Обезщетение за неимуществени вреди при фактическо съжителство на бивши съпрузи

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 13

гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 736 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 -293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 128/16.09.2022 г. по т.д. № 68/2022 г. в частта, с която Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 260051/16.12.2021 г. по т.д. № 89/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, отхвърля иска с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от Р. О. Р. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, за сумата 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. А. от пътнотранспортно произшествие от 06.04.2020 г., причинена виновно от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с рег. [рег.номер на МПС] .

Отговорът на правния въпрос е в ТР № № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. Приема се, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък е лицето, съжителствало на съпружески начала с пострадалия от непозволено увреждане, ако съжителството не представлява престъпление и не противоречи на добрите нрави, и при създадена трайна и дълбока емоционална връзка на увреденото лице с пострадалия, която подлежи на установяване по всяко дело. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а отговорът не се нуждае от други мотиви.

Настоящият състав като разгледа касационната жалба от ищеца Р. Р. и провери въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна по следните решения.

Правилно въззивният съд, зачитайки задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която М. А., водачът на л.а. марка „БМВ“, модел 525, с рег. [рег.номер на МПС] , е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, б. „в“, вр.- чл. 342, ал. 1 НК, и базирайки се на неоспорените заключения на приетите по делото автотехническа и медицинска експертизи, е установил следния механизъм на ПТП: на 06.04.2020 г. около 04.06 ч. в тъмната част от денонощието в [населено място] извор Д. А. се движи със скорост на придвижване 3.5 – 3.6 кв/ч. в средата на дясната лента на път 1-4 Варна-София. Температурите на въздуха са положителни. Настилката е суха. Широчината на платното за движение е 8.4 м, разпределена в две ленти от по 4.2 метра, разделени с прекъсната линия. Асфалтовата настилка е без неравности. Улично осветление няма, но пешеходецът може да бъде забелязан своевременно от водач на лек автомобил, който се движи според изискванията на ЗДвП за населените места - с къси светлини и скорост до 50 км/ч. В същия момент в този участък в същите платно и посока със скорост 85 км/ч. се движи лекият автомобил, управляван от М. А.. Водачът, вследствие на употреба на алкохол и наркотични вещества, както и на високата, несъобразена с ограничението скорост на движение удря Д. А. с предната част на автомобила в посока отзад-напред. Следва разгъване на нейното тяло в областта на таза и шията, което прекъсва гръбначния стълб. Пострадалата се удря и в предния капак на лекия автомобил. Ударът причинява двустранно счупване на ребра и разкъсване на аортата, а горната част на тялото й достига до долната част на предното панорамно стъкло. Известно време тя се движи с автомобила, след което поради рязкото намаляване на скоростта и удара в стъклото тялото е отхвърлено напред. Тя пада върху пътното платно, тялото й се установява неподвижно и настъпва смъртта на Д. А.. При шума на лекия автомобил, движещ се със скорост от 85 км/ч., Д. А. е можела да се обърне, да забележи автомобила от над 150 м. и да избегне удара, като излезе от нейния и на лекия автомобил коридор на движение. При така установения механизъм на ПТП правилен е изводът на въззивния съд за равен принос на водача и на пострадалата за настъпилата смърт.

Неправилно обаче въззивният съд е изключил материалната легитимация на ищеца Р. Р. като кредитор на вземането по чл. 432 КЗ срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с действие към 06.04.2020 г. Качеството му на увредено лице в смисъла по чл. 478 КЗ, което има право на обезщетение за болките и страданията от смъртта на пострадалото от ПТП лице Д. А., се установява при задълбочено обсъждане на гласните доказателства, събрани чрез разпита на доведените по делото свидетели. Непротиворечивите и взаимно свързани свидетелски показания доказват, че Д. А. и Р. Р. са били в брак, от който имат четири деца - син и три дъщери (ищците, по отношение на които въззивното решение е влязло в сила). През 1997 г. двамата се развеждат. През 2005 г. Д. се завръща в дома на бившия си съпруг. Оттогава до смъртта й те живеят като семейство в едно домакинство, разбират се много добре, живеят задружно с дъщеря си А. и нейния син, техен внук, след като последните са се установили при тях след развод на тази дъщеря. Никой в селото не е чувал кавги и разпри помежду им. Установената дълбока и трайна емоционална връзка е прекъсната от внезапната смърт на Д. А., причинена от виновния водач за ПТП. Смъртта на Д. А. настъпва в 71-годишната й възраст, когато Р. Р. е на 74-години. Трудно може да се очаква на тази възраст той да изгради подобни отношения с друга жена, която да сподели живота му и грижите за най-близките им хора, включително за техния син О. О., понесъл тежка физическа травма, когото Д. А. също е подпомагала в ежедневието обгрижвала в неговия дом в същото село. При отчитане на всички тези обективно проявени обстоятелства, които имат връзка с нейната смърт, причинена от виновния за ПТП водач, чиято деликтна отговорност е застрахована при ответника и като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпилото застрахователно от 06.04.2020 г., настоящият състав намира сумата 120 000 лв. за справедливо обезщетение за понесените от Р. Р. неимуществени вреди, които очаквано той ще търпи и занапред поради тежката загуба на лицето, с което е живял на съпружески начала и с което е споделял ежедневието си. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД и поради своевременното възражение за съпричиняване, застрахователното обезщетение следва да се намали наполовина. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение и да уважи частично иска по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ в размер на сумата 60 000 лв. Законните лихви върху главницата се дължат от 22.04.2020 г. – датата на извънсъдебната писмена претенция към застрахователя да плати обезщетението.

По разноските:

При този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която Р. Р. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да възстанови направените от ответника разноски пред първата инстанция. Тази негова отговорност, определена според съотношението на неоснователната към основателната част на иска, възлиза на сумата 2 914.19 лв.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. П. К., осъществила безплатно представителство на ищеца Р. Р. пред трите инстанции, възнаграждение за общата сума 16 350.00 лв. Настоящият състав го определя в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 4 НМРАВ, остойностявайки труда на адвоката пред всяка инстанция за сумата 5 450.00 лв., и съобразно ниската степен на фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи сумата 4 830 лв. – държавни такси в производството пред трите инстанции, от внасянето на които ищецът Р. Р. е освободен.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 128/16.09.2022 г. по т.д. № 68/2022 г. в частта, с която Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 260051/16.12.2021 г. по гр.д. № 89/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, е отхвърлил иска на Р. О. Р. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД до сумата 60 000 лв., и в частта, с която с потвърждаването на първоинстанционното решение, Р. Р. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума над размера 2 914.19 лв. до 4 856.99 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Р. О. Р. от [населено място] извор, [улица], ЕГН [ЕГН], сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. А., настъпила от ПТП от 06.04.2020 г., причинена виновно от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 22.04.2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/16.09.2022 г. по т.д. № 68/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в останалата допусната до касационно обжалване част, с която искът на Р. О. Р. е отхвърлен над сумата 60 000 лв. до сумата 120 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 16 350.00 лв. – възнаграждение за безплатното представителство пред трите инстанции.

ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК – Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати сумата 4 830 лв. – държавни такси в полза на бюджета на Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.