Отговорност при ПТП между спрял за ляв завой автомобил и велосипедист

Текстът на акта

Ключови фрази

16

Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
София, 22.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3095/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Н. П. срещу решение № 28/09.06.2021 г. по в. гр. д. № 113/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която решение № 260001/04.01.2021 г. по гр. д. № 509/2019 г. на Добричкия окръжен съд е отменено частично и Т. Н. П. е осъден да заплати на М. П. С. сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2019 г., до окончателното изплащане.

Ответникът по касация М. П. С. счита, че обжалваното решение е правилно.

С определение № 167/12.04.2022 г. по гр. д. № 3095/2021 г. по описа на ВКС, I-во г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният от М. П. С. срещу Т. Н. П. иск е за обезщетение на неимуществени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.08.2014 г. в гр.Добрич, при което е имало удар между управлявания от ищеца велосипед и управлявания от ответника лек автомобил.

По делото е установено, че с постановление по досъдебно производство /ДП/ № 742/2014 г. по описа на Първо РУ на МВР - гр.Добрич образуваното производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Прието е, че на 11.08.2014 г. по платното за движение на [улица]на кръстовището с [улица]бил спрял л. а. „Рено Лагуна“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от ответника, който изчаквал да преминат насрещно движещите се автомобили. Бил спрял така, че бил разположен изцяло в неговата лента за движение, като надлъжната му ос била успоредна на оста на платното за движение или според заключението на експерта е сключвал минимален ъгъл с не повече от 7 градуса на ляво. Наближавайки кръстовището на [улица]с ул. „Гривица“, велосипедът, управляван от ищеца, преминал в лентата за насрещно движение, вероятно изпреварвайки движещ се пред него автомобил. Последвал удар между предното колело на велосипеда и предната броня на автомобила в областта на предната регистрационна табела. Прието е, че правилата за движение са нарушени от пострадалия от произшествието - ищеца по настоящото дело.

По реда на чл. 53 ЗАНН, въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е издадено наказателно постановление № 150851-000421/01.04.2015 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на ищеца за нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП и е наложена глоба в размер на 30 лева, защото водачът на велосипеда не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Въззивният съд е приел, че както постановлението за прекратяване на досъдебното производство, така и наказателното постановление нямат обвързваща по смисъла на чл. 300 ГПК сила за гражданския съд.

С решение № 316578/18.01.2018 г. по гр. д. № 17125/2016 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 15.02.2019 г., ЗК „Олимпик -клон България“ КЧТ гр. София е осъдена да заплати на пострадалия на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 5 000 лева по предявен частичен от 150 000 лева иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на травматични увреждания, причинени от пътно-транспортно произшествие на 11.08.2014 г. поради виновното поведение на водача на л. а. „Рено Лагуна“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „гражданска отговорност“ със ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ, ведно със законната лихва от 11.08.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд посочил, че водачът на лекия автомобил не е бил страна по това дело и съответно не е обвързан от формираната по него сила на пресъдено нещо, но третото лице - помагач е обвързано и не би могло да възразява за липсата на извършен деликт от страна на водача на лекия автомобил.

По досъдебното производство показания са дали както ищецът, така и ответникът по настоящото дело.

Според показанията на ищеца, дадени на 11.08.2014 г. в 11.00 часа, на същата дата в 8.30 часа той се движел по [улица]към центъра, в дясната лента за движение по инерция надолу. Пред него имало автомобил, когото изпреварил и след това видял отдолу нагоре срещу него да има спрял автомобил на кръстовището, който с предницата бил насочен към [улица]. Озовал се срещу тази кола, опитал се да спре, но не успял и се блъснал в нея. След като паднал, шофьорът му помогнал, предложил да го закара в болница, обадил се на тел. 112, но той отказал. Мисли, че е виновен, защото се блъснал в спрелия автомобил в неговата лента.

Според показанията на ответника от 11.08.2014 г., 13.00 часа, на посочената дата той се движел по [улица]в дясната лента на платното за движение. Спрял пред знак № 59, тъй като искал да завие на ляво. Колата била в покой, с включен двигател, но изключена от скорост, даже бил опънал ръчната спирачка, тъй като от баира отгоре идвали доста коли, които трябвало да изчака. Колата била разположена успоредно на осевата линия, предницата била със завъртени на ляво гуми, но без да навлиза в лентата на насрещно движещите се автомобили. Изчаквал преминаващите от горе коли, когато минало едно такси и малко след него видял велосипедист, който карал силно по баира надолу. Движел се криволичейки, изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил рязко на ляво и след като преминал осевата линия, изведнъж се блъснал челно в неговия автомобил. Той не бил потеглил нито със сантиметър напред, изчаквал движещите се автомобили. Зад велосипедиста имало жълта кола, не знае дали е била такси, която преминала след удара и заминала без да спира. Слязъл от колата, попитал момчето как се чувства, дали има нужда от помощ, обадил се на тел. 112; момчето казало, че е добре и ще си тръгва. Помогнал му да се качи с колелото по баира, даже му дал 8 лева да си оправи колелото, защото то го питало какво ще прави сега, понеже се страхувало от батко си да не му се кара.

Пострадалият е депозирал показания по досъдебното производство и на 19.01.2015 г. Заявил е, че не поддържа изцяло дадените на 11.08.2014 г. показания, тъй като когато бил разпитван, не бил на себе си от уплаха, бил объркан и стресиран от станалото. На 11.08.2014 г. се спускал по баира на [улица]. Движел се в дясната лента за движение по инерция надолу, на около 0.5 метра от тротоара. Доближил кръстовище с улица, намираща се по средата на баира. Не си спомня да е изпреварвал в този момент друг автомобил, не знае защо е казал така в предния си разпит. Наближавайки това кръстовище, изведнъж видял колата, в която се ударил, поне така си спомня. Тя била с предницата към него, опитал се да я избегне, натиснал спирачки, колелото поднесло, но не успял да спре и се блъснал. Другият водач му отнел предимство, но не желае да бъде съден, а иска образуваното производство да се прекрати.

Като съпоставил обясненията на страните, дадени по досъдебното производство, въззивният съд е посочил, че вероятността за извършено изпреварване, приета в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, е единствено на база дадените от пострадалия на 11.08.2014 г. показания /водачът на лекия автомобил не е констатирал велосипедистът да е предприемал изпреварване на движещ се пред него друг автомобил, а само това, че се е движел, криволичейки, и изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил рязко на ляво и след като преминал осевата линия, изведнъж се блъснал челно в неговия автомобил/.

Пред първоинстанционния съд двукратно показания е дал св. И. П. - на 27.01.2020 г. и на 02.12.2020 г. Според тези показания на 11.08.2014 г. той се движел, управлявайки таксиметровия си автомобил, по [улица], в посока към центъра; бил с клиенти. Пътното платно било с две ленти за движение, с доста голям наклон надолу, не си спомня да е имало маркировка. Пред него в същата посока и в същата лента за движение се движел велосипедист. Движел се на около 1 метър от тротоара, не пред неговото място на шофьор, а по в дясно от него, няма спомени да е видял велосипедистът да отива към средата на пътното платно, движел се сравнително бързо. Видял тогава, че кола се движи в обратната лента за движение в посока от центъра по [улица]. Възприел този автомобил в движение, когато предприел ляв завой към едно блокче с паркинг. Този автомобил отнел предимството на велосипедиста, който се движел направо, и го ударил. Ударът бил в предната лява част на колата; видял, че велосипедистът паднал пред него. Ударът настъпил в лентата, в която се движели велосипедистът и свидетелят и където бил навлязъл другият автомобил и станал на 4-5 метра пред колата на свидетеля. Спрял, без да слиза от колата си или да общува с някои от участниците в пътно-транспортното произшествие, изчакал, за да се освободи насрещната лента от преминаващите по нея автомобили, изпреварил от ляво и продължил. Наложило се да спре и да ги заобиколи, защото ударът станал в неговата лента; другият автомобил бил почти изцяло в нея и момчето паднало там, поради което и не могъл да продължи движението си първоначално по нея.

По делото е прието заключение на единична авто-техническа експертиза, като вещото лице е дало обяснения в съдебното заседание на 09.09.2020 г. Експертът е посочил, че според огледния протокол по досъдебното производство пътно-транспортното произшествие не е запазено. В протокола липсва описание на пътната маркировка към датата на произшествието, опис на наклона на платното, снимков албум на пътното платно и на конкретните вреди по превозните средства, участвали в произшествието, от което се скриват съществени подробности за изясняване на механизма на пътно-транспортното произшествие. Ширината на пътното платно е 7 м или средно по 3.5 м за всяка лента за движение, в този участък не е имало хоризонтална или вертикална маркировка. Ако лекият автомобил е бил спрял изцяло в неговата лента за движение, при преминаване на два автомобила от по 1.7 м средна ширина /процесният автомобил е с ширина 1.77 м/ той би създавал сериозни затруднения за движението на останалите автомобили в неговата лента - два автомобила от по 1.77 м плюс 1.7 м заемат обща ширина от 3.47 м, съизмеримо с ширината на лентата за движение от 3.5 м, а при необходимо разстояние за безпрепятствено разминаване между тях и огражденията на пътното платно от 0.5 м, нужното разстояние нараства до 3 по 0.5 м плюс 3.47 м, което е равно на 4.97 м. Това предполага, че лекият автомобил „Рено Лагуна“ е препречил част от насрещната пътна лента преди удара с велосипеда, независимо от това дали е бил в спряно или не положение. Още повече, че при отсъствие на градус на завиване в позицията на автомобила, три автомобила биха се разминали безпрепятствено при ниска скорост. Лекият автомобил се е намирал в средата на пътното платно, като е заемал частично лентата за движение на велосипеда, именно поради който факт при настъпилия удар движението по улицата посока центъра е било преустановено. В обясненията на водача на лекия автомобил, според които автомобилът е бил с изключен от скорост механизъм и установен на ръчна спирачка, се открива сериозно техническо противоречие с механизма на извършване на ляв завой в натоварен градски цикъл на управление без налична отделна лента за ляв завой.

За пътно-транспортното произшествие е съставен протокол от органите на КАТ, според който лекият автомобил е бил със счупено предно панорамно стъкло и охлузвания по предния капак, а велосипедът - с изкривена предна капла и повредена спирачка. Според впоследствие събраните по досъдебното производство материали вредите по лекия автомобил са протриване и отлагане на каучук по предната регистрационна табела с начало 0.7 м в дясно от десен габарит при изглед към предната част на автомобила, завършваща на 0.92 м в дясно от десен габарит. Отлагане се проследява и над регистрационната табела в дясно от десен габарит. Счупването по предното стъкло е било на 0.97 м в дясно от десен габарит. Отлаганията са с направление от ляво на дясно спрямо движението на велосипеда при съприкосновение с предно колело на велосипеда спрямо предна броня на лекия автомобил, а счупването на стъклото е сравнително в средата на лекия автомобил към левия му преден калник. От приплъзването на удара от ляво на дясно спрямо посоката на движение на велосипеда се извежда, че автомобилът е бил под ъгъл към момента на удара. За да е налице изместване на удара към ляв калник, е необходимо автомобилът да е бил с отместване в ляво за маневра ляв завой. За велосипеда е установено изместване на кормилния механизъм в ляво - подобно отместване се установява при избутване на велосипеда в дясно и изпадане на тялото на водача в ляво по посока на вектора на предходното движение. Налице е деформация само на предния ляв телескоп на предна вилка на велосипеда, от което също следва, че към момента на удара двете пътни превозни средства са били под значителен ъгъл спрямо траекториите си на движение преди пътно-транспортното произшествие. От анализираните следи по пътните превозни средства след пътно-транспортното произшествие се установява, че категорично двете превозни средства са били под ъгъл към момента на произшествието с предна лява част на автомобила, изнесена към вътрешността на насрещната пътна лента, въз основа на което е настъпило приплъзване на велосипеда - предно колело от ляво на дясно за посоката му на движение и изпадане на тялото на пострадалия спрямо преден капак и предно панорамно стъкло. Разстоянието от средата на пътната лента на велосипедиста до десния бордюр е 1.75 м. Вероятно той се е движел около средата на неговата лента на движение. Ако лекият автомобил е бил действително спрял в неговата лента за движение и ако велосипедистът е бил навлязъл в нея и тогава се е ударил, нямаше да има конкретното изместване на двете следи от протектора на предното колело на велосипеда, нямаше да има нарушаване оста на кормилото на велосипеда и на предното колело и щеше да има оставане на пострадалия спрямо предното стъкло, като тялото би било отхвърлено в средата на пътното платно.

Според заключението механизмът на пътно-транспортното произшествие е следният: велосипедистът се е движел в средата на своята лента за движение по низходящ наклон на главна улица в посока към центъра със скорост от около 30 км/ч, като се е ударил челно в предприелия с ниска скорост маневра ляв завой към второстепенна улица и частично заел неговата /на велосипедиста/ лента за движение лек автомобил, движещ се по възходящ наклон на улицата в посока от центъра. Дълбочината на навлизане на лекия автомобил в лентата на велосипедиста с оглед събраните по досъдебното производство материали е невъзможна за определяне.

Поради оспорване на заключението на единичната авто-техническа експертиза първоинстанционният съд е назначил тричленна експертиза, вещите лица по която са дали обяснения в съдебното заседание на 12.11.2020 г. Съгласно тази експертиза механизмът на пътно-транспортното произшествие е следният: велосипедистът се е движел по низходящ наклон на главна улица в посока към центъра със скорост около 30 км/ч. Лекият автомобил се е движел в дясната лента на платното за движение в посока от центъра в близост до осевата линия между двете ленти - става въпрос за мислена осева линия, тъй като няма данни върху платното да е имало хоризонтална маркировка към датата на произшествието. На кръстовището между [улица]и [улица]лекият автомобил искал да направи ляв завой. За целта спрял възможно най-ляво в своята лента за движение, за да изчака преминаването на насрещно движещите се пътни превозни средства. Приближавайки кръстовището, велосипедистът е преминал лентата за насрещно движение, вероятно изпреварвайки движещ се пред него автомобил, след което се озовал челно пред лекия автомобил, при което последвал сблъсък между предното колело на велосипеда и предната броня на лекия автомобил в областта на предна регистрационна табела, а след удара велосипедистът е полетял към средната част на предното стъкло, като при удара то се е счупило.

Улицата е с ширина 7 м. По данни от досъдебното производство /обясненията на страните, дадени по него/ лекият автомобил е бил разположен изцяло върху неговата лента за движение, като надлъжната му ос е била успоредна на оста на пътя или е сключвала ъгъл не повече от 7 градуса. Според вещите лица лекият автомобил не е бил изцяло в неговата лента за движение, като предницата му е била с около 1-1.20 м в лентата за движение на велосипеда, но не се е движел, или ако се е движел, то е било с леко помръдване. Ако велосипедистът се е движел на около 0.5 м от бордюра, е можел да се размине, дори и ако лекият автомобил е навлязъл в неговото платно с предницата си. Можел е да се размине и ако се е движел в средата на неговата лента, т. е. на 1.75 м от бордюра. Най-правдоподобен според вещите лица е третият вариант, според който велосипедистът, наближавайки кръстовището, е предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил и така е навлязъл в насрещната лента на движение и е последвал сблъсък. Пътно-транспортното произшествие е настъпило в средата на кръстовището. Велосипедистът е могъл да го избегне, ако не е предприел изпреварване непосредствено преди кръстовището на движещ се пред него автомобил и ако съответно е възприел правилно конкретната пътна обстановка, включително наличието на автомобил, който е навлязъл с предницата си в лентата за движение на велосипедиста.

Въззивният съд, анализирайки събраните гласни доказателства, експертните заключения и обясненията на страните, дадени по досъдебното производство, е приел, че посоченият в заключението на единичната авто-техническа експертиза механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие е действителният. Посочил е, че и според двете заключения веднага след настъпване на пътно-транспортното произшествие не е бил извършен оглед, няма снимков материал, не е било констатирано действителното местоположение на лекия автомобил и велосипеда непосредствено след удара между тях /всеки от водачите е продължил движението си и оглед на пътното платно е извършен след около 5-6 часа/. Основните данни, които служат за установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие, са дадените обяснения от участниците в него, показанията на свидетеля И. Д. П. /разпитан и по досъдебното производство на 11.08.2014 г. в 12.20 ч./ и установените по-късно по досъдебното производство следи и повреждания по двете пътни превозни средства. Безпротиворечиво и двете авто-технически експертизи сочат, че не би могло да са достоверни показанията на ответника, според които към момента на удара с велосипеда е бил спрял изцяло в своята лента за движение, успоредно на осевата линия, предницата на лекия автомобил била със завъртени на ляво гуми, но без да навлиза в лентата на насрещно движещите се автомобили. Тричленната експертиза също сочи, че към момента на удара автомобилът е бил навлязъл с около 1-1.20 м. в насрещната лента за движение. Тази експертиза възприема като основен източник на достоверни данни показанията на ищеца, дадени на 11.08.2014 г., според които той е предприел изпреварване на друг лек автомобил преди кръстовището и след като го изпреварил, се озовал пред лекия автомобил на ответника и се блъснал в него. Други данни за подобно изпреварване няма, включително и в показанията на ответника, дадени на 11.08.2014 г., където той сочи, че докато чакал спрял да завие преминаващите от горе коли и ги наблюдавал, минало от горе едно такси, а малко след него бил велосипедистът, който карал силно надолу, криволичел и изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил рязко на ляво и след като преминал осевата линия, се блъснал челно в колата му, т. е. според обясненията на ответника ищецът непосредствено преди кръстовището се е движел в своята си лента за движение, когато заходил рязко наляво, преминал осевата линия и се блъснал челно в колата му. От своя страна св. И. П. в двукратно дадените показания пред първоинстанционния съд /идентични с тези, дадени по досъдебното производство/ едностранчиво сочи, че ищецът непосредствено преди кръстовището се е движел в своята лента за движение, и то пред управлявания от свидетеля автомобил.

Въззивният съд е посочил, че съвкупно горните обстоятелства правят вероятни твърденията на ищеца във вторите му обяснения по досъдебното производство, че не знае защо е казал първоначално, че е изпреварвал друг автомобил, защото бил много уплашен и стресиран от станалото. Според съда соченото психично състояние на ищеца непосредствено след произшествието се установява от дадените обяснения от ответника на 11.08.2014 г., според които ищецът бил много разстроен, питал какво ще прави сега, казал му, че се страхува от батко си да не му се кара за колелото. По тези съображения въззивният съд е приел, че не следва като основен източник на достоверни данни да се вземат показанията на ищеца, дадени на 11.08.2014 г. Поради заинтересоваността му не следва да се вземат предвид и тези, дадени на 19.01.2015 г., и по същата причина - тези на ответника, в частите им, твърдящи съответно изгодни за всеки от тях факти. Тъй като св. И. П. - незаинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК, е бил непосредствен очевидец на произшествието, станало на 4-5 м пред него, съдът приел, че следва да се кредитират именно неговите показания в частите им, кореспондиращи със заключението на авто-техническата експертиза, анализиращо съответните механизми на получените отлагания от каучук по автомобила и увреждания в резултат от удара на двете превозни средства. Посочил е, че съвкупно показанията и експертизата установяват, че велосипедистът към момента на навлизане в неурегулирано /без знаци, светофари или наземна маркировка/ кръстовище между главна и второстепенна улица се е движел в средата на своята лента за движение по низходящ наклон на [улица]в посока към центъра със скорост от около 30 км/ч, като се е ударил челно в предприелия в същия момент с ниска скорост маневра ляв завой към ул. „Гривица “ и заел частично към този момент неговата /на велосипедиста/ лента за движение лек автомобил.

Като се позовал на задълженията по чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗДвП, възложени на водачите на пътни превозни средства, въззивният съд е посочил, че, ако се приеме /според обясненията на страните и авто-техническата експертиза/, че преди да предприеме маневра „ляв завой“ от главна към второстепенна улица водачът е спрял на кръстовището и е подал светлинен сигнал за предстояща маневра „завиване на ляво за навлизане в друг път“, като е възприел ясно от преди да навлезе в кръстовището /двустранната видимост на [улица]- двупосочен път с по една лента във всяка посока, е според вещото лице 50-60 м и не е била ограничена от странични фактори/ насрещно движещия се по главния път с наклон надолу към него велосипед, то водачът на лекия автомобил е бил длъжен да го пропусне. Освен че е бил длъжен, той е имал и обективната възможност да му осигури предимство, като изчака и го пропусне в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, но не го е сторил. Спирането и подаването на светлинен сигнал за маневрата, която ще извършва, не са достатъчни за осигуряване на предимството, защото те са само първичните действия, позволяващи на водача да огледа пътната обстановка с необходимото внимание, за да направи преценката си за безпрепятствено преминаване с оглед параметрите на движението на тези участници, които имат предимство. Според авто-техническата експертиза разстоянието, от което лекият автомобил е следвало да предприеме безопасна маневра „завой на ляво“ спрямо насрещно идващите с предимство пътни превозни средства, е било не по-малко от 36-37 м, като основната техническа възможност за избягване на пътно-транспортно произшествие е да не се предприема завършване на маневрата при отстояние от идващите с предимство пътни превозни средства по-малко от горепосоченото. Въпреки че е възприел велосипедиста преди навлизането му в кръстовището, водачът на лекия автомобил е предприел маневра „завиване на ляво“, макар и с ниска скорост, като е навлязъл в кръстовището, без да му осигури предимство.

Изложените съображения са мотивирали въззивния съд да приеме, че поведението на ответника по иска е било противоправно.

Като се позовал на заключението на медицинската експертиза, въззивният съд е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от ищеца увреждания: счупване на капачетата на двете коленни стави, ожулвания по поясната област и лакътя и разкъсно-контузна рана на дясното бедро.

Съдът е посочил, че вината на ответника се предполага.

Съдът е посочил още, че при установен фактически състав на чл. 45 ЗЗД деликтната отговорност на ответника по иска следва да бъде ангажирана.

Въззивният съд се е позовал на показанията на св. С. П., които преценил съгласно изискванията на чл. 172 ГПК предвид родствената му връзка с ищеца /негов брат/, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, че на 11.08.2014 г. ищецът позвънил в дома им от домофона, защото не можел да се качи до горе, извикали „Бърза помощ“ и го взели с линейка. Пострадалият бил в болница една седмица, гипсирали двата му крака и така престоял няколко месеца; бил неподвижен, не можел да става от леглото, да се обслужва сам, майка им се грижела за него; трудно проходил, ползвал патерици, ходил на рехабилитация; започнал да ходи нормално едва през м. декември 2014 г., когато отново тръгнал на училище /учел в спортно училище, колоездене/, но трудно наваксвал с материала, не могъл да си вземе матурата. Понастоящем имал болки в коленете и затруднения с клякането, не можел да клекне до долу.

Съгласно заключението на медицинската експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание на 08.06.2020 г., лечението на получените от пострадалия увреждания - счупване на капачетата на двете коленни стави, е репозиция /наместване/ и имобилизация /обездвижване/ на ставите с гипсови шини. Продължителността на възстановителния период е около 2-3 месеца. В периода на имобилизация пострадалият е бил лишен от възможност за активни движения в коленните стави, не е могъл да се обслужва за елементарни нужди, изпитвал е значителни физически затруднения и болки. След премахване на гипсовите шини в периода на рехабилитация е могъл да се придвижва с помощни средства - патерици. Обичайно този вид травми водят до затруднение на движението на долните крайници за срок от 3-4 до 5 месеца, като и към момента на изготвяне на експертизата пострадалият е с ограничена флексия /свиване/ на коленните стави, т. е. със затруднения при клякане, което ще бъде вероятно за цял живот.

При определяне на размера на претендираното обезщетение въззивният съд взел предвид броя и вида на травматичните увреждания, възстановителния период от 3 месеца за счупванията, затрудненията в движението на двата долни крайника за срок до 5 месеца, обездвижването на пострадалия в първоначалните месеци и зависимостта от чужда помощ за ежедневните нужди - тоалет, къпане, обличане, когато е бил подпомаган от близките си, обичайните за това състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в бита, включително и предвид факта, че счупванията са и на двата крака. Съдът съобразил и обстоятелствата, че след премахване на гипса пострадалият е започнал постепенно раздвижване, придвижвал се е с патерици, провеждал е рехабилитационни процедури - лечение с нискочестотно магнитно поле, аналитична ЛФК и др., че анатомичната цялост и функциите на двата крайника са възстановени, но не в пълен обем - налице е, 6 години след произшествието, ограничена флексия. Съдът съобразил и възрастта на пострадалия към момента на произшествието - 19 години, факта, че е отсъствал от учебни занятия до началото на м. декември 2014 г., както и начина, по който събитието, с произтеклите физически травми, се е отразило на психичното му състояние - невъзможност за концентрация в училище, трудност при овладяване на материала.

Като съобразил горепосочените обстоятелства, както и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите /минимална работна заплата от 340 лева, инфлационни процеси от 0.9% за 2014 г., нарастване на цените и др./, въззивният съд е приел, че обезщетение общо в размер на 35 000 лева представлява справедлив еквивалент на претъпените от ищеца неимуществени вреди.

Възражението на ответника по иска за самоувреждане поради това, че ищецът е навлязъл в лентата за насрещно движение, въззивният съд е приел за неоснователно предвид приетия за установен механизъм на пътно-транспортното произшествие. Възражението за съпричиняване поради неупражнен родителски контрол също е прието за неоснователно, доколкото вреди се търсят лично от пострадалия, като същевременно той е бил и пълнолетен към датата на деликта. За неоснователни са приети и възраженията за съпричиняване, поддържани от третото лице-помагач, доколкото съобразно установения механизъм на пътно-транспортното произшествие ищецът не е предприемал маневра „изпреварване“ преди навлизането си в нерегламентираното кръстовище и не се е движел в непосредствена близост до друго пътно превозно средство. Що се касае до задължението по чл. 80, т. 2 ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, съгласно авто-техническата експертиза той се е движел по средата на неговата лента за движение, която е с ширина 3.5 м или на разстояние от 1.75 м от бордюра, а според показанията на св. Ив. П. - на около 1м от тротоара, не пред неговото място на шофьор, а по в дясно от него, към бордюра. Ако и обаче да се е движел на около 1 м от тротоара, съдът приел, че това не би могло да предотврати удара или да намали вредите, защото лекият автомобил е извършвал, макар и с ниска скорост, маневра завиване на ляво, навлизайки в лентата за движение на велосипедиста и после - пресичайки я.

Като се позовал на разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1/2016 от 30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 на ТР № 2/2010 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС за фактическия състав и съотношението между прякото и деликтното право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ /чл. 226, ал. 1 КЗ - отм./, съответно по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд посочил, че в случая е бил уважен предявен частичен /до размер от 5 000 лева, целият от 150 000 лева/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ против застрахователя. Ищецът не е твърдял, че до този размер от 5 000 лева претърпените вреди не са били репарирани съобразно влязлото в сила решение, по което е издаден изпълнителен лист, като в исковата молба срещу деликвента изрично е посочил, че в настоящото производство претендира разликата над сумата от 5 000 лева, която застрахователят е осъден да заплати. По тези съображения въззивният съд приел, че от деликвента вредите следва да се репарират за разликата над 5 000 лева до общия размер от 35 000 лева, или това е сумата от 30 000 лева, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Решението е неправилно.

Макар формално да е спазил изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му, въззивният съд не е оценил в пълна степен всички онези обстоятелства, които налагат в основата на решението да се постави заключението на неоспорената тричленна експертиза, а не заключението на единичната експертиза. По този начин въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, изискваща съвкупна преценка на целия доказателствен материал по начин, който да отчете както съответствията и противоречията между отделните доказателства, така и необходимостта от логична обосновка в заключенията на вещите лица.

Според заключението на единичната експертиза механизмът на процесното ПТП се състои в това, че ищецът М. П., управляващ велосипед по [улица]по посока на центъра на града със скорост 30 км. ч., по низходящ наклон, се е ударил челно в идващия насреща автомобил на ответника, изпълняващ маневра „ляв завой“, като по този начин ответникът е отнел предимството на ищеца. Според вещото лице този механизъм съответства на свидетелските показания и на настъпилите вреди по двете превозни средства. Вещото лице не може да определи дълбочината на навлизане на автомобила в лентата на движение на велосипедиста, нито пък скоростта на движение на автомобила, но счита, че със сигурност той се е движел, при това с ниска скорост. Автомобилистът е имал възможност да възприеме идващия насреща велосипедист и да не предприема маневрата ляв завой. Вещото лице не е могло да определи конкретната точка на ПТП, нито да прецени дали е било възможно велосипедистът да избегне катастрофата. Прието е обаче, че причината за ПТП е в поведението на водача на автомобила, който не е трябвало да предприема маневра „ляв завой“.

Тройната експертиза е допусната поради оспорване на заключението на първото вещо лице, включително и поради необходимостта да се отчетат показанията на участниците в произшествието, дадени в досъдебното производство. Вещите лица единодушно са приели, че е имало навлизане на автомобила в насрещната лента за движение с 1-1,20 м., но при удара той не е бил в движение, или ако се е движел, то е било само леко помръдване. Според тях произшествието не би настъпило, ако велосипедистът се е движел на 0,5 м. от десния тротоар /според повторните му обяснения в досъдебното производство/ или в средата на своята лента, на 1,75 м. от десния бордюр /според свидетеля И. П. в досъдебното производство/. В тези случаи велосипедистът е имал достатъчно пространство, за да премине в дясно от автомобила. Според тях най-вероятният механизъм на настъпване на процесното ПТП съвпада с обясненията, които самият пострадал е дал първоначално в досъдебното производство, т. е. че велосипедистът е преминал в лентата на насрещното движение, най-вероятно изпреварвайки движещ се пред него автомобил, при което е последвал удар между предното колело на велосипеда и предната броня на автомобила, в областта на предната регистрационна табела, като велосипедистът е полетял към средната част на предното стъкло и при удара то се е счупило. Вещите лица са посочили, че ударът е настъпил в средата на кръстовището. Посочили са, че скоростта на движение на велосипедиста е била около 30 км. ч. и велосипедистът е могъл да избегне конкретното ПТП, ако е възприел правилно пътната обстановка, приближаването на кръстовище и наличието на автомобил в лентата за насрещно движение, дори той да е навлязъл с предницата си в лентата на велосипедиста. Обратно - автомобилистът не е могъл да предприеме никакво рационално действие по този въпрос.

Въззивният съд се е доверил на единичната експертиза, която е съобразила единствено показанията на свидетеля И. П. за това какво се е случило. Съдът обаче не е констатирал съществените разминавания в показанията на свидетеля, дадени по досъдебното и съдебното производство. Така в досъдебното производство свидетелят е заявил, че процесният автомобил е бил спрял по баира нагоре с мигач наляво и е изчаквал, като е започнал да завива, когато велосипедистът е бил на около 20 метра от него, при което е навлязъл в лентата за насрещното движение. В съдебното заседание от 27.01.2020 г. обаче свидетелят казва друго - че преди завоя автомобилът не е спирал, а е завил в движение. В досъдебното производство свидетелят е казал, че велосипедистът се е движел в средата на платното за движение, а в съдебното заседание от 27.01.2020 г. твърди, че се е движел на около метър от десния тротоар, което е потвърдил и в съдебното заседание на 02.12.2020 г., няма впечатление да е навлизал в средата на платното. В досъдебното производство свидетелят е заявил, че заради произшествието се е наложило да спре и едва след като преместили колелото и колата, той продължил пътя си. В съдебното заседание от 02.12.2020 г. обаче сочи друго - че е заобиколил автомобила отляво, навлизайки в насрещната лента за движение. Съдът е следвало да констатира тези противоречия, преди да прецени дали да се довери на свидетеля, а оттам - и на единичната експертиза, която стъпва изцяло на неговите показания. Отделно от това - съдът е следвало да прецени дали е било възможно да настъпи челен удар между велосипедиста и автомобила, който да остави следи от каучук по предната регистрационна табела и предната браня над табелата и да доведе до счупване на предното стъкло около средата, ако ударът се е състоял на около 1 м. от десния тротоар, където според свидетеля се е движел велосипедистът, при което автомобилът, изпълняващ маневра „ляв завой“, би трябвало да е почти в перпендикулярно положение спрямо движението на велосипедиста. Освен това - според заключението на единичната експертиза велосипедистът би трябвало да е на около 36-37 метра от кръстовището, когато автомобилистът е предприел ляв завой. При такова разстояние автомобилистът е могъл да го възприеме, както и движещия се след него автомобил на свидетеля И. П.. За да предприеме при това ляв завой, ответникът е следвало да се стреми бързо да се изнесе от кръстовището, т. е. той би се движил с по-висока скорост, за да освободи лентата на движение, което не обяснява как веднага след сблъсъка велосипедистът е станал и си е тръгнал, като е отказал всякаква помощ. Самото вещо лице от единичната експертиза сочи, че автомобилистът е предприел ляв завой с ниска скорост, което е нелогично, при положение че насреща му идва велосипед и намираща се непосредствено зад него кола на свидетеля И. П..

Настоящият състав счита, че следва да се възприеме заключението на тройната техническа експертиза, което изключва вината на ответника за настъпване на процесното ПТП. Тази експертиза отчита признанията на самия пострадал, дадени в деня на произшествието - 11.08.2014 г., когато той не е имал защитно поведение, за разлика от повторния разпит на 19.01.2015 г., когато променя съществена част от показанията си и за първи път говори, че водачът на автомобила му е отнел предимството. При двата разпита обаче пострадалият е казал едно и също - че при удара предницата на колата е била към него, което изключва тезата на вещото лице от единичната експертиза, че колата е била в маневра „ляв завой“. Показанията на пострадалия от 11.08.2014 г., дадени в досъдебното производство, представляват доказателство и по настоящото дело, тъй като съдържат извънсъдебно признание на неизгодни за пострадалия обстоятелства. Съдът не е имал основание да ги игнорира с мотива, че пострадалият е бил уплашен и затова не е имал реална преценка за случилото се. Дори при една силна уплаха в деня на катастрофата пострадалият би могъл да прецени дали автомобилът му е отнел предимството или не. Подобно изявление пострадалият не е правил на 11.08.2014 г., а едва на 19.01.2015 г., когато е могъл да предприеме защитна позиция, развивайки тезата, която не се споделя дори от свидетеля И. П. във всичките му показания, че е карал велосипеда на 0,50 м. от десния тротоар. Следва да се отчете обстоятелството, че според заключението на тройната експертиза механизмът на процесното ПТП най-вероятно е този, който е разкрит в показанията на пострадалия от 11.08.2014 г. Тройната експертиза не е била оспорена от страните, за разлика от единичната. Според заключението на трите вещи лица показанията на пострадалия от 19.01.2015 г. не съответстват на механизма на ПТП и настъпилите вреди върху лекия автомобил и велосипеда. Правилно въззивният съд не е основал решението си на тези показания, но неправилно е игнорирал първите показания от 11.08.2014 г.

При тези данни по делото не може да се приеме, че е налице нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил, което да наложи извод за противоправност на поведението му. Той е изпълнил изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 37, ал. 1 ЗДвП, чл. 83 и чл. 102 ППЗДвП, като при преминаване през кръстовище при изпълнение на маневра завиване наляво за навлизане в друг път е пропуснал насрещно движещите се пътни превозни средства, които имат предимство за преминаване. Неговото местоположение на пътното платно не е нарушавало изисквания на Закона за движението по пътищата и правилника за прилагането му, като навлизането на предницата на автомобила в насрещната лента за движение на велосипедиста с 1-1,20 м. като подготовка за изпълнение на ляв завой, не представлява нарушение, тъй като е имало достатъчно място за преминаване на насрещно движещите се превозни средства. Следва да се отчете и обстоятелството, че навлизането в насрещната лента е било обективно обусловено поради ширината на пътното платно – 7 м., т. е. по 3,5 м. за всяка лента. За да може автомобилът да направи ляв завой, без на препречи пътя на движещите се в собствената му лента пътни превозни средства, се е налагало той да се изнесе максимално в ляво, като дори навлезе леко в лентата на насрещно движещите се пътни превозни средства. Това се установява и от заключението на единичната експертиза. Същевременно трябва да се има предвид и това, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, не е бил в движение при настъпване на удара, т. е. той не е представлявал източник на опасност. И на последно място – съгласно чл. 80, т. 2 ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Ако велосипедистът беше изпълнил това свое задължение, не би настъпило процесното ПТП. Според тройната експертиза произшествието не би настъпило, дори ако велосипедистът се беше движил в средата на своята лента за движение, отклонявайки се от задължението по чл. 80, т. 2 ЗДвП.

Като е приел, че вината за настъпилото ПТП принадлежи на автомобилиста, въззивният съд е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и предявеният иск по чл. 45 ЗЗД да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за всички инстанции. За първата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 3 415 лв.; за втората инстанция - 480 лв. и за производството пред ВКС - 2 635 лв., или общо 6 530 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 28/09.06.2021 г. по в. гр. д. № 113/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която решение № 260001/04.01.2021 г. по гр. д. № 509/2019 г. на Добричкия окръжен съд е отменено частично и Т. Н. П. е осъден да заплати на М. П. С. сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2019 г., както и в частта за разноските, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. С., ЕГН [ЕГН], срещу Т. Н. П., ЕГН [ЕГН], иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - счупване на лява и дясна патела, причинено при ПТП на 11.08.2014 г. в [населено място], на кръстовището на ул. “Христо Ботев“ и ул. “Гривица“, от удар между ищеца като водач на велосипед и управлявания от ответника лек автомобил „Рено Лагуна“ с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2019 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на Т. Н. П., ЕГН [ЕГН], сумата от 6 530 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „Олимпик“ АД, Република Кипър /в ликвидация/, действащо на територията на РБ чрез ЗК „Олимпик - клон България“, КЧТ гр. София.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: