Липса на противоречие между съдебни решения за надвзети лихви по кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение * идентичност по страни, предмет и основание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

[населено място], 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2536 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по молбата на Д. Н. Р. и С. Г. С. за отмяна на решение № 687/27.05.2022 г. по в. гр. д. № 556/2022 г. на Окръжен съд Варна.
В молбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с което е прието, че лихвеното възнаграждение по договор за кредит с „УниКредит Булбанк“ АД има фиксиран минимален размер. Въззивното решение е постановено в противоречие с предхождащо го влязло в сила решение между същите страни, в което е прието, че договореното лихвено възнаграждение по същия договор за кредит се формира от два компонента без фиксиран минимален размер. Предхождащият съдебен акт е решение № 894/2018 г. по в. т. д. № 1213/2018 г. на Окръжен съд Варна. Поради изложеното на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се прави искане за отмяна на счетеното за неправилно въззивно решение.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на „УниКредит Булбанк“ АД. В отговора молбата за отмяна се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна. По въпроса дали са налице взаимно противоречащи си два съдебни акта има произнасяне на ВКС с определение № 1161/2024 г. по т. д. № 793/2019 г. на II т.о., ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, чиято отмяна се иска, и е прието, че в случая става дума за различно тълкуване на договора между страните. Претендира се присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2024 г. молителите поддържат искането си за отмяна и твърдят, че въззивното решение не е съобразено с твърденията на страните и събраните доказателства. Това решение е мотивирано с текст от договора, който не съществува, както и при игнориране на факта, че по делото липсва изявление на банката, че лихвеният процент е бил фиксиран някога в какъвто и да е размер. Аргументира се теза, че съдът е следвало да прецени дали, когато разглежда частичен втори иск е обвързан от приетото за установено с влязлото в сила решение по първия частичен иск. Молителите считат, че окръжният съд правилно е приел идентичност на разглеждания преди това спор и своята обвързаност от решението по него, но неправилно е счел, че липсва обвързаност относно договорния размер на възнаграждението, тъй като при постановяване на първото решение не бил приет мотив за него. Ответникът счита, че атакуваното решение е правилното, защото то изследва същинската воля на страните и е съобразено с най-новата практика на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, намира следното :
Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК считано от деня, в който е влязло в сила решение № 687/27.05.2022 г. по в. гр. д. № 556/2022 г. на Окръжен съд Варна - постановяване на определение № 1161/08.05.2024 г. на II т.о., ВКС.
Законовото правило на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК дава възможност на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В задължителната практика на ВКС по приложение на сочената разпоредба се възприема разрешението, че отмяна е възможна, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл един и същ материалноправен спор, т. е. при пропуск да се приложи разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК и по-късно заведеното дело не е било прекратено. Според относимите към чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС противоречие между две влезли в сила решения има и тогава, когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 10 от същото тълкувателно решение липсва основание за отмяна при излагане на доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.
В процесната хипотеза между страните е постановено влязло в сила решение № 894/2018 г. по в. т. д. № 1213/2018 г. на Окръжен съд Варна по предявени от молителите срещу банката искове с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 11.1.1., чл. 11.1.2. и чл. 11.1.3 от договор за кредит № 6876/20.08.2007 г., касаещи правото на банката едностранно да увеличава размера на променливата компонента, която формира размера на възнаградителната лихва при промяна на пазарните условия, и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер 10 316, 11 евро. В мотивите на акта е посочено, че първоначално искът е бил предявен като частичен, след което е бил увеличен до пълния си размер за периода 10.11.2009 г. – 10.10.2014 г. Ключовите съображения на състава са били, че от значение за разрешаване на спора е обстоятелството дали е налице разлика и в какъв размер между първоначално уговореният кредитен дълг и събрания от банката. При кредитиране на съдебно-икономическа експертиза съставът е установил, че банката е извършила служебно инкасо от сметката на ищците със сумата 10 316, 11 евро над договорения първоначално размер съобразно уговореното в чл. 4, чл. 4.1а и чл. 11.1.3. Отделно е установил, че банката е включила и недоговорен компонент, т.нар. „премия“. Поради усвояване на сумата при начална липса на основание съдът е уважил и осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С решение № 687/27.05.2022 г. по в. гр. д. № 556/2022 г. на Окръжен съд Варна е извършено произнасяне по искове на Д. Р. – Г. и С. Г. С. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „УниКредит Булбанк“ АД да заплати недължимо инкасирани суми по договор за кредит 6876/20.08.2007 г. за периода 10.01.2015 г. – 10.12.2019 г. Съдът е очертал като спорен въпроса, относно размера на възнаградителната лихва, който следва да се прилага по договора след установената между страните със сила на пресъдено нещо нищожност на клаузите по чл. 11.1.1., чл. 11.1.2. и чл. 11.1.3, и дали това е първоначално уговорения размер от 7%. Счел е, че установената нищожност не е засегнала първоначалната уговорка за определяне на лихвата по кредита, доколкото тя е изрична и ясна, а обратният извод би изключил възмездния характер на договора за кредит. Като е приел клаузата, определяща размера на лихвата към момента на сключване на договора за валидна, е отхвърлил предявените от кредитополучателите осъдителни искове.
При анализ на двете решения настоящият състав на съда констатира, че е изпълнено изискването на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за субективен идентитет между делата, приключили с влезлите в сила решения, едното от които се твърди, че е неправилно. Не е налице обаче обективен идентитет, тъй като става дума за искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, касаещи различни времеви периоди, респективно по двете дела няма идентичност в темпоралните предели на силата на пресъдено нещо. Не е вярна тезата на молителите, че става дума за частично предявени искове, доколкото по първото дело съдът е приел, че исковете са предявени в техния пълен размер. По второто дело също няма индикация, че става дума за частични искове.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и втората хипотеза, разгледана в ТР № 72017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС - две влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включен в предмета на делата правен спор. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че такъв е случаят, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция, имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи.
Изследваните две съдебни решения са постановени по обусловени от искове по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП осъдителни претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. И в двете решения съставите са съобразили силата на пресъдено нещо, с която е установена нищожността на чл. 11.1.1., чл. 11.1.2. и чл. 11.1.3 от договор за кредит № 6876/20.08.2007 г., касаещи правото на банката едностранно да увеличава размера на променливата компонента, която формира размера на възнаградителната лихва при промяна на пазарните условия. Като резултат от тази нищожност по осъдителните искове съставите са приели, че на кредитополучателите се дължи връщане на инкасираните суми над договорения първоначално размер съобразно в чл. 4, чл. 4.1а и чл. 11.1.3. В твърдяното да е правилно въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна не е формирал мотиви за конкретния размер на договорната лихва, приложим в отношенията между страните след прогласяване нищожността на цитираните по-горе три клаузи. Ето защо няма как да се твърди противоречие с последващо постановеното решение от друг състав на окръжния съд. Решенията не съдържат различно произнасяне по идентични спорни въпроси от предмета на двете дела.
С тези мотиви настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважена.
Ответникът е поискал присъждане на разноски, но доказателства за извършването им не е представил, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разпределение на отговорността за понасянето им.
Така мотивиран настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба Д. Н. Р. и С. Г. С., подадена на 08.08.2024 г., за отмяна на решение № 687/27.05.2022 г. по в. гр. д. № 556/2022 г. на Окръжен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.