Изисквания при задължаване за звукоизолираща ограда заради кучешки лай

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50110/2022 г.

гр. София, 20.01.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4712 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 261272 от 25.02.2021г. по гр.д. № 13630/2019г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено решение № 177960 от 28.07.2019г. по гр. дело № 10034/2018г. на Софийски районен съд и е постановено ново решение за осъждане на С. Й. Д. на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията си, с които без основание пречи на ищцата М. М. Р. да упражнява правото си на собственост, като изгради за своя сметка акустична/звукопоглъщаща ограда в своя имот, в [населено място], район „П.“, [улица]в частта, която е разположена срещу имота на ищцата.

Касационната жалба е подадена от ответника С. Й. Д., чрез пълномощника адв. М.. Поддържа се, че решението по иска по чл.109 ЗС, с което е осъден да изгради акустична звукоизолираща преграда, е нищожно и недопустимо. Волята на съда е неразбираема, не е ясно какво точно следва да извърши ответника; съдът е излязъл извън искането на ищцата и извън рамките на закона. Твърди се, че не съществува нормативно определено задължение за собствениците на кучета да изграждат в имотите си акустични/звукопоглъщащи огради.

Ответницата по касационната жалба М. М. Р. не изразява становище.

С определение №174 от 28.04.2022г. е допуснато касационно обжалване на решението за преценка на допустимостта на постановения от съда диспозитив за осъждане на ответника за изгради звукопоглъщаща ограда между своя имот и този на ищцата, без да са посочени конкретни параметри на тази мярка и без предварително да е изяснено какви ще са последиците от изграждането на такава ограда и дали по този начини ще се постигне преустановяване на твърдяното от ищцата неправомерно въздействие върху собствения й имот и по-конкретно върху необезпокояваното му ползване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

С решението по иска по чл. 109 ЗС е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск и е постановено уважаването му като ответникът е осъден да преустанови действията си, с които без основание пречи на ищцата М. М. Р. да упражнява правото си на собственост, като изгради за своя сметка акустична/звукопоглъщаща ограда в своя имот в [населено място], [улица] частта, разположен срещу имота на ищцата. Въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищцата е нарушено от неоснователни действия на ответника, изразяващи се в създаден ежедневен шум от лай на кучета, отглеждани в двора на ответника, който на моменти значително надвишава допустимите нива и създава постоянен дискомфорт на ищцата и пречи на спокойно ползване на собствения й имот.

С исковата си молба М. Р. е претендирала задължаване на ответника да изпълни необходимите мероприятия /изграждане на звукоизолираща преграда/, нужни за ограничаване на нивата на генерирания от собствените му животни шум. В уточнение на исковата молба от 14.03.2018г. е заявено, че искът е негаторен и се иска ответникът да бъде задължен да прекрати своето неоснователно противоправно действие, изразяващо се в неполагане на необходимите и нормативно установени грижи за отглежданите от него кучета, в резултат на което те произвеждат прекомерни нива на шум, замърсяват околното пространство и пречат на ищцата да упражнява пълноценно своето право на собственост; отново е поискано изграждане на подходяща и функционираща звукоизолираща преграда между имотите, която да направи възможно нормалното ползване на имота й по предназначение. Преди приключване на устните състезания пред първата инстанция, при предложение за доброволно уреждане на спора, ищцата е заявила, че не може да каже какво точно трябва да се извърши, за да се постигне търсения от нея ефект. В рамките на устните състезания пълномощникът й е поискал ответникът да бъде осъден да предприеме адекватни действия. Въззивният съд е оставил исковата молба без движение като е дал на ищцата указания да уточни в какво точно се състои искането й за защита по чл. 109 ЗС. В съдебното заседание на 03.11.2020г. пълномощникът й е заявил, че ответникът трябва да отстрани действията, с които пречи на ищцата, чрез изграждане на шумоизолираща преграда.

Установено е, че ищцата М. М. Р. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица] от 2011г. живее постоянно в него заедно със семейството си. Съседен е имотът с административен адрес [населено място], [улица], в който живее ответникът С. Й. Д.. Същият обитава трети етаж от фамилна къща, като на останалите два етажа живеят майка му и брат му Р. Д. със семейството си. Имотът на ищцата е ограден с плътна ограда с височина 2,20 м. Съществува наклон на терена, в който се намират двата имота, като този на ищцата се намира в по-ниската част и има директна видимост от помещенията на втория етаж към двора на ответника . От представените писмени и гласни доказателства по делото е установено, че в двора на имота, където живее ответника, се отглеждат няколко кучета, две от които са негова собственост, а останалите две са собственост на брат му. Кучетата се отглеждат в обособено ограждение, което е ситуирано по-близо до къщата на ищцата, отколкото до тази на ответника. За животните се полагат необходимите грижи съгласно разпоредбите на Закона за защита на животните, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Кучетата имат издадени ветеринарно-медицински паспорти, регистрирани са, обезпаразитени са и са ваксинирани. При извършени проверки не са констатирани нарушения по Наредбата за опазване на околната среда и Наредба № 39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на кучета компаньони.

Съдът е кредитирал приетата техническа експертиза и събраните гласни доказателства, които обосновават извод, че кучетата, отглеждани в двора на ответника, издават постоянен шум, който на моменти значително надвишава допустимите нива. Според съда, целта на Закона за защита на животните е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, но спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица, както е в настоящия случай. Така, от съвкупния анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е направил извод, че отглежданите в двора на ответника животни създават постоянен дискомфорт на ищцата и пречат за спокойното ползване на собствения й имот. При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на домашни любимци ответникът е допуснал нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера - чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Броят, видът на домашните любимци и начинът им на отглеждане е в нарушение на чл.50 от Закона за собствеността.

Въззивният съд, е намерил за неоснователно възражението на ответника, че не е единствен собственик на имота и няма пасивна легитимация да отговаря по предявения иск. Счел е, че легитимирано да отговаря по иска по чл.109 ЗС е всяко лице, което създава противоправно състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, а и всяко лице, което поддържа това състояние. С оглед на това не е необходимо ответникът да притежава изцяло или отчасти правото на собственост върху обекта, засегнат от посегателството, за да отговаря по предявения иск.

Приел е, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. Такъв източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС може да е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми като отглеждане на домашни животни в това число и кучета. Дори и когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му, като се е позовал на практика на ВКС /Решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о. ; решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І г.о. и др. /.

По-нататък съдът е приел, че търсената от ищцата защита, конкретизирана с изявление в съдебно заседание на 03.11.2020г., е да бъде задължен ответника да изгради съоръжение, което да елиминира вредното въздействие на факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения на ищцата имот. Тези фактори са индивидуализирани и се свеждат до кучешки лай, надвишаващ разрешените нива и следващите от него нездравословни условия на живот в имота. Макар че ответникът полага необходимите грижи за стопанисваните от него кучета, то според съда, не съществува друга възможност за ограничаване или преустановяване на пречещото въздействие на отглежданите от него кучета, освен изграждане на звукопоглъщаща ограда в частта от имота, която има конфликтна точка /това е страната, която е непосредствено разположена срещу имота на ищеца/. С оглед на това е постановил решението си като е осъдил ответника да изгради звукопоглъщаща/ акустична ограда, която да бъде изградена от материали, поглъщащи и отразяващи вълни от акустични и звукови вибрации, като по този начин ще се осигури разпространение на по-малко звукови дразнители, идващи от имота на ответника. Разходите за изграждането й съдът е възложил на ответника, тъй като бездействията му са тези, които препятстват ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК когато негаторният иск има осъдителен петитум - ответникът да се въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими или заместими действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. Приема се безпротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд, че търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права. Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца.

Въз основа на горните разрешения се налага извод, че преди да уважи иска по чл. 109 ЗС съдът трябва да се убеди, че действията, които дължи да извърши или да не извършва ответника, са изпълними и са в състояние ефективно да защитят правото на ищеца. С уважаването на иска по чл. 109 ЗС съдът не може да възлага на ответника извършването на действия, които са неясни и неконкретни по съдържание, поради което са неизпълними, нито такива които са фактически или правно невъзможни, включително когато изпълнението им е извън волята на ответника, а засяга права на трети, неучастващи в спора лица. Ако ответникът бъде осъден да извърши такива действия, то постановеният диспозитив и съответно решението на съда, са недопустими.

По основателността на касационната жалба .

Предвид горното разрешение въззивното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

За да уважи иска съдът е приел, че кучетата, отглеждани в двора на ответника, създават необичайно голям шум, който пречи на ищцата да ползва нормално собствения си имот. За да бъде преустановено това въздействие съдът е задължил ответника да направи за своя сметка звукоизолираща ограда на имота си. Така постановеният спрямо ответника диспозитив е недопустим поради следното:

Вмененото на ищеца задължение да направи звукоизолираща ограда не е конкретно, не е ясно съдържанието му и това го прави практически невъзможно за изпълнение. В мотивите на решението съдът е посочил, че оградата трябва да е от материали, поглъщащи и отразяващи вълни от акустични звукови вибрации, като по този начин се осигури разпространение на по-малко звукови дразнители, идващи от имота на ответника. В диспозитива на съдебния акт обаче липсва описание на конкретните характеристики на тази ограда. С оглед на това е напълно неясно каква точно по вид, размер и параметри следва да е оградата, която ответникът дължи да изгради. А поставянето на звукоизолираща ограда не е действие, което често и обичайно се прави от собствениците на имоти. Затова е наложително тя да бъде конкретизирана и индивидуализирана. Освен това, в случая съдът не се е уверил, включително чрез допитване до специалисти в съответната област, дали и доколко действието, което възлага на ответника, ще доведе до удовлетворяване правото на ищцата за необезпокоявано ползване на имота й. Не са събрани данни дали такава ограда би постигнала желания ефект за ограничаване на шума в дома на ищцата, както и какви следва да са параметрите й (от какъв материал да е направена, с какви размери и характеристики), за да бъде гарантиран този ефект. Също така, налице е денивелация между имотите, което обстоятелство също има значение за това дали и с каква звукопоглъщаща ограда би бил ограничен шума от лаенето на кучетата в къщата на ищцата. Без да са предварително разрешени посочените проблеми, е безсмислено ответникът да бъде задължаван да извърши това действие, което той не знае как и няма как да изпълни, а и ползата от него е съмнителна.

За изпълнение на задължението за изграждане на звукоизолираща ограда съществуват и правни пречки. Ясно е, че ответникът не е единствен собственик на имота, съседен на ищцовия. В съсобствен имот изграждането на ограда се извършва със съгласието на всички съсобственици. Оградата представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, необходимо е издаване на строително разрешение - чл. 148 и сл. ЗУТ. Тези действия ответникът не би могъл да извърши сам. Вярно е, както е посочил съда, че ответник по иска по чл. 109 ЗС е лицето, което създава или поддържа пречките за упражняване правото на собственост на ищеца. Но при уважаване на иска следва да се държи сметка какви действия вменява на ответника - дали те са реално изпълними от него и дали не засягат правната сфера на неучастващи в спора лица.

Горните съображения налагат обезсилване на съдебния акт, с който ответникът е задължен на основание чл. 109 ЗС да изгради звукоизолираща ограда на имота си. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който при евентуално уважаване на иска след събиране на надлежни доказателства (експертиза) да определи конкретното съдържание на задължението на ответника, така че то да е изпълнимо и да не засяга чужди права.

Преди да пристъпи към уважаване на иска е необходимо съдът да идентифицира ясно от какво произтича неблагоприятното въздействие върху правото на ищцата да ползва спокойно имота си. В обжалвания акт Софийски градски съд не е отдал нужното значение на установените по делото факти, че в къщата се отглеждат четири кучета, две от които са на ответника, а другите две - немски овчарки, не са под негов надзор, а са на брат му. От свидетелските показания на Д., С. и П. става ясно, че ответникът отглежда пинчер и ротвайлер, като пинчерът е вътре в къщата, а ротвайлерът е навън само лятото; ищцата твърди, че лаят е от две немски овчарки (виж протокол от съдебно заседание на 05.06.2019г.), а според свидетелите те са под надзора на Р. - брат на ответника. За да обоснове отговорността на ответника съдът е посочил най-общо, че в двора, където живее ответника, се отглеждат кучета, които създават шум. Според заключението на вещите лица И. и П., измервали нивата на шум, лаенето е от две кучета, то се чува когато кучетата са на двора, но вечер след 21ч. те биват прибирани. Следователно, съдът не е извършил необходимото разграничение дали източник на шума, който пречи на ищцата, са кучетата, които са под надзор на ответника, за да се приеме, че той поддържа това състояние и носи отговорност за него.

Разноските за настоящето производство следва да се присъдят в зависимост от изхода на спора.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 261272 от 25.02.2021г. по гр.д. № 13630/2019г. на Софийски градски съд, с което е уважен иска по чл. 109 ЗС .

ВРЪЩА делото Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: