именно въз основа на новия регулационен план на селото от 1966г.

Молят обжалваното решение да бъде отменено, като в тяхна полза бъдат присъдени направените по делото разноски.

След възобновяване на производството по делото, което е било спряно до приключване на производството по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, касаторът Л. П. Д. е починала и като единствен наследник по закон е оставила дъщеря си и касатор по делото С. Д. Н.-Р., която поддържа касационната жалба. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Столична Община чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л. В. Д., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №114/19.03.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кога се счита отчуждено от собствениците едно дворно място, ако отчуждаването е извършено с улично-регулационен план при действието на ЗПИНМ, редакция след 1956г., както и по въпроса кога въззивният съд служебно прилага императивна материалноправна норма и какви са задълженията във връзка с това.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

По реда на чл.124, ал.1 ГПК Л. П. Д. и С. Н. Д.-Р. са предявили срещу Столична община иск за признаване правото им на собственост върху процесния ПИ с идентификатор .........., намиращ се в [населено място], с твърдението, че са наследници на Н. Й. Д., от когото този имот е отнет не по установения в закона ред от Т. комисия с протокол от 16.08.1962г. Поддържа се, че отнемането на имот, включен в регулация още през 1931г., е незаконосъобразно, доколкото е допустимо отчуждаване от Т. комисии само на земеделски земи, но не и на имоти в регулация, както и че комисията е била в незаконен състав.

В подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявения иск като предявен след изтичането на установения преклузивен срок по §2, ал.1 и ал.2 ПЗР ЗОСОИ; с твърдението, че не е установено правото на собственост на наследодателя на ищците, както и имотът да е бил отнет на основание някой от законите, изброени в чл.2 ЗВСОНИ; с твърдението, че не съществува регулационен план на населеното място към 1931г.

В обжалваното решение от фактическа страна е прието за безспорно, че с продавателен запис от 22.03.1900г. на неколцина купувачи, измежду които и М. Д., е бил продаден чифлик в местността „П.“ „заедно с всички принадлежащи нему сградета, земи, ниви, ливаде, пасбища и гори“, от които впоследствие е било формирано землището на [населено място], както и че Й. М. Д., починал на 31.03.1951г., е наследник на посочения сред купувачите М. Д..

Прието е също така, че с нотариален акт за собственост по давностно владение №......., том .........., дело №........../1979г. Н. Й. Д., син на Й. М. Д. и наследодател на ищците по делото, е признат за собственик на дворно място с едноетажна жилищна сграда, цялото от 2500кв.м., съставляващо имот пл.№...., от който за 600кв.м. е отреден парцел .........от кв....... по плана на София-П., а останалата част се отчуждава за селсъвет, културен дом и ресторант на ТКЗС.

Прието е, че представеният пред районния съд с исковата молба договор от 14.09.1950г., с който наследниците на Й. Д., сред които и Н. Й. Д., са поделили помежду си имотите му чрез теглене на жребий, не съставлява доказателство за собственост, тъй като е сключен преди смъртта на наследодателя и следователно съставлява договор върху неоткрито наследство, който поради противоречието му с морала се явява нищожен. Прието е също така, че представеното удостоверение от 22.11.1977г., издадено от П. на [населено място] в уверение на това, че процесният имот е бил собственост на Н. Й. Д. по наследство от неговите родители, не е снабдено с материална доказателствена сила, без да са посочени съображенията на съда в подкрепа на този извод. Посочено е само, че от н.а.№........, том ........, дело №......../1979г. е видно, че Н. Й. Д. е признат за собственик на дворно място с едноетажна жилищна сграда, цялото от 2500кв.м., съставляващо имот пл.№......, от който за 600кв.м. е отреден парцел .......от кв..... по плана на София-П., а останалата част се отчуждава за селсъвет, културен дом и ресторант на ТКЗС. Връзката на тази констатация с извода за липса на доказателствена сила на удостоверението също не е посочена.

Въззивният съд е посочил, че за доказване, респ. опровергаване на твърдението за незаконно отнемане на процесната част от имота по делото са представени два преписа-извлечение от протокол, съставен на 16.08.1962г., според първия – на Т. комисия, а според втория – на партийното бюро, съвета и стопанския съвет, по т.2 на който е взето решение за отнемане на част от двора на Н. Д. за оформлението на площада на селото, като според първия протокол отнетата площ е от 1900кв.м., а според втория – от 600кв.м., но и по двата протокола е отразено, че имотът се заменя за нива с площ от 1.000 дка в местността „Р.“.

Взето е предвид, че според основното и допълнителното заключение на вещото лице Г. по допуснатата СТЕ, по кадастралния план от 1962г. процесният имот е записан на Н. Й. и Т. Б. Д., с площ от 3216кв.м., а по плана от 1981г. е бил разделен на четири имота, от които имоти с пл.№№ ......., ........и ........са без данни за собственик, а само имот пл.№.........е записан на Н. Й. Д. с н.а.№........./1979г. Въз основа на експертното заключение е прието за установено също така, че действащият регулационен план е одобрен със заповед №72/1966г. и по него от имота е обособен парцел ......... с площ от 600кв.м., а останалата част попада в парцел ...., отреден за селсъвет, културен дом на ТКЗС и ресторант.

Взето е предвид също така, че с акт за държавна собственост №........./1984г. парцел ..... от кв..... с площ от 1770кв.м. е актуван за държавен, като в описанието и основанието за одържавяването е посочено, че имотът е актуван като стар държавен имот, който е отреден за културен дом и ресторант, а през 1998г. за същия парцел, отреден за културен дом и ресторант, е съставен акт за частна общинска собственост, след което на 20.11.2012г. е съставен акт за частна общинска собственост №......., по който имотът е описан като реална част от УПИ ..... с площ на частта 1860кв.м., която именно е предмет на спора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел предявения установителен иск за неоснователен.

Прието е, че не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост на поддържаното от предявилите иска лица основание, а именно чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

Изложени са съображения, че от представения акт за държавна собственост №.......от 11.06.1984г. се установява, че по силата на същия е одържавена останалата част от имота извън парцел .......... като стар държавен поради отреждането му за културен дом и ресторант, като така посоченото в акта основание за завземане на имота (отреждане по регулационния план) кореспондира на данните от основното заключение на СТЕ, според което от целия имот на наследодателя на ищците Н. Д. за парцел .......е отредена само част с площ от 600кв.м., а останалата част, заедно със съседния имот пл.№.......попадат в парцел ...., отреден за селсъвет, културен дом на ТКЗС и ресторант, както и на документа за собственост – н.а.№......../1979г. С оглед на това е прието за установено от тези доказателства, че имотът е станал държавна собственост на основание влезлия в сила регулационен план, а не на решение на Т.. И тъй като за законността на процедурата по това отчуждаване предявилите иска лица не са навеждали твърдения и доводи, нито по делото са събирани доказателства, въззивният съд е приел, че заемането на имота от държавата е напълно правомерно и не попада в предметния обхват на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Изложени са съображения, че така отчужденият имот би подлежал на реституция по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, но не и по реда на чл. 2 ЗВСОНИ, на който се основава искът.

Изложени са също и съображения, че дори да се приеме, че отчуждаването на процесната част от имота е настъпило по силата на представеното решение на Т. комисия от 1962г., то отново не са налице предпоставки за възстановяване на собствеността, тъй като отнемането е станало по замяна, т.е. срещу отчуждения имот собственикът е получил друг в местността „Р.“ с площ от 1000кв.м.

Така поставеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че доколкото за законността на процедурата по отчуждаване на имота чрез отреждането му за културен дом и ресторант по регулационния план от 1966г. предявилите иска лица не са навеждали твърдения и доводи, нито по делото са събирани доказателства, то следва да се приеме, че заемането на имота от държавата е напълно правомерно и не попада в предметния обхват на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Неправилен е и изводът, че така отчуждения имот би подлежал във всички случаи на реституция по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, но не и по реда на чл. 2 ЗВСОНИ, на който се основава искът.

Действително в исковата молба липсва позоваване на отнемането с регулационен план – твърди се отнемане с протокол на Т. комисия от 16.08.1962г. Следва обаче да се отбележи, че в исковата молба се съдържа твърдение, че имотът е незаконно отнет чрез отреждането му именно за обществени нужди (за културен дом на ТКЗС, селсъвет и ресторант) и ако по делото е установено отнемане чрез отреждането на имота за такива нужди с регулационния план от 1966г., съдът следва да вземе това обстоятелство предвид при разрешаването на спора и да извърши преценка дали отнемането на имота е извършено в съответствие с изискванията за съответния отчуждителен способ. Обстоятелството, че предявилите иска лица са изложили фактически твърдения за определена отчуждителна процедура, която считат, че била проведена без при това да са спазени установените в нормативен акт изисквания за нейното осъществяване и за която разполагат със съответните доказателства по причина, че техният наследодател за нея е бил уведомен, не може да ги лиши от правото на защита в настоящия исков процес само по причина, че за осъществяването на различна и последваща отчуждителна процедура техният наследодател не е бил уведомен. При предявяването на иска се твърди отнемане на имота без съответното правно основание и при така очертания предмет на спора в тежест на ответника е да установи, че такова основание е било осъществено. След като ответникът твърди, че имотът е отчужден надлежно, т.е. по предвидения в закона ред с отреждане за съответното мероприятие по регулационния план от 1966г., негова е тежестта да установи това обстоятелство.

В практиката си ВКС приема, че по отношение на улично-регулационните планове, влезли в сила след 09.07.1956г., приложение намира правилото, че недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по плана, се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика по реда на ППЗПИНМ (отм.) и ако такова обезщетяване не е било извършено, то имотът е завзет без законно основание от държавата (решение №300 от 28.06.2011г. по гр.д.№3248/2008г. на IV г.о. на ВКС). Това разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай, доколкото по делото липсват данни имотът да е бил отнет по реда на ЗТПС през 1962г., както и данни за имота при неговото отреждане да е било определено и изплатено съответното обезщетение.

На първо място следва да се отбележи, че представеният от Столична Община с отговора на исковата молба препис от протокол от 16.08.1962г. от проведено заседание на партийното бюро, съвета и стопанския съвет на ТКЗС, не съдържа каквито и да било данни за осъществяването, респ. предвиждането на основание за отчуждаване на недвижим имот, доколкото част от посочените в този протокол органи (партийно бюро и стопански съвет на ТКЗС) не разполагат с подобни правомощия и не е уточнено какво представлява третия от посочените органи (съвет), за да могат неговите правомощия да бъдат преценени. Поради това следва да се приеме, че посоченото в т. 2 на този протокол решение може да бъде определено единствено като имащо декларативен характер.

По отношение на представения с исковата молба протокол от 16.08.1962г. от проведено заседание на Т. комисия следва да се отбележи, че не съдържа категорични данни за отнемане именно на процесния недвижим имот – според този протокол е взето решение, че се отнема 1900кв.м. от дворното място на Н. Й. Д., представляващо парцел ... в кв. ... по плана на селото. Според констатациите в заключението на в.л.Л. Г. от 05.06.2017г. обаче в копията от разписната книга няма отразен парцел .... в кв..... с такава площ и отреждане – в копията от РП в кв...... има парцел ....., който е част от имот пл.№......и е с площ от около 600кв.м., записан на Н. Й.. Д.. Т.е. според вещото лице има някои несъответствия в номерата на парцелите между разписните листове и регулационния план. В парцел ......., отреден за част от имот ......... по кадастралния план, е построена масивната жилищна сграда, като този парцел е с площ от 600кв.м. и не може да се приеме, че същият е идентичен с описания в протокола от 16.08.1962г. на Т. комисията. Имотът, който е бил отреден за културен дом на ТКЗС, селсъвет и ресторант, е идентичен с парцел ......... Поради това следва да се приеме, че въз основа на взетото решение на ТПК комисия от 1962г. имот от наследодателя на предявилите иска лица по реда на ЗТПС не е бил отнеман, още повече липсват и данни за определен имот, който наследодателят да получи в замяна.

Както е установено чрез изслушаната по делото СТЕ, за част от имот с пл. №........, заедно с част от имот с пл.№........е отреден парцел ......-за културен дом на ТКЗС, селсъвет и ресторант, които мероприятия обаче не са реализирани и доказателства за собственика на този имот да е било определено съответното обезщетение и такова да му е било изплатено по делото не са представени. Поради това следва да се приеме, че имотът е отнет не по предвидения в закона ред.

Основният спорен въпрос по делото обаче е дали имотът е принадлежал на наследодателя на предявилите иска лица към момента на отреждането и на какво основание е бил придобит от него.

Процесният имот по кадастралния план от 1962г. е с пл.№........и е записан на Н. Й. Д.. Като доказателство за придобиването на собствеността предявилите иска лица са представили договор за доброволна делба от 14.09.1950г. По отношение на този договор обаче въззивният съд е приел, че не съставлява доказателство за собственост, тъй като е сключен преди смъртта на наследодателя Й. Д. и съставлява договор върху неоткрито наследство, който поради противоречие с морала се явява нищожен.

Подобно оспорване на договора за доброволна делба обаче по делото от страна на ответника Столична община не е било правено.

В подобна хипотеза според разясненията, дадени в ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, но за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Ако счита, че договорът страда от порок, установим от формата или съдържанието му, съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства.

По настоящето дело обаче въззивният съд не е уведомил страните, че възприема договора за доброволна делба като сключен преди смъртта на наследодателя, т.е. като договор върху неоткрито наследство, не им е дал възможност да изразят становище по тази констатация, както и да посочат доказателства за характера на договора, за момента на неговото сключване, както и за точната дата, на която наследодателят Й. Д. е починал. Поради това следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК същото следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд с указания същият да уведоми страните с нарочно определение, че с оглед данните по делото съществува съмнение, че договорът за доброволна делба от 14.09.1950г. е сключен приживе на наследодателя Й. Д., да даде възможност на страните да изразят становище и да посочат доказателства във връзка с тази констатация.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №2526 от 08.04.2019г., постановено от Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав на ГО по в.гр.д.№7788/2018г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: