Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа по справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * неимуществени вреди

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

[населено място], 25.03.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1416/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. против решение № 44/09.02.2024 г. по в.т.д. № 627/2023г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 224/04.07.2023 г. по т.д. № 180/2022г. на Старозагорски окръжен съд и е отхвърлен предявения от касатора иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане на сума над размера от 30 000 лева до претендираните 50 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, в причинност с ПТП от 07.06.2020 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторът намира присъденото обезщетение несъответно на понесените вреди – физическите и емоционални болки и страдания, както и на съдържанието на лечението и продължителността на възстановяването. Счита, че е подходено формално и необосновано, без анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, при неотчитане характера и тежестта на уврежданията, продължителното и непълно възстановяване и съпътстващите ги болки и страдания с последиците им за пострадалия – в личен – физически и емоционален, социален и битов план. Касаторът счита, че не са отчетени адекватно изживените неудобства и стрес, както и сериозността на полученото в резултат на произшествието травматично увреждане на коляното и настъпилата негативна промяна в професионалния и социалния му живот, вкл. с оглед възрастта /49 години/ към момента на увреждането. Намира, че определеният размер не е съобразен с конкретните обществено – икономически условия към момента на увреждането, критерий за които са лимитите на застрахователна отговорност.

Ответната страна – „ОЗК–ЗАСТРАХОВАНЕ“АД – оспорва касационната жалба и счита несъстоятелни доводите на касатора, за несъобразени в достатъчна степен всички релевантни обстоятелства, за определяне на справедливо обезщетение. Подчертава, че направеният от съда анализ на относимите критерии – характера на увреждането, начина и обстоятелствата на извършването му, времетраеното на възстановителния процес, възрастта, трудовата ангажираност на пострадалия, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането – са съобразени със съдебната практика на върховната инстанция. Оспорва залегналите в касационната жалба доводи, за значимост на обстоятелството за непълното възстановяване на ищеца. Акцентира на неспазвани лекарски препоръки за контролни прегледи, както и на назначения при изписването режим, с което поддържа възражението си, че ищецът сам е добринесъл за продължителното си и трудно възстановяване. Оспорва и поддържаните оплаквания за разстройство на психиката, като недоказани.

С определение № 3182/29.11.2024г. касационното обжалване е допуснато по въпроса „за приложението на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД - при съобразяване на всички относими обстоятелства и събрани доказателства, вкл. в съвкупност, и мотивирано обосноваване размера на дължимото обезщетение, в съответствие със значението и приноса на всяко от установените релевантни обстоятелства, спрямо вида, съдържанието, интензитета и продължителността на търпимите от пострадалия болки и страдания„. Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК , с ППВС № 4/1968 г. и решения по т.д. № 1905/2020 г., т.д.№ 1920/2020 г., т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. , т.д.№ 889/2020 г. и т.д. № 1221/2020 г. на І т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :

С исковата молба К. И. Б. твърди, че на 07.06.2020 г., в резултат нарушаване правилата за движение по пътищата от Н. И., е настъпило ПТП, от което търпи телесни увреждания : контузия на дясно коляно с разкъсване на вътрешния минискус на дясната колянна става, контузия на главата с кръвонасядания по челото и лекостепенно мозъчно сътресение, проявено с главоболие, гадене и световъртеж. Ищецът твърди, че в резултат на травмата е претърпял операция на менискуса на дясното коляно, като продължително време бил обездвижен, в който период изпитвал силни болки и разчитал на свои близки за задоволяване на елементарните си нужди. При операцията /артроскопия/, извършена около два месеца след ПТП, била отстранена част от менискуса. Твърди, че в резултат на това били засегнати неговата работоспособност и жизненост. За период от над 6 месеца не можел да извършва тежък физически труд, какъвто изисквала професията му на строител, което му причинило и емоционални страдания, поради факта, че като мъж в активна възраст и глава на семейството е бил неспособен да работи и да го издържа през това време. Нарушена била социализацията му, чувствал се безполезен и в тежест на близките си, сринало се самочувствието му. Твърди, че затрудненията в движението на долния крайник продължават и към момента на предявяване на иска, а травмата продължава да напомня за себе си с болки в дясното коляно при промяна на времето и при сериозно физическо натоварване. Тази фактическа обстановка, според ищеца, обуславя справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.

Ответникът не е оспорвал фактическия състав на деликта, при наличие и на влязла в сила присъда срещу делинквента, с обвързваща гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК. Оспорил е, съобразно представените писмени доказателства /медицински документи/, че твърдените телесни увреждания / конкретно на менискуса / са в причинност с ПТП от 07.06.2020г..Акцентира на обстоятелството, че ищецът е постъпил за болнично лечение едва на 19.08.2020г., а непосредствено след ПТП в медицинското заведение не е констатирано разкъсване на вътрешен / медиален / менискус в дясна колянна става. Ответникът счита, че с оглед упражняваната от ищеца професия, е напълно възможно увреждането да е настъпило предходно или последващо ПТП. Възразил е, че с неспазване предписанията на медицинския персонал, за активно проследяване на здравословното му състояние след изписване от лечебното заведение и непроведени допълнителни възстановителни процедури – рехабилитация, кинезитерапия и пр., ищецът сам е допринесъл за продължителността на периода на възстановяването си и съпътстващите го страдания. Оспорил е и размера на обезщетението, като прекомерен.

Пред първоинстанционния съд са изслушани СМЕ и свидетелски показания /св. Б. и св. Г./. СМАТЕ категорично приема, че разкъсването на вътрешния медиален менискус на дясната колянна става е в пряка причинност с ПТП, както и че въпреки проведеното лечение няма пълно възстановяване на колянната става. От данни за преглед на пострадалия и рентгенография от 20.02.2023 г. , експертизата установява / към 27.02.2023 г. / болезненост в дясно коляно и дясна тазобедрена става , ограничена флексия на дясна колянна става с дефицит от 10 %, силно затруднено клякане и изправяне от клек, накуцваща походка, макар без помощни средства. При оперативна интервенция – артротомия - е била отстранена част от увредения медиален менискус. В експертизата е посочено, че до момента на ПТП няма регистрирани оплаквания на ищеца по отношение на опорно – двигателния апарат. Няма и данни за провеждани последващи рехабилитации и/ или физиотерапия.

Свидетелката Б. Б., живееща на семейни начала с ищеца, споделя че непосредствено след ПТП К. е останал в болница за няколко дни, предвид полученото комоцио, а след изписването му, с оглед същото, трябвало да лежи и да не гледа телевизия цял месец. Свидетелката твърди, че от самото начало кракът му бил подут, но го лекували в домашни условия – с компреси, като през първите два месеца нямало подобрение. След това постъпил в болница за три дни, а след излизането ползвал патерици за придвижване. Оттогава свидетелката твърди, че К. не се чувства добре, изпитва болки, не може да работи по професията си / строител /, изнервен и напрегнат е, често получава паник атаки – 3-4 пъти в месеца. Кракът му продължава да отича, не може да го сгъва, не ползва помощни средства за придвижване, но видимо куца, продължават и болките, макар и не така силни. Свидетелката твърди, че никой не им е препоръчвал физиотерапия, а за рехабилитация – дори да са я препоръчали, не разполагат със средства.

Свидетелят Д. Г., познат на ищеца, потвърждава че след ПТП К. „ не е човекът, който беше „. Един – два месеца трябвало да лежи на тъмно, да не гледа телевизия, да си почива. По-късно оперирали коляното му, но и след операцията му е много трудно – не може да работи и го тормози мисълта, че не може да осигури средства на семейството си, а обратното - дъщеря му / на 25-26 г./, която сама се нуждае от помощ, го издържа. Бил мъж „канара“, а сега - куца, не може да клекне, трудно и с помощ се изправя, психически е травмиран от неработоспособността си.

От изслушаните и кредитирани гласни доказателства първоинстанционният съд е заключил, че е налице промяна във физическото и в психическото състояние на ищеца - паник атаки, социална изолираност, трудова неангажираност. След ПТП ищецът не можел да участва във финансовата издръжка на семейството, което се отразило негативно на неговата самооценка и душевен мир. При всички тези данни, съдът определил за справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата от 50 000 лева.

Въззивният съд, сезиран по жалба на застрахователя, е отменил решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в размера над 30 000 лева / потвърдил е за разликата над 24 500 лева и до 30 000 лева, тъй като застрахователят не е обжалвал до размера от 24 500 лева, за който първоинстанционното решение е влязло в сила /. Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства. За да определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликта болки и страдания съдът е посочил, че съобразява: претърпените травми, съществени от които се явяват мозъчното сътресение и скъсания менискус на дясно коляно, заради което ищецът е претърпял операция; интензитета на болките и страданията във физически и емоционален план; безспорния и ненуждаещ се от доказване факт, че всяко ПТП е изключително стресиращо за пострадалия; обстоятелството, че и към настоящия момент ищецът не е напълно възстановен и е прогнозирана невъзможност да възстанови движението на крака си напълно; обстоятелството, че бил възпрепятстван да реализира доходи от работа в строителство. Всичко това, в неговата целокупна преценка довело съда до извода, че сумата от 30 000 лева е адекватна компенсация за претърпените неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП. Отхвърлено е възражението,че пострадалият сам е препятствал бързото си и адекватно възстановяване, поради непроведени рехабилитация и физиотерапия, с оглед обстоятелството, че ищецът не бил насочен към такива.

По правния въпрос:

В създадена задължителна и казуална съдебна практика на касационна инстанция, която настоящият състав напълно споделя - ППВС № 4 от 23.12.1968г. и решения по чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора – е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени при деликт телесни увреждания на едно лице, следва да бъдат взети предвид всички, значими за определяне съдържанието и последиците на конкретното увреждане, обстоятелства, съобразно особеностите на конкретния случай, в това число, но не само - характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, трайни остатъчни последици, а също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

Както е прието в решение по т.д.№ 1221/2020 г. на І т.о. на ВКС, обосновало допълнителния селективен критерий, споделяно последователно във формираната от Върховен касационен съд, вкл. от настоящия състав, практика по приложението на чл. 52 ЗЗД : Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се определи справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.

По съществото на касационната жалба :

Макар въззивният съд да е съобразил всички събрани и относими доказателства – СМЕ и свидетелски показания, и в съответствие със съдържанието им да е извел релевантните за размера на обезщетението критерии, не е мотивирал адекватността на определения от него – особено в хипотезата на значително занижаване, спрямо определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението - с последиците им за физическия, емоционален и социален статус на пострадалия, вследствие претърпените увреди. Така съдът не е отчел, че освен обременителното травмиране на менискуса, значителни притеснения и неудобства ищецът е претърпял и от полученото мозъчно сътресение, за което е следвало да спазва стриктен и ограничителен домашен режим на легло, за период от около 2 месеца. Същото е отчетено само като увреждане, но не и с последвалите от това ограничения за пострадалия, вкл. в аспект на принудителна изолация от присъщата му социална среда извън дома и лишаване от обичайни дейности / гледане на телевизия /. Не е отчел в достатъчна степен неудобствата от продължителната нужда от чужда помощ за ежедневните нужди на ищеца, както и че за период от половин година / съобразявайки изявлението в исковата молба, макар свидетелите да твърдят и по-дълъг период / е бил лишен от възможността да упражнява тежък физически труд, присъщ за професията му на строител. Не е отчетено, че и към февруари 2023г., т.е. повече от 2 год. и половина, ищецът изпитва затруднения в придвижването - куца, трудно кляка и се изправя, което обективно затруднява възможността му да упражнява предходната си професия. Нещо повече, свидетелите потвърждават, че това е и причината да не работи по професията си, от което страдал емоционално, чувствайки се безполезен за семейството си. Само в такъв аспект – травмиращи ищеца емоции от състоянието му на непълноценност и зависимост / без доказани по надлежен начин травми на психиката / би могло да се обсъждат „трудовата му неангажираност„ и „невъзможността да получава доходи„, каквито критерии са посочили предходните инстанции и които – така формулирани – са относими към обезщетяване на имуществени вреди. Не са съобразени продължаващите болки при промяна на времето и при сериозно физическо натоварване, наред с преждепосочените ограничения, вкл. ограничена флексия в колянна става с дефицит 10 %. Въззивният съд е следвало, преди всичко, да обоснове занижаването на определения от първоинстанционния съд размер с конкретни, неправилно съобразени от същия критерии или надценени с последиците си за ищеца такива. Липсата на подобно обосноваване лишава от мотиви занижаването, доколкото решението на първоинстанционния съд съблюдава същите критерии.

Отчитайки в съвкупност горепосочените проявления на травматичните увреди, в аспект на младата и трудоспособна възраст на ищеца и съобразно социално-икономическата конюнктура към момента на увреждането, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 50 000 лева се явява обосновано от доказателствата, като отговарящо на обществената представа за справедливост.

С оглед изхода на спора ще следва да се отмени въззивното решение и в частта, с която частично са ревизирани присъдимите на ищеца разноски за първоинстанционното производство, както и да се присъдят такива за въззивна и касационна инстанция :

С първоинстанционното решение са присъдени на процесуалния представител на ищеца - адв. Д. Ш., представлявал го по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение от 2 060,20 лева, отменено с въззивното решение за разликата над 1 460,20 лева. С оглед възстановяване на правния резултат от първоинстанционното решение, следва да се отмени въззивното и в тази му отменителна част, с характер на определение по отговорността за разноски. С въззивното решение е присъдено на адв. Ш. - поради частично потвърждаване на първоинстанционното решение, за разликата над 24 500 лева и до размера от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди - адвокатско възнаграждение в размер на 880 лева. Не е оспорено за прекомерно от ответника. При защитен материален интерес от 20 000 лева, съобразно правната сложност на делото във въззивна инстанция, в която не са събирани нови доказателства и защитата е била ограничена до правни доводи, ползвайки като ориентир твърдата ставка по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира за обоснован размер от общо 2 000 лева - адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция или следва допълнително да се присъдят 1 120 лева. Същият размер - от 2 000 лева – настоящият състав определя за осъществената защита на ищеца в касационна инстанция, като отчита спецификата на производството в неговите две фази.

Ще следва ответникът да бъде осъден за заплащане на държавна такса за касационното обжалване, в размер на 430 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 44/09.02.2024 г. по в.т.д. № 627/2023г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която, след отмяна на решение № 224/04.07.2023 г. по т.д. № 180/2022 г. на Старозагорски окръжен съд, е отхвърлен предявения от К. И. Б., с ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК[ЕИК], за заплащане на сума над размера от 30 000 лева и до претендираните 50 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, в причинност с ПТП от 07.06.2020 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, както и в частта, в която е отменено решение № 224 /04.07.2023 г. по т.д.№ 180/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, за присъждане на процесуалния представител на ищеца - адв. Д. П. Ш., САК, на адвокатско възнаграждение над размера от 1 460,20 лева и до размера от 2 060,20 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на К. И. Б. допълнително сума в размер на 20 000 лева / общ размер на присъденото обезщетение - 50 000 лева / - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, в причинност с ПТП от 07.06.2020 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил , ведно със законната лихва върху същото от 28.10.2020 г. до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на процесуалния представител на К. Б. – адв. Д. П. Ш. – допълнително адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, в размер на 1 120 лева / общ размер на възнаграждението 2 000 лева /, както и възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в общ размер от 430 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: