Отмяна на присъда за шофиране след употреба на алкохол поради неизяснени факти

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * нарушение при формиране на вътрешното убеждение * отмяна на въззивна присъда

1

Р Е Ш Е Н И Е

№. 60169

Гр. София, 19 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 651/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. И. Д., служебен защитник на подс. Н. К., против присъда от 10. 12. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 427/2018 год. по описа на Софийски окръжен съд (СОС).

С касационната жалба и допълнението към нея са релевирани всички касационни основания като наред с това се поддържа, че атакуваният съдебен акт е необоснован. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се сочи, че делото е разгледано в отсъствие на подсъдимата без да са положени усилия за установяване на местонахождението ѝ и призоваването ѝ, а доказателствата са интерпретирани превратно, като присъдата почива на предположения. Поддържа се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е отчетено, че подсъдимата е чужда гражданка, не владее български език и не е била уведомена какви ще са последиците от отказа ѝ да даде кръв за изследване. Конкретни аргументи за явната несправедливост на наказанието не са изложени. При условията на алтернативност са направен искания за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимата, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подс. Н. К. не изразява лично становище по основателността на касационната жалба и по законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Производството по отношение на подсъдимата е проведено по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира присъдата на СОС да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 185 от 05. 12. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 606/2016 год. Районният съд – Ихтиман е признал подс. Н. К. за невиновна в това, че на 18. 05. 2016 год. около 10.00 часа на 34-ти км от АМ „Тракия“ в посока гр.С. е управлявала лек автомобил „Опел И“, с рег. № /№/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.77 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0147, проба 800, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимата и с присъда от 10. 12. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 427/2018 год. по описа на Софийски окръжен съд, е отменен. Подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение и е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Наложено ѝ е и кумулативното наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна макар и не по всички съображения, изложени в нея.

Несподеляеми са аргументите на защитата, отнасящи се до разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимата. На досъдебното производство К. е участвала лично и е посочила адрес за призоваване в България – [населено място],[жк], [улица], както и такъв в Република Турция, [населено място],[жк], [улица]/14. Още първостепенният съд е установил, че подсъдимата е напуснала и двата адреса и въпреки усилията му новото ѝ местоживеене е останало неизвестно. От своя страна въззивната инстанция е изпратила призовки до адреса в гр.П., на който живеят познати на К. – свидетелите П. и Б. Г., но опитът за пуведомяване на подсъдимата се е оказал безуспешен, тъй като призовките за всички съдебни заседания са се връщали в цялост със забележка, че лицето е непознато или че е напуснало адреса и нов такъв е неизвестен. Впоследствие е установено, че за времето от образуване на въззивното производство до постановяване на присъдата не е регистрирано влизане на подсъдимата в страната. Като е напуснала адресите, които сама е посочила по делото и не е уведомила ръководно-решаващия орган за новото си местопребиваване, Н. К. ясно и недвусмислено е манифестирала отказа си от правото си на лично участие в наказателния процес, а първостепенният и въззивният съд са направили законосъобразен извод за наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3 от НПК.

Останалите доводи в касационната жалба се отнасят до събраните гласни и писмени доказателства и техния анализ, като е поставен акцент върху обосноваността на присъдата. Настоящият съдебен състав не дължи отговор на тези възражения предвид обстоятелството, че върховната съдебна инстанция по правило не е съд по фактите, поради което и необосноваността на въззивния съдебен акт не е въздигната като самостоятелно касационно основание. Касационната проверка е лимитирана единствено до спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение и именно такова нарушение е допуснал окръжният съд.

Контролираната инстанция правилно е насочила усилията на към изясняване на противоречията в писмените доказателства, свързани с времето на извършване на проверката за употреба на алкохол с техническо средство. Извън вниманието ѝ обаче е останал друг факт с особена значимост за преценката спазен ли е редът за установяване алкохолното съдържание в организма на подсъдимата, който факт е в основата на законосъобразното приключване на делото – отказът на подс. К. да предостави кръв за изследване. В тази насока ценна информация е могла да бъде получена посредством разпита на д-р Ц. Й., който е удостоверил в талона за изпращане за изследване несъгласието на К. да даде кръвна проба. Изискванията на процесуалния закон за обективност, всестранност и пълнота са налагали да бъде изяснено кога и къде е направен отказът на подсъдимата да бъде изследвана кръвта ѝ за наличие на алкохол – дали това е сторено пред медицинското лице или Й. просто е бил уведомен от полицейските служители за него; самият отказ ясен и недвусмислен ли е бил или са съществували съмнения относно волята на подсъдимата, респ., ако е имало такива какъв е бил начинът за преодоляването им. Пак чрез разпита на посоченото лице е следвало да се установи съставя ли се някакъв друг документ, когато отказът да бъде дадена кръвна проба не е направен в здравно заведение, респ. ако такъв е съставен е можело той да бъде изискан и приложен по делото. Още пред първата инстанция е било направено искане за допускане на д-р Й. като свидетел, но районният съд неоснователно го е оставил без уважение, въпреки че приобщаването на показанията му към доказателствената съвкупност е било необходимо за разкриване на обективната истина, защото те не само биха могли да внесат яснота досежно отказа на подсъдимата да даде кръв за изследване, но и да спомогнат за преодоляване на друго противоречие в доказателствените материали, произтичащо от посочения в талона час на връчването му, който предхожда този на проверката с техническо средство. От своя страна СОС е обявил въззивното съдебно следствие за приключено без изобщо да обсъди съществувала ли е възможност за събиране на нови доказателства, посредством които да бъдат установени в тяхната цялост фактите, включени в предмета на доказване. Обстоятелството, че това искане не е било подновено пред въззивния съд, не го освобождава от задължението му сам да предприеме действия за изясняване на делото предвид разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК.

Изложеното дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение. Тези нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и имат за последица отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд без да бъдат обсъждани доводите на защитата за неправилно приложение на материалния закон.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда от 10. 12. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 427/2018 год. по описа на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.