Съпричиняване при пътуване с неправоспособен водач и без колан

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * съпричиняване * намаляване на застрахователно обезщетение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на единадесети юни, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 2160 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато по касационните жалби на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и на Е. З. П. (трето лице-помагач на страната на ответника) против Решение № 248 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 2 от 05.01.2024г. по т. д. № 92/2023г. на Окръжен съд - Пазарджик, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З. А. П. разликата над 9 000 лв. до 27 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022г. при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2022г. до окончателното й изплащане.

И в двете касационни жалби се оспорва изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за съпричиняване за това, че пострадалият се е съгласил да пътува в автомобил, за който знае, че е управляван от неправоспособен водач. И двамата касатори са изразили несъгласие с приетия от съда 10 %-ен принос поради непоставен колан, който намират за занижен. Касаторът Е. З. П. е изложил съображения и срещу приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв, който счита за завишен.

Ответникът по касация – З. А. П., ищец по делото, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е представил отговор на касационната жалба на Е. З. П., с който е изложил съображения за нейната неоснователност. С молба, депозирана за проведеното на 11.06.2025г. открито съдебно заседание, същият заявява оспорване и на двете касационни жалби. Претендира се адв. възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

С Определение № 801 от 12.03.2025г. по настоящото т.д. № 2160/24г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за предпоставките по прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, при наличието на които следва да бъде намалено претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от З. А. П. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и за законна лихва върху претендираната сума, които вреди претърпял като пътник при ПТП, реализирано на 14.02.2022г., при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“. След като е приел, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е доказано за сумата от 30 000 лв., редуцирано с 50 % съпричиняване поради непоставен колан, и за това, че пострадалият е знаел, че пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, с постановеното по спора решение искът е уважен за 15 000 лв.

Сезиран с въззивни жалби от ищеца З. А. П. и от третото лице – помагач Е. З. П., както и с насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, по спорните във въззивното производство въпроси досежно размера на обезщетението и на съпричиняването, след собствен анализ на събраните по делото доказателства, Апелативен съд – Пловдив е приел за установено, че при процесното ПТП на ищеца било причинено счупване на лява раменна кост, наложило оперативно извършване на открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и гипсова имобилизация за около два месеца, с последващи физиотерапевтични процедури за около четири месеца; през целия период пострадалият е изпитвал интензивни физически болки, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, проявяващи се и при провеждането на физиотерапия; оздравителният процес е протекъл в рамките на обичайното за такъв вид травма време от около 6-7 месеца, без усложнения; през посочения период ищецът е търпял битови неудобства поради ограничените движения на лявата му ръка, без да е бил лишен напълно от активности; претърпял е втора операция за сваляне на остеосинтезните средства; към момента на СМЕ функцията на засегнатия крайник е напълно възстановена. Въз основа на тези факти и съобразявайки икономическата обстановка в страната към датата на произшествието, решаващата въззивна инстанция е намерила, че дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 30 000 лв.

Във връзка с възражението по чл.51,ал.2 ЗЗД въззивният съд въз основа на приетото заключение от 04.12.2023г. на съдебната автотехническа експертиза е приел за установен следният механизъм на произшествието: На 14.02.2022 г., около 21,45 ч. ищецът З. П. пътувал с лек автомобил, управляван от третото лице-помагач Е. П., в посока от хижа „Добра вода“ към [населено място]; при опит да заобиколи заледен участък от пътя водачът натиснал спирачки, но автомобилът продължил в моментната си посока (косо наляво), не успял да спре, с левите колела навлязъл в левия банкет и се блъснал челно в началото на еластична преграда (мантинела) в ляво от пътното платно; вследствие на удара тялото на пътуващия без обезопасителен колан на задна лява седалка П., който се държал с лявата си ръка за дръжката над вратата, политнало напред, при което усетил силна болка около лакътя.

За установено по делото е прието, че на ищеца е бил известен фактът, че виновният за произшествието водач не притежавал правоспособност за управление на МПС. Неправилно, според въззивния съд, първата инстанция е игнорирала обстоятелството, че на отиване към хижа „Добра вода“ автомобилът е бил управляван от Г. К., който бил по-голям от другите три момчета и имал книжка, но на връщане двамата с Е. П. решили да се разменят. Тоест, ищецът тръгнал на планираната от четиримата разходка до хижа „Добра вода“, доверявайки се на това, че автомобилът ще бъде управляван от правоспособния водач К., който е и шофирал на отиване. С оглед на това, решаващият съд е приел, че на връщане ищецът е бил поставен в независеща от него ситуация на размяна на водачите, при която той на практика не е имал избор дали да се качи в автомобила или не, предвид зимния сезон, тъмната част на денонощието и отдалечеността от населено място. Следователно, не може да се приеме, че пътуването в моторното превозно средство, управлявано от неправоспособен водач, е проява на свободно формиран избор на ищеца, за да е налице съпричиняване от негова страна.

Изложено е също така, че нарушението на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП за поставяне на предпазен колан само по себе си не обосновава съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, за наличието на което е без значение дали поведението на пострадалия е било правомерно или противоправно, а това дали той обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, или е способствал за увеличаване обема на вредоносните последици. В тази връзка, от заключението на СТЕ било установено, че дори и при правилно поставен обезопасителен колан е налице известна свобода на позицията и движенията на пътуващия, поради което и в този случай травматичните увреждания не биха били избегнати или предотвратени напълно, но биха били снижени. При този експертен извод, кореспондиращ на обстоятелството, че в момента на челния удар ищецът се е държал с лявата ръка за дръжката над вратата, при която нейна позиция увредата й не би била изключена и при поставен колан, но би била по-лека, съдът е приел, че е налице съпричиняване от 10 %. След редуциране размера на обезщетението с определения принос, претенцията е приета за основателна за сумата от 27 000 лв., поради което с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за присъденото обезщетение от 15 000 лв. и ответникът е осъден да заплати допълнително обезщетение от 12 000 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2022 г.

Решението на Апелативен съд – Пловдив е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касация, намира следното:

Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Според ППВС №17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия е без значение за установяване на приноса за настъпване на вредоносния резултат, тъй като преценката за наличието на съпричиняване на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС.

Трайно в практиката на върховната инстанция се застъпва становището, че съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Изложеното по-горе досежно предпоставките по прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е съобразено от състава на Апелативен съд-Пловдив при обсъждане противоправното поведение на пострадалия ищец поради непоставен предпазен колан, като настоящият състав напълно споделя изложените в решението по този въпрос фактически и правни съображения.

Неправилно обаче при липса на спор във въззивното производство досежно знанието на ищеца, че моторното превозно средство се управлява от неправоспособен водач, както и за това, че именно липсата на правоспособност за управление на МПС е основна причина за пътния инцидент, съставът на Апелативен съд - Пловдив е отрекъл основателността на поддържаното в този смисъл от застрахователя възражение за съпричиняване. В разрез с практиката на ВКС, в решаващата си дейност въззивният съд се е позовал на обстоятелства, които са ирелевантни за установяване наличието на принос в случая по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Посоченото, че „ищецът бил поставен в независеща от него ситуация на размяна на водачите, при която той на практика не е имал избор дали да се качи в автомобила или не, предвид зимния сезон, тъмната част на денонощието и отдалечеността от населено място“ са обстоятелства и житейски съждения, които по никакъв начин не променят релевантния за спора факт, че пострадалият е поел риск да се вози при неправоспособен водач. Неправилно в тази връзка е и приетото от въззивния съд, че посочените обстоятелства са препятствали свободата за формиране избора на ищеца да бъде превозван от неправоспособен водач. По делото няма твърдения и данни ищецът да се е качил в управлявания от третото лице помагач автомобил против волята си. Следователно, пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед знанието му за липса на правоспосбност на третото лице-помагач за управление на МПС. По тези съображения и след съпоставяне поведението на ищеца по повод непоставянето на предпазен колан и съгласие да пътува в моторното превозно средство, управлявано от неправоспособен водач, от една страна, и това на водача на лекия автомобил, както и след отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият състав на ВКС намира, че дължимото обезщетение следва да се намали с 30 % . С постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта на определения размер на обезщетението от 30 000 лв., което след отчитане на установения принос от 30 % следва да се редуцира на 21 000 лв.

С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на З. А. П. е уважен за разликата над 21 000 лв. до 27 000 лв., като се постанови ново, с което претенцията по чл.432, ал.1 КЗ се отхвърли за посочената разлика, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.04.2022г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част – за уважената част над 9 000 лв. до 21 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора за касационното производство ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД разноски в размер на 130 лв., представляващи част от заплатената в полза на ВКС държавна такса, пропорционална на уважената част от касационната жалба. На основание чл.38 ЗА касаторите ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и Е. З. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на ответника по касация – адв. Иванка Д., по 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 248 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 2 от 05. 01.2024г. по т.д. № 92/2023г. на Окръжен съд - Пазарджик, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З. А. П. разликата над 21 000 лв. до 27 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022г. при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2022г. до окончателното й изплащане, вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. П. с ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 21 000 лв. до 27 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022г. при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2022г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА З. А. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД разноски за касационното производство в размер на 130 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“АД с ЕИК[ЕИК] и Е. З. П. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на адв. Иванка М.Д. – САК по 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответното застрахователно дружество - Е. З. П..

Решението не подлежи на обжалване.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.