Възобновяване на дело за признаване и изпълнение на присъда от Обединеното кралство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 323

гр.София, 07.07.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора Ев.СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 464/2026 година.

Производството е образувано по искане на Временно изпълняващия длъжността Главен прокурор на Р. България за проверка по реда на възобновяването на решение № 219 от 08.07.2020г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, постановено по ВНЧД № 650/2020г., с което е потвърдено определение № 1651 на Софийски градски съд, наказателно отделение, първи първоинстанционен състав от 22.05.2020г. по НЧД № 632/2020г., с което на основание чл.457, ал.2 НПК е приета за изпълнение присъда по дело № Т20167347 от 10.02.2017 г. на Кралския съд в Централен наказателен съд на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в законна сила от 10.02.2017г., постановена по отношение на българския гражданин П. С. П..

Според искането е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, тъй като съдебните инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, неизяснявайки с нужната пълнота един от основните въпроси по чл.457, ал.2 и 3 НПК, а именно- какъв е размерът на остатъка от наказанието, който осъденият във Великобритания български гражданин следва да изтърпи в Р.България. Иска се отмяна на решението на апелативния съд по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав .

В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Подчертава, че съдебните инстанции не са изяснили всестранно и пълно въпроса за това, какъв е размерът на наложеното на П. наказание „лишаване от свобода“ от британския съд, за да може да се определи коректно и остатъка му, който следва да се изтърпи след трансфера на осъдения.

Защитникът на осъденото лице- адв. М. изказва становището, че искането на Временно изпълняващия функциите на Главен прокурор е основателно, тъй като са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не е установен точният размер на наложеното на подзащитния й наказание- дали е 24 години и половина или 19 години и половина лишаване от свобода. Уточнява, че не е изяснен въпросът и за корекцията на наказанието с 20%. Допълва, че неправилно и в нарушение на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 2013г. на ОСНК на ВКС не са зачетени дните, през които осъденият е полагал труд в затвори във Великобритания.

Осъденият П. П. подкрепя мнението на защитника си. Намира искането за възобновяване на производството за основателно, тъй като неправилно българският съд е приел продължителността на лишаването от свобода в размер по-голям от наложения- 19 години и половина. Солидаризира се и с доводите относно зачитането на дните, през които е работел в затвора.

С последната си дума моли съда да уважи искането на Временно изпълняващия длъжността Главен прокурор на Р. България за възобновяване на производството по делото.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на претендираните основания за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е процесуално допустимо, изхожда от орган, легитимиран да иска възобновяване на наказателното дело и с оглед характера на искането, не касае утежняване положението на осъдения, като визира акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК .

Разгледано по същество, искането е основателно.

С определение № 1651 от 22.05.2020 г. по НЧД № 632/2020г. Софийски градски съд, НО, Първи състав, е приел за изпълнение присъда по дело №Т20167347 от 10.02.2017 г. на Кралския съд в Централен наказателен съд на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в законна сила от 10.02.2017г., с която на П. С. П. е наложено наказание лишаване от свобода от 24 /двадесет и четири/ години и 6 /шест/ месеца за извършено на 05.08.2016 г. престъпление съгласно раздел 1/1/ от Закона за престъпни действия от 1981 г. и чл. 226А от Закона за наказателното правосъдие от 2003г., съответстващо на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 1, и т. 6, пр. 3, вр. чл.115, вр. чл. 18 от НК на Р. България. На основание чл. 457, ал. 4, изр. 1 от НПК съдът е намалил размера на наложеното наказание от 24 /двадесет и четири/години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода на 20 /двадесет/ години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т.2 б. „а“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване. На основание чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднал времето на предварително задържане на осъдения, считано за времето от 10.08.2016 г. до 09.02.2017 г., както и изтърпяната част от наказанието от 10.02.2017 г. до датата на влизане на определението в сила.

С решение № 219/2020 г. от 08.07.2020 г. на Апелативен съд - София, НО, Втори състав, по ВНЧД № 650/2020 г., след въззивна проверка, инициирана по жалба на осъдения, определението на СГС е потвърдено.

Основателни са изложените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали и върху правилното приложение на материалния закон.

За правилното решаване на въпросите относно изпълнението на присъдата, постановена от чуждия съд, е необходимо въз основа на доказателствата по делото да се установи точното съдържание на окончателно постановения съдебен акт, текстовете на приложимия чужд наказателен закон за състава на престъплението, предмет на обвинението и наказуемостта му, както и периода на предварителното задържане и на вече изтърпяната част от наказанието. В процесния случай осъденото лице е било приведено в български затвор на 21.06.2024 г. в съответствие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица, при вече започнало изтърпяване на наказанието, наложено от британските съдебни власти.

Документите, които са придружавали предложението на Главния прокурор на Р.България до съда за приспособяване на постановената в Кралство Великобритания присъда, съдържат противоречива информация относно наложеното на българския гражданин наказание лишаване от свобода, респективно остатъкът, който той трябва да изтърпи, която не е преодоляна от съдебните инстанции. Следва да се уточни, че спор относно правната квалификация по българското право, на която съответства извършеното от П. П. престъпление няма и това е по чл.116, ал.1,т.4, пр.1, т.6, пр.3, вр. чл.115, вр. чл.18 НК

На първо място, в приложената информация за присъдата на стр.7 в материалите по НЧД № 632/2020г. по описа на СГС, е отбелязано, че спрямо П. на 10.02.2017г. е постановена удължена присъда от 24 години и 6 месеца, включваща 19 години и 6 месеца затвор и удължение от 5 години. Отбелязано е, че предвид настъпили промени във вътрешното законодателство на Обединеното кралство, предвиждащи за затворници, извършили престъпления след 4 април 2005 г. автоматично освобождаване от ареста след изтърпяване на половината от присъдата и упражняването на надзор спрямо тях до нейния край.

В приложената заповед за лишаване от свобода на л.15 е уточнено, че присъдата е коригирана по „правото на пропуск“ на 24.02.2017г. и осъденият следва да изтърпи удължена присъда от 24 години и 6 месеца, включваща 19 години и 6 месеца затвор и удължение от 5 години. Аналогична информация, но в календарни дни се съдържа и в записа на данни по съдебния процес, приложен на л.18-20.

За разлика от така посочените периоди на лишаване от свобода и удължение, в приложения превод на присъдата на л.36-47 е посочено, че наказанието на българския гражданин е удължена присъда 26 години, включваща 21 години лишаване от свобода, от които да се изтърпят 2/3 и период на наблюдение от 5 години. В превода на приложения протокол е отбелязано, че е коментирано между защитника на подсъдимия П. и съдът, евентуалното намаляване на присъдата, с оглед направеното самопризнание.

Въз основа на тези документи, както и на приложената кореспонденция с Евроджъст относно възможността да се редуцира присъдата с дните на положен от осъдения труд, съдебните инстанции са приспособили присъдата, адаптирайки я съобразно правната квалификация по българския НК. Приели са, че наказанието на осъденият е 24 години и 6 месеца, което надвишава максималния срок на наказанието лишаване от свобода според закона на Р.България за извършеното престъпление, поради което съобразно разпоредбата на чл.457, ал.4 НПК са редуцирали наказанието на 20 години лишаване от свобода.

Както беше отбелязано, няма спор относно правната квалификация, на която съответства извършеното от осъдения престъпление по закона на Р.България. Не така стои въпросът, в поставения на обсъждане от Временно изпълняващия функциите на Главен прокурор въпрос касаещ наказанието, което следва да се изтърпи от П. и размерът на остатъкът му. Съдебните инстанции са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, като не са изяснили с пълнота посоченото обстоятелство. Не е преодоляно различието в информацията, която носи превода на присъдата на л.36-47 и отбелязаното в приложените заповед за лишаване от свобода и запис от данни по съдебния процес. Споменатата в последните два документа корекция на присъдата не е уточнена. Неизяснен е останал въпросът за характера на удължението от 5 години- дали той удължава наказанието лишаване от свобода /например ако се приеме, че то е 19 години и 6 месеца, тези 5 години правят наказанието 24 години и 6 месеца лишаване от свобода/ или това удължаване рефлектира върху продължителността на периода, през който осъденият, след като бъде предсрочно освободен, ще бъде подложен допълнително още 5 години на специално наблюдение.

Именно с това законосъобразно се мотивира искането за възобновяване на производството, направено пред настоящия съд от Временно изпълняващия длъжността на главен прокурор на Р.България. Правилното решаване на поставените въпроси рефлектира върху правата на осъденото лице, доколкото има отношение към отмерването на наказанието, което той следва да доизтърпи и дали направената редукция по чл.457, ал.4 НПК на 20 години не надвишава максимално определеното наказание във Великобритания, чийто размер остава неуточнен.

С приложимата разпоредба на чл. 10 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица (КТОЛ) е въведена обвързаност на изпълняващата държава с правния характер и срока на наказанието, чието изпълнение се продължава, съобразно определеното от осъдилата държава. Единствено при несъвместимостта им (на характера и срока на наказанието) със законодателството на изпълняващата държава е допустимо приспособяването им, но без утежняване положението на осъденото лице. Това не би могло да стане, ако не е уточнен категорично срокът на наказанието лишаване от свобода, което българският гражданин трябва да изтърпи, като остатък от наложеното му във Великобритания наказание- дали наказанието е 26 години и 6 месеца или 19 години и 6 месеца, което рефлектира пряко и върху приложението на чл.457, ал.4 НПК .

Що се отнася до приспадането на дните на положен труд от българския гражданин по време на изтърпяване на част от наказанието му във Великобритания, то отговор следва да се даде през призмата на обстоятелството, че държавата, постановила присъдата вече не е член на ЕС. Това налага изясняване на въпросите относно обвързаността й с европейското законодателство и впоследствие съобразяване на съдебния акт със задължителното тълкуване на този въпрос, дадено в ТР № 3/ 2013г на ОСНК на ВКС и ТР 3/2017г. на ОСНК на ВКС.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предложението за възобновяване на наказателното производство е основателно. При постановяване на атакуваното решение не са надлежно изяснени главните въпроси относно наложеното наказание лишаване от свобода на осъдения български гражданин П. П. и размерът на остатъка от наказанието, което той следва да изтърпи в Р.България. Посоченият процесуален пропуск е съществен по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и обосновава основателност на искането за възобновяване на наказателното производство, като успешно би могъл да се отстрани във въззивното производство с оглед обстоятелството, че тази инстанция, разполага с идентични на първата правомощия.

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНЧД № 650/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, ОТМЕНЯ решение № 219 от 08.072020г., с което е потвърдено определение № 1651 на Софийски градски съд, наказателно отделение, първи първоинстанционен състав от 22.05.2020г. по НЧД № 632/2020г., с което на основание чл.457, ал.2 НПК е приета за изпълнение присъда по дело № Т20167347 от 10.02.2017 г. на Кралския съд в Централен наказателен съд на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, от 10.02.2017г., постановена по отношение на българския гражданин П. С. П..

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: