Отмяна на влязло в сила решение поради ненадлежно призоваване на ответник в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 346

София, 08.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 150/2026 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Подадена е молба от Д. Г. Д., чрез адв. В. С., за отмяна на влязло в сила решение № 4129 от 19. 11. 2024 г. по гр. д. № 15132/2023 г. по описа на РС – Варна, 7 състав, с което е допусната, на основание чл. 34 ЗС, делба между Н. Х. С. и Д. Г. Д. на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] - при дялове 2/3 ид.ч. за Д. Д. и 1/3 ид.ч. за Н. С., на сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] – при дялове 2/3 ид.ч. за Д. Д. и 1/3 ид. ч. за Н. С., на сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] – при дялове 1/3 ид.ч. за Д. Д. и 2/3 ид. ч. за Н. С. и сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] – при дялове 1/3 ид.ч. за Д. Д. и 2/3 ид. ч. за Н. С..

Молителят Д. Г. Д. е поискал отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е бил уведомяван и призоваван за образуваното делбено производство и е бил лишен от възможността да участва в същото. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ГПК, независимо от наличие на достъп на връчителя до пощенската кутия, същият не е пуснал уведомлението по чл. 47 ГПК в пощенската кутия на адреса на молителя в България и невярно е удостоверил, че такава липсва на адреса. Това довело до невъзможност ответникът да узнае, чрез свои близки (дъщеря си, която посещавала адреса редовно) за воденото производство Твърди, също, че от години живее и работи във Франция, където му е и настоящият адрес.

С писмен отговор, подаден от ответницата по молбата Н. Х. С., чрез адв. Б. Б., е изразено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 476 от 02. 02. 2026 г. по гр. д. № 150/2026 г. на ВКС, 1 г.о.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото.

В случая, исковото производство е имало за предмет предявен от Н. Х. С. против Д. Г. Д. иск за делба на описания по-горе наследствен имот – поземлен имот и сгради.

На ответника Д. Г. Д. са изпратени копия от исковата молба с приложенията и съобщение за възможността да подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок от получаването им на постоянния адрес в Република България – [населено място], [улица]. Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване на призовкаря при РС – Варна Р. К., че на посочения адрес къщата е необитаема и по сведение на И. И., пълнолетен, съсед, лицето и семейството му са на работа в чужбина от години и не се знае кога ще се върнат в България. При тези данни съдът, с разпореждане № 5821/09. 02. 2024 г., е разпоредил да се залепи уведомление на посочения в исковата молба адрес на ответника, на основание чл. 47 ГПК. С разписка от 14. 02. 2024 г. призовкарят Р. К. е удостоверила, че уведомление е залепено на 14. 02. 2024 г. на входната врата на къщата. Отбелязано е, също, че на адреса „няма пощенска кутия“. В 14 дневен срок съобщенията и книжата не са били потърсени.

В изпълнение на задължението си по чл. 47, ал. 3 ГПК съдът е извършил служебна справка за постоянния и настоящ адрес на лицето, от която е установено, че от 12. 03. 2010 г. настоящият адрес на Д. Г. Д. е във Франция. Съдът не е предоставил възможност на ищцата да посочи известен адрес на ответника във Франция, евентуално – да декларира, че адресът му във Франция е неизвестен. Приел е, че ответникът е редовно призован и с разпореждане от 5. 03. 2024 г. е предоставил възможност на ищцата да внесе депозит за заплащане на възнаграждение на особен представил, назначил е за особен представител на ответника посочения от АК – Варна адвокат и е провел исковото производство с участието на особения представител на ответника.

Ответницата по молбата за отмяна не оспорва твърдението на молителя, че на вратата на къщата по вписания в регистъра постоянен адрес има достъпна пощенска кутия, както и че удостоверяването на призовкаря в обратен смисъл не отговаря на истината. В подкрепа на този факт са представени и снимки от 2012 г. и от 2022 г. от достъпна за граждани сателитна карта на [населено място], от адрес [населено място], [улица].

Като съобрази изложените по-горе факти, настоящият състав намира, че правото на молителя – ответник по иска за делба да участва в делбеното производство лично или чрез упълномощен процесуален представител е нарушено по следните съображения:

На първо място, от служебно извършената от съда, на основание Наредба № 14/18. 11. 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – НБД“Население“, справка е установено, че посоченият в исковата молба адрес на ответника не съвпада с настоящия му адрес, който от 12. 03. 2010 г. е във Франция. При тези данни съдът е следвало да предостави възможност на ищцата да посочи адрес за призоваване на ответника във Франция, евентуално – да потвърди с декларация, че не й е известен адресът му във Франция (на основание чл. 48 ГПК).

При наличие на известен адрес във Франция, призоваването му е следвало да се извърши на настоящия адрес във Франция, по реда на Регламент/ЕО/ № 1393/2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.

В случай, че ищцата декларира, че адресът на ответника във Франция й е неизвестен, то призоваването следва да се извърши по реда на чл. 48 ГПК, чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. Когато посоченото като ответник физическо лице е декларирало пред българската администрация настоящ адрес в чужбина, то всъщност е декларирало, че местопребиваването му не е на територията на страната. В този случай няма значение обстоятелството, че същото лице има постоянен адрес в страната, тъй като такъв адрес то е административно задължено да посочи, съгласно чл. 90, ал. 1, вр. чл. 93, ал. 2 от ЗГР , и са налице основания за прилагане на чл. 48 ГПК ( определение № 649/22.11.2010 г. по ч. гр. д. № 631/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 85/4.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 80/6.04.2016 г. по гр. д. № 6156/2015 г. на ВКС, 3 г.о. и др.).

В случай, че не процедира по посочения начин, съдът допуска съществено процесуално нарушение, което е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението. В този смисъл са решение № 149 от 12. 06. 2014 г. по гр. д. № 1859/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 306 от 4. 12. 2015 г. по гр. д. № 5240/2015 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 18 от 4.02.2020 г. по гр. д. № 4328/2019 г. на ВКС, 3 г.о. и др.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК – уведомлението по чл. 47 ГПК не е пуснато в пощенската кутия на входната врата на къщата на постоянния адрес, въпреки наличния достъп до същата. Разпоредбата на чл. 47 ГПК е процесуална норма, обезпечаваща участието на ответника в процеса, и неспазването й поражда вероятност решението да е неправилно.

Влязлото в сила решение по допускане на делбата следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав, от етапа връчване на препис от исковата молба с указания за възможността за отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Въпросът за отговорността за разноските в производството по отмяна следва да се реши с решението по съществото на спора, съотв. с друг приключващ исковото производство съдебен акт, по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, решение № 4129 от 19. 11. 2024 г. по гр. д. № 15132/2023 г. по описа на РС – Варна, 7 състав, и ВРЪЩА делото на РС – Варна за ново разглеждане от друг състав, от етап връчване на исковата молба с приложенията към нея, с указания за възможността за отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: