Неуважена молба за отмяна на съдебно решение при липса на нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

СОФИЯ, 16.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА НИКОВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 579/2023 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на „Калифея“ АД със седалище и адрес на управление в гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 2757/2007 г. на Окръжен съд- Пловдив. С него е потвърдено решение № 111 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 2802/2006 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „Калифея“ АД против Община Хисаря иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ сега отм./ за установяване правото на собственост на ищеца върху УПИ *** - градина в кв. ***по действащия ПУП на [населено място] с площ 3 260 кв.м и върху реална част от ПИ № ***, включен в УПИ *** - Профилакториум за ДСО „Редки метали“, - гр. Бухово, в кв. ***по плана на [населено място], която реална част е с площ 6 150 кв.м.

Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, се е снабдил с писмени доказателства, които не са му били известни и не са били известни на съда, от които се установява, че регулационният план от 1971 г. не е бил приложен по отношение на улицата между квартали ***и ***и по отношение на УПИ *** - градина в кв. ***и УПИ *** - Профилакториум за ДСО „Редки метали“- Бухово. Според молителя това обстоятелство е от съществено значение за изхода на спора за собственост, тъй като от представените с молбата за отмяна доказателства следва извод, че имот № ***граничи от юг с Профилакториум на МВР, а не с нереализирана улица, респ. че спорните имоти са част от терена с площ 60 210 кв.м, внесен като непарична вноска в капитала на дружеството при неговото учредяване.

В отговор на молбата за отмяна ответната страна Община Хисаря изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 2802/2006 г. по описа на Районен съд - Пловдив е било образувано по предявен от „Калифея“ АД против Община Хисаря положителен установителен иск за собственост на УПИ *** - градина в кв. ***по ПУП на [населено място], целият с площ 3260 в.м, и реална част от ПИ № ***, включен в УПИ ***- Профилакториум за ДСО “ Редки метали“- Бухово в кв. 40 по плана на града, която реална част е с площ 6 150 кв.м. Претендираното право на собственост ищецът е обосновал с твърдението, че процесните имоти са били кооперативна собственост, възстановена на ЦКС на основание § 1 от ДР на ЗК/ 1991 г./, и впоследствие внесени от ЦКС като апортна вноска в капитала на учреденото от ЦКС и „Специализирани болници за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД лечебно заведение с наименование „Специализирана болница за рехабилитация- Калифея“ АД.

Спорен по делото е бил въпросът дали ЦКС е бил собственик на процесните терени към момента на апортирането им в капитала на учреденото съвместно акционерно дружество. За изясняване на този въпрос е била назначена съдебно-техническа експертиза, която е проследила техния кадастрален и регулационен статут. Въз основа на това заключение е прието, видно от мотивите на първоинстанционното и въззивното решение, че „по регулационен план на [населено място] от 1957 г. върху площта на редица, вероятно отчуждени частни имоти, и върху площта на старо гробище, са били отредени парцели *** - балнеосанаториум на трудещите се селяни в кв. ***; парцел *** - балнеосанаториум на трудещите се селяни в кв. ***, парцел *** - за градина в кв. ***и парцел ***- балнеосанаториум на МВР в кв. ***. Всеки един от парцелите е единствен в съответния квартал. Между тях е било предвидено да бъдат реализирани улици. На кадастралната основа на следващия план от 1971 г. е бил заснет имот с пл.№ ***с площ 60 210 кв.м, в границите на който попадат бивши парцели *** в кв. ***, парцел *** в кв. ***и парцел *** в кв. ***. Южната граница на имота съвпада с оградата на балнеосанаториума на МВР. В границите на този имот не са били реализирани предвидените по плана улици . Части от площта му са включени в три парцела: *** - балнеосанаториум на трудещите се селяни, идентичен с парцели *** в кв. ***и *** в кв. ***; парцел *** - градина в кв. ***и парцел ***- Профилакториум на ДСО „Редки метали“ в кв. ***. Било е предвидено между кв. ***, обемащ единствено парцел ***- балнесанаториум на трудещите се селяни, и кв. ***да бъде осъществена улица, идентична с тази между парцели *** в кв. ***и кв. ***и парцел *** - градина в кв. ***по предходния план. Дворищната регулация по плана от 1971 г. отчита реализирането на функционално свързан комплекс от сгради в бивши парцели *** в кв. ***и в кв. ***, предназначени за балнеосанаториум на трудещите се селяни, липсата на реализирани на място улици между тези парцели, както и факта, че мероприятието, за което бил отреден бивш парцел *** в кв. ***, не е било осъществено “.

Въз основа на това заключение първоинстанционният съд е приел, че на основание реституция ЦКС не може да се легитимира като собственик на площта извън границите на парцел *** в кв. ***, която приблизително 51 350 кв.м, колкото е апортната вноска на земя в капитала на Специализираната болница за рехабилитация- Калифея“ АД по решението за регистрация на това дружество. Парцели *** и ***в кв. ***никога не са били предоставяни за стопанисване и управление на ЦКС или на друга социалистическа организация, поради което никой от учредителите на ищцовото дружество не би могъл да претендира някакви права върху тези имоти. По тези съображения е отхвърлил иска за собственост.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че в полза на ЦСК са възстановени само сградите, в които се помещават нефрологичното и гастроентерологичното отделение на санаториума, но не и теренът, върху който са построени.

Този извод не е споделен от касационната инстанция. С постановеното от нея решение № 678 от 24.09.2009 г. по гр.д. № 2655/2008 г. е прието, че прилежащата площ към сградите на двата санаториума е придобита от ЦКС на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС/ ред. преди отмяната в ДВ бр. 96/1999 г./, но спорните два имота не съставляват прилежащ терен и не са придобити от кооперативната организация, поради което и внасянето им в капитала на дружеството като непарична вноска не е породило вещноправно действие, и доколкото апортът представлява деривативен способ за придобиване на права, ищецът не се легитимира като техен собственик. По тези съображения е потвърдила въззивното решение.

В обобщение на изложеното се налага извод, че при разглеждане на делото в инстанциите по същество обстоятелствата, че по плана от 1971 г. южната граница на имот пл.№ ***съвпада с оградата на балнеосанаториума на МВР, както и че улицата между кв. ***и кв. ***не е била реализирана, са били установени чрез назначената по делото съдебно - техническа експертиза. Поради това тези обстоятелства не са нови по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като вече са били включени в доказателствения материал по делото посредством изслушано експертно заключение, което е проследило кадастралния и регулационния статут на спорните имоти по действащия към момента на висящността на спора кадастрален и регулационен план, одобрен през 1971 г., и предходния план от 1957 г. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства - АДС № 498/ 20.02.1971 г., АДС № 757/20.08.1984 г. и писмо изх. № СТ-1162-03-35 от 06.07.2022 г. потвърждават констатациите на вещото лице, а не установяват нови факти и обстоятелства досежно южната граница на заснетия в плана от 1971 г. имот пл.№ ***и нереализирането на предвидената по плана улица, които да са останали неизвестни за страните и съда, и не са могли да бъдат съобразени при разрешаване на материалноправния спор.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

С оглед този изход на делото ответникът по молбата за отмяна Община Хисаря има право на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК. По делото са представени доказателства, че за осъществяване на процесуално представителство Община Хисаря е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 14 253 лв. От страна на молителя своевременно до приключване на устните състезания е направено възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като съобрази материалния интерес на делото /230 527 лв./, неговата фактическа и правна сложност, обема на извършените от процесуалния представител на община Хисаря правни действия, изразили се в подаване на отговор на молбата за отмяна с подробни и аргументирани доводи относно нейната допустимост и основателност, явяване в открито съдебно заседание и изготвяне на писмена защита, съдържаща обсъждане на представените с молбата за отмяна писмени доказателства и значението им за изхода на спора за собственост, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, поради което няма основание за неговото редуциране.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 508050 от 07.10.2022 г., подадена от „Калифея“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 134 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 2757/2007 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 111 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 2802/2006 г. на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Калифея“ АД , ЕИК 115621918, да заплати на Община Хисаря сумата 14 253 лв. /четиринадесет хиляди двеста петдесет и три лв./ представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: