Прекратяване на дело за обида и клевета поради изтекла давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Клевета и квалифицирана клевета * прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност * неоснователност на касационна жалба * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. София, 08 октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Вълкова КНД №707 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частния тъжител В. И. А. срещу въззивно решение №58 от 20.01.2020 г., постановено по ВНЧХД №4580/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
С присъда № 27318, постановена на 06.02.2017 г. по НЧХД №5511/2015г. по описа на Софийския районен съд, подсъдимият В. И. Г., [ЕГН], е признат за невиновен в това, че на 02.10.2014г. в [населено място], посредством писмени обяснения по дисциплинарна преписка №406/2014г. по описа на Софийски адвокатски съвет:
- с използваните изрази: „С. беше убеден, че В. не само не е луд, както всички го мислят, а е подъл убиец“, казал ми е, че официалната версия е, че единият се е самоудавил в река Искър, а другият се е самоотровил с алкохол. Казвал ми е, че към двамата В. имал жестоко отношение“ и др., публично е разгласил позорни обстоятелства по отношение на В. И. А. – престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1,т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК и
- с използвания израз „Бях убеден, че В. страда от кверулантно разстройство“, публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. И. А., в негово присъствие – престъпление по чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по така повдигнатите му обвинения с частната тъжба.
С атакуваното решение №58 от 20.01.2020 г., постановено по ВНЧХД №4580/2019 г., по описа на Софийски градски съд първоинстанционната оправдателна присъда е отменена изцяло, а наказателното производство е прекратено на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на подсъдимия Г..
В касационната жалба не се сочи конкретно касационно основание по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК, а се изразява общо недоволство от обжалвания въззивен акт. Оспорва се прекратяването на воденото наказателно производство, като се поддържа, че то лишава касационния жалбоподател А. от правосъдие и че той няма „вина“ за изтичането на абсолютната давност, за което отговорен бил единствено съдът, който забавил съдебното производство. В касационната жалба като процесуална грешка се сочи указаната в диспозитива на въззивното решение възможност за атакуването му чрез протест освен с жалба.
На тези основания се предлага оспореното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция касационният жалбоподател поддържа жалбата и синтезирано възпроизвежда основните доводи, отразени в нея.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция. Явява се упълномощеният защитник – адвокат Л. Г., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да не бъде уважавана, тъй като правилно въззивният съд е съобразил, че за всяко от конкретните престъпления, предмет на частното обвинение, е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване и наказателното производство законосъобразно е прекратено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество неоснователна.
От материалите по делото е видно, че пред въззивната инстанция делото се е развило в условията на задочно производство, в отсъствие на подсъдимия Г., тъй като същият е бил редовно призован, но не се е явил в съдебно заседание, като е бил представляван от изрично писмено упълномощен защитник – адвокат Л. Г. от САК.
В съдебното заседание, проведено на 17.12.2019 г., защитникът е заявил от името на подсъдимия, че желае да се ползва от „закона за давността“ (вж. л.23 от ВНЧХД №4580/2019г. по описа на СГС). Поради това и като е съобразил, че направеното волеизявление от защитника е в синхрон с предмета и обема на писменото упълномощаване, както и със законоустановените му правомощия за защита правата и законните интереси на подсъдимия Г., въззивният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК, тъй като срокът по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекъл. При изтичане на давността, включително абсолютната по чл.81, ал.3 вр. с чл.80 НК, като гаранция за правото на защита и съгласно чл.15, ал.3 от НПК за съда съществува задължение да разясни на подсъдимия правото по чл.289, ал.2 вр. чл.24, ал.2 от НПК да поиска продължаване на наказателното производство и постановяването на присъда. Когато обаче делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, защитникът е единствената страна, която охранява неговите интереси. В процесния случай подсъдимият се е дезинтересирал от развитието на наказателното производство, сам се е поставил в невъзможност да участва в него и да защитава лично своите права и интереси по предвидения в процесуалния закон ред. Следователно въззивният съд е нямал възможност да му разясни възможността да поиска решаване на делото с присъда при изтекла давност, ерго преценката за това дали делото да продължи или да бъде прекратено може да бъде направена валидно само от защитника. След като той е направил изрично заявление за позоваване на изтекла давност в полза на подсъдимия, решаващият съд не може да го остави без уважение с оглед разпоредбите на чл.289, ал.2 и чл.24, ал.2 от НПК само поради липсата на потвърждаването му от страна на подсъдимия, тъй като такова обективно не е могло да бъде направено поради отсъствието му в съдебното заседание пред въззивния съд. Обратното би довело до невъзможност висящо наказателно производство, водено задочно (в отсъствие на редовно призован, но неявил се в съдебното заседание подсъдим) да бъде прекратено при настъпване на условията по чл.24, ал.2, НПК, което без съмнение би увредило интересите на подсъдимия и би го поставило в неравнопоставено положение по отношение на подсъдим, чието производство се провежда присъствено.
По делото няма спор, че абсолютната давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекла предвид фактическата и правна рамка на повдигнатите обвинения, което е достатъчно основание да се прецени, че правилно постановената първоинстанционна присъда е била отменена, а воденото наказателно производство прекратено.
Въззивният съд правилно е констатирал, че за всяко престъпление, предмет на частното обвинение, е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Давностният срок, в който е можело да бъде реализирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. за клевета по пункт 1 от обвинението и за обида по пункт 2, се определя съобразно правилото в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. За всяко от двете престъпления, предмет на обвинението, в санкционната част на наказателната норма се предвижда наказание глоба и кумулативно обществено порицание. При така предвидената наказуемост възможността за наказателно преследване за тези престъпления се погасява с изтичане на срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК т. е. с изтичане на срок от четири години и шест месеца. Престъпленията, за които подсъдимият Г. е предаден на съд и за които е признат за невиновен с постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда, съобразно съдържанието на частната тъжба от касатора А. са извършени на 02.10.2014г. От този момент съгласно чл.80, ал.3 от НК е започнал да тече давностният срок за наказателно преследване. Абсолютната давност, съобразно посоченото досежно срока, е изтекла на 02.04.2019г. т.е. преди образуване на въззивното производство и преди постановяване на атакувания по касационен ред съдебен акт. Поради това касационният жалбоподател неоснователно упреква въззивния съд, че е забавил съдебното производство, както и че е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Закономерна последица при изтичането на определения в закона срок за наказателно преследване е изключването на наказателната отговорност, която не може да бъде реализирана независимо на какво се дължи изтичането на давностния срок. Дали това е станало по причина неоснователно забавено разглеждане на делото от страна на съда, както се твърди в касационната жалба или на недобросъвестното процесуално поведение на някоя от страните е без значение за основателността на жалбата, тъй като изтичането на преследвателската давност за инкриминираните деяния е юридически факт, при осъществяването на който въззивният съд е длъжен да отмени присъдата, независимо дали е оправдателна или осъдителна, както и да прекрати наказателното производство (вж. Решение №266/28.05.2009г. по н.д. №225/2009г., І н.о. ВКС). В противен случай би допуснал нарушение на закона, което ще произведе основание за възобновяване на наказателното дело.
Предвид изложеното, съдът прецени, че с отмяната на постановената присъда и прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Доводът, че посочената в диспозитива на обжалваното въззивно решение възможност за атакуването му с протест освен с жалба е несъотносим към правото на защита на касационния жалбоподател, поради което е безпредметно обсъждането му. Още повече, че по делото липсва протест и обективно такъв не може да бъде подаден законосъобразно предвид особеностите на наказателното производство от частен характер, каквото е настоящото.
С оглед резултата от касационната проверка и съгласно чл.190, ал.1 от НПК следва да бъде уважено искането на защитника за присъждане в тежест на касационния жалбоподател на направените от подсъдимия разноски пред настоящата инстанция, които видно от представените в съдебно заседание пълномощно и договор за правна защита и съдействие възлизат в размер на сумата от четиристотин лева за платено от подсъдимия на защитника адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №58 от 20.01.2020 г., постановено по ВНЧХД №4850/2019 г., по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА касационния жалбоподател и частен тъжител В. И. А. да плати на подсъдимия В. И. Г. сума в размер на 400 (четиристотин)лева, представляваща направени пред настоящата инстанция деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: