Отмяна на влязло в сила решение поради нова наказателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

[населено място]. 20.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№251/25г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на А. Д. Т. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №1489/20.12.2023 г. по гр.д.№730/23 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на осъдителното решение №3075/04.11.22г. по гр.д.№10580/21г. на Софийски градски съд в частта за разликата над 18 000 лв. до 32 000 лв., е отхвърлен предявеният от молителката срещу ЗК“Лев инс“АД иск по чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.03.2021г., като в останалата му отхвърлителна част от 32 000 лв. до предявените 150 000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено.

В молбата за отмяна се поддържа, че с решението на апелативния съд /влязло в сила на 15.10.2024г. с недопускането му до касационен контрол от ВКС/ е прието,че получените от молителката неимуществени вреди в резултат на ПТП представляват лека телесна повреда; че след влизането му в сила, с решение №3126/02.07.2024г. по н.а.х.д.№4179/24г. на СРС, потвърдено с решение №730/19.11.2024г. по в.а.н.д.№5938/24г. на СГС, имащо сила на присъда по наказателно производство, водачът на автомобила,в който е пътувала молителката при настъпването на ПТП, е бил признат за виновен за причиняването й по непредпазливост на средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби; че това решение, представлява ново писмено доказателство, с което молителката не е имала възможност да се снабди преди влизането в сила на решението на Софийски апелативен съд; че същото е от съществено значение за изхода по него. Поради това се претендира отмяна на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото на друг състав на САС за ново произнасяне при съобразяване задължителната сила на присъдата.

В отговора си на молбата насрещната страна „ЗК“Лев инс“АД е оспорила основателността й. Поддържа доводи за липса на предпоставки за прилагане основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, като счита,че влязлата в сила присъда не представлява ново доказателство от значение за изхода на делото, тъй като с решението си, чиято отмяна се претендира, гражданския съд е установил вината на застрахования водач на МПС, а спорът касае единствено размера на неимуществената вреда от деянието. Моли молбата да бъде оставена без уважение, като на страната бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание страните са заявили, че поддържат изразените от тях становища.

Върховният касационен съд,Търговска колегия, Второ отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана от надлежна страна в процеса, предвид качеството на молителя Т. на страна в исковото производство, решението по което се иска да бъде отменено по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 ал.1 ГПК. Молбата е подадена в установения в разпоредбата на чл.305 ал.1 т.1 ГПК тримесечен преклузивен срок от влизането в сила на решението на наказателния съд. Поради това се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено от законодателя в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това, основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК. В това извънредно по характера си производство правилността на решението не е предмет на проверка от Върховния касационен съд,чиято дейност се свежда до констатация за наличието на обстоятелства, осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК.

В молбата си А. Т. поддържа твърдения за наличие на основанието, посочено в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – откриване на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с каквото не е могла да се снабди своевременно.

По смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, отмяна на влязлото в сила решение се допуска, когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи писмени доказателства, които обективно са съществували, докато е траел процесът и биха могли да обусловят друг правен резултат по делото, но, поради независещи от молителя причини, не са могли да му бъдат известни при разрешаването на спора, респ. същият не е могъл да се снабди с тях своевременно. Целта на отмяната е да не се допусне да остане в правния мир едно неправилно решение, което не отговаря на съществувалата към приключването на делото фактическа обстановка и то при положение, че неизясняването ѝ, респ. непопълването на делото със съответния доказателствен материал не се дължи на поведение на страната, изразяващо се в нейно бездействие, допусната небрежност и/или лошо воден процес. Отмяната не би била допустима и в случай,че твърдяното новооткрито обстоятелство или писмено доказателство не са от съществено значение за изхода на спора, т.е. тогава, когато въпреки приобщаването им към предмета на спора, те не биха довели до различен от постановения изход на спора. Новосъздадено /след приключването на съдебното дирене/ писмено доказателство би могло да обуслови отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК само когато то материализира обстоятелство, което е съществувало и е било твърдяно по време на висящността на спора.

Видно от данните по делото,с исковата молба, с която е предявила иск за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застрахован при ответника водач, ищцата Т., наред с други телесни увреждания, е твърдяла и наличие на обстоятелство, представляващо претърпяна от нея неимуществена вреда, настъпила в причинна връзка от ПТП - „загуба на зъби“, което твърдение е поддържала в хода на делото пред двете инстанции; с първоинстанционното решение това обстоятелство е прието за установено и съобразено при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди - 40 000 лв., като искът й е уважен, след приспадане на процент за съпричиняване, в размер на 32 000 лв. С въззивното решение, след преценка на доказателствата по делото, съставът на Софийски апелативен съд е приел,че отсъстват данни ищцата да е претърпяла каквито и да са увреждания, които да осъществяват медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, включително „загуба на зъби“, която да е в причинна връзка с ПТП. Поради това за доказаното, според съда, получено от ищцата „кратко зашеметяване“, вследствие съприкосновението на главата й с въздушната възглавница на автомобила, квалифицирано от съда като лека телесна повреда, е определен справедлив размер на обезщетение от 3000 лв., редуциран до 2400 лв. с оглед установеното безспорно наличие на съпричиняване /пътуване без поставен обезопасителен колан/. Доколкото предмет на въззивно обжалване е било решението на първоинстанционния съд за разликата над 18 000 лв. до присъдените от него 32 000 лв., въззивната инстанция е отменила решението и е отхвърлила предявения иск над обжалвания размер.

След влизане в сила на това решение, което не е допуснато до касационен контрол с определение на ВКС от 15.10.2024г. по т.д.№785/24г. на Първо търговско отделение, е постановено решение №3126/ 02.07.2024г. по н.а.х.д.№4179/24г. на СРС, което е потвърдено с решение №730/19.11.2024г. по в.а.н.д.№5938/24г. на СГС. С него, имащо сила на присъда по наказателно производство, водачът на автомобила, в който е пътувала молителката при настъпването на ПТП и чиято отговорност е била застрахована при ответника, е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, с което по непредпазливост е причинил на А. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето – първи горен зъб вляво и травматично разклащане в тежка степен на втори горен зъб вляво, довело до неговото падане /изваждане/.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Според приеманото в практиката на ВС и ВКС /решение №53/02.11.1981г. по н.д.№41/81г. на ОСНК на ВС, решение №2759/26.09.1981г. по гр.д.№2095/81г. на І г.о. на ВС, решение №135/13.10.2014г. по т.д.№3945/13г. на І т.о. на ВКС, решение №7/09.03.22г. по гр.д.№2000/21г на ІІІ г.о. на ВКС, решение №431/02.07.2024г. по гр.д.№2452/23г. на І г.о. на ВКС и др./ силата на пресъдено нещо на присъдата във връзка с гражданския процес се разпростира върху всички признаци на деянието, доколкото са въздигнати като елементи на фактическия състав на съответното престъпление и върху правната квалификация на деянието. С т.3 на ППВС №2/29.09.1977г. по гр.д.№1/77г. е разяснено,че влязлата в сила присъда, с която се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждането на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.231 б.“а“ ГПК/отм., аналог. чл.303 ал.1 т.1 ГПК/, макар че фактът бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред, той е станал установен.

В случая застрахованият водач на МПС А. М. е признат с влязлото в сила решение на СРС за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК за това,че при управляване на моторното превозно средство по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата по делото. От това следва извод,че средната телесна повреда, отречена от въззивния съд в решението,чиято отмяна е поискана, представлява елемент от състава на престъпното деяние и поради това констатацията на наказателния съд за наличие на такава обвързва гражданския съд, респ. е от значение за изхода на делото. Решението на наказателния съд, имащо характер на присъда, доколкото установява обстоятелство, определено като недоказано във въззивното решение по гр.д.№730/23г. на САС, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като установява факт,твърдян от молителя по време на процеса, който е релевантен за спорното право, но не е могъл да бъде доказан.

По изложените съображения решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и делото върнато за произнасяне от друг състав на съда.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК влязлото в сила решение №1489/20.12.2023 г. по гр.д.№730/23 г. по описа на на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: