Определяне на обезщетение и съпричиняване при блъснат от автомобил пешеходец

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * критерии за определяне на неимуществени вреди * съпричиняване * нарушение на правилата за движение по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

[населено място], 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2091 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Г. В. И. срещу въззивно решение № 187/10.05.2024 г. по в. т. д. № 137/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 419/03.11.2023 г. по т. д. № 622/2021 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на „ЗАД „Армеец“ АД да заплати на касаторката обезщетение в размер над 40 000 лв. до 90 000 лв. за претърпени от ПТП на 31.03.2021 г. неимуществени вреди и за осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение в размер над 1 759, 50 лв. до 3 167, 10 лв. за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, както и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за отхвърляне на исковете до предявените размери от 110 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и от 3 519 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 23.04.2021 г.
Касаторката оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Заявява становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетения в занижен размер като не е оценил в пълнота невъзможността да настъпи пълно възстановяване на движенията на лявата ръка, както и на походката й, тежката операция, месеците на легло, невъзможността да ползва патерици и отражението върху нейното емоционално състояние и ежедневен бит. Отделно, съдът не е обсъдил задълбочено събраните чрез свидетелски показания доказателства и установени факти, както и всички аспекти на социално-икономическите условия в страната, размерите на минималната и средна работна заплата в страната и засилените инфлационни процеси. Жалбоподателката оспорва извода му за наличие на съпричиняване в обем 50%. Твърди, че съдът е неглижирал обстоятелството, че тя не е могла да ползва банкета, тъй като той е бил зает от паркирали автомобили, както и че приближаващият се автомобил е бил електрически и не е издавал звук. Едва след като водачът му е натиснал клаксона и с това я е стреснал, тя е възприела неговото движение, но е реагирала объркано. Съдът не е отчел обстоятелството, че водачът е заявил, че е забелязал пешеходката много преди да наближи опасната зона, но вместо да намали и спре, той е използвал клаксон едва, когато се е изравнил с нея. Съдът не е съобразил и липсата на насрещно движещи се автомобили, които да налагат на водача да се движи толкова близо до пострадалата. В жалбата се сочи още, че при толкова сериозна разлика в изводите на въззивния съд в сравнение с тези на първостепенния съд съставът на апелативния съд е дължал много по-подробни мотиви и обосновка поради какви причини е стигнал до крайното си заключение. Неизпълнение на задължението за пълен анализ на събрания доказателствен материал и установените чрез него факти, който да намери отражение в мотивите на решението, е резултирало в постановяването на необосновано решение. С оглед наведените оплаквания касаторката И. претендира постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваните части и да бъдат присъдени обезщетенията в пълните им заявени размери, ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по касация „ЗАД „Армеец“ АД оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Заявява становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила с присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените вече становища по основателността на касационата жалба, респективно отричайки наличието й. Процесуалният представител на ответника оспорва размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, като заявява, че делото не се отличава с голяма правна и фактическа сложност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Исковото производство е образувано по предявени от Г. В. И. срещу „ЗАД „Армеец“ АД претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 110 000 лв. и 3 519 лв. – обезщетения за причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 31.03.2021 г.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗАД „Армеец“ АД и срок на валидност, покриващ датата на процесното ПТП. Въз основа на тези факти съставът е достигнал до извод за наличие на пасивна материалноправна легитимация в полза на посочения в исковата молба ответник. Кредитирайки заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, е приел наличие на причинено закрито разместено счупване на горния край на лява раменна кост и горния край на лява бедрена кост, мекотъканна рана по гърба и палеца на дясно ходило, контузия на главата и екскуриации по лявата част на тялото; извършени две оперативни интервенции под обща анестезия на 31.03.2021 г. и открито оперативно наместване на фрактурите, фиксирани със заключваща плака, винтове и остеосинтеза с интрамедуларен заключващ пирон; оперативна интервенция – хирургична обработка и шев на раната на дясното ходило. Съдебният състав е отчел, че фрактурата на левия горен крайник е довела до трайно затруднение на движенията му за период от 3-4 месеца, което продължава и към датата на извършения от вещото лице прегледа с прогноза да остане до края на живота на ищцата. Фрактурата на левия долен крайник е ограничила движенията на пострадалата в период от 6-7 месеца, като и към момента на прегледа е било установено, че тя се придвижва с леко накуцваща походка, подкрепяна от бастун. Невъзможността да се обслужва сама продължила около единадесет месеца и наложила промяна на местоживеенето й. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът е отчел характера и степента на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, как е протекъл оздравителният процес и неговата продължителност, налице ли е възможност за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли възможност за бъдещо влошаване на състоянието, както и социално-икономическите условия в страната. В заключение е счел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да е в размер на 80 000 лева.
По повод противопоставеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване въззивният съд е съобразил заключението на съдебноавтотехническата експертиза, според което процесното ПТП се дължи не само на несъобразяване скоростта и траекторията на автомобила с намиращата се на платното за движение пешеходка, но и на нейното движение по платното - вдясно и попътно на автомобила, което е ограничавало възможността й да възприеме движещия се зад нея автомобил, както и косото й движение по платното с навлизане в коридора на автомобила по начин на място и в момент, когато това не е било безопасно. Съобразил е разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и е кредитирал показанията на свидетелката Г., според които ищцата се е движила по платното за движение, въпреки че отстрани е имало отъпкана тревна площ, явяваща се пътен банкет по смисъла на §6, т.5 ЗДвП. Тези нарушения според съда са попречили на ищцата да забележи приближаващия автомобил, което я е стреснало, а това пък е довело до промяна на траекторията й на движение и съприкосновение с автомобила – действие в нарушение на чл.113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С оглед на тези съображения, съдът е определил обем на съпричиняване от 50%, респективно дължимо обезщетение в размер на 40 000 лева. Прилагането на възприетият процент съпричиняване е довело до редукция и на обезщетението за причинени имуществени вреди.
С определение № 1238/23.04.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно приложение на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение и относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, касаещ редукцията на определеното обезщетение поради наличие на съпричиняване. Констатирана е необходимост от проверка дали решението на Апелативен съд Пловдив е в съответствие със задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., и практика на ВКС, намерила израз в решение № 72/2019 г. по т. д. № 2252/2017 г. на II т.о. и служебно известното на съда решение № 25/2022 г. по т. д. № 422/2021 г. на I т.о. ВКС, с ППВС № 17/1963 г., както и с посочените от касаторката решение № 339/2018 г. по т. д. № 2882/2017 г. на II т.о. и решение № 94/2019 г. по т. д. № 2711/2018 г. на I т.о., ВКС. Отделно съдът има предвид и решение № 50145/02.02.2023 г. по т.д. № 1678/2021 г. на ВКС, II т.о., решение № 50140/04.12.2023 г. по т.д. № 1873/2022 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, които са от значение за това, но не само чрез посочването им, а при отчитане на тяхното значение. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се вземе в предвид действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, осакатявания и загрозявания, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, релевирни от касаторката и служебно известни на състава. Те съвместно съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена задължителна и казуална практика /ППВС № 17/1963 г., посочените от касаторката решение № 339/2018 г. по т. д. № 2882/2017 г. на II т.о., решение № 94/2019 г. по т. д. № 2711/2018 г. на I т.о., ВКС, както и служебно известни на състава решение № 18/2018 г. по гр. д .№ 60304/206 г. на IV г.о., решение № 169/2012 г. по т. д. № 762/2020 г., II т.о., ВКС, и др./, в която се приема, че принос по смисъла на цитираната разпоредба е налице в случаите, в които произлезлите от деликта вреди се намират в причинно-следствена връзка не само с поведението на делинкветна, но и на самия пострадал, който трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат независимо дали е действал виновно. Този принос трябва да е конкретно установен, а не извод за наличието му да почива на предположения, т. е. да е хипотетичен.
Решението на Апелативен съд Пловдив в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, тъй като не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 80 000 лв. е достатъчно да репарира понесените неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение от цитираната по-горе задължителна и казуална практика.

Изводът на Апелативен съд Пловдив за намаляване на определеното от първостепенния съд обезщетение от 100 000 лв. на 80 000 лв. не е мотивиран в пълна степен и не кореспондира изцяло с установените по делото факти. Макар формално въззивният съд да е преповторил установените от първоинстанционния съд факти, а именно, че Г. И. е претърпяла фрактурата на ляв горен крайник и ляв долен крайник с остатъчни негативни последици - болки и ограничени движения в лява раменна и тазобедрена стави, продължително лечение, което включва три операции, шестмесечно пролежаване на легло, затруднено самообслужване в разстояние на единадесет месеца и пълна зависимост от чужди грижи, наложило промяна в местоживеенето й, както и напредналата й възраст към датата на инцидента /82 г./, апелативният съд е редуцирал размера на обезщетението, определено от първоинстанционния. Изводите му не могат да се счетат за обосновани, съответно обезщетението от 80 000 лв. не отговаря напълно на обема болки и страдания, които ищцата е понесла, както и на тяхната продължителност. Съдът е неглижирал и негативната перспектива, която вещото лице е дало за остатъчните увреди, особено с оглед възрастта на пострадалата. Базирайки се на събраните чрез разпита на допуснатите свидетели доказателства, настоящият състав съобразява и факта, че от самостоятелна и жизнена жена, макар в напреднала възраст, И. занапред ще следва изцяло да разчита на чужда помощ в ежедневието си. Отделно от това, инцидентът трайно е променил нейното емоционално-психологическо състояние в негативна посока. При тези констатации обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 90 000 лв.

При категорично установена основателност на противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване, следва да бъде разгледан конкретният обем, с който ищцата е допринесла за реализиране на пътния инцидент и собствените си вреди. И двете предходни инстанции са установили, че ищцата е вървяла по пътното платно, а не по затревената до него площ, която изпълнява ролята на банкет и то с гръб към движението, с което се е поставила в състояние на завишен риск от инцидент и невъзможност визуално да възприеме приближаващия се автомобил. Отделно от това, в постановените от предходните два съдебни състава решения е прието от фактическа страна, че автомобилът е бил електрически и не е издавал шум, който да може да бъде възприет от значително разстояние, както и, че водачът е възприел пешеходката преди навлизане в опасната зона, но е подал звуков сигнал едва като е излязъл от тази зона и се е приближил съвсем близо до нея. Този сигнал я е стреснал и дезориентирал, в резултат на което тя е предприела косо движение в посока на автомобила, с което е спомогнала за реализиране на инцидента. Обсъждайки обема съпричиняване, въззивната инстанция е игнорирала обстоятелството, че автомобилът е бил безшумен, както и че звуковият сигнал е бил подаден в голяма близост до ищцата, което е предизвикало нейната дезориентация, макар водачът на автомобила да е имал възможност да я забележи още преди да достигне опасната зона за спиране и да реагира с цел предупреждение и избягване на ПТП. Тези факти мотивират настоящия състав да приеме, че ищцата има много по-малък принос в сравнение с този на делинквента за възникване на съприкосновението между автомобила и тялото на пострадалата. Като има предвид създадената по приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдебна практика, касационната инстанция приема определеният в обем 50% за напълно несъответстващ на фактическата обстановка, респективно хипотетичен. Формира извод за съпричиняване в обем от 15% като съпоставя действията на водача с тези на пострадалата, имайки предвид и неговото задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, съответно при необходимост да намали скоростта или спре с цел избягване на инцидент – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 ЗДвП.
Допуснатото несъответствие на изградените фактически изводи с доказателствения материал по делото и отчитане в недостатъчна степен на значението на всяко от установените по делото релевантни обстоятелства са довели до присъждане в полза на ищцата на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД и определяне на съпричиняване в твърде завишен размер в отклонение от чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което обуславя и основателността на исканата от нея отмяна на въззивното решение за разликата над определеното обезщетение в размер 80 000 лева до 90 000 лева при отчитане на съпричиняване от 15%, а не 50% за настъпване на вредите, с което се редуцира дължимото обезщетение, или то следва да е размер на 76 500 лв. Тъй като претенцията за имуществени вреди е призната в пълния й предявен размер от въззивната инстанция, то същата следва да бъде коригирана единствено поради приетия от настоящата инстанция обем съпричиняване и да бъде уважена в размер на 2 991, 15 лв. - разходи за периода 06.04.2021 г. - 11.04.2021 г. за закупуване на медицински изделия, консумативи и лекарства В изпълнение на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България oбн., ДВ, бр. 70 /20.08.2024 г., сумите следва да бъдат превалутирани в евро в размери 39 113, 83 евро и 1 529, 35 евро. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, необходимо е спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК .
Поради изложеното, решението на Апелативен съд Пловдив трябва да бъде частично отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторката се дължат разноски съразмерно с уважената част от исковете. В приложение на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. е дължима сума в размер 3 716, 08 лв. /1 900 евро/ с ДДС, с оглед обжалваемия интерес и размера на присъдените обезщетения за настоящата инстанция. За въззивната инстанция възнаграждението е в размер на 6 915, 81 лв. /3 536 евро/ с ДДС с оглед отхвърлената част от въззивната жалба на застрахователното дружество, а за първа инстанция - в размер на 6 825, 67 лв. /3 489, 91 евро/ ДДС с оглед уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сторените разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. За първа инстанция дружеството е сторило разноски в размер на 360 лв. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно е дължима сума в размер на 462, 20 лв. /236, 32 евро/. За въззивното производство е сторило разноски в размер на 1 863, 34 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно е дължима сума от 648, 30 лв. /331, 47 евро/ и за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 156, 47 лв. /80 евро/ или общо разноски в размер на 647, 79 евро.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 769, 69 лв. /2 438, 70 евро/ за първа и касационна съдебни инстанции, както и за първа инстанция разноски в размер на 394 лв. бюджетни средства за експертизи /291, 24 евро/.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 187/10.05.2024 г. по в. т. д. № 137/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, в частта, с която е отменено решение № 419/03.11.2023 г. по т. д. № 622/2021 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на „ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Г. В. И. обезщетение в размер над 40 000 лв. до 76 500 лв. за претърпени от ПТП на 31.03.2021 г. неимуществени вреди и за осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение в размер над 1 759, 50 лв. до 2 991, 15 лв. за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, както и изцяло в частта за разноските, вместо което постановява
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Г. В. И., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 18 662, 15 евро /36 500 лв./, представляваща разлика между присъдените 40 000 лв. и дължимите 76 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 629, 73 евро /1 231, 65 лв./ – обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 31.03.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 23.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/10.05.2024 г. по в. т. д. № 137/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 419/03.11.2023 г. по т. д. № 622/2021 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявените от Г. В. И. срещу „ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горниците над 76 500 лв. до 110 000 лв. и над 2 991, 15 лв. до 3 167, 10 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „ЗАД „Армеец“ АД, да заплати на адвокат Д., САК, с адрес [населено място], [улица], представител на Г. В. И. адвокатско възнаграждение в размер на 8 925, 91 евро /17 457, 56 лв./
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 438, 70 евро и разноски в размер на 291, 24 евро
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЗАД „Армеец“ АД сума в размер на 647, 79 евро /1 266, 97 лв./.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.