Недопустимост на нов иск за собственост при предходно отхвърлен ревандикационен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 313

гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1495 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., чрез адвокат Т. Ц., както и по касационна жалба на С. М. А., чрез адвокат С. С., срещу решение № 212 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 522/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е: отменено решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд - Тетевен в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от С. М. А. с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 537 ал. 2 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В., че поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м, с номер по предходен план: парцел *, пл. № *, кв. 28, при граници по скица № 15-305940-05.04.2019 на С. – Л.: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради: жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ****, със застроена площ от 40 кв.м, хангар, депо с идентификатор ****, със застроена площ от 22 кв.м, на един етаж, и селскостопанска сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 15 кв.м, парцел *I, пл. № *, кв. 28 по стария план, както е описан в нот. акт № 54, том ІІ, рег. № 1823, дело № 145/2019 г., е останал в наследство от наследодателя на ищеца С. М. А. и двете му сестри ответници Т. М. А. и М. М. В. - М. А. А., починал на 10.03.2018 г., както е отхвърлено и искането да се отмени нотариален акт № 54/2019 г., като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на Т. М. А., М. М. В., А. О. А., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., че С. М. А. е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построените в имота сгради с идентификатори ****, **** и ****, както и е обезсилил решението по отношение произнасянето по чл. 124 ГПК в останалата му част и е прекратил производството по делото; обезсилено решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД от С. М. А. срещу Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., поради произнасяне по непредявен иск, и е прекратено производството по делото в тази му част; отменено е решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 76 ЗН от С. М. А. срещу Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., с който се иска да се прогласи недействителността на нотариален акт № 55, том ІІ, рег. № 1824, нот. дело № 146/2019 г., с който двете ответници Т. М. А. и М. М. В. продават на Р. С. И. поземлен имот с идентификатор по КККР на [населено място] ***, ведно с построените в имота сгради с идентификатори ****, **** и ****, като вместо това въззивният съд е прогласил на основание чл. 76 ЗН за недействителен договора, обективиран в нотариален акт № 55, том II, peг. № 1824, нот. дело № 146/2019 г., до размера на 1/3 ид. ч.; отменено изцяло решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд - Тетевен и решение № 163 от 12.10.2022 г., постановено в производството по чл. 247 ГПК, като вместо това въззивният съд е осъдил Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В. да заплатят за иска по чл. 124, ал. 1 ГПК по сметка на PC - Тетевен сумата от 50 лв. - държавна такса в първоинстанционното производство и 25 лв. – разноски за заплатена държавна такса във въззивното производство; осъдил Т. М. А., М. М. В., Р. С. И. и З. А. М. да заплатят за иска по чл. 76 ЗН по сметка на PC - Тетевен 50 лв. - държавна такса за първоинстанционното производство и 25 лв. – разноски за заплатена държавна такса за въззивното производство, осъдил С. М. А. да заплати на по сметка на PC - Тетевен сумата от 25 лв. - държавна такса по предявения иск за делба, осъдил Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В. да заплатят на С. М. А. сумата от 1400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, и сумата от 1700 лв. - разноски за експертизи за двете съдебни инстанции по предявения иск по чл. 124 ГПК и по иска по чл. 76 ЗН; потвърдено решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен в останалата му част (с която е отхвърлен иск с правна квалификация чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69 ЗН, предявен от С. М. А. срещу Т. М. А. и М. М. В., с който се иска допускане на съдебна делба между наследниците на М. А. А. - С. М. А., Т. М. А. и М. М. В., на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради, на три равни дяла или за всеки един от наследниците по 1/3 ид. ч.).

Окръжен съд – Ловеч, сезиран с въззивна жалба от С. М. А., е изложил, че с исковата молба е предявен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – да се признае за установено по отношение на Т. М. А. и М. М. В., че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: № *, от кв. 28, представляващ парцел *, при граници на имота по скица: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 40 кв.м, брой етажи: 2, без подземни етажи и без самостоятелни обекти в сградата; хангар, депо, гараж с идентификатор ****, със застроена площ от 22 кв.м, брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сградата; селскостопанска сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 15 кв.м, брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сградата, които имоти са описани в нот. акт № 54, том II, рег. № 1823, дело № 145/2019 г. по описа на нотариус И. И. - peг. № 305 на НК, с район на действие Районен съд -Тетевен, с вх. peг. № 1307/04.07.2019 г., акт № 158, том V, дело № 971/2019 г., партидна книга: том 49179, стр. 49180 по описа на СВ - Тетевен, е останал в наследство между ищеца С. М. А. и двете му сестри ответници Т. М. А. и М. М. В. от наследодателя на ищеца М. А. А., починал на 10.03.2018 г., бивш жител на [населено място], с равни права върху него. В хода на производството съдът е конституирал като страни в процеса съпрузите на А. и М., а именно Р. В. и А. А., както и Р. И. и З. М..

Въззивният съд е визирал, че с определение № 239 от 27.03.2023 г. и определение № 670 от 24.08.2023 г. е оставил без движение исковата молба. В указания срок С. М. А. с допълнителни молби, съответно с вх. № 2242/18.04.2023 г., с вх. № 2241/13.04.2023 г. и вх. № 5197/14.09.2023 г., е уточнил, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявява иск, с който прави искане да бъде признато за установено между него и ответниците Т. М. А. и М. М. В., че той е собственик на процесния имот *** по силата на наследяване от М. А. А., при равни права с ответниците; уточнил е, че не е предявил иск по чл. 26 ЗЗД; моли на основание чл. 76 ЗН да се прогласи за относително недействителна спрямо него сделката, обективирана в нотариален акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на PC - Тетевен, като ответници по този иск са Т. М. А., М. М. В., Р. С. И. и З. А. М.; прави искане съдът на основание чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69 ЗН да извърши делба на имот с идентификатор ***, ведно с находящите се в него сгради, при квоти, определени от закона; посочва, че ответници по иска за делба са Т. М. А. и М. М. В.; изрично посочва, че имот с идентификатор *** не е предмет на делба; прави искане по чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени нотариален акт № 54, том II, peг. № 1823, нот. дело № 145/2019 г.

Въззивният съдебен състав е намерил за установено следното:

От приложените към исковата молба писмени доказателства и заключението от съдебно-техническата експертиза пред тази инстанция, с приложените към него скици и извадка от кадастралния регистър на невижимите имоти, както и от показанията на разпитаните свидетели М. М., К. С. и Т. М. се установява, че А. И. С., с идентични имена А. А. С., А. А. С. А. А. С. А. С. С., е [дата на раждане] , починал е на 27.07.1990 г., в [населено място]. Негова съпруга е била М. А. С., починала на 09.01.2007 г. Двамата са имали три деца: дъщеря С. А. С. , починала на 15.05.2012 г., син М. А. А., починал на 10.03.2018 г. и син Л. А. А., починал на 24.02.2023 г. С. А. С. , с идентични имена: С. А. А., С. А. С., С.А. А., е починала на 16.05.2012 г., без съпруг и деца. М. А. А., с идентично име М. А. А., е починал на 10.03.2018 г., а съпругата му А. М. А., с идентични имена А. М. А., А. С. А., е починала на 24.05.2011 г. Двамата имат три деца: С. М. А., с идентично име С. М. А., женен от 01.02.1988 г. за Р. У. Щ.; Т. М. А., с идентично име Т. М. А., Т.М. А., омъжена от 20.02.1983 г. за А. О. А. (А. У. А.); М. М. В., с идентични имена М. М. А., С. М. А., омъжена от 28.10.1986 г. за Р. О. В.. Л. А. А. , с идентични имена С. А. А., С. А. А., е починал на 24.02.2023 г., като има две деца - син А. Л. А. и дъщеря А. Л. А.. Приобретателите на процесния имот Р. С. И. и З. А. М. са сключили брак на 20.05.2018 г. Първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед № 2436/1936 г., като в кв. 42 е образуван парцел *-* и на 03.05.1972 г. А. И. С. е станал негов собственик по давностно владение (нотариален акт № 93, том I, дело № 193/1972 г. по описа на PC – Тетевен), с пространство от около 1164 кв.м, заедно с двуетажна полумасивна жилищна сграда, като впоследствие от него са образувани парцели *-*, *-* и *-* от кв. 42 по регулационния план на [населено място], като същите са били записани в разписния лист на А. А. С.. Със заповед № 1144/1982 г. се одобрява нов кадастрален и регулационен план, като кварталът става 28, а парцелите, съответно: *-* по регулационния план от 1936 г. става *-* по регулационния план от 1982 г. и имот с идентификатор *** по кадастралната карта; *-* по регулационния план от 1936 г. става *-* по регулационния план от 1982 г. и имот с идентификатор *** по кадастралната карта; *-* по регулационния план от 1936 г. става *-* по регулационния план от 1982 г. и имот с идентификатор *** по кадастралната карта. Впоследствие от общинския парцел * се образува нов парцел * от кв. 28 и съгласно нотариален акт № 11/1978 г. същият е записан на О. О. В. и се образува нов парцел * на общината. Действащата кадастрална карта на [населено място] е одобрена със заповед № РД-18-179/30.10.2018 г. на изп. директор на АГКК. На 21.10.1974 г. А. И. С. е дарил на сина си Л. А. А. УПИ *-* в кв. 42, който граничи с улица, общински парцел, С. А. С. и М. А. А., който УПИ е идентичен с УПИ *-* по peгулационния план от 1982 г. и с имот с идентификатор *** в кв. 28 по сега действащата кадастрална карта. С нотариален акт № 192, том I, дело № 481/1974 г. по описа на PC – Тетевен, на 21.10.1974 г. А. И. С. е дарил на дъщеря си С. А. С. (С. А. А.) ПИ, намиращ се в [населено място], общ. Т., обл. Л., с площ от 320 кв.м, при граници: улица, М. А. А. (М. А. А.), Л. А. А. (С. А. А.) и общински парцел, представляващ УПИ *-* от кв.42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, заедно с находящата се в него жилищна сграда на два етажа, долепена до съседната такава. Съобразявайки приложения към делото разписен лист, удостоверение, издадено от [населено място], изслушаната пред втората инстанция съдебно-техническа експертиза с вещо лице М., с приложена към нея комбинирана скица, въззивният състав е приел, че този имот е УПИ *-* от кв. 42, а не *-*, както е записано в нотариалния акт. С нотариален акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. по описа на PC – Тетевен, на 21.10.1974 г. А. И. С. (А. С. С.) е дарил на сина си М. А. А. (М. А. А.) поземлен имот, намиращ се в [населено място], с площ от 400 кв.м, представляващ дворно място, заедно с намиращите се в него жилищна сграда (долепена до тая от съседния парцел), при граници: от две страни улици, С. А. С. (С. А. А.) и Л. А. А. (С. А. А.), представляващ УПИ *-* от кв. 42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с УПИ *-* в кв. 28 по регулационния план на селото от 1982 г. и с имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта. С нотариален акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на PC – Тетевен, на 28.11.1996 г. М. А. А. и А. М. А. са продали на дъщерите си Т. М. А. и М. М. В. дворно място в [населено място], заедно в намиращата се в него двуетажна жилищна сграда (долепена до тази от съседния парцел), цялото с площ от 400 кв.м, при граници: улица, С. А. С. (С. А. И. А.), Л. А. А. и О. О. В., представляващо УПИ *-* от кв. 28 по регулационния план от 1982 г. С констативен нотариален акт № 54, том II, peг. № 1823, нот. дело № 145/2019 г., въз основа на покупка и давностно владение на 04.07.2019 г. Т. М. А. и М. М. В. са признати за собственици на ПИ с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв.м, находящ се в [населено място], с номер по предходен план УПИ *-* от кв. 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, хангар, депо, гараж с идентификатор ****, селскостопанска сграда с идентификатор ****, при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на С. - Л. имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***. Съгласно нотариално дело № 145/2019 г. на нотариус И. И., последният с постановление от 04.07.2019 г. е приел, че в нотариален акт № 32 по нот. дело № 1125/1996 г. неправилно е записан продаваният имот като парцел *-* от кв. 28, вместо парцел *-* и поради невъзможност да бъде подписан акт за поправка на този акт, „тъй като от страна на продавачите няма кой да подпише акта, тъй като са покойници“, е признал А. и В. с равни права по покупка и давностно владение на самостоятелно правно основание на описания по-горе недвижим имот, като е приел, че същият е с идентификатор ***, и е издал посочения по-горе нотариален акт. С нотариален акт № 55, том II, peг. № 1824, нот. дело № 146/2019 г., от 04.07.2019 г. Т. М. А. и М. М. В. са продали на Р. С. И. и З. А. М., в режим на СИО, ПИ с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с номер по предходен план УПИ *-* от кв. 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, хангар, депо, гараж с идентификатор ****, селскостопанска сграда с идентификатор ****, при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на С. - Л. имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***. С решение от 24.02.1997 г., постановено по гр. д. № 6/1997 г., оставено в сила с решение № 141/26.06.1997 г. по в. гр. д. № 348/1997 г. на Ловешкия окръжен съд, е признато за установено по отношение на С. М. А., че Т. М. А. и М. М. В. са собственици въз основа на нотариален акт № 32, том ІІІ, нот. дело № 1125/1996 г. на Районен съд - Тетевен на дворно място, находящо се в [населено място], с площ от около 400 кв.м, урегулирано в парцел *-* от кв. 28 по плана на селото, при граници: С. А. А., Л. А. А. и О. О. Р., заедно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда.

Окръжен съд – Ловеч е посочил, че в конкретния казус следва да се установи дали е налице идентичност на имота, описан в нотариален акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г. и в нотариален акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. По този въпрос е съобразил решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, І г. о. и решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г. о., съгласно които индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички данни и доказателства, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи дотам, откъдето започват съседните имоти. Като е взел предвид заключението на вещото лице инж. Л. М. по СТЕ, изслушана и приета от второстепенния съд, изготвените скици към него, приложената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, удостоверение изх. № 223/21.03.2019 г., Окръжен съд – Ловеч е направил извод, че имот, описан в нот. акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. и имот, описан в нот. акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г., не са идентични. Налице е идентичност относно тяхната площ от 400 кв.м, но не и по отношение на техните граници – имотът, дарен на М. А. А. (М. А. А.), представлява УПИ *-* от кв. 42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с УПИ *-* в кв. 28 по регулационния план на селото от 1982 г. и с имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта, с граници: от две страни улици, С. А. С. (С. А. А.) и Л. А. А. (С. А. А.), а този, придобит от Т. М. А. и М. М. В., при граници: улица, С. А. С. (С. А. И. А.), Л. А. А. и О. О. В., представлява УПИ *-* от кв. 28 по регулационния план от 1982 г. От приложените скици е видно, че три от границите на имота, придобит с посочения по-горе нотариален акт за собственост № 32/1996 г., са идентични с границите на имота, дарен на С. С. с нотариален акт № 192, том I, дело № 481/1974 г. по описа на PC - Тетевен, а именно: улица, М. А. А. (М. А. А.), Л. А. А. (С. А. А.) и общински парцел, който впоследствие е образуван в нов парцел ІІІ в кв. 28 и съгласно нотариален акт за собственост № 11/1978 г. е записан на О. О. В.. Налице е несъответствие между имота, описан по регулационен план, и неговото описание по граници в нот. акт № 32/28.11.1996 г. В цитираната по-горе извадка от кадастралния регистър имотът, придобит от Т. А. и М. В. с нот. акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г., е вписан като собственост на Т. А., М. В. и С. С.. Освен това от приложените на л. 13 и л. 15 от първоинстанционното производство нотариални актове е видно, че с нотариален акт № 194, том І, дело № 483/1974 г. А. И. С. е дарил на сина си М. А. А. дворно място с намиращата се в него двуетажна жилищна сграда, долепена до тая от съседния имот, цялото с пространство от 400 кв.м, находящо се в парцел *-* в кв. 42, при граници: от две страни улици, С. А. А. (С. А. М.) и С. А. А. (Л. А. А.). Този имот по новия регулационен план на [населено място] от 1982 г. представлява УПИ *-* в кв. 28, с идентификатор *** , а именно процесният имот. С нотариален акт за покупко-продажба № 32, том ІІІ, дело № 1125/1996 г. М. А. и съпругата му А. М. са продали на дъщерите си поземлен имот, находящ се в [населено място], целият от 400 кв.м, урегулиран в парцел *-*, в кв. 28, при граници: улица, С. А. И. (С. М.), Л. А. и О. О.. Този имот по действащия регулационен план от 1982 г. представлява УПИ *-* в кв. 28. В този нотариален акт като писмено доказателство е посочен нотариален акт № 194/1974 г. По делото липсват доказателства, които да установяват по какъв начин М. А. и неговата съпруга са придобили имота и са станали собственици на същия, описан в този нотариален акт. Начинът на индивидуализация на продадения имот не дава възможност за извод, че предмет на разпореждането е процесният имот. При тези факти въззивният съд е приел, че процесният имот УПИ *-*, с идентификатор, *** е собственост на М. А. А. и е придобит от баща му А. И. С. чрез дарение на 21.10.1974 г., като придобиването му е по време на СК от 1969 г. и на основание чл. 13, ал. 2 СК от 1969 г. (отм.) е лична собственост на А. И. С.. М. А. А. е починал на 10.03.2018 г., а неговата съпруга - на 24.05.2011 г. След смъртта му неговият имот УПИ *-*, с идентификатор *** е останал в наследство на неговите деца - ищеца С. М. А. и ответниците по исковата молба Т. М. А. и М. М. В., като всеки от тях има равен дял (чл. 5, ал. 1 ЗН) от поземления имот и сградите в него. С оглед изхода по главния иск по чл. 124 ГПК, въззивният съд е намерил, че следва да бъде уважено акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, като се отмени нотариален акт № 194, том І, дело № 483/1974 г. на РС – Тетевен до размера на 1/3 ид. ч. от имота.

На следващо място, въззивният съд е визирал, че съгласно ТР № 1/19.05.2004 г. актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ, е недействително. Приел е, че в случая от изложеното по-горе следва, че е възникнала съсобственост между ищеца и ответниците, чрез наследяване на описания по-горе наследствен имот, като ответниците Т. А. и М. В. са могли да прехвърлят само по 1/3 ид. ч. за всяка една от тях на ответниците Р. С. и З. М. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том ІІ, peг. № 1824, нот. дело № 416/2019 г. Това обстоятелство прави относително недействително извършеното прехвърляне до размера на 1/3 ид. ч. на описания по-горе имот. Съдът е посочил и че отчита, „че производството по гр. д. № 891/2019 г. по описа на PC - Тетевен се е развило между различни страни и на различно правно основание, а именно с ищец С. А. и ответници Р. С. и З. М., с основание чл. 108 от ЗС, решението по същото“.

Съобразявайки обстоятелството, че процесният имот по силата на нотариален акт № 55, том ІІ, peг. № 1824, нот. дело № 416/2019 г. е станал собственост на Р. С. и З. М., Окръжен съд – Ловеч е намерил, че искът за делба, така както е предявен, а именно да се извърши такава между ищеца и ответниците, е неоснователен. Посочил е, че тъй като с молба, приложена на л. 165, том първи от въззивното производство, процесуалният представител на ищеца адвокат С. е направила уточнение, че твърденията за нищожност на основание чл. 26 ЗЗД не са наведени в обстоятелствената част на иска и разпоредбата е цитирана като обща по отношение недействителността на сделките, районният съд с решението си се е произнесъл по непредявен иск.

С решение № 13 от 30.01.2024 г., постановено по същото въззивно дело, Окръжен съд – Ловеч е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението си № 212 от 28.11.2023 г., като на л. 596 от делото на гърба (л. 16 от решението) вместо „С оглед изхода на главния иск по чл. 124 съдът приема, че следва да бъде уважено направеното от страна ищеца аксесорно искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като се отмени нотариален акт № 194, том първи дело № 483/1974 г. по описа на PC - Тетевен до размера на 1/3 идеална част от описания имот“, се впише „С оглед изхода на главния иск по чл. 124 съдът приема, че следва да бъде уважено направеното от страна на ищеца акцесорно искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като се отмени нотариален акт № 54, том втори, peг. № 1823, нотариално дело № 145 от 2019 г. до размера на 1/3 идеална част от описания имот“. Освен това съдът е допълнил м отивите на решението си № 212 от 28.11.2023 г., както следва: „С оглед изхода на главния иск по чл. 124 съдът приема, че следва да бъде уважено направеното от страна на ищеца акцесорно искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като се отмени нотариален акт № 54, том втори, peг. № 1823, нотариално дело № 145 от 2019 г. по описа на нотариус И. И., с район на действие Районен съд - Тетевен, вписан под Номер 305 до размера на 1/3 идеална част от описания в него имот.“. Допълнил е диспозитива на решение № 212 от 28.11.2023 г., както следва: „Отменя нотариален акт № 54, том втори, peг. № 1823, нотариално дело № 145 от 2019 г. на нотариус И. И., с район на действие Районен съд - Тетевен, вписан под Номер 305 до размера на 1/3 идеална част от описания в него имот. ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 76 от ГПК за недействителен договор, обективиран в нотариален акт № 55, том втори, peг. № 1824, нотариално дело № 146/2019 г. по описа на нотариус И. И. № 305 на нотариалната камара до размера на 1/3 идеални части по отношение на Т. М. А., А. О. А., М. М. В. и Р. О. В., относно поземлен имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв. м., находящ се в [населено място], общ. Т., обл. Л., [улица] с номер по предходен план УПИ *-* от квартал 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, хангар, депо гараж с идентификатор ****, селскостопанска сграда с идентификатор **** при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на С. Л. имоти с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***“.

С първата касационна жалба се атакува въззивното решение в частта, с която, след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 ЗН, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд в обжалваната от тях част за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Позовават се на силата на пресъдено нещо на решенията по предходни дела между страните, която не е взета предвид от Окръжен съд - Ловеч.

От своя страна, С. М. А. обжалва решението на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на иска му за делба. Намира решението на въззивния съд в посочената част за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че изводите на съда са толкова взаимноизключващи се, че сочат на нищожност на постановения съдебен акт.

Насрещните страни взаимно си оспорват подадените жалби.

С определение № 509 от 05.02.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби на основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – за проверка за вероятна недопустимост - на решение № 212 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 522/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч и на решението по чл. 247 и чл. 250 ГПК № 13 от 30.01.2024 г., постановено по същото въззивно дело, в обжалваната част относно уважените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 ЗН, и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, и отхвърления иск за делба.

В проведеното открито съдебно заседание С. А. не се явява и не се представлява.

Останалите жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата си и оспорват тази на С. А..

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

С. М. А. е предявил срещу Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване, че е собственик по наследство от баща си М. А. А. (М. А. А.) на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построените в имота сгради с идентификатори ****, **** и **** (подробно описани по-горе). В тази връзка същият е оспорил нотариален акт № 54/04.07.2019 г., том ІІ, рег. № 1823, нот. дело № 145/2019 г. (удостовереното с него право), с който другите законни наследници на М. А. А. – сестрите на ищеца Т. М. А. и М. М. А., са признати за собственици по покупка и давностно владение на процесните имоти, като е посочил, че последните са закупили друг, съседен имот – парцел *-* в кв. 28, с двуетажна жилищна сграда в него, както и че не са владели процесния поземлен имот със сгради.

С нотариален акт № 55/04.07.2019 г., том ІІ, рег. № 1824, нот. дело № 146/2019 г. Т. М. А. и М. М. А. са продали на Р. С. И. (по време на брака му със З. А. М. – удостоверение № 0003 от 20.05.2018 г.) същите имоти.

Съгласно представени по делото удостоверения за граждански брак, Т. М. А. е сключила на 20.02.1983 г. брак с А. О. А., а М. М. А. – на 28.10.1986 г. с Р. О. В..

По делото са представени решение от 24.02.1997 г. по гр. д. № 6/1997 г. на Районен съд – Тетевен и решение № 141/26.06.1997 г. по гр. д. № 348/1997 г. Окръжен съд – Ловеч, от които се установява, че срещу С. М. А. и Р. У. Щ. е уважен ревандикационен иск, предявен от Т. М. А. и М. М. А., относно дворно място, находящо се в [населено място], Л. област, с площ от около 400 кв.м, урегулирано в парцел *-* от кв. 28 по плана на селото, при граници: улица, С. А. И. А., Л. А. А. и О. О. В., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Настоящият съд намира тези решения за неотносими към спора пред него, тъй като те касаят друг поземлен имот, който по КККР на [населено място] е с идентификатор *** (видно от справка на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от С. – [населено място] на 09.08.2019 г. и скица на поземлен имот № 15-1044257-18.11.2019 г. на С. – [населено място] за поземлен имот с идентификатор ***). При формирането на тези си изводи съдът изхожда от принципното разбиране, че само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението, като в случая няма и основание да се приеме, че съдебните състави, постановили визираните решения, са идентифицирали спорния пред тях поземлен имот, като идентичен с този по настоящото дело.

С влязло в сила на 02.04.2021 г. решение № 61/10.03.2020 г. по гр. д. № 891/2019 г. е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от С. М. А. срещу Р. С. И. и З. А. М. за 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построените в имота сгради с идентификатори ****, **** и **** (т.е. относно имотите – предмет на спора по настоящото дело пред ВКС). Ревандикационната претенция е основана на същите обстоятелства относно правото на собственост, като изложените по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК по настоящото дело, и е отхвърлена по съображения, че ищецът не се легитимира като собственик на имотите.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че с отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС спорът между С. М. А., Р. С. И. и З. А. М. относно собствеността на процесния поземлен имот със сгради е разрешен със сила на пресъдено нещо. Налице е хипотезата на чл. 299 ГПК, поради което е недопустимо повторно образуваното срещу посочените двама ответници производство по иск за собственост. Както е прието в ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 108 ЗС се формира относно предмета на делото - твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.

Поради обстоятелството, че процесните имоти се явяват собственост на Р. С. И. и З. А. М., срещу които с влязло в сила решение е отхвърлен предявен от С. М. А. ревандикационен иск, за последния липсва правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу останалите ответници по делото. Евентуалното уважаване на такива искове – след като имотите са били отчуждени в полза на Р. И. и З. М. - няма да доведе до връщане на имотите (на претендираната 1/3 ид. ч. от същите) в патримониума на С. А., както и да обуслови основателност на иска за делба, каквато е целта на претенциите по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения, недопустим е и искът по чл. 76 ЗН, доколкото съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост – в делбата или при иск за защита на собствеността. Функцията на чл. 76 ЗН е защитна по отношение на неразпоредилите се с наследствена вещ сънаследници; целта на тази норма е предметът на разпореждане да се върне в наследствената маса и делбата да бъде извършена само между наследниците, без участието на приобретателя по относително недействителната сделка. В случая спорът за собственост между ищеца С. М. А. и приобретателите на процесните имоти Р. С. И. и З. А. М. вече е решен със СПН в полза на последните двама, като на С. А. е отречено правото на собственост по наследство от М. А. на имотите (на 1/3 ид.ч.). Следователно не е възможно постигането на целта на иска по чл. 76 ЗН и предявяването му е лишено от правен интерес.

Изложеното обуславя обезсилване на въззивното решение, както и на първоинстанционното такова, по предявените искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, по иска по чл. 76 ЗН, както и по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, и прекратяване на производството по тези искове, като недопустимо.

Решението по иска за делба на имотите е допустимо. Същото е правилно като краен резултат, макар и по различни съображения от тези, изложени от въззивния съдебен състав. След като е недопустимо производството по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 76 ЗН, и предвид прехвърлителната сделка в полза на Р. С. И. и З. А. М., искът за делба се явява неоснователен, тъй като С. А. не се легитимира като съсобственик на имотите.

Настоящият съд следва да отмени въззивното решение в частта на присъдените разноски и държавни такси, и да осъди С. А. да заплати на насрещните страни направените от тях разноски за всички съдебни инстанции, с оглед крайния резултат от спора. С. А. дължи и държавна такса на първоинстанционния съд за исковата си молба, тъй като не е заплатил такава при подаването й или по-късно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 212 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 522/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поправено и допълнено с решение по същото дело № 13 от 30.01.2024 г., както и решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен, в частта им относно предявените искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, с акцесорно искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, и по чл. 76 ЗН, И ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в частта относно иска по чл. 34 ЗС.

ОТМЕНЯ въззивното решение в частта на присъдените разноски и държавни такси.

ОСЪЖДА С. М. А. да заплати на Т. М. А., А. О. А., М. М. В. и Р. О. В. разноски за първоинстанционното производство в размер на общо 500 лв. (петстотин лева), както и разноски за въззивното производство в размер на общо 1100 лв. (хиляда и сто лева).

ОСЪЖДА С. М. А. да заплати на Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М. разноски за касационното производство в размер на общо 1300 лв. (хиляда и триста лева).

ОСЪЖДА С. М. А. да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: