Отчитане на погасяването на кредити при отнемане на имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

гр.София, 04.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурор

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2534/ 2025 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, след като с решение № 281 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 3230/ 2023 г. на Върховен касационен съд (ВКС), III г.о., е отменено въззивно решение № 41 от 31.03.2023 г. по в.гр.д. № 32/ 2023 г. на Бургаския апелативен съд.

С определение № 5255/ 17.11.2025 г. по настоящето дело по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 7 от 16.01.2025 г. по гр.д.№ 208/ 2024 г., в частта му, с която са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от С. Д. Й. на: 1. 9/30 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор *.*.* в [населено място] с адрес: [населено място], местност „Ш.“ с площ 11 600 кв.м., земеделска, четвърта категория при съседи: поземлени имоти с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*. с пазарна стойност 4 437 лв. 2. Урегулиран поземлен имот *- за складова база, в квартал № * по плана на [населено място], [община] с площ 3 995 кв.м., при граници на имота: изток УПИ * - за складова база, запад УПИ *-за складова база, север-напоителен канал, юг-улица, ведно с построените в имота: масивна сграда с площ 80 кв.м. и масивна сграда с площ от 200 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни насаждения, с пазарна стойност 33 200 лв. 3. Лек автомобил „Сеат“, модел „Толедо“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 30.12.2005 г., рама № *, двигател № *, цвят сив металик, с пазарна стойност 4 000 лв. 4. Лек автомобил „Сузуки“, модел „Витара“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 29.03.1995 г., рама № *, двигател № *, цвят тъмно сив металик, с пазарна стойност 2 000 лв. 5. Мотоциклет „Сузуки АН 400“, модел „Бургман“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.02.2004 г., рама № *, двигател № *, цвят черен, с пазарна стойност 1 200 лв. 6. Лек автомобил „Рено“, модел „Канго“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 19.03.1999г., рама № *, двигател № *, цвят червен, с пазарна стойност 1 000 лв. 7. Сумата в размер на 15 000 лв., представляваща стойността към датата на отчуждаване на отстъпеното право на строеж за изграждане на сграда на един етаж, предназначена за търговия със ЗП 72 кв.м. /седемдесет и два квадратни метра/, находяща се в поземлен имот *.*.* с адрес: [населено място],[жк], площ 1 626 кв.м.; и за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Ж. Т. И. - сумата в размер на 16 000 лв., представляваща паричната равностойност към момента на отчуждаване на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 30.12.2008 г., рама № *, двигател *, цвят черен металик.

Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „Когато усвоени от проверяваното лице средства от кредитни карти са включени в приходната част на анализа, трябва ли да бъдат отразени в разходната част на анализа вноските за погасяване на кредитните задължения и тези вноски да се вземат предвид при определяне на нетния доход на проверяваното лице?“.

Отговорът на този въпрос следва от константната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 97/ 18.05.2018 г. по гр.д.№ 3224/ 2017 г., ІV г.о., решение № 50104/ 23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647/ 2021 г., ІІІ г.о. и цитираното в него; решение № 277/ 08.05.2024 г. по гр.д.№ 1900/ 2023 г., ІV г.о. и др. Според тази практика приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход – всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум, независимо от това дали приходът е свързан с разходи или разходът – с приходи и дали в резултат на приходите и разходите патримониумът на правния субект се увеличава или намалява. В закона е посочено значението на понятието "нетни доходи" - доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от което се вижда, че законодателят влага в това понятие значението на „източници за увеличаване на имуществото“. Доколкото обичайно не се прави разлика между приход и доход, „брутен доход“ са приходите от една дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за осъществяването на същата дейност – т.е. обогатяването от дейността. Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. В производството по конфискация, съдът е длъжен да установи възмездно придобитото имущество на проверяваното лице, да го остойности по пазарни цени към момента на придобиването му, за да изясни размерът на нетния доход. Изчисляването на нетните доходи е невъзможно без определяне на размера на направените разходи. Законен доход, по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и на ЗПКОНПИ, а сега ЗОНПИ, не е целият брутен доход, получен от търговска дейност, а само този, който се получава след приспадане на необходимите разходи за нея.

От тук следва и отговорът на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато: Когато усвоени от проверяваното лице средства от кредитни карти са включени в приходната част на анализа, в разходната част на анализа трябва бъдат включени вноските за погасяване на кредитните задължения и този разход съдът трябва да отчете при определяне на нетния доход на проверяваното лице. Погасяването на кредитните задължения увеличава имуществото на лицето, като намалява пасива му, а плащанията за това погасяване съставляват разходи на проверяваното лице.

Предвид този отговор на въпроса, в допусната до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд, за да определи обичайните и извънредни разходи на ответниците за проверявания период, съобразил следните суми: 62 177,01 лв. – за издръжка през периода, съобразно членовете на семейството; 4 747,45 лв. - платени данъци; 24 030,88 лв. – за плащания и услуги; 74 213,50 лв. – за задгранични пътувания общо 165 168,84 лв. Разходите за погасяване на задължения по кредити и кредитни карти съдът не отчел. В приходната част на анализа обаче са включени усвоени средства по кредитни карти и кредити (85 270,30 лв) и нетният доход е определен при съобразяване на реалните приходи, но не и на реалните разходи на ответниците; т.е. съдът е приел, че усвоени от проверяваното лице средства по кредити и кредитни карти следва да бъдат включени в приходната част на анализа, но в разходната част на анализа не трябва да бъдат включени вноските за погасяване на кредитните задължения и този разход не следва да се отчита при определяне на нетния доход на проверяваното лице. Обратното приема настоящият съдебен състав в отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. В допуснатата до касационно обжалване част същото следва да бъде отменено, а спорът – да бъде решен по същество от настоящата инстанция при условията на чл.295 ал.1 изр.2 ГПК.

По делото е установено, че със споразумение по НОХД № 322/ 2018 г. на Ямболски окръжен съд С. Д. Й. се признал за виновен в това, че на 24.05.2018 г. през ГКПП – Лесово, с лек автомобил „Киа Соренто“, собственост на Ж. И., пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без знанието и разрешението на митническите власти, стоки за търговски цели в големи размери – златни накити и монети на обща стойност 204 372,50 лв., поради което и на основание чл.242 ал.1, б.„д“ НК му било определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца с отложено изтърпяване за изпитателен срок от 4 години. Със споразумението били отнети в полза на държавата на предмета на контрабандата на стойност 204 372,50 лв и послужилият за пренасяне автомобил. За образуваното срещу ответника Й. наказателно производство КОНПИ била уведомена на 26.06.2018 г. и на същата дата започнала проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на С. Й. (протокол № ТД-03 БС/УВ-6483/ 26.06.2018 г.).

На 03.10.2018 г. срещу Й. бил изготвен обвинителен акт с изложени факти в следния смисъл: за времето от 01.06.2017 г. до 25.05.2018 г. обвиняемият бил регистриран 78 излизания от България за Турция, всички през ГКПП Лесово и 77 влизания от Турция в България през ГКПП Лесово, 1 влизане през ГКПП Малко Търново. Всички пътувания били реализирани с посочения по-горе автомобил Киа или с автомобил Нисан Патрул рег. [рег.номер на МПС] , ползван и от Т. И. Б., като в 69 от случаите обвиняемият е пътувал сам. При влизане на обвиняемия от Турция в България на 24.05.2018 г. около 19 часа с лекия автомобил КИА той бил отклонен за щателна митническа проверка. При нея било установено, че в две напречни цилиндрични греди, разположени в задната част на автомобила (малко преди и малко след задната ос), обвиняемият пренасял златни предмети. В багажника на автомобила били открити резбована шпилка, цилиндрично метално изделие с резба по средата и друго такова с дупка в средата, които сглобени в едно цяло представлявали т.нар. “обратен чук“, служещ за изваждане на двете тапи, запушващи отворите на напречните цилиндрични греди. Обвиняемият бил задържан, а автомобилът бил оставен за съхранение на територията на МП Лесово. На същата дата (24.05.2018 г.) Т. Б. излязъл от България за Турция през ГКПП Капитан Андреево в 15,07 ч. и се върнал обратно през същия пункт в 19,19 часа. Около 23 часа той бил забелязан да се движи пеш и да се крие в храсти в близост до ограда между трасето за входящи и изходящи автомобили на МП Лесово. На 28.05.2018 г. лекият автомобил КИА бил подложен оглед, но нередности и укрити предмети не били установени. На 01.06.2018 г. Т. Б. бил задържан на територията на МП Лесово, докато обикалял пеш територията на пункта, включително ходил до задържания автомобил КИА Соренто и не можал да даде адекватно обяснение за поведението си. Това накарало съответните органи да поискат от съда разрешение за претърсване и изземване на автомобила и след като получили такова, в присъствието на обвиняемия Й. и негов защитник, в кухини в капачките на джантите на предна и задна десни гуми били открити допълнително златни предмети с тегло 1 644,44 гр.

Въз основа на този обвинителен акт било образувано делото, по което било одобрено от съда постигнатото споразумение между прокуратурата и подсъдимия Й..

С решение № 1103 от 19.06.2019 г. КОНПИ образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от С. Й.. Установено било че от 2015 г. той съжителствал със ответницата Ж. Т. И., имали две деца.

През проверявания период ответникът придобил възмездно на 14.02.2014 г. овощна градина от 23,854 дка, имот № * в м. „К.“, землище [населено място] с пазарна стойност към момента на придобиване 15 040 лв.; на 14.07.2014 г. овощна градина, имот № *, площ от 5,310 дка в същата местност и землище с пазарна цена 2 575 лв.; на 29.09.2014 г. право на строеж върху общинска земя за изграждане на едноетажна сграда за КОО на площ от 26 кв.м.в имот с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място], реализирано и обектът е въведен в експлоатация (идентификатор *.*.*.*.) с пазарната стойност на правото на строеж 9 500 лв., а на инвестираните в сградата средства – 12 610 лв, като имотът бил отчужден на 20.10.2015 г., при пазарна цена 30 600 лв.; на 21.03.2015 г. 9/30 ид.ч. от три ниви: в м. „Д. к.“ , с площ от 2,998 дка - имот №* по КВС, в м.„А.“ с площ от 9,307дка - имот № * и в м. „А.“ - имот № * с площ от 7,705, с пазарна цена съответно 557 лв., 1 732 лв. и 1 431 лв, общо 3 720 лв. (тази сделка е предхождана от дарение, извършено с нотариален акт от същата дата, с което ищецът е придобил по 1/30 ид.ч. от въпросните ниви); на 10.06.2016 г. 2/9 ид.ч. от описаните по-горе три ниви при пазарна цена съответно 546 лв., 1 694 лв. и 1 402 лв., общо 3 642 лв.; на 28.12.2016 г. 1/9 ид.ч. от същите три ниви при пазарна цена съответно 300 лв., 930 лв. и 770 лв., общо 2 000 лв.; на 14.09.2017 г. останалата 1/3 ид.ч. от гореописаните три ниви с пазарна стойност съответно 975 лв., 3 027 лв. и 2 506 лв., общо 6 500 лв.; на 13.09.2017 г. нива в м.„Д.м.“, [населено място], имот № *, площ от 6,641 дка, с пазарна цена от 6 140 лв.; на 02.11.2017 г. 9/30 ид.ч. от поземлен имот в м.„Ш.“, [населено място], идентификатор *.*.*, с площ 11 600 кв.м. с пазарна стойност 3 915 лв. (тази сделка е предхождана от дарение, извършено с нотариален акт от същата дата, с което ищецът е придобил по 1/30 ид.ч. от този имот); на 28.12.2017 г. овощна градина в м.„Л.“, [населено място], с площ от 8,029 дка, имот № * с пазарна стойност 7 836 лв; на 15.01.2018 г. (заедно с Ж. И.) поземлен имот с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място], м. „О. с.“, с площ от 2 350 кв.м., с пазарна цена 48 620 лв.; на 27.02.2018 г. нива в м.„Д. м.“, [населено място], имот № * с площ от 2,158 дка, с пазарна цена 2 105 лв.; на 27.02.2018 г. нива в м.„Д. м.“, [населено място], имот № *, с площ от 2,997 дка с пазарна стойност 3 080 лв; на 16.04.2018 г. право на строеж за изграждане на сграда на един етаж, предназначена за търговия и/или услуги, на площ от 72 кв.м., в ПИ с идентификатор *.*.* в кв.Д., [населено място], за сумата 12 340 лв., при заплатени 412 лв. административна такса, 576,80 лв. данък и 156 лв. разходи за оценка; на 11.06.2018 г. УПИ * в кв.* по плана на [населено място], площ от 3 995 кв.м. – за складова база, ведно с построените в имота масивна сграда с площ от 80 кв.м. и масивна сграда от 200 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения с пазарна цена 30 500 лв; на 19.06.2018 г. две ниви - ПИ № * от 0,231 дка и ПИ № * от 1,278 дка, в м.„Д. м.“, [населено място], с пазарна цена съответно 202 лв. и 1 312 лв., общо 1 514 лв.; на 11.05.2017 г. 2/3 ид.ч. от нива в м.„Ч.“, землище [населено място], [община], имот № *, с площ от 6 дка; с пазарна цена 3 800 лв., отчуждена на 09.10.2017 г. при същата пазарна стойност; на 06.12.2017 г. 7/9 ид.ч. от нива, имот № *, на площ от 4,277 дка в м.„М.“, землище [населено място], [община], с пазарна цена 3 480 лв, отчуждена на 11.05.2018 г. при същата пазарна стойност; на 21.12.2016 г. самостоятелен обект в груб строеж в сграда с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], представляващ жилище с площ от 44,88 кв.м. на [улица], ет.*, ап.*, ведно със склад № 16 с площ от 1,61 кв.м. и със съответните общи части на сградата и поземления имот с пазарна цена 69 115 лв., отчужден на 27.04.2017 г. при пазарна стойност 78 100 лв. Наличните в края на проверявания период недвижими имоти са на обща стойност от 149 527 лв.

Във връзка с придобиването на 21.03.2015 г. на 9/30 ид.ч. от три ниви: в м. „Д. к.“ , с площ от 2,998 дка - имот №* по КВС, в м.„А.“ с площ от 9,307дка - имот № * и в м. „А.“ - имот № * с площ от 7,705, ответниците са възразили, че сделката е прикрито дарение, тъй като прехвърлителят е дядо на приобретателя. Тези твърдения са подкрепени от свидетелските показания и писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира. Това обаче е без значение за стойността на тяхното имущество, налично в края на периода. Има значение единствено за икономическия анализ, където не следва да се отчита разходи за придобиване на тези 9/ 30 ид.ч.

Във връзка с придобиването на 11.05.2017 г. на 2/3 ид.ч. от нива в м.„Ч.“, землище [населено място], [община], имот № *, с площ от 6 дка, ответниците са възразили, че сделката е прикрито дарение, тъй като прехвърлителите са дядо и чичо на приобретателя. Тези твърдения са подкрепени от свидетелските показания и писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира, поради което не включва посочената в нотариалния акт продажна цена в разходната част на икономическия анализ за определяне наличието на значително несъответствие, но включва цената при отчуждаването в приходната част.

Във връзка с придобиването на 11.06.2018 г. на УПИ * в кв.* по плана на [населено място], площ от 3 995 кв.м. – за складова база, ведно с построените в имота масивна сграда с площ от 80 кв.м. и масивна сграда от 200 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения ответниците са възразили, че сделката е прикрито дарение, тъй като прехвърлителят е баща на приобретателя. Тези твърдения са подкрепени от свидетелските показания и писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира, със забележката, че това има значение единствено за икономическия анализ, където не следва да се отчита разходи за придобиване на този имот.

Твърденията на ответниците, че пазарната стойност на придобитите от тях недвижими имоти е без значение, а е релевантна посочената в нотариалните актове цена на придобиване, съдът не възприема за основателни. Цената, посочена от страните при сключване на сделките, не е противопоставима на държавата, която е трето за тези сделки лице.

Недоказани са и твърденията, че платената от ответника продажна цена за овощна градина в м.“Л.“ е само в размер 2 500 лв. Това обстоятелство се заявява единствено в показанията на свидетеля А. А. -че продажната цена, която е получил от ответника за придобиване на 28.12.2017 г. на овощна градина в м.„Л.“, [населено място], е в размер 2 500 лв, а остатъкът от 2 500 лв бил прихванат заем между свидетеля и бащата на ответника. В подкрепа на тези показания няма никакви други доказателства, а свидетеля е в приятелски отношения със семейството на ответника и се явява заинтересован по смисъла на чл.172 ГПК.

В проверявания период С. Й. придобил моторни превозни средства както следва: на 18.09.2009 г. лек автомобил „БМВ-725“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност от 8 000 лв., продаден на 14.01.2016 г. при пазарна стойност 3 000 лв.; на 22.10.2012 г. лек автомобил „БМВ-530Д“, с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 15 700 лв., продаден на 04.01.2016 г. при пазарна стойност 8 600 лв; на 31.10.2013 г. лек автомобил „Сузуки-Витара“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 2 300 лв., продаден с предварителен договор от 19.11.2015 г. с пазарна цена 2 000 лв.; на 27.02.2014 г. лек автомобил „Ауди-А4“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 6 500 лв., продаден на 26.09.2016 г. при пазарна стойност 4 500 лв; на 29.06.2015 г. мотоциклет „Сузуки АН 400-Бургман" с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 2 500 лв.; на 28.01.2016 г. товарен автомобил „Хюндай-Х1“ с рег. [рег.номер на МПС] , отчужден на 06.04.2016 г. с пазарна стойност 3 850,50 лв. при закупуването и 3 720 лв. при отчуждаването; на 26.04.2016 г. товарен автомобил „Фиат-Дукато“ с рег. [рег.номер на МПС] , пререгистриран с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарната стойност 3 000 лв.; на 01.07.2016 г. лек автомобил „БМВ-120Д“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 14 500 лв., продаден на 15.01.2017 г. при пазарна цена 12 500 лв.; на 15.09.2016 г. лек автомобил „Сеат-Толедо“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарната стойност 6 300 лв.; на 18.10.2016 г. лек автомобил „Фолксваген-Туарег“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 12 000 лв., продаден на 30.10.2017 г. при пазарна цена 10 200 лв.;на 27.10.2016 г. лек автомобил „Мицубиши- Спейс стар“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 3 500 лв., продаден на 14.03.2017 г., при пазарна цена 3 000 лв.; на 29.01.2018 г. лек автомобил „Рено-Канго“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност от 1 300 лв. Ж. И. придобила на 03.07.2017 г. лек автомобил „КИА-Соренто“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност от 8 900 лв., отчужден след края на проверявания период; на 19.10.2017 г. лек автомобил „Ауди-А6“ с рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 22 500 лв., отчужден след края на проверявания период. Наличните в края на периода моторни превозни средства били на обща стойност 44 500 лв.

По банковите сметки на ответниците, в края на периода били налични общо 174,13 лв., а сумата в размер 84 522,98 лв., внесени от трети лица по техни сметки не е налична.

Златните предмети на обща стойност 204 372,50 лв., за контрабандирането на които ответникът бил признат за виновен и осъден, на основание чл.147 ЗОНПИ, до доказване на противното, се считат за негова собственост. Твърденията на ответника, че същите му били предоставени на консигнация, са недоказани. За установяване на този факт ответникът е представил единствено частни документи без достоверна дата, които нямат никаква доказателствена стойност и не са годни да оборят презумпцията по чл.147 ЗОНПИ. Поради това установените в автомобила на ответника златни предмети следва да се приемат за негово имущество на стойност 204 372,50 лв., налично в края на периода. Обстоятелството, че впоследствие това имущество е отнето с присъда в полза на държавата, няма значение, защото моментът, когато се преценява налице ли е значително несъответствие е краят на проверявания период – арг. §1 т.3 ДР ЗОНПИ. Промените в имуществото, настъпили след края на проверявания период, са без значение за това налице ли е значително несъответствие.

Предвид изложеното общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период, налично в края на периода, е в размер на 378 573,63 лв, при това без оглед паричната равностойност на отчуждените имоти, които КОНПИ не е поискала да бъдат включени в тази част на анализа.

За проверявания период С. Й. имал доходи по трудови правоотношения и като земеделски производител 37 899,54 лв.; Ж. И. имала доходи по трудов договор 923 лв., ответниците имат още приходи от усвоени кредити 85 270,30 лв., усвоени по кредитни карти 41 249,29 лв., обезщетения от НОИ и застрахователни дружества 16 980,38 лв., от продажба на имоти и МПС – 217 600 лв., 229,53 лв. – начално салдо по банкова сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, 84 522,98 лв – вноски по сметки от трети лица, 270,30 лв – получен стоков кредит, общо 484 945,32 лв.

Във връзка с твърденията на ответниците за приходи от дарения за проверявания период по делото са разпитани свидетели. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р. Х. (майка на ответника Й.), че поетапно е подпомагала сина си със сума общо от около 5 – 6 хиляди лева. Следва да се отчете заинтересоваността на тази свидетелка в полза на ответника и липсата на конкретика в показанията й. Не са налице и доказателства свидетелката да е разполагала с достатъчно възможност да осигури такива разполагаеми свободни средства, според показанията й нейната професионална реализация е заместник готвач в ресторант.

Не следва да се кредитират и показанията на свидетеля Д. И. (баща на ответника Й.), че е дал на ответника за закупуване на нивите в м.„К.“ сумата от 20 000 лв., както и около 20 000 лв. за отстъпеното право на строеж за сграда от 26 кв.м., както и че ответникът получил дарение от сестра си К. Й. 35 000 евро. По делото има доказателства, че сестрата на ответника имала месечна заплата от 2 630 евро в Германия, където е ноторно известно, че данъците и разходите за живот надвишават тези в България (за целите 2017 г. и 2018 г. тя е получила чисто възнаграждение в по-малък размер, отколкото се твърди да е дарила на ответника). Не става ясно как сестрата на ответника с този размер на доход е съумяла да реализира такива значителни спестявания, че да е в състояние да дари на брат си сума 35 000 евро. Същото се отнася до показанията на свидетеля за дарени от него суми на сина му – няма доказателства той да е разполагал със сумите, които твърди да е дарил. Обстоятелството, че през 2006 г. е продал 1/4 ид.ч. от недвижим имот с данъчна оценка 3 000 лв, а през 2007 г. е продал свой недвижим имот с данъчна оценка 14 420 лв, не установява възможност за даряване на 40 000 лв около 10 години след това.

Не следва да се кредитират и показанията на свидетеля Т. Б., че е помогнал финансово на ответниците през 2016-2017 г. при закупуване на ниви, като е дал суми от порядъка на 1 000, 2 000 до 3 000 лв. за всяка сделка, че помогнал при закупуването на парцел във вилната зона на [населено място], м.„О. с.“ със сумата 38 000 - 40 000 лв. (15.01.2018 г.), с 10 000 лв. при закупуване на апартамента в [населено място] (21.12.2016 г.) и с около 13 000 лв. при закупуване правото на строеж от [община] (16.04.2018 г.). Противно на приетото от въззивния съд, настоящата инстанция подхожда със засилена критичност към показанията на този свидетел, не само защото е баща на ответницата, но и защото съгласно внесеното срещу ответника обвинение той (без да установено извършването на престъпление) е имал някаква съпричастност към дейността, за която е постигнато споразумение и за която ответникът се е признал за виновен. Само обстоятелството, че според представените по делото нотариални актове за продадени от родителите на Ж. И. недвижими имоти в периода 14.10.2014 г. - 02.11.2016 г. те са реализирали приходи от 81 500 лв, не доказва, че някаква част или цялата сума е дадена на ответниците.

Недоказани са и твърденията на ответника за приходи от печалби от участие в спортни залагания в „Еврофутбол“. За доказване на тези твърдения по делото са представени писмени документи на приносител, несъдържащи името на получателя. Те не са годни да установят, че посочените в квитанциите суми като печалби от спортни залози са получени именно от С. Й.. Не се доказва получаването на сумите и от показанията на свидетеля С.. Те са лишени от конкретика и почиват на предположения. Не са събрани и данни за разходи от страна на ответника за участие в залагания.

Обичайните и извънредни разходи на ответниците за проверявания период, според заключението на неоспорената основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, се формират от следните суми; 65 798,98 лв. - за издръжка през периода, съобразно членовете на семейството; 213 820 лв – разходи за придобиване на недвижими имоти (като се изключат посочените в заключението на вещото лице разходи за придобиване на недвижими имоти от роднини, за които съдът прие, че се касае не за продажба, а за прикрити дарения); 110 850 – разходи за придобиване на моторни превозни средства; 9 942,21 лв. - платени данъци и такси; 71 948,21 лв. – за задгранични пътувания, 116 623,42 лв – вноски по банкови сметки и по кредитни карти; 8 627,99 лв погасителни вноски по кредити; 61 650 лв, преведени от ответника Й. по сметки на трети лица; 2 922,00 – платена комисионна от ответника Й., общо 662 182,81 лв.

При този анализ нетният доход на ответниците за проверявания период е отрицателна величина, тъй като обичайните и извънредните разходи (662 182,81 лв) са повече от приходите и източниците на финансиране (484 945,32 лв.), а наличното в края на проверявания период имущество е на стойност над 150 000 лв (378 573,63 лв. и то без оглед паричната равностойност на отчужденото по противопоставим на държавата начин имущество). Налице е „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица, може да се направи обосновано предположение, че притежаваното от ответниците имущество е незаконно придобито и са налице предвидените в чл.141 вр чл.107 ЗОНПИ предпоставки за отнемане в полза на държавата на това имущество, доколкото е налично. За отчужденото по противопоставим на държавата начин следва да се присъди паричната равностойност на основание чл.151 ЗОНПИ.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че не може да бъде предположено наличието на връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, доколкото предметът на престъплението, за което ответникът се е признал за виновен, е отнето в полза на държавата. Съдът е възприел формалистичен подход, без да отчете, че престъплението е извършено с автомобил, специално пригоден за контрабандиране на накити; че ответникът многократно в периода, посочен в обвинителния акт (по който акт се е признал за виновен самият ответник), е преминавал през същия пункт, където е установено престъпното деяние; както и че допълнителното изземване на количество златни накити е станало след съдебно разрешение за претърсване и изземване на автомобила, мотивирано от поведението на бащата на ответницата (свидетеля Б.), който без разумно обяснение се е навъртал покрай него. Тези обстоятелства, наред с факта, че за целия проверяван период от 10 години законните доходи на ответника са незначителни в сравнение със стойността на придобитото имущество, могат да обосноват предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

Такава връзка не може да се изведе само по отношение на придобиването на 11.06.2018 г. на УПИ * в кв.* по плана на [населено място], площ от 3 995 кв.м. – за складова база, ведно с построените в имота масивна сграда с площ от 80 кв.м. и масивна сграда от 200 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения. От фактическа страна съдът прие, че не се касае за продажба, а за прикрито дарение от баща на син. Придобитото с дарение имущество не може да е незаконно, това законът дефинитивно изключва. Затова въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане на този имот. В останалата част въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и да се уважат исканията на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество.

Към делото е присъединено ч.гр.д.№ 2533/ 2025 г., образувано по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество КОНПИ срещу определение на Бургаски апелативен съд № 146 от 27.03.2025 г. по гр.д.№ 208/ 2024 г., с което е оставена без уважение подадената от КОНПИ молба за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 7 от 16.01.2025 г. в частта за разноските. Тъй като отговорността за разноските следва да бъде преразпределена с оглед решението на настоящата инстанция, това определение следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода от спора, всяка от страните има право на разноски – чл.78 ал.1 – 4 ГПК. Първоначалното искане на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество е за 568 513,41 лв. Отнето е имущество на стойност 43 637 лв, в останалата част искането е отхвърлено или производството е прекратено. С оглед изложеното КОНПИ има право на 0,77 % от сторените разноски в производството и следва да заплати дължимата държавна такса върху цена на иска 524 876,41 лв за първа инстанция, за въззивното производство и за първото касационно производство върху обжалваем интерес 290 442,41 лв и за настоящето производство върху обжалваем интерес 33 200 лв, както и по 30 лв дължими такси за производствата по чл.288 ГПК. Ответниците имат право на 92,3 % от разноските по делото и дължат държавни такси за всички инстанции при цена на уважените срещу тях искове в размер 30 637 лв за ответника и 16 000 лв за ответницата, както и по 30 лв дължими такси за производствата по чл.288 ГПК. Неоснователно е възражението на КОНПИ за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Самият факт, че делото се решава след разглеждане от пет инстанции, е показателен за фактическата и правната му сложност, поради което платените от ответниците адвокатски възнаграждения не могат да се считат за прекомерни. Неоснователно е и искането на КОНПИ за прилагане на разпоредбата на чл.156 ал.6 ЗОНПИ, тъй като по делото не е доказано на ответниците да е връчено редовно съобщение, с което от тях се изискват декларации по чл.136 или чл.137 ЗОНПИ.

Поради това от общо направени разноски от ответниците във всички инстанции 11 018,90 лв КОНПИ им дължи 10 170 лв. КОНПИ е направила разходи за производството в размер 3 556,10 лв и има право на възнаграждение за юрисконсултска защита за всички инстанции, което съдът определя в размер 1 700 лв, общо разноски 5 256,10 лв, от които ответниците следва да възмездят 404,25 лв. След компенсация ответниците имат право на 9 765,75 лв, които при условията на Закон за въвеждане на еврото в Република България следва да бъдат присъдени в настоящата валута на страната - 4 993,15 евро. При условията на същия закон дължимите държавни такси също следва да бъдат присъдени в евро.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 7 от 16.01.2025 г. по гр.д.№ 208/ 2024 г. в частта му, с която е отхвърлено искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата от С. Д. Й. на урегулиран поземлен имот *- за складова база, в квартал № * по плана на [населено място], [община] с площ 3 995 кв.м., при граници на имота: изток УПИ * - за складова база, запад УПИ *-за складова база, север-напоителен канал, юг-улица, ведно с построените в имота: масивна сграда с площ 80 кв.м. и масивна сграда с площ от 200 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни насаждения, с пазарна стойност 33 200 лв.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 7 от 16.01.2025 г. по гр.д.№ 208/ 2024 г. в останалата допусната до касационно обжалване част, включително в частта за държавните такси и разноските, както и определение на Бургаски апелативен съд № 146 от 27.03.2025 г. по гр.д.№ 208/ 2024 г и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТНЕМА в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, гр.София, пл.“Света Неделя“ от С. Д. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], следното имущество:

9/30 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор *.*.* в [населено място] с адрес: [населено място], местност „Ш.“ с площ 11 600 кв.м., земеделска, четвърта категория при съседи: поземлени имоти с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*. с пазарна стойност 4 437 лв.

Лек автомобил „Сеат“, модел „Толедо“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 30.12.2005 г., рама № *, двигател № *, цвят сив металик, с пазарна стойност 4 000 лв.

Лек автомобил „Сузуки“, модел „Витара“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 29.03.1995 г., рама № *, двигател № *, цвят тъмно сив металик, с пазарна стойност 2 000 лв.

Мотоциклет „Сузуки АН 400“, модел „Бургман“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.02.2004 г., рама № *, двигател № *, цвят черен, с пазарна стойност 1 200 лв.

Лек автомобил „Рено“, модел „Канго“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 19.03.1999г., рама № *, двигател № *, цвят червен, с пазарна стойност 1 000 лв.

сумата 15 000 лв., представляваща стойността към датата на отчуждаване на отстъпеното право на строеж за изграждане на сграда на един етаж, предназначена за търговия със ЗП 72 кв.м. /седемдесет и два квадратни метра/, находяща се в поземлен имот *.*.* с адрес: [населено място],[жк], площ 1 626 кв.м.

ОТНЕМА в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, гр.София, пл.“Света Неделя“ от Ж. Т. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 16 000 лв., представляваща паричната равностойност към момента на отчуждаване на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, peг. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 30.12.2008 г., рама № *, двигател *, цвят черен металик.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество БУЛСТАТ 131463734, гр.София, пл.“Света Неделя“, да заплати на С. Й. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Ж. Т. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 4 993,15 евро (четири хиляди деветстотин деветдесет и три евро, петнадесет евроцента) разноски по делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, гр.София, пл.“Света Неделя“, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд дължимите държавни такси за производството по исканията, които са отхвърлени или производството по които е прекратено, в размер 16 968,12 евро (шестнадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем евро, дванадесет евроцента) за всички инстанции.

ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за производството по уважените с настоящето решение искания срещу него във всички инстанции в размер 1 597,12 евро (хиляда петстотин деветдесет и седем евро, дванадесет евроцента).

ОСЪЖДА Ж. Т. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за производството по уваженото с настоящето решение искане срещу нея във всички инстанции в размер 848,74 евро (осемстотин четиридесет и осем евро, седемдесет и четири евроцента).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: