Отказ за отмяна на решение заради експертиза от друго дело

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е № 529
гр. София, 16.08.2024г.

В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдия О решарова гр. дело № 1021 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№90003/17.01.2024 год., подадена от „СКАЙ 15“ ЕООД, представлявано от С. Л. Р., чрез адв. С., за отмяна на влязло в сила решение от 20.05.2021год. по в.гр.д.№297/2019год. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение №1626 от 19.02.2019год. на Районен съд - Благоевград, постановено по гр.дело №1591/18г., с което е отхвърлен предявеният от „СКАЙ 15“ ЕООД срещу С. М. И. иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 5001лв., представляваща имуществени вреди за периода 05.02.2018 г. - 05.06.2018 г., които вреди са причинени от неизпълнение на ответника, в качеството му на наемодател да изпълни задължението си по договор за наем от 01.08.2016 г. да осигури на ищеца достъп до помещение - самостоятелен обект в сграда с административен адрес: [населено място], [улица], етаж 1/минус първи/, с площ от 294 кв.м., който обект представлява обект за „фитнес, протеинов бар и кафе“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 14.06.2018 г. до окончателното й заплащане.

Молителят поддържа наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на това, че в производството по друго гр.дело №2203/2022год. на РС - Благоевград е допусната и приета почеркова експертиза относно подписите, положени за наемодателя върху уведомление от 05.01.2018 г. до управителя на „СКАЙ 15“ООД и върху констативен протокол от 28.12.2017 г., която е дала заключение, че не са положени от посоченото лице за наемодателя З. И., а от друг, който е имитирал подписа ѝ. Поддържа, че за спора, приключил с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, от значение е налице ли е валиден договор за наем от 01.08.2016 г. между страните, или е налице прекратяване на същия от страна на наемодателя, за което последният се позовава на уведомление от 05.01.2018 г. до управителя на „СКАЙ 15“ООД и констативен протокол от 28.12.2017 г. В тази връзка с оглед на представената и приета експертиза се позовава на открито ново обстоятелство, което е от значение за решението по посоченото дело. В проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният представител на молителя – адв. С., поддържа искането за отмяна на влязло в сила решение.

Ответникът по молбата за отмяна - С. М. И., в проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа, че молбата е недопустима. Отделно от това сочи, че същата е неоснователна. Представя и писмено становище по делото, в което излага подробни доводи за недопустимост на молбата, както и за неоснователност на същата.

Молбата за отмяна, подадена на 17.01.2024 г. е приета за допустима, тъй като е подадена от заинтересована страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК след като е безспорно установено, че на 19.10.2023 г. в открито съдебно заседание е изслушано вещото лице и е приета съдебно почерковата експертиза относно подписите за наемодател, положени върху констативен протокол от 28.12.2017 г. и уведомление от 05.01.2018 г., и че не са положени за наемодателя от посоченото в тях лице и в какъвто смисъл е постановено определение по чл. 307 ГПК от 08.04.2024 г. Неоснователно е в тази връзка възражението на ответника по молбата, че новото обстоятелство във връзка с оспорените подписи за наемодател е станало известно на молителя преди датата на приемане на експертизата и за което обстоятелство не са представени доказателства, които да установяват по категоричен начин, че датата на узнаване на новото обстоятелство е предхождаща посочената дата на съдебното заседание по приемане на съдебно-почерковата експеритза.

Настоящият състав на ВКС, като взе предвид доводите на страните, съобразно данните и доказателствата по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между ответника С. М. И. (като наемодател) и ищеца „СКАЙ 15” ЕООД (като наемател) е сключен на 01.08.2016г. договор за наем относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.17.9, с административен адрес: [населено място], [улица]етаж – 1 /минус първи/, с площ от 294 кв.м., който обект представлява обект за „фитнес, протеинов бар и кафе“. Въззивният съд е установил, че към датата на сключване на този договор ищцовото дружество е имало и друг управител, който тогава е бил законен представител и втори съдружник в „СКАЙ 15” ООД, а именно лицето Х. Д.. На 28.12.2017 г. бил съставен констативен протокол, който отразил състоянието на имота, а на 06.01.2018 г. на Д. било връчено уведомление за прекратяване на договора за наем и по този начин отправеното изявление за прекратяване на процесния договор за наем е произвело своето правно действие. Съдът е посочил още, че начинът на представителство на дружеството към онзи момент е „поотделно”, т.е. всеки от управителите притежава самостоятелна и неограничена представителна власт спрямо дружеството. Съдът е достигнал до извода, че процесният договор за наем не е бил действащ към посочения от ищеца период 05.02.2018 г. – 05.06.2018 г. и ответникът не е бил длъжен да предоставя за този период ползването на имота на ищцовото дружество, респективно предявеният иск за обезщетение за вреди по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД е неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не се установява соченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд –Благоевград, поради което молбата се явява неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на това основание, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Според константната практика на ВКС това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която засяга решаващите изводи на съда, разкрива се след като съдебният акт е влязъл в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.

Представената с молбата за отмяна съдебно- почеркова експертиза не представлява ново писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба. Писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само онези обективирани в писмена форма носители на информация, които съдът при разрешаването на спора би могъл да вземе предвид, ако са били известни на страната и представени по делото. Експертизата представлява годно доказателство само в производството, за нуждите на което е изготвена. По тези съображения следва да се посочи, че макар и заключението на експерта по съдебно-почерковата експертиза по гр.д.№2203/22 г. на Районен съд - Благоевград да е, че подписите, положени за „наемодател” върху уведомление до управителя на „СКАЙ 15” ООД, [населено място], от 05.01.2018 г. и върху констативен протокол от 28.12.2017 г. не са изписани от З. С. И., като пълномощник на наемодателя, а от някой друг, който е имитирал подписа ѝ, това обстоятелство не би могло да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като дори и влязлото в сила решение да бъде отменено, съдът при новото разглеждане на спора не би могъл да основе изводите си на заключението на извършена в друго производство експертиза.

На следващо място, следва да се посочи, че още в първоинстанционното производство по гр.д. №1591/18 г. на РС-Благоевград ответникът С. И. е оспорил твърдението на ищеца, че лицето З. И. не била негов пълномощник, като същата имала надлежна представителна власт да го представлява в наемното му правоотношение с ищеца. С. И., като наемодател е изразил становище, че процесният договор за наем е бил прекратен по надлежния ред, както и че договорът за наем бил прекратен на основание чл.7.4 от същия – поради съществено увреждане на наетото помещение и имуществото в него, което увреждане било констатирано по надлежния ред към момента на съставянето и получаването на уведомлението за прекратяване. В този смисъл ирелевантно е дали подписите са положени от З. И., действаща като пълномощник на С. И., или от някой друг, тъй като интерес от опровергаване на този факт има само лицето, от името на което е действано без представителна власт – С. И., но не и трето лице като молителя „СКАЙ 15” ЕООД, което не може да упражнява чужди права. Още повече, че, в случая С. И.-наемодател по договора за наем с молителя не само не оспорва, а напротив, се позовава на тези документи, като заявява, че договорът за наем е прекратен по надлежния ред и няма спор, че уведомлението за прекратяване на договора и констативният протокол за състоянието на имота са подписани именно от другия управител на ищцовото дружество- наемател Х. Д., който е представлявал същото след като е предвидено представителство „поотделно“/ от всеки от управителите/.

Предвид изложеното по-горе, не се установява наличие на соченото основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по молбата за отмяна, като такива са претендирани и е представен списък по чл. 80 ГПК. Молителят е направил възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, като в случая следва да определи възнаграждението при съобразяване конкретно от една страна на правната и фактическа сложност на делото, от друга страна обемът на извършените действия - проучване на делата, явяване в едно открито заседание пред съда и депозиране на писмено становище в деня на съдебното заседание и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. Претендираното от ответника по молбата адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и от направените от ответника по молбата разноски за заплащането му следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000лева.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№90003/17.01.2024 г. от „СКАЙ 15“ ЕООД, подадена чрез адв.С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение №900686 от 20.05.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по в.гр.д.№297/2019 г. , с което е потвърдено решение № 1626 от 19.02.2019 г., на Районен съд - Благоевград, по гр.дело №1591/2018 г.

ОСЪЖДА „СКАЙ 15“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. М. И., с ЕГН [ЕГН] сумата от 1000лв. - разноски за производството по отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ