Правен интерес при положителни и отрицателни установителни искове за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 395

София, 01.06.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4457 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7686/07.08.2024г., подадена от М. И. С., чрез процесуалния представител адвокат Т. К. от АК-Х., срещу решение № 291 от 08.07.2024г. по в. гр. д. № 430/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 17 от 06.02.2024г. по гр. д. № 615/2023г. на Свиленградския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявените от касатора срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. И. С., е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п.к. 6500, обл. Х., [улица], с площ: 515 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ [№], в квартал 43А, при съседи: [№], [№], [№], [№] и [№], ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и по предявените отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 52/2023г., поради липса на правен интерес от търсената защита като са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на въззивния съд, че не е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, като поддържа, че съдът не е взел предвид извършените от ответниците действия, предхождащи образуването на производството по делото. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че с нотариалните актове, с които ответниците се афишират като лица с право на собственост върху имота, осуетяват възможността й да реализира правата си да получи обезщетение за лишаване от ползването, както и претенциите й за делба спрямо действителния собственик.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по същество по предявените искове.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. И. Б. чрез процесуалния си представител адв.Г. Р. Г. от АК-Х., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в писмена молба-становище, постъпила на 04.06.2025г.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Т. М. чрез процесуалния си представител адв.Г. Р. Г. от АК-Х. , изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в писмена молба-становище, постъпила на 04.06.2025г.

С определение №1414/24.03.2025г., въззивното решение на Хасковския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в хипотеза като настоящата, при която ответниците не оспорват по време на процеса правата на ищеца и признават иска, но преди предявяването на иска единият от тях се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил на друго лице идеални части от имота, а впоследствие е прехвърлил на другия ответник същите идеални части и по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части, за установяването на които е предявен положителен установителен иск, в хипотеза като настоящата, при която различни лица притежават документ за собственост (нотариален акт), легитимиращ ги за собственици на същите идеални части, като ответникът, който е придобил права от другия ответник, в отговора на исковата молба изразява становище, че притежава тези идеални части, а в процеса като трето лице-помагач е привлечено и другото лице, което притежава титул за собственост за същите идеални части.

По първия поставен въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Както последователно приема ВКС в своята практика, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за установителните искове и следва да е налице при предявяване на иска. Затова, доколкото правният интерес е обусловен от поведението на ответната страна, то за него е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника, т.е. поведението му преди завеждането на иска. Когато от страна на ответника са обективирани действия, с които отрича или поставя под съмнение правото на собственост на ищеца, то правен интерес от установяване на собствеността чрез иск е налице и такъв иск е допустим. Каква ще бъде предприетата от ответника защита по време на процеса - дали ще оспорва иска или не, е въпрос на негово процесуално поведение, което няма самостоятелно значение за преценка допустимостта на вече предявения иск (решение №205 от 11.07.2011г. по гр.д.№149/2011г. на ІІ г.о. на ВКС). В хипотеза на признат от ответника иск интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване. Следователно ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и ако в хода на производството ответникът признае иска, това не води до отпадане на правния интерес от търсената с този иск защита (решение №135 от 10.07.2013г. по гр.д.№61/2013г. на ІІ г.о. на ВКС).

Настоящият състав напълно споделя така установената практика на ВКС и приема, че е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в хипотеза като настоящата, при която ответниците не оспорват по време на процеса правата на ищеца и признават иска, но преди предявяването на иска единият от тях се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил на друго лице идеални части от имота, а впоследствие е прехвърлил на другия ответник същите идеални части.

По втория поставен въпрос настоящият състав на І г.о. на ВКС приема следното:

Както ВКС приема в своята практика след постановяването на ТР №8/2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право. От значение е за вътрешните отношения с останалите съсобственици, свързани с използването, управлението, поддържането, подобряването на общата вещ, уредени в чл. 30-32 ЗС и чл. 41 ЗС, както и за законосъобразното упражняване на правото му на ликвидиране на съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС, съответно чл. 69 ЗН и за законосъобразното упражняване на правата на наследниците да се разпореждат с наследената вещ предвид възможността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по смисъла на чл. 76 ЗН. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост върху идеалната част от имота (решение №130 от 04.01.2021г. по гр.д.№746/2020г. на І г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). В този случай при евентуално уважаване на иска ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните и ще се определи режимът на собственост на вещта (решение №213 от 03.10.2014г. по гр.д.№2881/2014г. на І г.о. на ВКС).

Настоящият състав напълно споделя това становище и приема, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части, за установяването на които е предявен положителен установителен иск, в хипотеза като настоящата, при която различни лица притежават документ за собственост (нотариален акт), легитимиращ ги за собственици на същите идеални части, прехвърлени им от един и същи праводател, като ответникът, който е придобил права от другия ответник, в отговора на исковата молба изразява становище, че притежава тези идеални части и в процеса като трето лице-помагач е привлечено и другото лице, което притежава титул за собственост за същите идеални части.

По основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. И. С. срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и предявени отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 52/2023г.

В исковата молба се поддържа, че ищцата е дъщеря и наследник по закон на И. К. Б., починал на 21.02.2022г., като другият наследник по закон е преживялата съпруга на наследодателя Д. И. Б., ответник по делото. Твърди се, че с нотариално завещание от 11.03.2022г. наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Б. В. Х., като с влязло в сила решение по гр.д.№427/2022г. на РС-Свиленград запазената част на ищцата от наследството в размер на 1/3, съответстваща на 1/12 идеална част от процесния имот, е възстановена. Посочва се, че наследодателят към момента на смъртта си е притежавал ¼ ид.част от ПИ с идентификатор [№], придобита от него по наследство от неговия баща К. И. М. (починал на 16.09.2017г.) по време на брака му с М. Т. М. (ответник по настоящето дело), и като лична собственост еднофамилна жилищна сграда с идентификатор [№]. Предвид възстановяването на запазената й част от наследството на И. К. Б. ищцата поддържа, че притежава 1/3 идеална част от еднофамилната жилищна сграда с идентификатор [№]1 и 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор [№], ведно с 1/12 идеална част от построената в този имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор [№] и селскостопанска сграда с идентификатор [№], които нейни права са констатирани с н.а.95, том ІV, дело 461 на СП-С., като по силата на завещанието Б. В. Х. притежава 2/3 идеални части от наследството на И. К. Б., т.е. 2/12 ид.части от ПИ с идентификатор [№] и построените в него сгради с идентификатори [№] и [№], както и 2/3 ид.части от сграда с идентификатор [№]. Посочва, че на 10.08.2022г. (н.а.№75, том ІІІ, дело №390/2022г.) ответницата М. Т. М., майка на починалия И. К. Б., дарила на Б. В. Х. собствените си ¾ идеални части от ПИ с идентификатор [№] и от жилищната сграда с идентификатор [№], като с решение №166/13.10.2022г. по гр.д.№543/2022г. на РС-Свиленград е прогласена нищожността на договора за дарение като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, с оглед на което ищцата счита, че е съсобственик с Б. В. Х. на процесните имоти, но започвайки подготовка за дело за делба установила, че ответницата М. Т. М. на 10.08.2022г. се снабдила с н.а.№74, том ІІІ, рег.№4910, дело №389/2022г., с който била призната за едноличен собственик по давност и наследство на ПИ с идентификатор [№], отричайки по този начин правата на наследодателя на ищцата, след което, въпреки извършеното на същата дата разпореждане в полза на Б. В. Х., на 21.11.2022г. продала същия имот на ответницата Д. И. Б., а освен това на 20.01.2023г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на сграда с идентификатор [№], представляваща пристройка към старата сграда и неотговаряща на изискванията за самостоятелен обект и на същата дата продала на Д. И. Б. ¾ идеални части от тази сграда. Поддържа, че с тези действия ответниците създават неяснота по отношение на лицата, които притежават права върху имота, което счита, че обосновава правния й интерес от предявяването на исковете.

С писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. И. Б. изразява становище, че предявените искове са недопустими с твърдението, че М. Т. М. е собственик на ¾ идеални части от имотите и никога не е афиширала да е собственик на целия имот, като в н.а.№74, том ІІІ, рег.№4901, дело №389/2022г. нотариусът е допуснал печатна грешка, като пропуснал пред описанието на имота да добави „3/4 идеални части“ и впоследствие е прехвърлила именно притежаваните от нея идеални части, т.е. никога не е оспорвала правата на ищцата. Наред с това посочва, че титулът за собственост на ищцата е от 2023г., т.е. е с по-късна дата от този на М. М. и за нея не е налице правен интерес от предявяването на положителния установителен иск. Доколкото е придобила по договора с М. М. само ¾ идеални части от имотите, заявява, че няма никакви претенции за собственост към ищцата. Поддържа, че за ищцата е ирелевантно кой е собственик на останалите 11/12 идеални части от имотите, с оглед на което липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Прави изрично изявление за признаване на положителния установителен иск. Отрицателния установителен иск оспорва като неоснователен, тъй като договорът, сключен между М. М. и Б. Х. е прогласен за нищожен, от което прави извод, че последният не е придобил посочените в договора права. Оспорва и твърдението, че сграда с идентификатор [№] не представлява самостоятелен обект на право на собственост.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Т. М. оспорва исковете като недопустими поради липса на правен интерес. Твърди, че при изготвянето на н.а. 74, том ІІІ, рег.№4901, дело №389/2022г. нотариусът е допуснал печатна грешка, като пропуснал пред описанието на имота да добави „3/4 идеални части“ и че никога не е твърдяла да е собственик на целия ПИ с идентификатор [№] . Излага идентични доводи със съдържащите се в отговора на Д. Б., наред с което поддържа, че не е налице конкуренция на права между ищцата и Д. Б.. Поддържа също така, че за 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор [№] положителният установителен иск би следвало да бъде заведен само срещу нея, но не и срещу Д. Б.. По отношение на отрицателния установителен иск поддържа, че не е налице правен интерес за ищцата да оспорва правата на ответниците, които не накърняват нейните права. Признава правата на ищцата върху 1/12 идеална част от поземления имот и двете находящи се в него жилищни сгради с идентификатори [№] и [№] като оспорва твърдението, че сграда с идентификатор [№] не представлява самостоятелен обект на право на собственост.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Ищцата М. И. С. е наследник по закон на И. К. Б., починал на 21.03.2022г., заедно с преживялата го съпруга - ответницата Д. И. Б., като гражданският брак между И. и Д. Б. е сключен на 08.03.2010г. Наследодателят И. Б. е притежавал 1/4 ид. част от процесните имоти, придобити по наследство от баща му К. И. М., починал на 16.09.2017г., който е оставил законни наследници - сина си И. К. Б., наследодател на ищцата и преживялата го съпруга - ответницата М. Т. М., които са придобили съответно 1/4 ид.част и 3/4 ид. части от процесните имоти. В процесния поземлен имот с идентификатор [№] са построени жилищна сграда с идентификатор [№] , жилищна сграда с идентификатор [№] и селскостопанска сграда с идентификатор [№] , като жилищната сграда с идентификатор [№] е изключителна собственост на наследодателя на ищцата И. К. Б., а от поземления имот и останалите сгради той е притежава по 1/4 ид. част на основание наследствено правоприемство от баща си К. И. М.. Останалите 3/4 ид. части от поземления имот и процесните сгради е притежавала ответницата М. М., съответно майка на И. К. Б. и преживяла съпруга на К. И. М..

На 11.03.2022г. И. К. Б. е завещал цялото си имущество на Б. В. Х. с нотариално завещание. С влязло в сила на 29.11.2022г. решение № 186/09.11.2022г. по гр.д. № 427/2022г. на Свиленградския районен съд е възстановена запазената част на М. И. С. в размер на 1/3 идеална част от цялото имущество на И. К. Б., като е намалено с 1/3 идеална част завещателното разпореждане, извършено от наследодателя в полза на Б. В. Х., с оглед на което ищцата М. И. С., е придобила по наследство 1/3, а Б. В. Х. е придобил по завещание 2/3 от цялото имущество на И. К. Б..

На 27.03.2023г. ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том I, рег. № 1278, дело № 107/2023г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, с който е призната за собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] , 1/3 ид. част от жилищна сграда с идентификатор [№] , 1/12 ид. части от жилищна сграда с идентификатор [№] и 1/12 ид. части от сграда с идентификатор [№] , построени в имота, които изцяло обхващат наследеното от нея имуществото на И. К. Б..

На 10.08.2022г. ответницата М. Т. М. се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 74, том III, рег. № 4901, дело № 389/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, с който е призната за собственик на целия поземлен имот с идентификатор 65677.701.964.

На същата дата - 10.08.2022г. ответницата М. Т. М. е дарила на Б. В. Х. 3/4 ид.части от поземления имот с идентификатор [№] и 3/4 ид.части от построената в имота жилищна сграда с идентификатор [№] (нотариален акт за дарение № 75, том III, рег. № 4902, дело № 390/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК). В нотариалния акт не е вписана стопанската сграда с идентификатор [№] С решение № 166/13.10.2022г. по гр.д. № 543/2022г. на Свиленградския районен съд, влязло в законна сила на 01.11.2022г., договорът за дарение, обективиран в нотариален акт № 75, том III, рег. № 4902, дело № 390/2022г., е прогласен за нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, от което следва, че Б. В. Х. е придобил 3/4 ид.части от поземления имот с идентификатор [№] и 3/4 ид.части от построените в имота жилищна сграда с идентификатор [№] и от селскостопанската сграда с идентификатор [№] въз основа на прикритата сделка.

На 21.11.2022г. ответницата М. Т. М. е продала на ответницата Д. И. Б., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том IV, рег. № 7454, дело № 606/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, 3/4 ид.части от поземления имот с идентификатор [№] и 3/4 ид.части от построената в имота жилищна сграда с идентификатор [№] , като в нотариалния акт не е вписана стопанската сграда с идентификатор [№] , както и не е вписано, че тя е извън предмета на сделката. По отношение на селскостопанската сграда, на 20.01.2023г. ответницата М. Т. М. се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, с който била призната за собственик на 3/4 ид.ч. от сградата с идентификатор [№] като на същата дата е продала тази селскостопанска сграда на ответницата Д. И. Б. - с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том I, рег. № 300, дело № 15/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК.

Съобразявайки така установената по делото фактическа обстановка, която детайлно е възпроизвел, въззивният съд е приел, че договорите за покупко-продажба от 21.11.2022г. и от 20.01.2023г., сключени между ответниците М. Т. М. като продавач и Д. И. Б. като купувач, нямат вещно-прехвърлително действие, доколкото продавачът не е могла да прехвърли на купувача собственически права, каквито не притежава, тъй като вече се е разпоредила с тях, в полза на Б. В. Х..

Констатирал е, че в хода на процеса пред първата инстанция е съставен на 14.11.2023г. нотариален акт за поправка на нотариален акт № 137, том IV, рег. № 6900, дело № 636/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, с който е поправен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 74, том III, рег. № 4901, дело № 389/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, така че преди Поземлен имот с идентификатор [№] е вписано „3/4 (три четвърти) идеални части“.

Приел е, че при така установените обстоятелства, не е налице засягане или оспорване на твърдените права от ищцата от страна на ответниците по предявените искове върху 1/12 ид. част от ПИ с идентификатор [№] , 1/3 ид. част от жилищна сграда с идентификатор [№] , 1/12 ид. части от жилищна сграда с идентификатор [№] и 1/12 ид. части от сграда с идентификатор [№] , построени в имота, за които се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том I, рег. № 1278, дело № 107/2023г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК. Изложени са съображения, че всички твърдени от ищцата и установени действия на ответниците касаят отношенията само помежду им, респ. с привлеченото трето лице, без да е налице каквото и да е оспорване, правно или фактическо, на собствеността й върху процесните имоти, като ответниците по делото са изразили становище, че не оспорват заявените от С. вещни права.

Изложени са мотиви, че заявените за защита права от страна на С. и по нейни твърдения, и с оглед установеното по делото, не са накърнени от ответниците, за да има същата правен интерес да предяви установителната претенция.

Прието е, че предявената отрицателна установителна претенция, за установяване, че ответниците не са собственици на процесните имоти, също е недопустима. Изложени са мотиви, че ищцата няма правен интерес от подобно установяване на липса на права, тъй като въз основа на същото тя не може да изведе или да защити свое субективно право. Дали същите са собственици или не на тези имоти по никакъв начин не променя наличните й права на собственост върху тях. Изложени са съпътстващи съображения, че защитим интерес за ищцата е да се установи кой е носителя на правата върху другите идеални части с оглед соченото намерение за извършване на делба, което може и следва да се реализира директно в делбеното производство по реда на чл. 34 ЗС.

Формиран е решаващ правен извод, че производството по предявените искове е недопустимо, поради липса на правен интерес от търсената защита и същото е прекратено.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.

Както беше посочено по-горе, само по себе си обстоятелството, че ответниците са признали правата на ищцата, не обосновава извод за липса на правен интерес от предявяването на положителния установителен иск, без при това да бъде извършен детайлен анализ на тяхното извънпроцесуално поведение. В хипотеза като настоящата, при която преди предявяването на иска единият от ответниците се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил на друго лице идеални части от имота, а впоследствие е прехвърлил на другия ответник същите идеални части, правният интерес от предявяването на иска не може да бъде отречен дори и при признание на правата на предявилото иска лице.

Обстоятелството, че след предявяването на иска е съставен нотариален акт за поправка на констативния нотариален акт, с който единият от ответниците е бил признат за собственик на целия имот, която поправка се изразява в посочване, че констатацията касае само идеална част от имота, не обуславя отпадане на правния интерес от воденето на делото, особено в хипотеза като настоящата, при която с първоначалния нотариален акт М. Т. М. е призната за собственик на целия имот по наследство и давност, но в нотариалния акт за извършване на поправката основанието за придобиване на собствеността не е коригирано. Липсата на уточнение каква част от правата този ответник удостоверява чрез поправения нотариален акт на посочените в първоначалния нотариален акт основания обосновава наличие на правен интерес от предявения положителен установителен иск, доколкото не съществува пречка за този ответник, ако производството по настоящето дело бъде прекратено поради липса на правен интерес предвид извършената поправка, в следващ процес да се позове на придобитите по наследяване права, поддържайки, че констативният нотариален акт не удостоверява пълния им обем, респ. да поддържа и друго основание за придобиване на права. Особено в хипотеза като настоящата, при която ответникът М. Т. М. е прехвърлила на ответника Д. И. Б., както и на третото лице-помагач Б. В. Х., ¾ идеални части от имота, съвпадащи с дела й от наследството на К. И. М. (1/4 идеална част от имота), както и с дела й от прекратената със смъртта на К. И. М. съпружеска имуществена общност (2/4 идеални части от имота), като в съставения на 10.08.2022г. констативен нотариален акт (и в съставения на 14.11.2023г. нотариален акт за поправка) притежаването на права като дял от прекратена съпружеска имуществена общност изобщо не е посочено.

Неправилен е и изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.

Множеството прехвърлителни сделки, извършени от ответника М. М., снабдяването й с констативни нотариални актове, вкл. за обем права, надхвърлящи придобитите по наследство и като дял от прекратена съпружеска имуществена общност, създават привидност досежно лицата, които притежават право на собственост върху процесните имоти. Това, наред с близките родствени отношения между ответника Д. Б. и третото лице-помагач Б. Х. (майка и син) обосновава наличие на правен интерес за ищцата от предявяването както на положителния, така и на отрицателния установителен иск.

По тези съображения по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по основателността на предявените искове.

Съгласно чл. 81 и чл. 78 ГПК въпросът за отговорността за разноските, направени от страните, вкл. и пред настоящата инстанция, следва да бъде разрешен от въззивния съд при постановяване на решение по съществото на спора съобразно изхода на делото.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 291 от 08.07.2024г. по в. гр. д. № 430/2024г. на Хасковския окръжен съд, ІІ състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Хасковския окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: