Действие на съдебно решение при прехвърляне на спорно имущество в хода на процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА Я.

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 390 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 17108/15.07.2022 г., подадена от Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., чрез адвокат Р. М., срещу решение № 729 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 551/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е: отменено решение № 262991 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 16227/2019 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. В. А., А. Д. В., Р. Д. И. и А. Д. И. срещу Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. иск по чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ****, построена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 59 кв.м, ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата, като вместо него е допуснато да бъде извършена съдебна делба на така описания недвижим имот между съделитетелите и при квоти, както следва: 5/16 ид. ч. за И. В. А., 1/16 ид. ч. за А. Д. В., 1/16 ид. ч. за Р. Д. И., 1/16 ид. ч. за А.Д. И., 2/16 ид. ч. за Ф. С. А., 2/16 ид. ч. за А. С. В., 2/16 ид. ч. за С. С. В. и 2/16 ид. ч. за Р. С. В.; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. срещу И. В. А., А. Д. В., Р. Д. И. и А. Д. И. иск по чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 131 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ведно с първия етаж на построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, с обща площ от 118 кв.м, и прилежащото избено помещение с площ от 30 кв.м, както и на жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 26 кв.м.

С определение № 1767 от 21.06.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допуснат до делба вторият етаж от жилищната сграда, на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – за проверка правилността на изводите на съда относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение № 4378 от 05.11.2018 г. по гр. д. № 1934/2018 г. на Районен съд – Варна.

Въззивният съд е съобразил в решението си, че делото пред първоинстанционния съд е образувано по иск на А. Я. И., починала на 02.12.2020 г., заместена в хода на процеса от И. В.А., А. Д. В., Р. Д. И. и А. Д. И., и И. В. А. срещу Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ: втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ****, построена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 59 кв.м, ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата, при квоти: общо 1/2 ид. ч. за ищците (5/16 за И. А., по 1/16 за останалите наследници по закон на починалата в хода на процеса негова съпруга А. И.) и по 2/16 ид. ч. за всеки от ответниците (общо 1/2 ид. ч.). Ищците излагат, че в режим на СИО са придобили собствеността по отношение на 1/2 ид. ч. от втория етаж от сградата с идентификатор **** по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 53, том I, дело № 38/20.02.2018 г. на нотариус № * НК, като техните праводатели Б. и А. А. са станали собственици по силата на давностно владение, удостоверено с нот. акт № 27, том I, дело № 20/05.02.2018 г. на нотариус № * НК. С влязло в сила решение № 4378/05.11.2018 г. по гр. д. № 1934/2018 г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията между ответниците по делото и Б. и А. А., че Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 131 кв.м, ведно с 1/2 от построените в имота жилищни сгради с идентификатори **** и ****. Ищците считат, че посоченото решение им е непротивопоставимо, тъй като исковата молба по гр. д. № 1934/2018 г. била вписана на 12.04.2020 г. - след придобиване на имота от ищците. Оспорват решението, като постановено при признание на иска. Твърдят, че останалата 1/2 ид. ч. от имота ответниците са придобили по силата на упражнявано давностно владение от ответницата Ф. А. и нейния съпруг С. В. А., починал на 05.06.2013 г., в продължение на повече от 10 години, считано от 1990 г. Останалите трима ответници - А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., са наследници по закон на С. А..

С отговора на исковата молба Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са оспорили иска за делба. Същите оспорват правата на ищците с довод, че последните са придобили съответните идеални части от имота от несобственик - правата на праводателите на ищците са отречени с влязло в сила решение по гр. д. № 1934/2018 г. на ВРС; оспорват праводателите на ищците Б. и А. А. да са придобили имота по силата на упражнявано давностно владение; оспорват вторият етаж от жилищната сграда да има качеството на самостоятелен обект на вещни права; твърдят, че вторият етаж от сградата е изграден през 1992-1993 г. от Ф. А. и С. А. и е придобит от същите по силата на давностно владение.

От своя страна, ответниците са предявили насрещен иск, в който излагат, че страните по делото са съсобственици по давност и наследяване на дворно място с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа с площ от 118 кв.м и прилежащо избено помещение, както и на друга жилищна сграда с площ от 30 кв.м. Сочат, че дворното място било придобито през 1965 г. от В. А.; в имота имало паянтова постройка, която през 1970 г. била ремонтирана основно от А. и синовете му, като същата е заснета с идентификатор ****; по-късно - през 1983-1984 г., В. А. и синовете му изградили първия етаж на жилищна сграда с идентификатор ****. Твърдят, че след смъртта на В.А. през 1990 г. имотът се владее съвместно от ищците и ответниците. Вторият етаж на тази сградата бил построен от Ф. А. и С. А. през 1992-1993 г. и от тогава същите владеят този имот с намерение за своене.

Насрещната искова молба е оспорена от ответниците по нея. Последните възразяват процесните имоти да са съсобствени, твърдейки, че титуляри на вещни права върху тези имоти са А. И. и И. А.. Имотите били придобити от последните в режим на СИО по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 53, том I, дело № 38/20.02.2018 г. на нотариус № 212 НК, а праводателите им Б. и А. А. придобили правата си по силата на давностно владение.

За да уважи иска за делба на втория етаж от жилищната сграда, описан по-горе, въззивният съд е приел следното:

Ответниците Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са наследници на С. В. А., починал на 05.06.2013 г., като първата е преживяла съпруга, а останалите - негови низходящи.

Ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 53, том I, рег. № 3021, дело № 38/2018 г. на нотариус с peг. № * НК. С него Б. В. А. и А. А. А. са прехвърлили на 20.02.2018 г. на А. Я. И. и И. В. А., в режим на СИО, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 131 кв.м, ведно с построената в имота еднофамилна сграда на два етажа с идентификатор ****, с площ от 59 кв.м, ведно с прилежащата маза с площ от 30 кв.м и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 26 кв.м. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 27, том I, peг. № 2090, дело № 20/2018 г. Б. В. А. и А. А. А. са признати за собственици на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 131 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, ведно с построената в имота еднофамилна сграда на два етажа с идентификатор ****, с площ от 59 кв.м, ведно с прилежащата маза с площ от 30 кв.м, и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 26 кв.м.

С влязло в сила на 20.02.2019 г. решение № 4378/05.11.2018 г. по гр. д. № 1934/2018 г. на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че ищците Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 131 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, представляваща втори етаж от сградата, със застроена площ от 59 кв.м, и 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 26 кв. м, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Исковата молба е вписана в Службата по вписванията на 12.04.2018 г.

С влязло в сила решение № 1738/30.09.2019 г. на ВРС по НАХД № 3527/2019 г. А. Я. И. е призната за виновна за това, че на неустановена дата съставила и на 02.02.2018 г. в [населено място] употребила пред нотариус Р.К., peг. № * на НК неистински частен документ - договор от 28.09.1989 г., със страни В. А. И. и Б. В. А., относно даряване на дворно място от 131 кв.м и къща на два етажа в [населено място] [улица], за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно че В. А. И. е дарил на сина си Б. В. А. собствения си недвижим имот - дворно място от 131 кв.м и къща на два етажа в [населено място] [улица].

Въззивният съд е намерил за неоснователни наведените по делото възражения за нищожност и невалидност на постановеното по гр. д. № 1934/2018 г. по описа на ВРС решение. Приел е, че същото е постановено от компетентен орган и в пределите на правораздавателната власт на съда, при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Посочил е, че при съдебното установяване на собствеността на ищеца, по съображения за правна сигурност, не може да се постанови решение при признание на иска; признанието следва да се цени от съда съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото. Заключил е, че признанието на иска от страните в производството по гр. д. № 1934/2019 г. на ВРС, доколкото се касае за иск за собственост, е ирелевантно, като същото е следвало да бъде съобразено от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Подобен пропуск на съда, обаче, води до неправилност на решението, но не и до неговата нищожност или недопустимост. При тези съображения Окръжен съд – Варна е приел, че е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение по гр. д. № 1934/2018 г. по описа на ВРС и да зачете правата на Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., а именно, че същите са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 131 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, представляваща втори етаж от сградата, със застроена площ от 59 кв. м, като в резултат ищците и ответниците в настоящото производство се легитимират като съсобственици с общо по 1/2 ид. ч. от процесния имот. В тази връзка е съобразил, че в унисон на приетото от него са и направеното от ответниците признание за съсобственост при равни квоти (по 1/2 ид. ч.), обективирано в отправената от тях до ищците покана от 16.09.2019 г., както и събраните гласни доказателства. Изложил е, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели (С. и С. Х., М. Х. и К. П.), които е ценил като обективни и основани на лични впечатления, безспорно се установява, че Ф. и С. А. са извършили надстрояване с втория етаж на съществуващата в имота с идентификатор *** едноетажна жилищна сграда в началото на деветдесетте години на миналия век. Праводателят на ищците Б. А., макар да не бил съгласен със строежа, не се е противопоставил на осъществяваното от ответниците, през цялото време след построяването на етажа, владение; няма данни и след като И. А. е дошъл в имота, да се е противопоставил на това владение. Въпреки това въззивният съд е намерил извода на първоинстанционния съд, че осъществявайки явна и необезпокоява фактическа власт с намерение за своене в период по-дълъг от десет години, Ф. А. и С. А., респ. техните правоприемници са станали собственици въз основа на изтекла придобивна давност, изключващи придобиването на имота по приращение от собственика на дворното място (чл. 92 ЗС), за неправилен досежно разликата над 1/2 ид. ч., тъй като за останалата 1/2 ид. ч. от процесната недвижимост давността (и по-конкретно анимусът) е започнала да тече от 20.02.2019 г. (влизане в сила на решението по гр. д. № 1934/2018 г. на ВРС, когато на същите съдебно са признати права), а не от 1990 г., респективно 1992, 1993 г., и не е изтекла до подаване на исковата молба в съда - 10.10.2019 г.

Въззивният съд изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че заявеният за делба в исковата молба втори етаж от жилищната сграда с идентификатор **** представлява самостоятелен обект на право на собственост. Посочил е, че към датата на завършване на сградата в груб строеж - в началото на деветдесетте години на ХХ век, изискванията, на които следва да отговаря дадена вещ, за да може да се определи като самостоятелен обект, са регламентирани от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г.). Съгласно чл. 63, ал. 1 от тази наредба в обема на подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, въз основа на одобрен архитектурен проект, могат да се изграждат жилища, стаи за творческа или научна дейност - за ползване от обитателите в по-долните етажи, ателиета за художествена, научна и друга творческа дейност, сушилни и тавански складови помещения. Изисква се в ателието да има самостоятелен санитарен възел, освен ако не се касае за малкоетажно застрояване (чл. 63, ал. 2). Съдът е приел, че това, че вторият етаж на процесната сграда има характеристиките на самостоятелен обект, се установява и от приетите по делото заключения на вещите лица по първоначалната и повторна съдебно-технически експертизи.

При положителния извод относно съсобствеността в процесния имот, съдът е определил квотите на страните. Изложил е, че първоначалните ищци А. И. и И. А. са били собственици общо на 1/2 ид. ч. След смъртта на А., нейната част е била наследена по равно от съпруга й и трите й деца - А. В., А. И. и Р. И.. Така преживелият съпруг притежава 5/16 ид. ч., а останалите - по 1/16 ид. ч. Ответниците са съсобственици общо на 1/2 ид. ч., или всеки по 2/16 ид. ч.

На 31.10.2022 г. е починал А. Д. И., оставил за законен наследник баща си И. В.А., и до този момент страна по делото.

На 14.11.2022 г. е починал И. В. А., оставил за законни наследници своите деца А. Д. В. и Р. Д. И., и до този момент страни по делото.

Жалбоподателите считат, че въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационно обжалване, е недопустимо, тъй като спорът относно собствеността на втория етаж от жилищната сграда е бил решен с влязло в сила съдебно решение. Оспорват изводите на Окръжен съд – Варна, че давността за относно този имот е започнала да тече за тях от 20.02.2019 г. Позовават се на допуснати процесуални нарушения.

Насрещните страни не са взели становище по касационната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС страните не се явяват и не изпращат представители.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

По делото е представено решение № 4378/05.11.2018 г. по гр. д. № 1934/2018 г. на ВРС, влязло в законна сила на 20.02.2019 г. С него е признато по отношение на Б. В. А. и А. А. А., че Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 131 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, представляваща втори етаж от сградата, със застроена площ от 59 кв.м, и 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв. м, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От съдържанието на решението се установява, че с него е признато правото на собственост на Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. не на 1/2 ид. ч. от процесния втори етаж от жилищната сграда с идентификатор ****, а на целия втори етаж (описан като представляващ 1/2 ид. ч. от визираната сграда). Видно от исковата молба, предмет на делото е бил целият описан втори етаж (с твърдението, че е придобит по давност от ищците); в този смисъл е и направеното по делото признание на иска от страна на Б. В. А. и А. А. А., обективирано в отговора на исковата молба, въз основа на което признание, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, искът за собственост е бил приет за изцяло основателен и уважен от Районен съд – Варна.

Доколкото А. И. и И. А. са придобили правото си на собственост на 20.02.2018 г., т.е. по време на висящността на гр. д. № 1934/2018 г., исковата молба по което е била депозирана на 08.02.2018 г., същите са обвързани от постановеното по него съдебно решение на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, независимо от това кога е била вписана исковата молба (така: решение № 52/23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 177/08.04.2019 г. по гр. д. № 4119/2017 г. на ВКС, І г. о.).

Предвид горното, следва да се заключи, че по отношение на страните по настоящото дело се разпростира силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 1934/2018 г. на ВРС, с което Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са признати за собственици на целия процесен втори етаж. Следователно липсва съсобственост между тях и ищците по настоящото дело по отношение на този недвижим имот и искът за делбата му се явява неоснователен.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение в частта, в която същото е допуснато до касационно обжалване, и отхвърляне на иска за делба. При този изход на спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на И. В. А. разноски, направени изцяло във връзка с подадената от него въззивна жалба.

Жалбоподателите имат право на направените пред ВКС разноски, съобразно уважената част от жалбата им, в размер на 600 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 729 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 551/2022 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е допуснат до делба вторият етаж от жилищната сграда, както и в частта на присъдените разноски, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], построена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 59 кв.м, ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата.

ОСЪЖДА А. Д. В. и Р. Д. И. да заплатят на Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. разноски пред ВКС в размер на 600 лв. (шестотин лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.