Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение при липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

София, 14.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1164 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на „Глориент Инвестмънт БГ“ ООД – гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 21 от 11.06.2019 г. по гр. д. № 575/2018 г. на ВКС, Първо г. о., с което е отменено въззивно решение № 6701 от 06.10.2017 г. по гр. д. № 5539/2010 г. на Софийски градски съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено по отношение на молителя, че С. С. К., Й. С. К., Л. Й. К. и С. С. К., заместен в хода на процеса от своите наследници по закон В. Г. И., С. С. К. и И. С. К., са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот с пл. № * по КВС, м. „Л.“ в землището на [населено място], съставляващо съгласно актуалния му териториално-устройствен статут реална част с площ 209 кв. м. от УПИ **, кв.21А по плана на [населено място], м. „Д.“, целият с площ 10,495 дка.

В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението на касационния съд молителят се е снабдил с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са му станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: писмо-удостоверение изх. № 557/08.07.2019 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, София клон и приложена към същото извадка-схема на изградени напоителни канали. Излага съображения, че от представените с молбата за отмяна доказателства се установява трасето и момента на изграждане на напоителен канал Р-1 в [населено място], район „Г.“, намиращ се в близост до УПИ *, кв.21А по плана на [населено място]. В същите се съдържа информация относно поддържаните от дружеството канали на територията на [населено място], както и относно това кога е бил изграден напоителен канал Р-1. От извадката от схема на напоителните канали /през 70-те години на XX век/ е видно, че в близост до и в границите на имота, предмет на приватизационна продажба през 2000 г. и договор за покупко-продажба от 2006 г., няма други напоителни канали освен съществуващият Р-1, минаващ между парка „В.“ и къмпинг „В.“, и бракуваният канал Р-0, който формира западната граница на имот пл. сн. № *. Тези доказателства подкрепят изводите на приетата във въззивното производство тройна съдебно-техническа експертиза, която не е била кредитирана от касационната инстанция.

Ответниците по молбата С. С. К., Й. С. К., Л. Й. К., В. Г. И., С. С. К. и И. С. К., чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че същата е неоснователна.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл.305, т.2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 68/17.06.2020 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

В решението, чиято отмяна се иска, е прието за установено, че отреждането на терен за къмпинг „В.” е станало на два етапа- преди 1968 г., когато за къмпинга са били отредени около 100 дка, и след 1968 г., когато с Разпореждане на Министерския съвет от 29.03.1968 г. е взето решение Учебно- опитно държавно земеделско стопанство – Горубляне да предаде безвъзмездно на ДТП ”Балкантурист” София за разширяване на къмпинг „В.” 120 дка необработваеми и слабопродуктивни земи при граници: от изток- път; запад- напоителен канал, от север- площадка на „Паркстрой” и от юг- къмпинг. С акт за въвод във владение на обект „Разширяване на къмпинг „В.” от 18.12.197.. г./последната цифра не се чете/ ДСП „Балкантурист”- София е въведен във владение на площадката за разширение на къмпинга с площ 120 дка, при граници: от изток- път с отсечка 325 м; от юг- оградата на къмпинг „В.” с дължина 295 м; от север- площадка на разсадник на СП „Паркстрой” с дължина на отсечката 390 м и от запад - напоителен канал и черен път с дължина на отсечката 318 м. Разширението е в северна посока на съществуващия къмпинг. Имот пл. № *, в границите на който попада процесният земеделски имот, граничи от изток със старата /южната/ част на къмпинга. Напоителният канал и черен път са посочени като граница от запад на терена за разширение на къмпинга, поради което те не могат да служат като ориентир за определяне на западната граница на къмпинга преди разширението. В разпореждането на МС от 1968 г. и в акта за въвод във владение от 70- те години като граница на площадката за разширение на къмпинга от изток не е посочен съществуващия вече къмпинг, за да се приеме, че разширението през 1968 г. обхваща и имот пл. № *. Посочено е, че текстовото съвпадение в описанието на западната граница- напоителен канал и черен път, не може да обоснове обратен извод при наличието на доказателства по делото за съществуването на други канали в района, включително и за канал по протежение на западната граница на къмпинга, попадащ приблизително поравно в северната и в южната му част, отразен в кадастралния план от 1970 г. и ЕТК от 1988 г., който обаче не граничи с имот пл. № *, а се намира значително на север от същия. Към приетите по делото съдебно-технически експертизи са приложени скици- копия от кадастралния план от 1970 г. и от ЕТК от 1988 г., в които е отразена с условен знак за ограда западната граница на къмпинг „В.” и западната граница на неговата южна част, които съвпадат със западната граница на къмпинга, отразена в приложената към приватизационния договор ситуационна скица. Според изслушаните и приети пред първата инстанция експертизи и първата разширена експертиза във въззивното производство имот пл. № * не е в обхвата на къмпинг „В.”, предмет на приватизационния договор от 2000 г., а е съседен на него. Обоснован е извод, че не е установено имот пл. № *, част от който е възстановеният на ответниците по молбата имот, да е бил част от терена на къмпинг „В.” и като такъв да е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСП ”Балкантурист”, а впоследствие – включен в капитал на „Сердиком „АД и съответно приватизиран през 2000 г. по реда на чл.34, ал.1 ЗППДОбП /отм./. Не е кредитирано заключението на допълнителната разширена експертиза, според което имот пл. № * е бил част от къмпинг „В.“, основаващо се единствено на обстоятелството, че в западната си част граничи с канал, пресичащ [улица], прието за фактически необосновано, тъй като по делото е безспорно установено, че „напоителен канал и черен път“ са посочени като западна граница на площадката, отредена за разширение на къмпинга през 1968 г., а не на вече съществуващия към този момент къмпинг /неговата южна част/.

По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба. В настоящата хипотеза е налице именно такова поведение на молителя, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за издирване и представяне на документите. Същите са могли да бъдат открити при проверка в архива на „Напоителни системи“ ЕАД, а молителят е разполагал и с възможността да постави задача на експертизите да направят проверка в този архив.

Освен изложеното, обстоятелствата, установени с писмото и извадката – схема, изходящи от „Напоителни системи“ ЕАД, нямат значението на доказателствени факти, които да обосноват различен извод от направения в решението на касационната инстанция. Наличието на напоителен канал е било установено по делото, но въз основа на събраните доказателства е прието, че същият не е представлявал западната граница на имот пл. № *.

Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителят трябва да заплати на ответниците по молбата направените разноски в производството, както следва: на С. К. – сумата 360 лв., на Й. К. – сумата 360 лв., на Л. К. – сумата 360 лв., на В. И. – сумата 120 лв., на С. К. – сумата 120 лв. и на И. К. – сумата 120 лв.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Глориент Инвестмънт БГ“ ООД – гр. София молба за отмяна на влязлото в сила решение № 21 от 11.06.2019 г. по гр. д. № 575/2018 г. на ВКС, Първо г. о.

Осъжда „Глориент Инвестмънт БГ“ ООД – гр. София да заплати на С. С. К., Й. С. К., Л. Й. К., В. Г. И., С. С. К. и И. С. К. следните суми, представляващи направени разноски в производството по отмяна: на С. К. – сумата 360 лв., на Й. К. – сумата 360 лв., на Л. К. – сумата 360 лв., на В. И. – сумата 120 лв., на С. К. – сумата 120 лв. и на И. К. – сумата 120 лв.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: