Отговорност по негаторен иск при липса на участие в строежа и прекратена съсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр. София, 27.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 598/2023 г., и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Предмет на разглеждане е само касационната жалба от ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. , срещу въззивно решение № 1038 от 01.11.2022 г. по в.гр.д. № 1064/2022 г. на ОС – Бургас, в частите, в които, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 111/25.05.2022 г. по гр.д.№ 718/2021г. на РС – Айтос в осъдителната му част, са осъдени тези ответници Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А., на основание чл.109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците И. К. О. и З. С. О. да упражняват правото си на собственост досежно собствения им недвижим имот – дворно място, съставляващо поземлен имот № * в кв. 29 по плана на [населено място], общ. Р., обл.Б., за който е отреден УПИ *-*, като премахнат изградената сграда в частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35,40 кв.м. от същата постройка, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота – собствения на ищците УПИ *-* и собствения на ответниците УПИ * –*, и обусловената от това отговорност за разноските.

В касационната жалба са направени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Тримата касатори молят въззивно решение в обжалваните части да се отмени и искът срещу тях да се отхвърли. Претендират разноски.

Насрещните страни по касационната жалба - ищците в производството И. К. О. и З. С. О., я оспорват. Претендират разноски.

С определение № 2954 от 12.06.2024 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само по касационната жалба от Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. в частта, в която в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 111/25.05.2022 г. по гр.д.718/2021г. на РС – Айтос в осъдителната му част, са осъдени ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците И. К. О. и З. С. О. да упражняват правото си на собственост досежно собствения си недвижим имот – дворно място, съставляващо поземлен имот – * в кв. 29 по плана на [населено място], общ. Р., обл.Б., за който е отреден УПИ *-*, като премахнат изградената сграда в частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35,40 кв.м. от същата постройка, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота – собствения на ищците УПИ *-* и собствения на ответниците УПИ * –*, и обусловената от това отговорност на същите трима ответници за разноски.

Със същото определение по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалите части, по касационната жалба на Ш. М. А. и Н. Х. А., - частите, в които, наред с горепосочените трима ответници-касатори, искът по чл.109 ЗС е уважен и спрямо останалите ответници Ш. М. А. и Н. Х. А., поради което произнасянето на въззивния съд по отношение на тези двама ответници е влязло в сила- чл.296, т.3 ГПК, и не е предмет на настоящето решение.

С писмено становище преди съдебното заседание по чл.290 ГПК, ответниците по касация, чрез пълномощника си адв.Г.К., оспорват касационната жалба на тримата ответници и молят въззивното решение спрямо тях да бъде потвърдено.

В проведеното открито съдебно заседание по чл.290 ГПК пред касационния съд, страните не се явяват и не вземат допълнително становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване на въззивното решение в обжалваните от касаторите Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. части, е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса : Следва ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС спрямо ответници, които нямат съпричастност към изграждането на пречещия строеж и не са извършвали действия по поддържане на създаденото в резултата на този строеж състояние?
По този въпрос настоящият касационен състав на ВКС приема следното: В ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са : неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Тоест, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по този иск, следва да е налице реално установено негово вредоносно поведение или поддържане на такъв резултат. Производството по иск по чл.109 ЗС има за цел преустановяване на конкретните действия/бездействия на определено лице, които не позволяват на ищеца да упражни своето вещно право, и ако не се установи такова конкретно действие/бездействие, то искът подлежи на отхвърляне. Към тези принципни разбирания се придържа и трайната практика на ВКС.
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение в частта, с което е уважен иска по чл. 109 ЗС срещу тримата ответници-касатори, е неправилно. В настоящия спор по иск по чл.109 ЗС срещу тези трима ответници от значение е установяване на обстоятелствата дали ищците са собственици на имота, спрямо който твърдят ответниците да осъществяват пречещо въздействие, налице ли е неоснователно въздействие спрямо имота на ищците, което обективно да им пречи да упражняват правото си на собственост, и дали ответниците са създали или поддържат това пречещо въздействие спрямо имота на ответниците. По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че ищците са собственици на УПИ *-*, а ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. са съсобственици по наследство /след смъртта на баща им през м.03.1996 г./, общо на 3/14 ид.ч. от съседния УПИ *-* и сградите в него, двата имота по плана на [населено място], общ.Р., обл.Б.. Установено е, че в УПИ *-*, на границата с УПИ *-*, се намира паянтова едноетажна жилищна сграда, част от която е частично построена в имота на ищците - навлиза в него с площ 3,92 кв.м., както и че 35,40 кв.м. от същата са разположени на разстояние до 3 м. от границата между двата съседни имота на насрещните страни по делото, в нарушение на законовите изисквания. Не е установено ищците да са давали съгласие за построяването на тази паянтова сграда на разстояние по-малко от 3 м от общата граница. Ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. с отговорите на исковата молба са оспорили предявеният негаторен иск с идентични възражения, че не са участвали в изграждането на процесната сграда, не живеят, нито ползват съседния на ищците имот повече от 30 години, като имотът се ползва от брат им-ответника Ш. и неговото семейство. От показанията на разпитаните свидетели в първоинстанционното производство се установява, че в имота на ответниците както към момента на изграждане на пречещата сграда-станало около 1991-1994 г., така и сега, е живеело само семейството на ответниците Ш. и Н. А., а другите братя и сестри на Ш., вкл. и ответниците Е., И. и А., не са живеели в имота, живеели отпреди това в други къщи /св.К., св.И. и св.Ю./, като св.К. и св.Ю. изрично сочат само ответниците Ш. и Н. /спрямо които исковете по чл.109 ЗС са уважени с влязло в сила решение/ като участници в изграждането на пречещата сграда. След подаване на въззивната жалба, въззивниците-ответници Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. са прехвърлили на брат си Ш. М. А. изцяло притежаваните от тях общо 3/ 14 ид.ч. от УПИ *-* по ПУП на [населено място] и от постройките в него, вкл. и от процесната едноетажна паянтова жилищна сграда, с нот.акт за покупко-продажба № 132/01.08.2022 г. по н.д.№ 441/2022 г., като Ш. М. А. е бил признат за собственик на същия имот и постройките в него с констативен нотариален акт № 133/01.08.2022 г. по н.д.№ 442/2022 г., двата акта на нотариус Б.Д. с № * на НК с район на действие РС-Айтос, доказателствени копия от които нотариални актове са приети от въззивния съд. Неоснователно е възражението на ответниците по касация /ищци/ в отговора им на касационата жалба, че това прехвърляне на идеалните части на тези трима ответници към другите съсобственици, като станало в хода на делото, е без значение за иска срещу тях. Съдът, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. чл.266, ал.2, т.2 ГПК, следва да зачете настъпилите до приключване на устните прения пред въззивната инстанция нови обстоятелства, които са от значение за спора, каквото в случая се явява отпадане на тримата ответници от кръга на съсобствениците на пречещата сграда, тъй като това обстоятелство е от значение за пасивната им материално правна легитимация по иска по чл.109 ЗС. Така установените факти сочат, че исковете спрямо ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. подлежат на отхвърляне като неоснователни, след като не се доказва по делото те да са участвали в изграждането на процесната пречеща постройка, или да поддържат съществуването, вкл. и такова поддържане не може да се презумира от тях като съсобственици, доколкото към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е установено, че същите вече не притежават дял в съсобствеността на пречещата постройка. Направеният от въззивния съд решаващ извод, поради който искът чл.109 ЗС е уважен спрямо тези трима ответници, се явява необоснован, в противоречие със събраните доказателства и закона - касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, спорът следва да се реши от касационната инстанция, като се отхвърли изцяло предявеният срещу тези трима ответници негаторен иск. Този изход на спора обуславя и отпадане отговорността на тримата ответници-сега касатори, за възстановяване на 3/ 5 части от присъдените на ищците разноски, така: за 480 лв. за първата инстанция /разликата над 320 лв. до присъдените 800 лв./, и за 420 лв. за въззивната инстанция /разликата над 280 лв. до присъдените 700 лв./.
Предвид изхода на спора, и с оглед чл.78, ал.3 ГПК, ищците дължат на ответниците-касатори разноски само за държавни такси общо 115 лв. / 60 лв. за касационната инстанция и 25 лв.за въззивната инстанция /. Доказателства за други разноски от ответниците-касатори не са представени.
Направените от ищците-ответници по касация разноски за касационното производство остават в тяхна тежест.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, съставът на второ отделение на Гражданската колегия на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1038 от 01.11.2022 г. по в.гр.д. № 1064/2022 г. на ОС – Бургас, и потвърденото с него първоинстанционно решение № 111/25.05.2022 г. по гр.д.№ 718/2021г. на РС – Айтос, В ЧАСТИТЕ, в които са осъдени ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А., на основание чл.109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците И. К. О. и З. С. О. да упражняват правото си на собственост досежно собствения им недвижим имот – дворно място, съставляващо поземлен имот № * в кв. 29 по плана на [населено място], общ. Р., обл.Б., за който е отреден УПИ *-*, като премахнат изградената сграда в частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35,40 кв.м. от същата постройка, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота – собствения на ищците УПИ *-* и собствения на ответниците УПИ * –*, и в частите, в които същите ответници са осъдени да заплатят на ищците разноски общо 480 лв. за първата инстанция /разликата над 320 лв. до присъдените 800 лв./ и разноски общо 420 лв. за въззивната инстанция /разликата над 280 лв. до присъдените 700 лв./, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. К. О. и З. С. О., двамата от [населено място], [улица], общ.Р., обл.Б., срещу Е. М. Х. от [населено място], [улица], И. М. Д. от [населено място], [улица] и А. М. А. от [населено място], [улица], иск с основание чл.109 ЗС, за осъждане на тези трима ответници да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост досежно собствения им недвижим имот – дворно място, съставляващо поземлен имот № * в кв. 29 по плана на [населено място], общ. Р., обл.Б., за който е отреден УПИ *-*, като премахнат изградената сграда/паянтово жилище/ в частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35,40 кв.м. от същата постройка, разположени в УПИ * –* на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота –УПИ *-* и УПИ * –*.
ОСЪЖДА И. К. О. ЕГН [ЕГН] и З. С. О. ЕГН [ЕГН], да заплатят на Е. М. Х. ЕГН [ЕГН], И. М. Д. ЕГН [ЕГН] и А. М. А. ЕГН [ЕГН], общо 115 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: