Допускане на нови доказателства във въззивното производство по спор за завещание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 376

гр. София, 25.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 891/2023 г., и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

С касационна жалба от Б. Д. Л., подадена чрез пълномощник адв. Д. Д. от АК - В., се обжалва въззивно решение № 189 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 353/2022 г. на AС – В., с което, в резултат на потвърждаване на решение № 260017/03.06.2022 г. по гр.д. № 605/2020 г. на ОС – Варна в обжалваната част, по иска на И. Г. В.-К. срещу Б. Д. Л., е унищожено на основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на В. И. А., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г., с което тя е завещала на Б. Д. Л. собствеността върху цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава,.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се то да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна в касационното производство И. Г. В. – К., оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв. С. Л. от АК – В..

С определение № 3689 от 22.07.2024 г. по чл. 288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за дължимите процесуални действия на въззивния съд по преценка за наличие на препоставките по чл.266 ГПК за допускане на нови доказателства от въззивния съд,

В проведеното открито съдебно заседание по чл. 290 ГПК пред касационния съд, и двете насрещни страни поддържат доводите си. Представят се от двете страни и допълнителни писмени бележки по спора. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е било за втори път пред въззивната инстанция, след като първото първоинстанционно решение № 260711/30.12.2020 г. по гр.д. № 605/2020 г. на ОС – Варна в частта по иска за унищожаване на завещанието, е било обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне по предявените и висящи евентуални искове в поредност първо нищожност после унищожаемост .

При второто въззивно разглеждане на делото, спорът е останал висящ само в частта по предявеният от И. Г. В.-К. срещу Б. Д. Л., иск за унищожаване на основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на В. И. А., с което тя е завещала на Б. Д. Л. собствеността върху цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава. По останалата част новото първоинстанционно решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е приел за установено, а и неспорно между страните, че ищцата И. В. - К. е наследник по закон на В. И. А., която е починала на 07.12.2019 г. Не е спорно, че на 12.08.2016 г. В. А. е съставила саморъчно завещание, с което завещала на Б. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК, с район на действие РС – Варна. Между страните не е било спорно, че към датата на съставяне на оспорваното саморъчно завещание (12.08.2016 г.), В. А. е била на 77 години и не е била поставена под пълно или ограничено запрещение. Сключеният на 6.11.2011 г. между В. А. и Д. Е. Н. договор за прехвърляне на втората собствеността върху собствения на първата апартамент в [населено място] , ж.к.Чайка срещу задължение за издръжка и гледане, е бил развален с решение по гр.д.№ 1880/2016 г на ОС-Варна, а със заявление от 20.09.2016 г. В. А. е оттеглила даденото на Е. Н. /бащата на приобретателката Д. Н./ пълномощно от 7.12.2012 г. да я представлява пред трети лица ( пощенски и куриерски служби, държавни и общински органи, банки ) по повод кореспонденцията й, декларации и данъци, банкови сметки, пенсия. С ново пълномощно от 6.02.2017 г. В. А. е упълномощила адв.Д. Н. с правата да дари апратамента в ж.к.Ч. на ответника Б. Л. и по този повод да се снабди с документи.

Във връзка с годността на В. А. да завещава по смисъла на чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН са разпитани свидетели и на двете насрещни страни, чиито показания са обсъдени от въззивния съд – свидетелите Е. Н., М. Н., Р. М., Д. Н..

От приетата по делото медицинска документация за здравословното състояние на завещателката е установено, че същата е имала оплаквания и е търсила помощ от специалист психиатър още след смъртта на съпруга й през 2008 г., като първоначално й е поставена диагноза „рекурентно депресивно разстройство“.Обсъдена е многобройната медицинска документация в годините след това за проведени изследвания, постъпване три пъти за психиатрично лечение в периода 2013-2015 г. с подробно описани анамнези, диагнози и резултати от образни изследвания, с последна диагноза от 25.05.2015 г. „рекурентно депресивно разстройство, смесена корова и подкорова съдова деменция“, като според анамнезата, жената се оплаквала от потиснато настроение, тревожност, чувство за вина, паметови проблеми (забравяла скорошни събития), не можела да борави с пари.

По делото са назначени две комплексни експертизи. Пред първостепенния съд е изслушано заключение на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от специалист психиатър и д-р по клинична. Тази експертиза е била оспорена и е назначена повторна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с участието на шест вещи лица – психолози и кличнични психолози. Вещите лица и в двете екпертизи са изтъкнали, че е налице достатъчно медицинска документация, свързана с психичното и соматично състояние на посмъртно освидетелстваната А.. В заключенията е посочено, какво е било състоянието на завещателката, неговото развитие в годините и конкретно към датата на завещателното разпореждане. В повторната експертиза вещите лица са посочили, че В. А. е страдала от смесена корова и подкорова деменция, като данни за органични нарушения на главния мозък се откриват още в образното изследване от 03.10.2012 г, а при хоспитализацията в началото на 2013 г. е отчетен когнитивен дефицит. Вещите лица изтъкват, че смесената корова и подкорова деменция е описана в епикриза от 10.11.2014 г., както и в последващата от 2015 г. През годините заболяването е прогресирало, като към 12.08.2016 г. дементният синдром е бил лек към умерено тежък. В заключение вещите лица единодушно посочват, че към датата 12.08.2016 г. В. А. не е била в състояние да разбира свойството и значението наизвършените действия и не е била способна да се грижи сама за себе си. При защитата на заключението си по реда на чл. 200, ал.2 ГПК в открито съдебно заседание, вещите лица са разяснили, че при завещателката се наблюдава спад на интелигентността до патологична степен на лека умствена изостаналост, което се дължи на заболяването й, че болните като В. А. подлежат на внушение и те могат да бъдат лесно контролируеми. По отношение на възможността за обработка на факти и състояния, болните повтарят заученото и привидно изглеждат, че са разбрали какво им се говори, но всъщност не могат да разберат последствията от съгласиетоси с нещо или от някое свое действие. Според вещите лица дори и В. А. да е осъзнавала, че подписва завещание, не е била в състояние да разбира в дългосрочен план какви ще са последиците от нейните действия, тъй като е изгубила възможността си за абстрактно логично мислене, което да й служи и в случая да бъде отговорна за действията си. Промяната в състоянието й е била тотална, а също и в мисленето и в поведението й, на базата на медицинските изследвания заключават, че е засегнала цялата личност, всички психични сфери, които са пречели на жената да бъде с годностите на нормалната личност, състоянието й я направило зависима отгрижите на други хора, а от тук и заключението, че нарушената когниция и съпътстващата безпомощност предопределят и улесненото й поддаване на внушения и манипулации.

Въззивният съд е приел, че експертизите са изготвени от утвърдени специалисти – психиатри и психолози, заключенията им са пълни, ясни и обосновани, в един и същи мисъл по двете експертизи, а повторната разширена такава не е и оспорена от страните, поради което и изводите на вещите лица са били кредитирани. Възприемането на експертните заключения е обосновано и с кореспондиращите на изводите на вещите лица медицинска документация и показанията на част от свидетелите по делото- свидетелите Е. Н. и М. Н., доколкото последните са познавали завещателката дълги години и са могли да отчетат видимите нарушения на психичната й годност към момента на завещанието. За свидетелите на ответника- Н. и М., е прието, че същите са имали спорадични срещи със В. А. и не са могли да преценят спада в интелектуалната й годност, поради което показанията им са кредитирани само в контекста на възприятията им, че В. забравяла някои неща, повтаряла по няколко пъти нещо, в дома й било занемарено, а данните от тях за водена нормална комуникация от В. А. са преценени с мнението на вещите лица, че е възможно поведението на последната да изглежда привидно разумно, но в действителност да не разбира последствията от съгласието си или от някое свое действие. По тези съображения въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.43, ал.1, б. "а" от ЗН и завещателното разпореждане е унищожаемо, защото е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и така е потвърдил решението на първостепенния съд, в обжалваната част.

По отношение на оплакванията на въззивника-ответник с въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция и направените в тази връзка доказателствени искания, въззивният съд е посочил в решението, че е оставил същите без уважение с определението си № 542 от 30.09.2022 г. С това определение, постановено по чл.267 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания по мотив, че доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционинят съд е подробен и за сочените с въззивната жалба факти и обстоятелства въззивникът е ангажирал по делото доказателства, които са събрани. Искането на въззивника е било за допускане до разпит на нови шестима свидетели, които са били разпитвани по ДП №122182020г. на Районна прокуратура В., и за съдържанието на дадените от които лица показания е разбрал едва след приключване устните прения пред първата инстанция, като за установяване на последно е поискал от въззивния съд да изиска всички материали по посоченото ДП, вкл. и молбата на ответника чрез адв.Д. Д. да се запознае с преписката и отказът на наблюдаващия прокурор по нея, които твърди да не се намират в получената в съда преписка на 13.05.2022 г. Посоченото ДП е било поискано от ответника като ново доказателство при второто първоинстанционно разглеждане на делото, първоначално съдът е изискал преписката, но в последното открито съдебно заседание на 05.05.2022 г. е отменил това свое разпореждане, а материалите от тази преписка са постъпили по делото на 13.05.2022 г. (налични са в кориците на делото).

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

В практиката на ВКС по приложението на чл. 266 ГПК , вкл. и посочените от касатора решения, е е застъпено становището, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установен релевантен за делото факт и за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане, въззивният съд е оправомощен да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства, както и да допусне поискани от въззивника доказателства. Приема се, че във въззивното производство преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не настъпва и могат да бъдат събирани доказателства, които са: а/ за новооткрити и новонастъпили факти и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани; б/ доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Когато въззивният съд прецени, че е налице една от двете хипотези, той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. (Решение № 136 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4465/2018г. на IV г.о., Решение № 186 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2018 г. на I г.о., Решение №72 от 09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. ІІ т.о., Решение № 174 от 12.01.2011г. по т.д. № 36/2010г. І т.о., Решение № 7 от 27.01.2015г. по гр.д. № 2427/2014г. на ІІІ г.о., решение №72 от 09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. ІІ т.о., решение № 174 от 12.01.2011г. по т.д. № 36/2010г. І т.о. и др.)

По касационната жалба.

Обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от горепосочената практика. Основателни са оплакванията на касатора, че възвиният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да уважи доказателствените му искания с въззивната жалба. Въззивният съд е пренебрегнал твърденията на жалбоподателя и данните по делото, които сочат, че са налице относими за спора и новоузнати от въззивника доказателства и обстоятелства, разкрити от последния след приключването на съдебното дирене пред първата инстанция, доколкото ответникът – въззивник /сега и касатор/ не е могъл да се запознае с материалите по досъдебно производство № 1221/2020 г. на РП – Варна до приключване на устните прения пред първата инстанция на 05.05.2022 г., тъй като първият възможен момент, в който той е могъл да се запознае с материалите по досъдебното производство, е било 13.05.2022 г., когато преписката е постъпила по делото в ОС-Варна. Въззивникът Л. няма такова процесуално качество в досъдебното производство, което да позволява на същия да бъдат предявявани материалите по него /за разлика от обвиняемия/. До запознаването на въззивника с материалите по посоченото досъдебно производство, същият е в невъзможност да узнае какви факти са били възприети и пресъздадени пред разследващия орган от разпитаните в досъдебното производство лица. Искането за разпит като свидетел на д-р В. Х.-управителя на дома, в който е била настанена завещателката, е било направено от въззивника още в първоинстанционното производство при оспорване на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, но отхвърлено от първоинстанционния съд като неотносимо, и повторно отхвърлено от въззивния съд в нарушение на процесуалните правила. Показанията на свидетел, който притежава съответните специални знания, следва да се ценят в съответствие с всички останали доказателства по делото (Решение № 197/19.10.2017 г. по гр.д. № 60238/2016 г. на ВКС, IV г.о.)

Изложеното води до извод, че въззивното решение е постановено в разрез със съдопроизводствените правила и е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК , поради което подлежи на отмяна, като делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд от фазата на чл.267 ГПК, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допусне събиране на поисканите с въззивната жалба на Л. доказателства, като по отношение на вече разпитания в първата инстанция свидетел Р. Д. М. извърши преценката за допустимост на нейния повторен разпит по чл.267, ал.2 ГПК предвид съдържанието и на дадените от нея обяснения в досъдебното производство.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК , според изхода на спора.

Ето защо настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 189/05.12.2022 г. по гр. д. № 353/2022 г. на АС – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания в мотивите на настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: