Определяне степента на съпричиняване при блъснат пешеходец извън пешеходна пътека

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр. София, 20.02.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1141 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 3032/16.10.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 491/17.11.2022г. по в.т.д.№ 311/22г. по описа на АС Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.10.2019г. за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева, по въпроса за критериите за определяне степента на съпричиняване на пострадалия, с оглед разпоредбата на чл. 51,ал.2 ЗЗД.

Касаторът Н. Г. Г. обжалва въззивното решение с оплаквания за необоснованост на извода на съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и за неправилно определяне обема на същото. Признава, че пострадалият / неин наследодател / не е пресичал платното за движение по пешеходната пътека, но твърди, че единствено виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил, тъй като е останало недоказано, че ударът би бил предотвратим, ако пешеходецът се е движил по пешеходната пътека. Счита определения от съда процент на съпричиняване - 50%, за прекомерен и несъобразен с поведението на пешеходеца във връзка с произшествието.

Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, не е депозирала отговор на касационната жалба, не взема становище по нея в съдебно заседание.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, са дадени следните разрешения в задължителната практика на ВС и ВКС (ППВС № 17/18.11.1963г. и Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС) и в практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК (решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118/27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС,ТК,I т.о., решение №97/06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.): Съпричиняването на вредата по чл.51, ал.2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Степента на съпричиняване се определя чрез съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди, но и поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

По касационните оплаквания :

Установен е по делото следният механизъм на настъпване на произшествието, а именно: На 15.10.2019г., в тъмната част на денонощието, първоначалният ищец Г. П. Г. ( заместен по реда на чл. 227 ГПК от ищцата Н. Г. Г. ) е предприел пресичане на пътното платно на ул. ..., [населено място], от запад на изток, на около 12 метра северно от пешеходната пътека на същата улица, на необозначено за това място, преминавайки между спрелите коли в лентата на насрещното движение за управлявания от делинквента лек автомобил „Шкода“ и е навлязъл в последната. Лекият автомобил е навлязъл в източната пътна лента на ул. ..., [населено място] след маневра завой наляво на кръстовището с бул.“23 ПШП“, като се е движил с 22,05 км/ч. Мястото на удара е почти по средата по ширина на източната пътната лента, след пешеходната пътека. Ударът е бил предотвратим и за двамата участници - и двамата са имали видимост един към друг от разстояние от около 18 метра, а сблъсъкът е настъпил извън опасната зона за спиране на автомобила.

При тези факти е безспорно, че пострадалият е нарушил правилата на ЗДвП, като е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място, пренебрегвайки съществуващата в близост пешеходна пътека и е навлязъл на платното за движение, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, за което обективно е имал възможност. Това поведение е противоправно – нарушени са разпоредбите на чл.113, ал.1 т.1 ЗДвП и е в причинна връзка с настъпване на удара т.е. пострадалият е допринесъл за увреждането си. Дали ударът е щял да настъпи, ако пешеходецът е пресичал на пешеходната пътека, е обстоятелство, което е останало неизследвано и недоказано по делото. Същото, като хипотетично т.е. без връзка с конкретния механизъм на произшествието, е ирелевантно. В тази връзка е несъстоятелна тезата на касатора, че ако произшествието е щяло да настъпи и при пресичане на пешеходната пътека, тогава е без значение факта, че пострадалият е пресичал пътното платно на друго място.

Основателен е касационният довод за неправилно определяне на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Въззивният съд, в отклонение от разрешенията на цитираната по – горе съдебна практика, е определил равен принос на всеки от участниците в произшествието. Ударът е настъпил извън опасната зона за спиране на водача на автомобила, в непосредствена близост до пешеходна пътека, и ако делинквентът е предприел своевременно действия по намаляване на скоростта и/или аварийно спиране, е могъл да предотврати произшествието независимо от допуснатото от пешеходеца нарушение на правилата на движение. Като не е избрал подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което е могъл и е бил длъжен да предвиди, водачът на автомобила е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Отговорността му в случая е завишена предвид изричната норма на чл.116 ЗДвП, която го задължава да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. От друга страна, пострадалият е предприел пресичане на голямо кръстовище, на необозначено за това място, и то само на 12 метра от пешеходната пътека, преминавайки между спрелите в насрещната лента автомобили, при действаща на кръстовището светофарна уредба, в тъмната част на денонощието, макар и при наличие на изкуствено улично осветление. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства, очертаващи тежестта на приноса на всеки от участниците в ПТП, предпоставя извод, че приносът на пострадалия е в размер на 30%, а на водача на МПС – 70%. Ето защо и предвид липсата на оплаквания срещу приетото от въззивния съд, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 40 000 лева, следващото се на ищцата обезщетение е 28 000 лева (40 000 минус 12 000 ( 30 % от 40 000)).

Мотивиран от изложеното съдът следва да отмени въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 до 28 000 лева и присъди разликата от 8 000 лева на ищцата, и остави в сила решението в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 28 000 лева до 40 000 лева.

Следващите се на страните разноски, съобразно крайния изход на спора са:

На адв. К. се дължи на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за всяка от трите инстанции ( определено по реда на НМРАВ в приложимата редакция, съобразно интереса пред съответната инстанция, с вкл.ДДС), съразмерно на уважената част от иска - 28 000 лева, чиито общ размер е 3601, 92 лева.

На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред първата и въззивната инстанция, за държавна такса за въззивно обжалване и разноски за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска или общо 1763,52 лева.

Ответникът дължи на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса върху уважената част от иска в общ размер на 1680 лева ( общо 6% ( за първа и касационна инстанция) от 28 000 лева), както и 230,72 лева за разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 491/17.11.2022г. по в.т.д.№ 311/22г. по описа на АС Пловдив в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на Н. Г. Г., като правоприемник на Г. П. Г., срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.10.2019г., за разликата над 20 000 лева до 28 000 лева, както и в частта по присъдените разноски И ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] да плати на Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликата над 20 000 лева до 28 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от 06.12.2019г. до окончателното изплащане на разликата.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 491/17.11.2022г. по в.т.д.№ 311/22г. по описа на АС Пловдив в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на Н. Г. Г., като правоприемник на Г. П. Г., срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.10.2019г., за разликата над 28 000 лева до 40 000 лева.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] да плати на адв. П. К., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата 3601, 92 лева. – адвокатско възнаграждение за представителство пред трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], да плати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място], на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 1763,52 лева - разноски по делото за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] да плати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 1680 лева за държавна такса и сумата 230,72 лева за разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: